Присъда по дело №60/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта:	46
Дата:	1 април 2025 г.
Съдия:	Виктор Бисеров Чаушев

Дело:	20241100200060
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 46
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
СъдебниЕва Евг. Марчева

заседатели:Стилиян В. А.
при участието на секретаря Анна Щ. Т.ова
и прокурора Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Наказателно дело от общ
характер № 20241100200060 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Ш. К. - роден на ****г. в гр.Хасаке,
Република Сирия , сирийски гражданин, неженен, с основно образование,
неосъждан,с ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че: На 18.01.2023г. в
гр.София ,в условията на продължавана престъпна дейност, предложил
подкупи на полицейски органи,както следва: На 18.01.2023г.,около 01,10 часа,
в гр.София, на бул.“Княз Ал.Дондуков“, преди кръстовището с бул.“Княгиня
Мария Луиза“, предложил подкуп в размер на 10000 евро на полицейските
органи- А. М. К.-мл.автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, К. Х.
И.-ст.полицай в отдел „Охранителна полиция“ при СДВР и И. К. Г.-ст.полицай
в отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, за да не извършат действия по
служба- да не бъде задържан и да не му бъде отнемано СУМПС; и На
18.01.2023г., около 03,30 часа, в гр.София ,ул.“Св.Г. Софийски“, № 3, в
сградата на ВМА, предложил подкуп в размер на 3000 лева и ръчен часовник
с надпис „Ролекс“, на стойност 280 лева, на полицейски органи- А. М. К.-
мл.автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР и Л. М. А.- началник-
1

група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за да не извършат действия по
служба- да не бъде задържан и да не му бъде отнемано СУМПС, поради което
и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено
престъпление по чл.304а;вр.чл.304,ал.1;вр. чл.26,ал.1 НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия А. Ш. К. /с установена по делото
самоличност и с ЕГН **********/ ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 18.01.2023г.,
около 00,55 часа, в гр.София, по бул.“Княз Ал.Дондуков“, с посока на
движение от бул.“Цар Освободител“ към бул.“Т. А.сандров“, управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил „Шевролет Епика“ с рег. № СВ
**** РА, след употреба на наркотични вещества /канабис, амфетамин и
метамфетамин/, установена по надлежния ред, поради което и на основание
чл.343Б,ал.3 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА и „ГЛОБА“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева.

НА ОСНОВАНИЕ чл.343Г НК и чл.37,ал.1,т.7 НК налага на А. Ш. К.
и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66,ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното на А. Ш. К. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ТРИ ГОДИНИ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.59,ал.1 и ал.2 НК при изпълнение на
наложеното му наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ПРИСПАДА
времето, през което А. Ш. К. е бил задържан по настоящото наказателно
производство.

НА ОСНОВАНИЕ чл.59,ал.4 НК при изпълнение на наложеното му
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ ПРИСПАДА времето, през което А. Ш. К. е бил
лишен от това право по административен ред.
2

НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.4 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. Ш.
К. (с установена самоличност) да заплати направените по делото разноски в
общ размер на 474,40 лева, от които 374,40 лв. по сметка на СДВР-МВР и
100,00 лв. по сметка на съда, както и държавна такса в размер на 15лева ,по
сметка на съда, за служебно издаване на три броя изпълнителни листа.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189,ал.2 и чл.190, ал.1 от НПК другите
направени по делото разноски в общ размер на 432,18 лева остават за сметка
на държавата.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд-гр.София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД 60/24г.по описа
на СГС-НО,38-ми състав

В Софийски градски съд е внесен обвинителен акт срещу А. Ш. К. за
това, че : На 18.01.2023г. в гр.София , в условията на продължавано
престъпление, предложил подкупи на длъжностни лица-полицейски органи,
както следва: На 18.01.2023г., около 01,10ч., в гр.София, бул.“Княз
Ал.Дондуков“, предложил подкуп в размер на 10000 евро на полицейски
органи-А. М. К., К. Х. И. и И. К. Г. - полицейски служители при СДВР, за да
не извършат действия по служба- да не бъде задържан и да не му бъде
отнемано СУМПС; и На 18.01.2023г., около 03,30ч., в гр.София, ул.“Св.Г.
Софийски“, № 3, в сградата на ВМА, предложил подкуп в размер на 3000
лева и ръчен часовник с надпис „Ролекс“, на стойност 280лв., на полицейски
органи-А. М. К. и Л. М. А.- полицейски служители при СДВР, за да не
извършат действия по служба- да не бъде задържан и да не му бъде отнемано
СУМПС“ - престъпление по чл.304а;вр.чл.304,ал.1; вр. чл.26 , ал.1 НК. Със
същия обвинителен акт срещу А. Ш. К. се поддържа обвинение и за това, че:
На 18.01.2023г., около 00,55ч., в гр.София, по бул.“Княз Ал.Дондуков“ с
посока на движение от бул.“Цар Освободител“ към бул.“Т. А.сандров“,
управлявал МПС-л.а.“Шевролет Епика“ с рег.№ СВ **** РА, след употреба на
наркотични вещества-канабис, амфетамин и метамфетаним, установено по
надлежния ред- с техническо средство „Дръг тест 5000“- престъпление по
чл.343Б,ал.3 НК.
В съдебно заседание,проведено на 01.04.2025г., прокурорът при
Софийска градска прокуратура поддържа така повдигнатите спрямо А. Ш. К.
обвинения за гореописаните престъпления по чл.304а;вр.чл.304,ал.1; вр. чл.26
, ал.1 НК и по чл.343Б,ал.3 НК, като смята, че същите са доказани по
несъмнен начин от доказателствата по делото, закрепени в показанията на
разпитаните свидетели; в приложените доказателствени средства, в иззетите
веществени доказателства, в заключенията на извършените по делото
технически и оценителна експертизи и в приобщените писмени
доказателства. Прокурорът моли съда да наложи на А. К. наказание около
средния размер, определен в съответните разпоредби от Особената част на
НК за престъпленията, в които е обвинен.
Защитникът на подсъдимия А. К. изтъква, че обвинението спрямо
неговия подзащитен е останало недоказано, като оспорва извода на
прокурора, че събраните доказателства обосновават в достатъчна степен
обстоятелствата, описани в обвинителния акт и касаещи поддържаното
1

спрямо К. обвинение по първото деяние, включено в продължаваното
престъпление по чл.304а НК и отрича предаването на процесната парична
сума на полицейските служители от страна на подсъдимия А. К. да е било
осъществено при това с претендираната от прокурора цел, като наред с това
изтъква обстоятелството,че същите/полицаите/ вече били упражнили
правомощията си по задържане на К. и по отнемане на СУМПС, поради което
намира,че К. следва да бъде оправдан по това му обвинение. Упълномощеният
защитник на подсъдимия А. К. приема,че обвинението спрямо последния в
другите му два пункта е обосновано с доказателства и отправя искане към
съда за налагане на наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да
бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 НК.
Спрямо подсъдимия А. К. съдебното производство пред
първоинстанционния съд е проведено и приключило в негово отсъствие, на
основание чл.269,ал.3 НПК.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Ш. К. е роден на ******. в гр. Хасаке, Сирия, сирийски
гражданин,със статут на бежанец в Република България, неженен, с основно
образование , неосъждан, с ЕГН **********.
На 18.01.2023г., около 00,55 часа в гр.София, подсъдимия А. К. се движел
по бул.“Княз Ал.Дондуков“ , като управлявал лек автомобил „Шевролет
Епика“ с рег.№** **** **, с посока на движение от бул.“Цар Освободител“
към бул.“Т. А.сандров“. Светофарната уредба, поставена непосредствено
преди кръстовището между бул.“Княз Ал.Дондуков“ и бул.“Мария Луиза“,
която регулирала движението на пътните превозни средства подала червен,
забранителен, сигнал за движещите се по бул.“Княз Ал.Дондуков“
автомобили, поради което подсъдимия К. спрял управлявания от него
автомобил “Шевролет“ преди кръстовището. На булеварда, зад управлявания
от подсъдимия К. лек автомобил, спрял друг лек автомобил- „Мерцедес“ с рег
№ *********, който бил управляван от свидетеля М. Ш. и в който се возели
свидетелите Д. Н., К. А., Р. Ш. и Р. Х., а в съседната лента за движение
успоредно до тези два автомобила спрял и лек автомобил „Хюндай-Соната“ с
рег.№ *********В, който бил служебен полицейски автомобил, обозначен със
съответните отличителни знаци/лепенки и сигнализация/ и бил управляван от
свидетеля Л. А.. Свидетелят А. бил полицейски служител, назначен на
длъжност „Началник 02 група“, 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване
на мероприятия“ при отдел „Пътна полиция“ при СДВР, и изпълнявал
,възложените му с утвърдения от Началника на отдел “Пътна полиция“ график
за работа на служителите през месец януари 2023г. и утвърдената ежедневна
ведомост , за периода 19,00 часа на 17.01.2023г. до 07,00 часа на 18.01.2023г.,
контролни функции върху дейността на полицейските екипи, осъществяващи
правомощията си за контрол за спазване правилата за движение по пътищата
на територията на гр.София. След като св.М. Ш. спрял лекия автомобил
2

