РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Пловдив, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330105626 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ДЗИ-ОБЩО
ЗАТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК121718407 против Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, чрез Областно пътно управление –
Пловдив, ЕИК 0006950890255, гр. Пловдив, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 543,40 лева – главница, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение за увредения л. а. марка „*** ****“, с
рег. № *****, въз основа на застраховка „Каско +“ по застрахователна полица
№ ****** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на
настъпило ПТП на 8.12.2020 г., когато при движение по пътя с. Б. в посока
към с. Н., обл. П., застрахованият л. а. преминава през паднали скали на
пътното платно, които не са могли да бъдат избегнати, както и сумата от 5,57
лева мор. лихва за периода 13.05.2021г. – 12.04.2022 г., зак. лихва и разноки.
Ищецът твърди, че на 08.12.2020 г. при движение по републикански път
от с. Б., общ. А., обл. П., в посока към с. Н., управляваният от водача Ж. П.
Ж., л. а. марка и модел „**** ****", с per. № *****, е преминал през паднали
скали на пътното платно, които не е било възможно да бъдат избегнати, в
резултат на което на автомобила са били причинени повреди.
Увреденият при ПТП лек автомобил бил собственост на „Фаркол” АД,
като собственикът на автомобила е имал валидна застраховка „КАСКО+" за
него, обективирана в застрахователна полица № *****, сключена с ищцовото
дружество на 24.01.2020 г., която е била със срок на действие от 25.01.2020
г.до 24.01.2021 г.
1
Също така се сочи, че след като е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е образувал преписка по щета
№*******, като повредите по автомобила и степените на увреждане са
констатирани с опис - заключение по щета № ******/08.12.2020 г., на обща
стойност 543,40 лева с ДДС.
Твърди се също, че ремонтът на автомобила е бил извършен в сервиз
„Автомотор Корпорация" АД, като след извършването на ремонта
автомобилът е предаден с приемо-предавателен протокол и е приет без
забележки и възражения, като за ремонта на автомобила е била издадена
фактура от „Автомотор Корпорация" АД за сумата от 543,40 лева с ДДС.
Въз основа на ликвидационен акт от 08.12.2020 г. от застрахователя е
определено общ размер на обезщетението по щетата в размер на 543,40 лева,
които били заплатени с нареждане за групово плащане от 08.04.2021 г.
С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования,
застрахователят „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД бил встъпил в правата
на застрахованото лице и има право да иска от причинителя на вредата
пълното възстановяване на изплатеното обезщетение, заедно с платените
лихви и разноски, като доколкото причинител на вредата е ответникът, като
собственик и стопанин на републикански път, на който е настъпило ПТП и
като такъв е длъжен да го поддържа, ремонтира и осигурява възможността за
неговото безопасно ползване по предназначение, то на тези основания следва
да бъде ангажирана отговорността на ответната агенция да заплати на
застрахователя пълния размер на застрахователното обезщетение.
Посочва се също така, че ищецът е изпратил на ответника регресна
покана с изх. № *****/22.04.2021 г., с която му е предоставил 15- дневен срок
за възстановяване на сумата, като с отговор на АПИ, чрез ОПУ- П., било
отказано плащането на сумата по конкретната щета.
В постъпилия отговор на исковата молба ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Областно пътно управление – гр. П., оспорва исковете по
основание и размер. На първо място оспорва факта на настъпване на
описаното в ИМ място и при описаната фактическа обстановка, като
подчертава че по делото не е представен документ, удостоверяващ събитието
от страна на контролните органи.
