РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Б., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210101867 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ЕМ. Й. ИЛ., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., местност „А. д.“ 6, адрес за призоваване: гр. Б., ул. „А. К.“ № 19 чрез адв. К.Т.
против „К. Б.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б. п.- С.
№ 1, сграда 10, ет. 4, представлявано от Т. Т. Ч., В. В. В., Д. В. Ш. и В. Т. Ж., с която е
предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 2 КТ.
Ищецът твърди, че работи в ответното дружество от 17.02.2009 г. на длъжност търговски
представител, а от 01.01.2020 г. бил преназначен/повишен на длъжност *** ****, пряко
подчинен на регионален търговски мениджър, както и изпълнявал функциите на
председател на базовата синдикална организация на КНСБ в предприятието.
Твърди се, че на 01.06.2021 г. от изпълнителния директор на ответното дружество била
издадена заповед № 5917/01.06.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца, за
извършени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: че през месец
януари и февруари не е изпълнено задължение за посещения на двадесет обекта в седмица,
всеки един от които по два пъти в месеца; че на 22.03.2021 г. „служителят напуска
работното си място преди края на работния ден (преди 17 часа)“; че не са подавани отчети
за резултати от посещения на дистрибутори, които не са ежедневно попълвани чрез
електронно устройство, подавани са непосредствено в момента на посещение, което
потвърждава физическото посещение на обекта, но не отчита резултата от посещението на
дистрибутора; че не е подадена декларация за наличие или липса на конфликт на интереси.
Според ищеца изложеното в заповедта не отговаря на истината. Сочи се, че длъжността,
която е посочена в заповедта, не отговаря на действително заеманата от ищеца длъжност
към датата на налагане на дисциплинарното наказание. Твърди се, че на ***ите ****
задачите се възлагат по съвсем различен начин. Ръководството на предприятието разработва
и утвърждава за работата на ***ите - работа с клиенти, ежемесечни бонусни схеми, в които
1
определят задачите им за всеки отделен месец. Изпълнението на поне деветдесет и шест
посещения на месец е задължително условие за получаване на бонус. Ищецът твърди, че е
изпълнил заложените изисквания и през месеците януари и февруари е получил бонус за
добро изпълнение на възложената работа, което е несъвместимо с отправените упреци за
непокриване на минималните изисквания за посещения на дистрибутори.
Оспорва се и твърдението, че ищецът не е посещавал по 20 обекта на седмица и че не е
посетил тези обекти поне два пъти в месеца. Твърди се, че естеството на работата налага
някои от дистрибуторите да бъдат посещавани повече от два пъти на месец, особено в
кампания по сключване на договори. Според ищеца двукратното посещаване в месеца на 80
броя дистрибутори предполага 160 посещения, което на практика е неизпълнимо в дните от
вторник до петък всяка седмица. Това не е изисквано и не се прави и от останалите ***и на
длъжност *** ****, както и не се изисква в поставените от работодателя ежемесечни задачи,
записани в месечни бонусни схеми. Изтъква се, че при налагане на дисциплинарното
наказание работодателят не е отчел и факта, че през месец януари ищецът е ползвал два дни
платен годишен отпуск, което автоматично намалява изискваните от ищеца 96 посещения за
месец януари, пропорционално в зависимост от маршрута, който трябва да следва, което е
заложено в бонусната схема. Също така не е отчетен и факта, че януари и февруари месец,
били тежки пандемични месеци и една част от дистрибуторите били болни от корона вирус,
а други били под карантина, което допълнително затруднявало работата, тъй като срещите
се отлагали или отпадали една след друга.
Оспорва се и твърдението, че на 22.03.2021 г. ищецът е напуснал работното си място преди
края на работния ден. Твърди се, че независимо от обстоятелството, че по разпореждане на
ръководството и предвид пандемичната обстановка в страната, ***ите в този период
работели в понеделниците от домовете си, ищецът бил в офиса на дружеството, след което
отишъл на среща с клиент.
Оспорва се и твърдението, че ищецът не е представял отчети за извършените посещения в
срок от 24 часа. Твърди се, че за всички посещения оформя справка с предоставеното
електронно устройство в установените за това срокове. Неподаването от страна на ищеца на
декларация за наличие или липса на интереси било продиктувано от липсата на ясно и
непротиворечиво съдържание в предоставения утвърден образец. Твърди се, че в
законодателството на Република България или във вътрешните нормативни документи не е
установено задължение за попълването на подобна декларация. Предложеният от
работодателя текст на декларацията е неясен и двусмислен, поради което многократно
ищецът отправял въпроси и искал разяснения, на които така и не получил ясен отговор.