„Мерцедес“ зад управлявания от подсъдимия К. лек автомобил“Шевролет“,
излязъл от автомобила и се приближил до предната лява врата на автомобила
на подсъдимия К., като започнал да му иска обяснение за начина му на
шофиране. Между св.Ш. и подсъдимия К. били разменени не особено
любезни реплики, при което подсъдимия слязъл от автомобила си, като
словесния спор между двамата прераснал във физически сблъсък, в който се
намесили и возещите се в „Мерцедеса“ свидетели, които се опитали да
разтърват св.Ш. и подсъдимия К.. Свидетелят А. възприел тази разправия и
слязъл от служебния си автомобил, за да я предотврати. Свидетелят А., който
бил със служебната си полицейска униформа се приближил до биещите се и
на висок глас им казал да спрат схватката, но последните не се подчинили
веднага, което наложило А. да разделя биещите се, за да преустановили
физическия сблъсък помежду им. В този момент до мястото на конфликта
преминавали със служебния си полицейски автомобил и свидетелите И. Г. и К.
И., които били назначени на длъжност старши полицаи при отдел
“Охранителна полиция“ при СДВР, 04 сектор „Охрана на обществения ред и
оперативни обекти“ и съвместно,като екип 5, изпълнявали задълженията си по
опазване на обществения ред на територията на гр.София, възложени им
съобразно утвърдената от Началника на сектора ежедневна ведомост за
периода 17.01.2023г., 18,00ч до 06,00 часа на 18.01.2023г. Виждайки
възникналия конфликт и усилията на своя колега А. да го предотврати,
свидетелите Г. и И. се намесили и съвместно успели да разделят двете страни
в този конфликт-св.М. Ш. и неговите спътници, и подсъдимия К., както и да
установят самоличността на тези лица. Тези неадекватни действия на
свидетеля М. Ш. и подсъдимия К., които управлявали и моторни превозни
средства, породили съмнения у полицейските служители дали същите не са
под въздействието на алкохол или упойващи вещества. Свидетелят А.
сигнализирал по радиостанцията си и поискал на мястото да бъде изпратен
полицейски екип от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, на който било
възложено да осъществява контрол за спазване на правилата за движение по
пътищата, за да извърши проверка на двамата водачи на леките автомобили
„Мерцедес“ и „Шевролет“, като след това изискал от св.М. Ш. и подсъдимия
К. представянето на свидетелства за управление на моторни превозни
средства /СУМПС/. Подсъдимият К. и св.М. Ш. предали на св.А. СУМПС,
който притежавали, като това на подсъдимия К. било издадено от Република
Турция. След така подадения от св.А. сигнал до ОДЧ, на мястото на инцидента
бил изпратен полицейски екип съставен от свидетелите А. К. и Е. С., които
били назначени на длъжност „младши автоконтрольор“ в 02 група на отдел
„Пътна полиция“ при СДВР и към 18.01.2023г. съвместно изпълнявали, като
автопатрул по маршрут 7 в гр.София, възложените им, с утвърдения от
Началника на отдел“Пътна полиция“ график за работа на служителите през
месец януари 2023г. и утвърдената ежедневна ведомост за периода 19,00 часа
на 17.01.2023г. до 07,00 часа на 18.01.2023г., и разписани в длъжностната им
характеристика задължения по осъществяване ефективен контрол върху
3

спазване правилата за движение по пътищата, сред които било и тестването на
водачи на МПС за употреба на алкохол и наркотични вещества и лично
участие в дейността по установяване, посещаване и документиране на
нарушенията и изготвяне на документи свързани с административно
наказателната дейност. Свидетелите К. и С. пристигнали на мястото на
инцидента със служебен автомобил „Киа-Сийд“ с рег.№ *********, който бил
управляван от св.К.. След като пристигнали на мястото, свидетелят К.
получил от св.А. издаденото в Турция СУМПС на К., след което пристъпил
към изпълнение на служебните си задължения и поканил, показания му от
св.А. подсъдим К., да се подложи на проверка за употреба на алкохол и
наркотични вещества, като последния се съгласил. При извършената с
техническо средство „алкотест“ проверка на К. било установено,че същия не
бил употребил алкохол. След това св.К. подложил подсъдимия К. на тест за
наркотици, като използвал техническо средство „Дръг тест 5000“ с номер
ARMF-0097. Направената от св.К. с това техническо средство , на 18.01.2023г.,
в 01,08 часа, тестова проба № 27 на подсъдимия К., отчела положителен
резултат за употребени от подсъдимия „канабис“, „амфетамин“ и
„метамфетамини“, всяко от които представлява високорисково наркотично
вещество, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, издадената въз основа на закона Наредба за реда и
класификацията на растенията и веществата като наркотични и било включено
в изготвения списък към Приложение № 1 на Наредбата. Св.К. показал на
подсъдимия К. отразения на техническото устройство положителен резултат и
го уведомил,че ще бъде задържан и заведен в болнично заведение, където
може да даде проби от кръв и урина за извършване на съответните химически
изследвания, както и че СУМПС,което било в свидетеля, ще му бъде временно
отнето до изясняване на случая, след което в изпълнение на задълженията си
по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР осъществил физическото задържане на К., като му
поставил белезници на ръцете зад гърба, завел го до служебния полицейски
автомобил „Киа-Сийд“ с рег.№ ********* и го поставил да седне на задната
седалка, вдясно, на автомобила. На задната седалка, вляво, на същия
автомобил до подсъдимия К. седнал св.И., за да го охранява, а св.С. застанала
отвън до задната лява врата на полицейския автомобил, от където
наблюдавала К. през прозореца на вратата. Св.К. започнал да се подготвя за
изготвяне на необходимите документи, но бил извикан от свидетеля И. да
отпусне белезниците на подсъдимия К., който се оплаквал,че били много
стегнати. Св.К. отишъл до задната лява врата на служебния си автомобил
„Киа“, като изчакал св.И. да излезе от него, за да влезе той на негово място и
да отпусне белезниците на К.. В това време подсъдимия К.,който все още
стоял седнал на задната седалка вдясно , успял да завърти тялото си надясно и
да извади от джоба на връхната си дреха /яке тип елек/,която била съблечена
от раменете му и се крепяла на вързаните зад гърба му с белезници ръце, две
пачки с банкноти, всяка с номинал от 50 евро, всяка от които пачки били
вързани с ластик и ги пуснал на пода на автомобила, пред задната седалка.
4