Отделно, се твърди и, че не се установява щетите да са настъпили
единствени и само по твърдения в исковата молба начин, като не е отчетено и
поведението на водача на МПС при управление на автомобила и дали той не е
допринесъл за настъпилото ПТП, като се цитира разпоредбата на чл. 20, ал. 1
и ал. 2 от Закона за движение по пътищата. На следващо място, оспорва вида
и размера на твърдените в исковата молба щети по автомобила, както и
причинната им връзка с твърдяното ПТП. С оглед изложеното искането е
2
предявените искове да се отхвърлят. При условията на евентуалност – се
прави възражение за съпричиняване - като искането е да се намали
претенцията за главница, съобразно степента на установено съпричиняване на
щетата от страна на водача на МПС. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Установява се от приетата по делото като писмено доказателство
комбинирана застрахователна полица от 24.01.2020 г. по автомобилна
застраховка „Каско +“, валидна за периода от 25.01.2020 г. до 24.01.2021 г., от
която е видно, че същата е сключена между ищеца и ФАРКОЛ АД, за
процесния автомобил, и в която е уговорено, че плащането на
застрахователната премия ще се извърши по банков превод, разсрочено на 4
броя вноски.
По делото като писмени доказателства са приети – уведомление за щета
по полица ************* Каско+ от 8.12.2020 г. от заявителя на събитието до
застрахователя за настъпилото ПТП, с описание на щетите.
Съставен е опис заключение по щета от 26.07.2021г., с който са
установени щети по резервоар еолис, течност еоис, накрайник бърза връзка и
топлозащитен екран, както и ликвидационен акт, в която е определена и е
посочено като признато обезщетение и съответно сума за изплащане – 543,40
лева.
Установява се от приетото Преводно нареждане за кредитен превод от
9.04.2022 г., че ищецът е изплатил по банковата сметка на Автомотор
Корпорация сумата от 616,42 лева.
С регресна покана от 22.04.2021 г., ищецът е поканил ответника, чрез
Областното му управление в гр. П., да възстанови горепосочената сума на
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ. Поканата е получена от ответника на
27.04.2021 г., видно от приетата обратна разписка. /л. 22/.
От заключението на в. л. ***. С. по назначената автотехническа
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че между механизма на ПТП и увредите по
автомобила, изплатени от ищеца, има пряка причинно – следствена връзка. В.
л. сочи, че стойността на ремонта по възстановяване на автомобила към
3
датата на настъпилото ПТП, е 567,47 лева с ДДС.
По делото е разпитан водача на автомобила, от чийто показания става
ясно, че управлявания от него автомобил е попаднал на паднала купчина от
камъни на пътното платно, които не емогъл да заобиколи, т.к. било тъмно и
нямало сигнализация, като от удара бил повреден резервоара.
Разпитан е и св. К., който казва, че пътят е сигнализиран със занци А17
и указателни табели. При срутване се реагира след сигнал и веднага се
почиства, а при невъзможност да се изчисти пътя от скалната маса, се слага
сигнализация. Обяснява, че не си спомня дали на 8.12.2020г. е бил на работа.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото ищецът да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
правоотношение с пострадалия по силата на застрахователен договор, както и
изплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахования.
Същият следва да установи и елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени на
пострадалия, същите да са причинени от лице/лица, на които ответната
агенция е възложила някаква работа, вредите да са причинени при или по
повод тази работа. Вината на съответния служител/и се презумира до
доказване на противното, което е в тежест на ответника.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за
положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи
соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с
резултата.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се
установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия
състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от
ищеца ПТП, наличието на скална маса на пътното платно, ударът в скална
маса, настъпилите, вследствие на произшествието имуществени вреди, както
и причинността между наличието на препятствие на пътното покритие и
последвалото вредоносно събитие.
4
От представената по делото застрахователна полица се установява, че е
сключен договор за автомобилна застраховка за процесния л. а., като
застрахователният договор е със срок на покритие от 25.01.2020г. до
24.01.2021г., установява се и заплащане на цялата застрахователната премия,
дължима по застрахователната полица, поради което и съдът намира, че към
датата на произшествието е било налице валидно застрахователно
правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца, което е
покривало съответния риск за причинените имуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП. Следователно се установява първата необходима
предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
По другите спорни по делото въпроси: дали щетите по увредения
автомобил са настъпили единствено от преминаването му през скална маса на
пътното платно; какъв е механизмът на произшествието и налице ли е
причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП,
съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
посочената дата е настъпило ПТП – преминаване през участък с паднали
купчина камъни на пътното платно вдясно по посака на движението му,
вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил. От
заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно
изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от
страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила
са следствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да
причини описаните в исковата молба щети. Механизмът на настъпилото ПТП
се установява от разпита на св. *** на а. и се потвърждава от изводите на в. л..