Сочи се, че като синдикален лидер ищецът активно защитавал правата на работещите в
компанията, което го прави нежелан и неудобен служител за работодателя. Изтъква се, че
през месец юли 2020 г. по инициатива на АУБГ ищецът представил есе, свързано с „К. Б.“
АД, което предизвикало недоволството на работодателя и за което било наложено
дисциплинарно наказание на ищеца- предупреждение за уволнение.
Ищецът твърди, че се търсят всякакви поводи да бъде отстранен от работа, което е
истинският мотив за издаване и на оспорваната заповед.
2
Според ищеца не е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения, нито на
трудовата дисциплина.
Твърди се, че при издаване на процесната заповед не са взети предвид критериите по чл.
189, ал. 1 КТ, както и изложените в заповедта мотиви относно тежестта на характера на
твърдяните нарушения не отчитат конкретните обстоятелства, а са разсъждения за
възможните негативни последици по принцип. Според ищеца липсва преценка относно
обема и тежестта на конкретните нарушения, относно последиците върху дейността на
работодателя. Не са преценени въпросите относно формата на вината, мотивите за
извършване на деянието и другите негови субективни характеристики. Не са взети предвид
установените практики и норми на поведение в предприятието.
Твърди се, че обжалваната заповед № 5917/01.06.2021 г. на изпълнителния директор на „К.
Б.” АД, е издадена след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението,
определен в чл. 194, ал. 1 КТ. Не са поискани писмени обяснения относно всички твърдяни
от работодателя извършени дисциплинарни нарушения, а само за част от тях. Сочи се, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискванията на чл. 195
КТ. Не са посочени нормативните актове, които установяват изискване за изготвяне и
представяне на отчети, различни от представяните от ищеца, а също и тези, установяващи
изисквания за подаване на декларация с посоченото от работодателя съдържание, сроковете
за това и последиците от неизпълнението на подобно задължение.
Твърди се, че е налице злоупотреба с право. Работодателят е упражнил недобросъвестно
предоставените му трудови права, в ущърб на ищеца.
По подробно изложени правни съображения се прави искане за отмяна на обжалваната
заповед № 5917/01.06.2021 г. на изпълнителния директор на „К. Б.” АД.
В отговора ответникът „К. Б.“ оспорва предявения иск като неоснователен.
Не се оспорва твърдението, че ищецът работи по трудов договор в ответното дружество.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, за което са изложени подробни
съображения.
Твърди се, че ответното дружество е утвърдило длъжностни характеристики с оглед
характера на всяка длъжност и основните й задачи. Сочи се, че бонусната схема на ищеца
определя брой посещения при дистрибутори, при осъществяването на които служителите
имат право на допълнително месечно възнаграждение- минимум 96 посещения на месец.
Твърди се, че ищецът не е изпълнявал заложените с длъжностната характеристика
изисквания за посещения. Според ответника в условията на пандемия консумацията на
храни и напитка е увеличена, поради което дистрибуторите винаги са осигурявали лица за
осъществяване на посещенията.
Твърди се, че на 22.03.2021 г. в 17:10 ч. ищецът не е бил на работното си място, както и за
посочената дата няма регистрирано посещение при клиент.
Оспорва се твърдението в исковата молба относно изготвянето на отчети на посещения на
дистрибутори. Твърди се, че работодателят няма утвърдена форма справка, но това не
освобождава ищеца от задълженията му по длъжностна характеристика.
Твърди се, че ответното дружество като работодател законосъобразно е наложило на ищеца
3
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за което се излагат подробни
правни съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено със заповед № 9/01.03.2022 г., считано от 02.03.2022 г.,
както и че ищецът е заемал длъжността *** работа с дистрибутори.
От приети като доказателства по делото извлечения от разчетно-платежна ведомост се
установява, че за месец януари 2021 г. ищецът Е.И. е получил бонус – продажби 1000,00 лв.
и за месец февруари 2021 г.- 1000,00 лв.
Видно от длъжностна характеристика за длъжността *** работа с дистрибутори, връчена на
ищеца на 05.12.2019 г., същата е пряко подчинена на регионалния търговски мениджър.