След това докато св.К. влизал в автомобила, подсъдимия К. завъртял тялото си
наляво и с левия си крак бутнал вързаните с ластици банкноти по пода в
посока към влизащия в автомобила К.. Св.К. попитал подсъдимия К. какви са
тези пари, на което К. му казал,че те са за тях , да ги вземат, за да го освободят
и да му върнат шофьорската книжка. При това подсъдимият К. бил изведен от
полицейския автомобил „Киа“, а св.А. сигнализирал по радиостанцията на
ОДЧ/оперативна дежурна част/-СДВР и поискал на мястото да бъде изпратена
ДОГ/дежурна оперативна група/. На мястото била изпратена ДОГ при 05 РУ-
СДВР, където дежурен разследващ орган , в периода от 02,15часа до 02,31часа
на 18.01.2023г., извършил оглед на местопроизшествието, а в периода от
02,50часа до 03,06часа на 18.01.2023г., извършил претърсване в служебния
полицейски автомобил „Киа-Сийд“ с рег.№ *********, където на пода на
автомобила зад предната лява седалка открил и иззел две пачки с банкноти с
номинал от 50 евро, всяка от които съдържаща по 100 броя банкноти, вързани
с ластик, или общо 200 броя банкноти, всяка с номинал от 50 евро, на обща
стойност 10000 евро. На така иззетите банкноти в евро в хода на воденото
досъдебно производство била изготвена техническа експертиза, от чието
заключение било установено,че същите са истински и представляват редовни
емисии на Европейската централна банка. След приключване на това
действие по разследването, в 03,10 часа на 18.01.2023г. св.К. връчил на
подсъдимия К. съставения от него талон за изследване с № 176635 и го
закарал със служебния си автомобил „Киа-Сийд“ с рег.№ ********* до
сградата на ВМА в гр.София, ул.“Свети Г. Софийски“, № 3, за да му осигури
възможност да даде проби от кръвта и урината си за химическо изследване. В
полицейския автомобил, управляван от К., наред със задържания подсъдим К.,
пътували и свидетелите С. и А.. След пристигането им пред ВМА,
свидетелите К. и А. и подсъдимия К. слезли от автомобила, а св.С. останала в
него. Подсъдимият К., придружаван от свидетелите К. и А. влезли в сградата
на ВМА, където, докато чакали пристигането на асансьор, за да се качат до
клиника „Спешна токсикология“, подсъдимия К. казал на свидетелите К. и А.,
че имал още около 3000 лева в него и златен часовник „Ролекс“ на ръката,
като им предложил да им ги даде, за да го пуснат и да му върнат шофьорската
книжка. К. и А. не реагирали на това предложение на К. и около 03.30 часа на
18.01.2023г., го завели в клиника „Спешна токсикология“ на ВМА, където
подсъдимия отказал да даде проби от кръв и урина за изследване. След това
свидетелите К., А. и С. транспортирали с полицейския автомобил задържания
К. до сградата на 05 РУ-СДВР, където свидетеля К. подписал попълнената от
негово име от свидетелката С. заповед № 180/18.01.2023г. за прилагане на
ПАМ, по чл.171,т.1,б.Б от ЗДвП, „временно отнемане на СУМПС“ и
издал/съставил и подписал/ необходимата, съгласно чл.72 ЗМВР, заповед, от
18.01.2023г., за неговото/на К./ задържане за срок до 72 часа, с посочен
начален час 01,08 часа, като съобразно изисквания на чл.80 ЗМВР, в 04,30 часа
на 18.01.2023г., на задържания К. бил извършен и обиск, при който от него
били иззети банкноти в лева, на обща стойност 3600 лева и часовник от жълт
5

метал с надпис „Ролекс“, чиято стойност, съгласно заключението на
извършената СОЕ била 280 лева.
Изложената фактическа обстановка се обосновава от свидетелските
показания на И. Г., П. Д., К. И., А. К., Е. С., Г. Д., Л. А., М. Ш., Р. Х., К. А., Р.
Ш. и Д. Н.; от писмените доказателства по делото: справка за съдимост,
справки БДС, актове за встъпване в длъжност, длъжностни характеристики,
ведомости, справка-картон на водача, АУАН, ПАМ, заповед за задържане,
разпечатка от техническо средство; от писмените доказателствени средства:
протоколи за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване, за
обиск, за оглед на ВД;от съставените фотоалбуми, от приложените веществени
доказателства; от заключенията на извършените технически и видео-
технически експертизи,СППЕ и СОЕ.
Съдът се доверява на показанията на свидетелите И. Г., К. И., А. К., Е. С.
и Л. А., дадени в хода на съдебното следствие, както и на тези дадени от тях на
ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.4; вр. ал.1,т.2 НПК, в които същите
логично, последователно и еднопосочно описват възприетите лично от тях
действия на подсъдимия К. на инкриминираните дата и място, при които К.
спрял управлявания от него лек автомобил , поради червен сигнал на
светофара; за възникналия между него и св.М. Ш. словесен и физически
конфликт; за последователната намеса на полицейските служители-
свидетелите А., И. и Г., насочени към преустановяване на този конфликт; за
заеманата от всеки от свидетелите длъжност в полицейските органи на МВР и
за конкретно възложените им и изпълнявани от тях служебни задължения към
инкриминираната дата; за възникналите в полицейските служители съмнения
относно евентуалното повлияване на К. от прием на упойващи вещества, за
задържането на СУМПС на К. у А., за подадения от последния сигнал по
радиостанцията и за пристигането на място на свидетелите К. и С.; за
осъществената от свидетеля К. проверка на подсъдимия К. със съответно
техническо средство и за резултата от тази проверка; за задържането на К.,
чрез поставяне на белезници на ръцете му и настаняването му на задната
седалка на служебния автомобил, с който К. и С. изпълнявали служебните си
задължения; за предадената от А. на К. „шофьорска книжка“ на К.; за
пуснатите от К. на пода на полицейския автомобил банкноти в евро, за
бутането им с крак към св.К. и за направените от подсъдимия недвусмислени
изявления за тяхното/на банкнотите/ предаване на полицейските служители
,за предназначението им и за очакваните в замяна от К. конкретни техни/на
полицаите/ действия по освобождаването му и връщане на взетата му от тях
шофьорска книжка; за подадения до дежурната полицейска част сигнал, за
пристигането на дежурния разследващ орган на мястото, за извършените там
от него действия по разследването, при които така пуснатите от К. банкноти в
евро били открити и иззети от пода на служебния полицейски автомобил.
Показанията на коментираните свидетели И. Г., К. И., А. К., Е. С. и Л. А. са
последователни, съответни помежду си,допълващи се и се подкрепят
категорично, в различните техни части, от показанията на свидетелите Г. Д., К.
6

А., Д. Н., М. и Р. Ш., от протоколите за извършените оглед и претърсване и
изземване, оглед на ВД, от съставените фотоалбуми, от приложените
веществени доказателства, от заключенията на извършените техническа и
видео техническа експертизи, от приложените разпечатка от техническо
средство и протокол за сервизна проверка на същото, актове за встъпване в
длъжност, длъжностни характеристики, работни ведомости и графици.
Съдът приема за достоверна информацията, изнесена в показанията на
свидетелите К. и С. относно предприетите от тях конкретни действия при
изпълнение на служебните им задължения за „документиране“ на
установеното нарушение на правилата за движение по пътищата, допуснато от
К. и неговото санкциониране; за реда , времето , поредността и начина на
издаване на съставените от тях документи при изпълнение на тези им
задължения. В тази им част показанията на К. и С. са логични, съответни
помежду си и еднопосочно се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства- талон за изследване, АУАН, протокол за проверка и разпечатка
от техническото средство, заповед за налагане на ПАМ, заповед за задържане,
протокол за обиск.
Показанията на свидетелите А. и К. са носители на достоверна
доказателствена информация и относно извършеното от тях, а и от св.С.,
транспортиране на задържания К. до ВМА; за въвеждането му в сградата от А.
и К.; за начина, предмета и съдържанието на отправеното им там
предложение от подсъдимия да им даде намиращите се в него парична сума в
лева и часовник, ако го освободят и му върнат взетата шофьорска книжка; за
отклоняването на това предложение на подсъдимия от страна на свидетелите;
за направения по съответния ред от К. отказ да даде проби от кръв и урина за
изследване; за последващото транспортиране на К. от К., А. и С. от ВМА до
сградата на 05 РУ-СДВР; за съставената там от К. заповед за задържане на К.
за срок до 24 часа; за извършения там обиск на подсъдимия и за откритите и
иззети от него вещи, включително парична сума в лева и часовник от жълт
метал. И в тази им част показанията на свидетелите А. и К. са последователни,
логични и съответни помежду си, не се опровергават от други
доказателствени източници, като наред с това се подкрепят от показанията на
свидетелката С. и от приложените заповед за задържане на К., протокол за
обиск, амбулаторен лист и копие от регистрационната книга на клиника
„Спешна токсикология“ при ВМА.
Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелите М. Ш., Р.
Ш., Д. Н., Р. Х. и К. А., дадени от тях пред съдебния състав и тези, депозирани
от тях на ДП и приобщени към материалите по съдебното производство по
съответния процесуален ред, в които същите последователно и
непротиворечиво описват обстоятелствата, при които на инкриминираните
дата и място съвместно са пътували в автомобил „Мерцедес“, управляван от
М. Ш., за движещия се до тях и пред тях по същия булевард в София лек
автомобил „Шевролет“, управляван от подсъдимия К., за спирането на двата
автомобила, поради червен светофар на кръстовището, за възникналия между
7