В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а
това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на
пълно и главно доказване.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за
съпричиняване, поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за движение по пътищата, които гласят: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ /ал.
5
1/. „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ /ал. 2/. По
делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да
нарушава цитираните разпоредби и това да е довело до попадането му в
процесната дупка. Това са все обстоятелства, които са в доказателствената
тежест на ответника, т.е. последният трябва да ги установи при условията на
пълно и главно доказване. Не се установява съпричиняване на вредоносния
резултат. От разпита на водача на автомобила се установява, че не е могъл да
заобиколи камъка на пътното платно поради големината му, както и поради
тъмното време и липсата на сигнализация. Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал.
1 и чл. 167 ЗДвП ответникът е бил длъжен да сигнализира незабавно за
препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок, което не е
осъществено, предвид намиращия се на пътното плато голям камък. Ето защо
и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Въз основа на така събраните писмени доказателства, съдът намира, че
твърдяното застрахователно събитие е настъпило. Съдът приема, че в
конкретния случай е доказан механизмът на произшествието и е налице
причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410,
ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение.
Установява се, че с нареждане за групово плащане от 9.04.2021г.
ищецът е наредил плащане на сервиза „Автомотор Корпорация“ АД, където
автомобилът е отремонтиран и предаден на собственика му без забележки и
възражения, за сумата от 543,40 лева.
Следователно е налице основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
6
този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на
пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се
осъществило ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа, както и че
същият се стопанисва и поддържа от ответната агенция. Освен това,
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира
собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на
собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл.
от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
републиканските пътища се осъществяват от Агенция „Пътна
инфраструктура”. Следователно Агенция „Пътна инфраструктура” като
собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с
поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди,
причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили
дължимата грижа да сигнализират препятствието на пътното платно, като по
този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея.
Установената скална маса на пътното платно представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като създава опасност
за движението. Доколкото не се установи, това препятствие да е обезопасено
с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/. Налице е
бездействие на служителите на ответната агенция, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза,
общата пазарна стойност на щетите, съответно необходимите разходи за
пълното възстановяване на автомобила от описаните и изплатени увреди към
датата на ПТП възлиза на 567,47 лева.
Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на
7
543,40 лева. Следователно за тази сума искът е изцяло основателен и следва
да бъде уважен. Като основателен следва да се уважи и акцесорния иск за
лихвата, доколкото е установен факта на изпадане в забава на ответника, като
същият е надлежно поканен да изпълни, като дадения му от застрахователя
15-дневен срок изтича на 13.05.2021 г.
С оглед изложеното съдът счита, че главната и акцесорна искови
претенции се явяват основателни и следва да се уважат изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на
същото дружество следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Ищецът е направил и претендира разноски, както следва: 100 лева –
заплатена държавна такса, 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение;
200 лева – депозит за САТЕ и ССЕ и 30 лева-депозит за свидетел.
Общият размер на разноските на ищеца е 690 лева, които следва да
бъдат присъдени изцяло в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ *********, да
заплати на ДЗИ-ОБЩО ЗАТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК121718407, сума в размер
на 543,40 лв., представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил марка „****
*****“, с рег. № ******, въз основа на застраховка „Каско +“ по
застрахователна полица № ******* за причинени имуществени вреди на
автомобила в резултат на настъпило ПТП на 8.12.2020 г., когато при
движение по пътя с. Б. към с. Н., обл. П., застрахованият л. а. преминава през
паднали скали, които не е било възможно да бъдат избегнати, както и 50,57
лева мораторна лихза за забавено плащане върху главницата за периода
13.05.2021г. – 12.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от
543,40 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.04.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 690 лв.
деловодни разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8