№ 1553
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110158438 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД Г. Г. Д. - за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 35512/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
***********. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника, на ищеца били
дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е
сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на
собственик на гореописания недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
1
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.
Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в
която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че
съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1 932,40 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 310,82 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
23.05.2024 г., сумата от 51,40 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 23.06.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,86
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2021 г. до 23.05.2024 г. Претендира и направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника предявените искове се
оспорват по основание, но не и по размер. Прави се възражение за настъпила
погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Оспорва се
наличието на облигационно правоотношение между страните. Излагат се доводи за
липса на основание за претендиране на суми за лихва, доколкото ищецът не е
ангажирал доказателства относно публикуване на дължимите суми в сайта на
дружеството или по друг начин. Оспорва се основанието, на което ищецът претендира
суми за дялово разпределение, с оглед изложеното от последния, че същото се
извършва от фирма за дялово разпределение. По изложените в отговора доводи и
2
съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове и присъди на ответника
сторените разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – «ДИРЕКТ» ЕООД не изразява
становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, изготвяните индивидуални справки за процесния период,
документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 35512/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 1 932,40
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 310,82 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 23.05.2024 г., сумата от 51,40 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 23.06.2020 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 11,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 23.05.2024 г.
С разпореждане № 124561/03.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 35512/2024 г. по описа на
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена в срок от длъжника,
поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал
исковата молба.
По делото е приложен заверен препис от договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ с рег.№ 144, том Х от 12.06.1986 г., от който
се установява, че Г. Г. Д. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.
По делото е приложен заверен препис от решение от 14.03.2024 г., постановено
по гр.д.№ 6404/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав, което след извършена служебна
проверка съдът констатира, че е обжалвано и не е влязло в законна сила. Видно от
решението е, че производството е между същите страни и със същото правно
основание, като част от периодите по исковите претенции се покриват.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г. г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
3
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период, протоколи
за неосигурен достъп за отчет, документи, удостоверяващи връчването на
изравнителните сметки, както и относно сертификацията на уредите за дялово
разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР
ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време)
определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
4
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай от приложения по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 1986 г. безспорно се установява, че ответницата се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот, поради което следва да се приеме, че
облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква между
доставчика на топлинна енергия от една страна, и ответника, в качеството на
собственик на имота, от друга. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през
процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата
на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител на
топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството
дали в процесния обект се живее и потребява топлинна енергия има значение
единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява
за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не
и относно съществуването на облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до
имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото
индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищец
стойност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде разгледано
обективираното в писмения отговор възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 11.06.2024 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
11.06.2021 г. Ето защо и съобразявайки представената по делото справка за издадени
5
фактури през исковия период, съдът приема, че няма погасени по давност задължения
за главница, тъй като изискуемостта настъпва след изтичане на 45 дни от издаването
на фактурата. В случая първата издадена фактура от исковия период е от 31.05.2021 г.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана в пълния предявен размер от 1 932,40 лева
и за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Върху горепосочената сума се дължи
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
11.06.2024 г. до изплащане на вземането.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
6
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземания за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата от 51,40 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на
горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
право да я претендира в настоящото производство. Отделно от предходното, видно от
приложеното по делото решение по гр.д.№ 6404/2023 г. по описа на СРС, 47 състав е,
че периода, за който се претендира главница за дялово разпределение частично се
припокрива с периода в настоящото производство, а именно – от 23.06.2020 г. до
30.04.2021 г., поради което в тази част производството следва да бъде прекратено на
основание чл.126 ГПК.
С оглед изводите за неоснователност и недопустимост на главната искова
претенция за дялово разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и
обусловената от нейното уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за
забава в размер на 11,86 лева. Отделно от предходното по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора до ответника за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило разноски за доплатена държавна такса в размер на 181,17
лева и 5,00 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение. На основание чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй
като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно
открито съдебно заседание. С оглед предходното, ответникът следва да понесе
разноски съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове или сумата
от 239,77 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за направени
разноски от ответника, нито искане за присъждане на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока. Видно от приложения по делото договор за правна
7
защита и съдействие е, че ответникът и процесуалния му представител са договорили
безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед
предходното и на основание чл.38, ал.2 ГПК съдът определя адвокатско
възнаграждение на адв.Н. в размер на 400,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове размера на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от
64,87 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 80,54 лева.
В заповедното производство длъжникът – настоящ ответник и процесуалния му
представител относно са договорили безплатна правна помощ, поради което и на
основание чл.38, ал.2 ГПК съдът определя възнаграждение в размер от 200,00 лева.
Това е така, тъй като подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на чл.7, ал. 2,
нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед предходното, съдът отчитайки обстоятелството, че
подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя характер все пак представлява
действие по подаване на молба, намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6,
т. 5 от Наредбата /приложима редакция към датата на сключване на договора след изм.
ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./. Като с оглед изхода на спора на адв.Н. следва да се
присъди възнаглаждение в размер на 32,44 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Г. Г. Д., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 932,40
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до
недвижим имот, находящ се в ***********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
8
г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 310,82 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 23.05.2024 г., за сумата от 51,40 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и
за сумата от 11,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 23.05.2024 г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.126 ГПК производството по гр.д.№ 58438/2024
г. по описа на СРС, 43-ти състав В ЧАСТТА по предявения иск за главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 23.06.2020 г. до 30.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 239,77 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата
от 80,54 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
35512/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат И. А. И. от АК –
гр.София, с адрес: *********** сумата от 64,87 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно правна помощ и съдействие на ответника в
исковото производство пред първоинстанционния съд, както и сумата от 32,44 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ и
съдействие на длъжника-настоящ ответник в производството по ч.гр.д.№ 35512/2024 г.
по описа на СРС, 43-ти състав, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
Решението е постановено при участието на трето лице „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Слатина, ул.“Николай
Коперник“ № 21, секция А-Б, ет.2, офис 3, помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9