М. Ш. и К. конфликт, прераснал във физическа разправа, за тяхната /на
другите свидетели, освен М. Ш./ намеса в този конфликт, за появата на
полицейските служители /първоначално на А., а след него и на Г. и И./, за
извършеното от полицаите разделяне на спорещите страни и за установяване
на самоличността ми, за видимо неадекватното състояние на подсъдимия К.,
за извършената от пристигналите след това на мястото други полицаи /К. и С./
проверка на двамата водачи на МПС /М. Ш. и К./ за употреба на алкохол или
наркотици от тяхна страна; за отрицателния резултат на пробите на Ш. и за
положителния тест за наркотици на К.; за задържането на последния от
полицаите, за поставените му белезници на ръцете и настаняването му в
полицейски автомобил; направените от полицейски служители изявления,че
К. им дава подкуп и за видените от свидетелите М. и Р. Ш. и Н.
пари/банкноти/ на пода на полицейската кола, в която бил настанен
задържания К.. Коментираните показания на свидетелите М. Ш., Р. Ш., Д. Н.,
Р. Х. и К. А. относно съществените за предмета на делото факти и
обстоятелства, касаещи времето, мястото, управлението на МПС,
полицейската проверка и задържането на К., изявленията на полицейски
служители за предложен им от подсъдимия подкуп, за откритата в
полицейския автомобил, в който бил настанен К. парична сума, са
последователни и съответни помежду си , като се подкрепят категорично от
обсъдените по- горе показания на свидетелите И. Г., К. И., А. К., Е. С. и Л.
А.,от протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на ВД и
фотоалбуми, както и от заключението на извършената видео техническа
експертиза.
Съдът цени, като годни доказателствени средства протоколите за
извършените оглед на местопроизшествие и за претърсване и изземване от
леки автомобили и лица, и изготвените при тези действия фотоалбуми,
отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на чл.155-156 и чл.161-
164 НПК, и обосноваващи обстоятелството, че на посочените дати, на
посочените места и от посочените лица са били намерени и иззети подробно
описаните в самите протоколи вещи.
Съдът цени,като процесуално валидни доказателствени способи,
заключенията на извършените по делото СППЕ, СТЕ, СВТЕ и СОЕ относно
отразените в тях обстоятелства, отчитайки тяхното извършване по
процесуалния ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на вещите лица в
съответната област и обстоятелството, че са отговорили пълно, ясно и
обосновано на поставените им въпроси.
От заключението на извършената в хода на досъдебното производство
СППЕ на А. К. се установява,че подсъдимия К. не страда от психично
заболяване,няма данни за развит синдром на зависимост към алкохол или
наркотични вещества и свързани с тази зависимост психични и поведенчески
разстройства, липсват данни, както за същинско психично заболяване, така и
за психически недостатък ,който да лишава подсъдимия от възможността да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
8

си, като наред с това същия е със запазени представни възможности и без
когнитивни нарушения, поради което е бил и е в състояние правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и обстоятелствата от
случващите се събития.
Заключенията на извършените в хода на досъдебното производство
техническа експертиза на документи, техническа експертиза за истинност и
съдебно оценителна експертиза аргументират обстоятелствата, касаещи
валидността на представеното от К. СУМПС, издадено му от Турция;
истинността и редовността на иззетите банкноти в евро, обосноваващи
годността им на платежно средство, както и тяхната/на банкнотите в евро/ и
иззетия часовник от жълт метал парична стойност в български лева.
Заключението на извършената в хода на досъдебното производство
видео-техническа експертиза, имаща за предмет на изследване предоставения
на вещото лице на електронен носител видеозапис , направен от полицейска
боди камера, носена от св.И. на инкриминираната дата, възпроизвежда
съдържащата се в този обект на експертно изследване информация относно
вида, мястото и положението, което заема заснетото лице в полицейския
автомобил, начина на поставяне белезници на ръцете му, както и мястото на
откритите в автомобила две пачки с банкноти от по 50 евро.
Приложените по делото копия на актове за встъпване в длъжност,
длъжностни характеристики,работни ведомости и график обосновават
обстоятелствата за заеманите от всеки от свидетелите А., К., С., Г. и И.
длъжности в органите на МВР, служебните им правомощия и конкретните
служебни задължения, които всеки от тях е изпълнявал на инкриминираната
дата. Приложените разпечатка от техническо средство и протокол за неговата
сервизна проверка обосновават обстоятелствата, за техническата изправност
на това средство за проверка за употреба на наркотични вещества и за
отчетения от устройството положителен за канабис, амфетамин и
метамфетамин резултат от тестването на К., извършено на 18.01.2023г. в 01,08
часа. От приложените по делото протокол за проверка,талон за изследване,
АУАН, заповед за налагане на ПАМ и заповед за задържане на К. се
обосновават обстоятелствата относно времето и мястото на тяхното
съставяне, конкретното длъжностно лица, явяващо се техен издател,
основанията и конкретните фактически обстоятелства, при което те са били
съставени. От приложените копия от регистърна книга на клиниката по
спешна токсикология при ВМА и амбулаторен лист се обосновават
обстоятелствата за времето, начина и състоянието на представяне на К. в
медицинското заведение за изследване, както и заявения от подсъдимия отказ
от предоставяне на биологични проби от кръв и урина за извършване на
химическо изследване.
Установените от съда фактически положения го мотивират да приеме,
че подсъдимият А. К. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.343Б,ал.3 НК - като на 18.01.2023г., около 00,55 часа, в
9

гр. София, по бул.“Княз Ал.Дондуков“, с посока на движение от бул.“Цар
Освободител“ към бул.“Т. А.сандров“, управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил „Шевролет Епика“ с рег. № СВ **** РА, след употреба на
наркотични вещества /канабис, амфетамин и метамфетамин/, установена по
надлежния ред.
Това е така, тъй като на горепосочените време и място подсъдимия К.
,осъществявайки манипулация /поредица от физически действия/ с
механизмите и уредите за управление на технически изправен лек автомобил
„Шевролет Епика“, го привеждал в движение и контролирал посоката,
продължителността и скоростта на това движение, с които действия реално е
управлявал това моторно превозно средство, след като е бил употребил /приел
в организма си/ веществата канабис, амфетамин и метамфетамин.
Всяко от така употребените/ приети/ от подсъдимия К. вещества
/канабис/марихуана, амфетамин и метамфетамин/ представлява наркотично
вещество ,от вида на високорисковите такива, по смисъла на ЗКНВП и е
включено в списъците, издадени съгласно приложение № 1 към чл.3,т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена на основание чл.3,ал.2 от ЗКНВП.
Спазен е бил и надлежния ред за установяване на това
обстоятелство/употребата на наркотични вещества от К./, предписан от
Наредба № 1/2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози. При
извършената на подсъдимия К. проверка на място, съгласно изискванията
чл.3,ал.1 от Наредба № 1/2017г., от контролния орган е бил използван
съответен тест /Дръг тест 5000/, който е технически изправен и бил преминал
необходимата сервизна проверка. След положителния резултат от този тест
бил издаден АУАН , съставен съответен протокол за проверка за употреба на
наркотични вещества, като бил попълнен и необходимия в случая талон за
изследване и осем броя стикери, каквито са изискванията на чл.3,ал.2 и ал.3 от
Наредба № 1/2017г. В изпълнение изискванията на чл.7,ал.2 от от Наредба №
1/2017г., подсъдимия К. е бил съпроводен от полицейските органи до място за
извършване на медицинско изследване и за вземане на проби. Направеният
там/във ВМА/ отказ от страна на К. да предостави проби за изследване е бил
удостоверен по реда на чл.15,ал.7 от Наредба № 1/2017г. При така направения
от К. и удостоверен по съответния ред отказ от даване на проби за изследване,
обстоятелството за употребени от него конкретни наркотични вещества при
управлението на процесния лек автомобил от негова страна, се обосновава
категорично от резултата от направения му тест, съгласно предписанията на
чл.6,ал.10 от Наредба № 1/2017г.
Необходимо е да бъде отразено и това,че към датата на
инкриминираното деяние разпоредбата на чл.343Б,ал.3 НК е имала друга
редакция, при която изискването за спазване на „надлежен“ ред за
установяване употребата на наркотични вещества не е било въведено, като
10

елемент от обективната страна на състава на това престъпление. В конкретния
случай тези „различни“ закони,които са последвали деянието на К., не се
отразяват на неговата обективна съставомерност, тъй като както бе посочено
по-горе установения с Наредба № 1/2017г. надлежен ред е бил спазен,
въпреки липсата на нарочно изискване за това в действащата към този/на
деянието/ момент материално правна разпоредба.
Така , обоснованите с годни доказателства и доказателствени средства,
горепосочени обстоятелства, интерпретирани в тяхната съвкупност, логическа
последователност и взаимосвързаност дават възможност на съда да изгради
еднозначния и категоричен извод, че на горепосочените дата и място
подсъдимия А. К. е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил
„Шевролет Епика“ с рег. № СВ **** РА, след като бил употребил наркотични
вещества /канабис, амфетамин и метамфетамин/, което било установено по
надлежния ред , с което е осъществил гореописаното деяние по чл.343Б,ал.3
НК.
От субективна страна подсъдимия К. е извършил деянието при форма на
вина пряк умисъл– съзнавал е, че със своите действия уврежда обществените
отношения, установени за да гарантират безопасността на транспорта,
предвиждал е настъпването на именно тези последици,тъй като знаейки,че е
употребил и е под влиянието на такива упойващи вещества и управлявайки
МПС поставя в реална опасност себе си и други участници в движението по
пътищата, като пряко е целял настъпването им.
За осъщественото от А. К. инкриминирано деяние в санкционната част
на разпоредбата на чл.343Б,ал.3 НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода” от една до три години и „глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин
лева, като е предвидено в чл.343Г НК и наказание „лишаване от право по
чл.37,ал.1,т.7 НК-да се упражнява опредЕ. професия или дейност“.
При определяне размера на наказанието спрямо подсъдимия А. К., съдът
взе предвид като смекчаващо отговорността му обстоятелство чистото му
съдебно минало. Наред с това,като отегчаващи отговорността на К.
обстоятелства съдът цени „видовото“ разнообразие на употребените от него
наркотични вещества, както и налаганите му административни наказания за
извършени от него предходни нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Съпоставяйки горните обстоятелства, които са от значение за
индивидуализиране наказателната отговорност на А. К., съдът прие,че при
определяне размера на наказанието на подсъдимия К. за извършеното от него
престъпление по чл.343Б,ал.3 НК, приложение следва да намерят правилата
на чл.54 от НК.
Съдът, съпоставяйки посочените смекчаващо отговорността
обстоятелство и приетите за отегчаващи такива, намира за съответно на
обществената опасност на това деяние и на дееца определяне на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което се явява
11

под средата на пределите , посочени в чл.343Б,ал.3 НК, както и налагането на
кумулативно предвиденото в тази разпоредба наказание „глоба“ в размер на
хиляда лева, а така също и налагане на кумулативно предвиденото в
разпоредбата на чл.343Г НК наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от две години и шест месеца. Така
определените по вид и размер кумулативно наложени наказания на
подсъдимия К. не само са съответни на извършеното от него престъпление, но
и се явяват необходими с оглед гарантиране постигането на генералната и
специална превенции, обозначени в чл.36,ал.1 НК, като цели на всяко
наказание.
Съдът намира, че с оглед постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 НК- в техния генерален и специален аспект, не е необходимо
наложеното на А. К. наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно
ефективно. Поради това на основание чл.66,ал.1 НК съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия
К., като определи изпитателен срок от три години.
Като съобрази наличието на предпоставките на чл.59,ал.1, ал.2 и ал.4
НК съдът постанови времето,през което подсъдимия К. е бил задържан по
настоящото наказателно производство да бъде приспаднато при изпълнение
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, а времето,през което е
бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, да бъде
приспаднато при изпълнение на определеното му наказание „лишаване от
право да управлява МПС“.
Съдът призна подсъдимия А. К. за невиновен в това,че на 18.01.2023г. в
гр.София , в условията на продължавано престъпление, предложил подкупи на
длъжностни лица-полицейски органи, както следва: На 18.01.2023г., около
01,10ч., в гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“, предложил подкуп в размер на
10000 евро на полицейски органи-А. М. К., К. Х. И. и И. К. Г. - полицейски
служители при СДВР, за да не извършат действия по служба- да не бъде
задържан и да не му бъде отнемано СУМПС; и на 18.01.2023г., около 03,30ч., в
гр.София, ул.“Св.Г. Софийски“, № 3, в сградата на ВМА, предложил подкуп в
размер на 3000 лева и ръчен часовник с надпис „Ролекс“, на стойност 280лв.,
на полицейски органи-А. М. К. и Л. М. А.- полицейски служители при СДВР,
за да не извършат действия по служба- да не бъде задържан и да не му бъде
отнемано СУМПС“ , поради което го оправда по обвинението за извършено
престъпление по чл.304а;вр.чл.304,ал.1; вр. чл.26 , ал.1 НК.
Обект на защита с нормите на чл.304-304а НК са обществените
отношения, гарантиращи правилното и нормално функциониране на
държавните органи и обществени организации, при което същите изпълняват
своите правомощия/служебните си права и задължения/ еднакво, точно и
безкористно.
Субект на престъпление по чл.304а НК може да бъде всяко наказателно
отговорно лице, каквото несъмнено е и пълнолетния и вменяем подсъдим К..
12

„Подкупът“ по чл.304,ал.1 НК представлява дар или друга облага, която
има имуществен характер, и която се дава,предлага или обещава на
длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или
тъй като вече е извършило такива, но те/дара и облагата/ не му се следват/не
са му дължими по силата на служебното правоотношение,в което се намира/.
Така дадената,предложена или обещана на длъжностното лице имуществена
„награда“,която не му се следва се намира във функционална връзка с
неговите служебни правомощия, като е годна и насочена към това да го
мотивира да предприеме конкретно действие или бездействие, съобразно
своята компетентност или неоснователно да го възнагради за вече
реализирано такова служебно поведение. Разпоредбата на чл.304а НК
представлява квалифициран състав на престъплението по чл.304,ал.1 НК с
оглед обема, характера,предмета и значимостта на правомощията и
възложените публични функции на длъжностното лице или неговата
принадлежност към конкретно посочени държавни органи, явяващо се обект
на такъв подкуп, сред които длъжностни лица са и тези от полицейските
органи. Не всяко длъжностно лице,не всеки полицейски/в конкретния случай/
орган е годен обект на такъв подкуп, а единствено такъв, който/съобразно
конкретиката на всеки случай/ може лично да извърши,респ.да не
извърши,или вече е извършило или се е въздържало от извършване на
конкретното действие/бездействие по служба,което е част от неговите
служебни правомощия. На следващо място за обективната съставомерност на
такова деяние е необходимо търсеното от дееца по такъв неправомерен начин
осъществяване на конкретно действие/бездействие, включено в служебната
компетентност на длъжностното лице, да е все още обективно възможно-
конкретното правомощие да не е било вече реализирано. Казано по друг начин
, деяние, при което неследваща се облага се дава,предлага или обещава на
длъжностно лице,включително и на полицейски орган, за да осъществи
действие /бездействие, което не е в неговата служебна власт-не е включено в
неговите правомощия и/или не му е било конкретно възложено, или вече е
било реализирано от него по съответния законоустановен ред, с което
правните последици от осъществяването на това служебно правомощие, които
последици дееца цели да предотврати, вече са настъпили, се явява
несъставомерно от обективна страна по чл.304,ал.1, респ.по чл.304а НК. Това
е така,тъй като обществените отношения, обект на непосредствена защита с
тези наказателно правни норми, реално не могат да бъдат увредени от такова
деяние ,защото длъжностното лице, спрямо когото се оказва такова
неправомерно въздействие, не разполага със служебната власт да повлияе
негативно върху нормалното функциониране на държавния орган или вече е
съобразило своето служебно поведение с установените изисквания за
правилност, коректност , законосъобразност и безкористност при упражняване
на своите правомощия.
Неизчерпателното изтъкване на горните съображения относно
елементите от обективната страна на състава на престъпление по чл.304а
13

;вр.чл.304,ал.1 НК не е самоцелно. За да бъде реализирана наказателната
отговорност на дееца, в конкретния случай на подсъдимия К., за извършване
на такова престъпление е необходимо, преди обсъждане на въпроса за
доказателствената обезпеченост на такова обвинение и неговата материално
правна съставомерност, да бъде установено от съда дали горепосочените
съставомерни от обективна страна елементи на състава на чл.304а и сл НК са
намерили своето точно, ясно и недвусмислено фактическо описание и
съответната им/непротиворечива/ материално правна квалификация във
внесения от прокурора обвинителен акт, с който спрямо А. К. се поддържа
конкретното и гореописано обвинение по чл.304а;вр.чл.304,ал.1;вр.чл.26 , ал.1
НК. Това несъмнено е необходимо , тъй като именно обвинителния акт е този
процесуален документ, който освен да постави началото на съдебното
производство е предназначен да определи рамките/пределите на неговия /на
съдебното производство/ предмет, по който решаващия съд дължи
произнасяне и да предостави по достатъчно разбираем, ясен и недвусмислен
начин на подсъдимия и неговия защитник цялата необходима информация за
своите фактически и правни съображения, върху които изгражда
обвинителната си теза. Така в конкретния случай, според разбиранията на този
съдебен състав, в обвинителния акт на СГП липсват конкретни,ясни и
недвусмислени твърдения относно съществени съставомерни обстоятелства.
В обвинителния акт липсват твърдения на прокурора относно конкретните
служебни правомощия /права и задължения/, осъществявани към
инкриминираната дата от всеки от посочените за обект на подкуп А. К., И. Г.,
К. И. и Л. А.. Посочено е единствено тяхното качество на полицейски
служители и длъжностите, на които същите били назначени в системата на
СДВР. Липсва достатъчно яснота относно становището на прокурора относно
конкретните обем,съдържание и начин на осъществяване на търсеното от
подсъдимия К. ,посредством неследващата се облага, от
полицейските служители бездействие по служба. Тази празнота в
обвинителния акт лишава подсъдимия и неговия защитник от необходимата
информация относно значимо съставомерно обстоятелство,каквото е
обективната фактическа и/или юридическа възможност някой и кой конкретно
или всеки от горните свидетели-полицейски служители, да осъществят
исканото от К. действие/бездействие по служба. Така прокурорът е изправил
подсъдимия пред необходимостта едва от мотивите към първоинстанционната
присъда да научи, че към инкриминираната дата с правомощия за „полицейско
задържане“ по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР разполагал всеки от горните полицейски
служители, но към момента на даване на облагата и към последващия момент
на предлагане на друга такава, фактически, а и „юридически“ това
правомощие било осъществявано единствено от свидетеля К., поради което
обективно единствено той се явява годен обект на подкупа. Пак от мотивите
към присъдата подсъдимия К. би научил и това,че към инкриминираната дата
с правомощия по чл.171,т.1,б.Б от ЗДвП разполагал и реално осъществявал
пак единствено св.К./с такива разполагала и св.С.,но това също обстоятелство
14

е извън обхвата на обвинението/. Никой от другите сочени за обект на подкуп
полицейски служители, към инкриминираната дата, не е разполагал с
правомощия за осъществяване контрол за спазване правилата за движение по
пътищата и за участие в административно наказателната дейност по
установяване и санкциониране на допуснати нарушения на тези правила.
Свидетелите Г. и И. били служители в отдел „Охранителна полиция“, а св.А.
бил овластен и осъществявал контролна дейност върху действията на други
служители на „Пътна полиция“, сред които били и К. и С..
В диспозитива на обвинителния акт е направено единствено
твърдението,че претенцията на К. била насочена към това „да не бъде
задържан“ и „да не му бъде отнемано СУМПС“ от конкретните полицейски
служители. Същевременно в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът е посочил,че към момента на даване на подкупа от 10 000
евро/даване, а не предлагане, както е приел прокурора, тъй като К.,пускайки
банкнотите на пода на полицейския автомобил е преустановил фактическата
си власт върху тях и реално е предоставил възможност на обекта на подкупа
да установи своя такава/, както и към момента на предлагане на такъв/3000
лева и часовник, които реално имал в себе си/, подсъдимия К. вече е бил
задържан от св.К., неговото СУМПС вече е било физически взето, бил издаден
/от К./ и съответен административен акт/Заповед за налагане на ПАМ по
чл.171,т.1,б.Б и чл.172,ал.2,т.3 ЗДвП/, с който „шофьорската книжка“ на
подсъдимия била временно отнета. При така поднесената от прокурора ,а и
поддържана от него, обвинителна теза деянието на К., което се твърди да е
било насочено към конкретно бездействие по служба, изразяващо се
неупражняване на правомощието на полицейския орган /К./ да му отнеме
СУМПС, е изначално несъставомерно, тъй като то /правомощието/ е било вече
реализирано изцяло/както фактически, така и юридически/, поради което К. е
бил в обективна невъзможност да се въздържи от изпълнение на това си
служебно задължение. Тук следва да бъде посочено,че така
предложената/макар и изключително пестеливо/ от прокурора хронология на
осъществяване на фактическите и правни действия от страна на К., с които е
изпълнил това конкретно свое задължение по ЗДвП, не се споделя от съда, а и
не се обосновава от доказателствата по делото. Видно от показанията на
свидетелите К. и С., същите не са категорични относно времето и мястото на
издаване на съставените от всеки от тях административни актове по
установяване и документиране на допуснатото от К. нарушение/престъпление
по чл.343Б,ал.3 НК/. Всеки от тях заяви пред съда,че с оглед спецификата на
този случай /действията на К. по даване и предлагане на подкуп/, при който
била необходима намеса и на други полицейски служители-разследващ
полицай, и извършване на неотложни действия по разследването, не може да
бъде категоричен относно това дали съответните документи- АУАН и Заповед
за ПАМ, са били съставени на място и непосредствено след положителния за
наркотици тест на К. или по-късно в сградата на 05 РУ-СДВР, където К. е бил
задържан. Извън това, обаче св.К. е категоричен, че заповедта за полицейско
15

задържане на К. е била издадена от него по-късно и в сградата на 05 РУ-
СДВР,както и относно обстоятелството,че всякога при констатирана от него
употреба на алкохол или наркотични вещества от водачи на МПС, съставя
най-напред талон за изследване и го връчва на лицето, за да бъде спазена
процедурата и сроковете по Наредбата. От съдържанието на така издадения от
К. за конкретния случай талон за изследване се установява,че талонът е бил
връчен на подсъдимия К. на 18.01.2023г., в 03,10ч. От съдържанието на
амбулаторния лист, издаден от д-р П.-началник клиника „Спешна
токсикология“ при ВМА, се установява обстоятелството,че К. е бил доведен
там от полицията, на 18.01.2023г., в 03,30ч. От показанията на свидетелите К.,
С. и А. се установява,че тР.та свидетели са транспортирали К. до ВМА със
служебния автомобил, който бил управляван от К., където последния заедно с
А. придружили К. до клиниката, а след отказа на последния да даде проби,
отново със служебния автомобил, управляван пак от К., го транспортирали до
сградата на 05 РУ-СДВР, където К. издал заповед за неговото/на К./ задържане
за срок до 24 часа, на основание чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР и където в 04,30 часа, на
18.01.2023г.,видно от съставения протокол, му бил извършен обиск.
Същевременно свидетелката С. издала АУАН за това нарушение, който бил с
№ 902304 и с дата 18.01.2023г., като бил връчен на К. на същата дата. В
съдържанието на този АУАН не се съдържа информация относно часа на
неговото издаване,респ.връчване на К.. Извън това, обаче, в коментирания акт
е отразено обстоятелството,че на нарушителя /К./ вече бил издаден талон за
изследване с конкретно посочен номер, били връчени холограмните стикери с
конкретно посочен номер,както и че бил уведомен за започване на ПАМ. Тези
обстоятелство еднопосочно аргументират извода,че АУАН-а е бил издаден от
С., след като св.К. вече бил издал конкретните талон за изследване и
холограмни стикери. Видно от съдържанието на заповедта за прилагане на
ПАМ, издадена от К. с дата 18.01.2023г., връчена на същата дата на К., не е
отразен час за тези действия. Наред с това в коментираната заповед изрично е
посочено,че същата се издава въз основа на АУАН № 902304 от 18.01.2023г.,
съставен от С.. От показанията на св.К. пред съда се установява, че
ръкописния текст , с който тази заповед е била попълнена е бил изписан от
св.С., заповедта е била съставена от негово име/като издател/ и е била
подписана от него лично. Според настоящия съдебен състав така
обоснованите с коментираните гласни и писмени доказателства
обстоятелства, категорично обосновават извода , че заповед №
180/18.01.2023г. за прилагане на ПАМ спрямо К. е била издадена/подписана/
от полицейския орган К. в сградата на 05 РУ-СДВР. Последното аргументира
обстоятелството,че около 01,10 часа и около 03,30 часа на 18.01.2023г., когато
подсъдимия К. е дал и предложил подкуп на К., неговото /на подсъдимия/
СУМПС фактически е било отнето, но започнатия от К. административен
процес по прилагане на принудителна административна мярка „временно
отнемане на СУМПС“ все още не е бил приключил по съответните,
установени в ЗДвП /чл.171-172/ ред и форма. Това от своя страна сочи, че към
16

момента на осъществяване на тази неправомерна деятелност от страна на К.,
пред полицейския орган К. е съществувала обективна възможност да
удовлетвори желанието на подсъдимия, като в нарушение на служебните си
задължения, фактически върне „книжката“ на К., не издаде необходимата
заповед за прилагане на ПАМ и така реално да осуети временното отнемане
на СУМПС на подсъдимия. Наказателната отговорност на К. в тази част/за
бездействието по ЗДвП/ на поддържаното срещу него обвинение не може да
бъде ангажирана, тъй като горните и обосноваващи съставомерността му/на
деянието/ фактически обстоятелства не само,че не са описани в обвинителния
акт, но както вече бе посочено , прокурорът е направил противоположното
твърдение- че заповедта за ПАМ била вече издадена от К., когато той бил
подложен на инкриминираното корупционно въздействие от страна на
подсъдимия.
Относно инкриминираната с обвинителния акт насоченост на деянието
на К. към правомощието по ЗМВР на полицейския орган /на К./, по-конкретно
това да осъществи неговото/на К./ задържане по реда и на основание
чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР и с оглед събраните към този момент/в резултат на
извършената полицейска проверка и тест/ данни за извършено престъпление
по чл.343Б,ал.3 НК, съдът намери,че също липсват основания за ангажиране
отговорността му по чл.304а НК. В обвинителния акт не се съдържа
никакво/дори декларативно/ твърдение за съществуването, обема, основанията
,реда и формата за осъществяване на това правомощие на полицейските
органи. Не е посочено, дори и само цифрово/в обстоятелствената част или в
диспозитива/ разпоредбата на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР/или каквато и да било
друга, която според прокурора дава основание за полицейско задържане в
конкретния случай/. Този дефицит принуждава не само подсъдимия и неговия
защитник, но и съда, да градят предположения относно действителното
становище на прокурора относно това несъмнено съставомерно
обстоятелство. Така, защитникът на подсъдимия в пледоарията си пред съда
прие,че прокурорът е визирал единствено фактическото/физическо/
задържане на подсъдимия от страна на полицейските органи, като изтъкна
това,че К. е бил задържан, с поставени белезници и отнето СУМПС, поради
което „бил дал подкуп за нещо, което вече е реализирано“. За да онагледи
тезата си, защитникът сравни тази позиция на обвинението със ситуация, при
която „да е предложил подкуп на съда, след като вече е осъден с влязла в сила
присъда, за да бъде оправдан“. Съдебният състав, основавайки се на
декларативното изявление на прокурора, направено от него едва в хода на
съдебните прения,че „прокуратурата счита,че факта на задържането реално се
осъществява именно от този момент на издаване на заповедта“, направи
предположение,че под „полицейско задържане“ прокурорът е имал предвид
изпълнението на установения в ЗМВР за това действие процесуален ред.
Несъмнено, правомощието за „задържане за срок до 24 часа“ по смисъла на
чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР, не се осъществява единствено с физическото
ограничаване свободата на движение на едно лице, чрез използване на сила
17

и/или помощни средства, на поставянето му под непосредствения контрол на
полицейски орган или на място, ограничаващо неговото придвижване, а
изисква и предполага извършване и на други действия от страна на
полицейския орган, за да бъде то /правомощието/ реализирано изцяло и
процесът на задържане приключен. Такива други действия са транспортиране
на физически задържания до мястото, където тази административна мярка ще
бъде изпълнявана, извършване на съответната регистрация на лицето,
издаване на нарочна заповед за прилагане на тази мярка и връчването й на
задържания , запознаването му с неговите права и процесуални възможности
и отразяване на изявленията му в нарочна декларация/в конкретния случай,
издадена от К. на 18.01.2023г., в 04,20 часа/, извършване на обиск на
задържания. Касае се за сложен фактически състав, изискващ извършването
на множество действия,както физически, така и юридически, от страна на
полицейския орган, който прилага тази административна мярка,за да бъде тя
окончателно и законосъобразно наложена, с което това правомощие на
конкретния полицейски орган е изчерпано/вече осъществено/. При такава
ситуация осъществените от страна на подсъдимия К. действия по даване и
предлагане на подкуп на полицейския орган-св.К., който реално извършва
необходимите действия за задържане на подсъдимия, но все още не е
приключил тази административна процедура ,тъй като не бил изпълнил
изцяло необходимия сложен фактически състав, се явяват съставомерни от
обективната страна на състава на престъплението по чл.304а;вр. чл.304,ал.1
НК. Всъщност именно такава фактическа обстановка се обосновава от
събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства- показанията на
свидетелите К., С., А., както и от приложените писмени доказателства-
заповед за задържане на К., протокол за обиск, декларация. Въпреки тази
констатацията на съда, наказателната отговорност на К. не може да бъде
ангажирана и по тази част на поддържаното срещу него обвинение по чл.304а
НК. Това е така, тъй като при направената от страна на защитника на
подсъдимия интерпретация/която не се обосновава от доказателствата по
делото и не намира опора в приложимите разпоредби на ЗМВР и ЗДвП/ на
обвинителната теза, то така поддържаното от СГП обвинение срещу К. е
изначално несъставомерно от обективна страна, защото към всеки от
инкриминираните моменти същия е бил вече физически задържан от
полицейския орган. Ако за меродавна бъде приета интерпретацията на
предложеното от прокурора обвинение по чл.304а НК, направена от съдебния
състав, то деянието на К. се явява съставомерно, но изградено върху
фактически обстоятелства, които макар да са били известни и на ДП/или поне
пред органите на ДП са липсвали пречки да ги установят/, не са посочени в
обвинителния акт, а ще бъдат сведени до знанието на подсъдимия и неговия
защитник едва с мотивите към първоинстанционната присъда, с която К. би
бил осъден за престъпление, за което не е имал съответно фактическо
обвинение и срещу каквото обвинение не се е защитавал. Както съдът вече
посочи, осъществяването на правомощията по чл.72,ал.1 ЗМВР, както и тези
18

по чл.171 ЗДвП от страна на полицейските органи, изисква изпълнението на
сложен фактически състав и извършване на поредица от фактически и
юридически действия по служба, които имат конкретно проявление в
обективната действителност, а не са единствено съдържание на правните
норми /което се предполага,че е известно на страните/, и могат , а и следва,
да бъдат описани от прокурора при изнасяне на приетите от него за
съставомерни факти, касаещи начина на осъществяване на претендираното с
обвинението престъпление, в конкретния случай по чл.304а и сл НК, при това
по достатъчно подробен, ясен и непротиворечив начин. Единствено при
така/пълно, ясно,точно и недвусмислено/ поднесена информация в
обвинителния акт прокурора ще е изпълнил задълженията си по чл.246 НПК, а
и на чл.6 от Директива 2012/13, да изложи по достатъчно разбираем начин
твърденията си за всички фактически обстоятелства, които е намерил за
съставомерни на предложената /пак от него/ правна квалификация на
отправеното спрямо подсъдимия обвинение и така да осигури възможност на
подсъдимия да упражни адекватно правото си на защита, насочвайки
процесуалните си усилия към опровергаване на ясно и непротиворечиво
твърдени от прокурора факти или обосноваване на твърдяната/пак от
прокурора/ тяхна/на фактите/ материално правна съставомерност. В
конкретния случай обема , пределите и качеството на поднесената с
обвинителния акт информация за фактическите обстоятелства,при които
прокурора е приел,че са били осъществени двете отделни деяния на
продължаваното престъпление /едно престъпление,осъществено чрез две
форми на изпълнителното деяние- дал и предложил, според съда/ по чл.304а и
сл.НК от подсъдимия К., се явяват явно несъставомерни от обективна страна.
Установените от съда,обосновани с конкретни доказателства и описани по-
горе , други фактически обстоятелства, при които К. е реализирал
инкриминираното деяние, са съставомерни по чл.304а и сл НК, но липсват
сред тези, които прокурора е поставил за фактическа основа на изграденото от
него обвинение. Тези други фактически обстоятелства, които попълват
дефицитите на обвинителния акт и биха допринесли за изясняване на иначе
неясната, колеблива и дори противоречива позиция на прокурора относно
конкретната фактическа обстановка, при която е било осъществено деянието
по чл.304а НК от К./която е обоснована с доказателства, съставомерна по
чл.304а НК и аргументираща издаване на съдебен акт по чл.303,ал.2 НПК/, не
бяха въведени от прокурора сред фактическите рамки на обвинението и по
реда на чл.287 НПК. Всъщност прокурорът не се възползва и от
предоставената му преди това от настоящия съдебен състав възможност да
отстрани тези пороци в обвинителния си акт и да коригира обвинителната си
теза, по реда на чл.249,ал.1 и ал.2 НПК, като потърси и получи съдействие от
въззивния съд, за да я/възможността/ преодолее. В разрез с очакванията на
прокурора настоящия съдебен състав намери за процесуално недопустимо
тепърва/с присъдата си/ да въвежда в обвинението на К. нови факти, касаещи
съставомерни по чл.304а НК обстоятелства, да отстранява противоречиви
19

фактически твърдения на прокурора/объркващи дори професионалния
защитник на подсъдимия/ и едновременно с това да коригира предложената от
прокурора правна квалификация на деянието, като разяснява разликата между
„даде“ и „предложи“ подкуп /макар последното разграничение да не налага
никакви усилия, предвид ТР № 1/12.03.2021г. по т.д.№ 1/19г. на ОСНК на
ВКС/, както и липсата на предпоставките на чл.26,ал.1 НК по отношение
инкриминираната по чл.304а НК деятелност на К., тъй като нейната
единност/едно деяние/ ,при един и същи обект на подкуп и при една и съща
насоченост на последователно извършеното „даване“ и „предлагане“, не се
разкъсва от различния предмет на подкупа , различните форми на
изпълнително деяние и последователното /във времето/ осъществяване на
всяка от тези форми. Поради това настоящия съдебен състав прие,че
единствения процесуален способ, с който разполага, за да преодолее
непълнотата, неяснотата и противоречивостта в обвинителната теза на
прокурора, с която поддържа обвинението си срещу подсъдимия К. за
престъпление по чл.304а и сл. НК, е издаване на съдебен акт, на основание
чл.304 НПК, с който призна А. К. за невиновен и го оправда в тази част от
обвинението му.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия А. Ш. К.
да заплати направени по делото разноски в общ размер на 474,40 лева, от
които 374,40 лева по сметка на СДВР и 100,00 лева по сметка на съда,както и
държавна такса в размер на 15 лева за служебно издаване на три броя
изпълнителни листа. Тези разноски на ДП и в хода на съдебното следствие са
били направени за изготвяне и представяне пред съда на СППЕ на подсъдимия
К., което заключение допринася за обосноваване на обстоятелства, касаещи
отговорността на подсъдимия за престъплението по чл.343Б,ал.3 НК, в чието
извършване е признат за виновен.
Другите направени по делото разноски- за изготвяне на ТЕ, ВТЕ, СОЕ, в
общ размер на 432,18 лева са относими единствено към обосноваване на
поддържаното спрямо К. обвинение по чл.304а НК, по което подсъдимия бе
оправдан, поради което и на основание 189,ал.2 и чл.190,ал.1 НПК, съдът
постанови същите да останат за сметка на държавата.
Със своята присъда съдът не взе отношение относно процесуалната
съдба на иззетите и приобщени по делото веществени доказателства и най-
вече спрямо иззетите парични суми в евро и лева, както и часовник от жълт
метал, които са били посочени от прокурора за предмет на престъплението по
чл.304а и сл. НК, по което К. бе оправдан. В отговор на отправено такова
питане от защитника на подсъдимия, направено след приключване на
съдебното заседание на 01.04.2025г., следва да бъде отбелязано,че този
„пропуск“ на съда не е случаен, а се дължи на все още възможното
приложение на разпоредбата на чл.307а НК. Тази възможност би могла да
бъде реализирана от въззивния съд, който ще осъществява инстанционен
контрол върху първоинстанционната присъда, по вече/към момента на
изготвяне на мотивите/ депозиран протест от прокурора. Така пред въззивния
20

съд се открива процесуалната възможност да санкционира първостепенния
съд за неправилно приложение на материалния закон, като на основание
чл.336,ал.1,т.2 НПК издаде нова присъда, ако намери че наличното /въведено
и поддържано от прокурора/ спрямо К. обвинение по чл.304а и сл НК е
„съответно“ на процесуалните и материални законови изисквания и да отнеме
предмета на подкупа в полза на държавата. Липсата на произнасяне относно
веществените доказателства от страна на първия съд се основава и върху
възможността въззивния съд да упражни друго свое правомощие по
чл.335,ал.2 НПК, като санкционира първоинстанционния съд за допуснати от
него съществени нарушения на процесуалните правила, включително и
поради това,че е позволил образуване и провеждане на съдебно производство
въз основа на негоден обвинителен акт, и върне делото за ново разглеждане от
друг състав на СГС с оглед предоставяне на поредна възможност на прокурора
да коригира обвинението си.
Разбира се необходимо е да бъде допусната и възможността въззивния
съд да намери,че поддържаното срещу К. обвинение е негодно /несъответно/
да обоснове осъдителен съдебен акт по чл.304а и сл. НК; да приеме,че първия
съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили правата на прокурора/доколкото К. е оправдан и неговите права са
били гарантирани/ и на прокурора са били предоставени достатъчно с оглед
съблюдаване принципа за разкрИ.е на обективната истина /чл.13,ал.1 НПК/
процесуални възможности да изгради адекватно /съобразно процесуалните и
материални изисквания/ обвинение по чл.304а и сл НК, от които той не се е
възползвал; да прецени,че поредно изрично отправено до прокурора от страна
на съда такова предложение би нарушило принципа за равноправие на
страните и състезателност на съдебното производство/чл.12 НПК/ и да
го/прокурора/ санкционира за недостатъчно качественото осъществяване на
обвинителната му функция, като потвърди първоинстанционната присъда в
тази й оправдателна част, при което произнасяне по веществените
доказателства би било реализирано от въззивния съд или от първия такъв, по
реда на чл.306,ал.1 НПК.

Поради тези фактически и правни съображения съдът постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
21

Съобщи за изтекли лични данни