Целите на длъжността са изграждане на дългосрочни и лоялни взаимоотношения с
дистрибуторите в поверения му регион с цел постигане на бюджетните показатели за обеми
продажби и пазарен дял, нетни приходи, плащане на време и изпълнение на всички
дейности, свързани с търговската политика на компанията. Задълженията и отговорностите
за длъжността са следните: прилага търговската политика на компанията зададените за
достигане показатели за продажба и печалба; на седмична база извършва следното: всеки
понеделник (1 ден) - ден за работа в офиса, който се използва за срещи с ръководителя,
другите ***и и търговските представители, организационна и административна работа, от
вторник до петък (4 дни) – посещения на дистрибуторите, като посещава минимум 20
дистрибутора на седмица, всеки дистрибутор трябва да бъде посетен минимум 2 пъти в
месеца, всички визити следва да се докладват с отчети, които се представят на регионалния
търговски мениджър до 24 часа от приключване на посещението на съответния
дистрибутор. Всеки дистрибутор извършва следното: участва в процеса на избор на
дистрибутори; участва при определянето на целите за продажби на всеки един дистрибутор
и следи за изпълнението им; всеки месец подава информация относно причините за
преизпълнение и/или неизпълнение на предварително зададените цели на дистрибуторите;
следи салдата на дистрибуторите; проследява и осигурява цялостния процес от подаване на
заявките до тяхното изпълнение; следи стоковите наличности и сроковете на продуктите на
К. Б. АД и тяхното правилно съхранение, с цел да предотврати потенциалното бракуване на
продукти; предлага, договаря и изпълнява промоции с дистрибуторите с цел стимулиране на
продажбата на продукти и др.
От отчет за посещенията на ищеца се установява, че през месец януари 2021 г. е извършил
66 посещения на дистрибутори, от които: първа седмица - 18, втора- 23, трета - 11, четвърта
- 14, а през месец февруари - 82 посещения както следва: първа седмица - 14, втора - 26,
трета - 22, четвърта - 20.
По делото са приети като доказателства протоколи от извършени проверки, от които се
установява, че от ответното дружество са извършвани проверки относно посещения от
ищеца на дистрибутори. Видно от протоколите, дистрибуторите са посочили добри и
отлични оценки за работата на ищеца.
4
В ответното дружество е утвърден Кодекс на етика и поведение, в който е прието, че
неспазването на кодекса ще доведе до дисциплинарно наказание, включително
дисциплинарно уволнение.
Работодателят е утвърдил Наръчник против подкупи и корупция, с които се представят
подробности за улесняващи плащания, лобиране, скриниг на трети страни и конфликт на
интереси. В раздел IV. от наръчника е утвърдено, че от първостепенно значение е бизнес
решенията да се вземат в полза на К. Г., а не заради личен интерес. Докладването на
потенциалните конфликти на интереси, се прави с цел да се намали до минимум риска от
т.нар. оферти за връщане на част от получените суми, които биха могли да повлияят на
способността на служителя да действа обективно. От ответното дружество е утвърдена
декларация за наличие или липса на конфликт на интереси, приложение към трудовия
договор между „К. Б.“ АД и служителя.
По делото е приета като доказателство бонусна схема ***и дистрибуция, в сила от
01.02.2021 г. Видно от същата, максималният размер на бонуса е 1000,00 лв.
Задължителните условия за получаване на бонус са следните: минимум 96 посещения на
месец, при отсъствие – пропорционално в зависимост от маршрута. При постигане на по-
малко от 90% от цел „общ обем“ или „обем фокус разфасовки“, при постигане на 90 % -94,9
% от целта „общ обем“ или „обем фокус разфасовки“ дистрибуторът получава 50% бонус,
при постигане на 95% - 99,9 % от целта „общ обем“ или „обем фокус разфасовки“
дистрибуторът получава 90%.
С молба до КНСБ ответното дружество е поискало ищецът Е.И. да бъде отстранен от
лидерската позиция на БСО. С писмо, адресирано до изпълнителния директор на ответното
дружество, КНСБ е уведомило ответника, че посоченото в писмото на „К. Б.“ АД касае
въпроси от вътрешноорганизационен характер и не засягат КНСБ.
По делото е приета като доказателство кореспонденция между ищеца и Ив. Г.- служител в
„К. Б.“ АД относно подаването на декларация за конфликт на интереси, както и ищецът е
изразил притеснение да не получи дисциплинарно наказание, тъй като срокът за подаване на
декларацията е изтекъл, а не е получил отговор дали декларацията ще бъде коригирана.
С искане за даване на обяснения от изпълнителния директор на ответното дружество, на
11.05.2021 г. от ищеца са изискани обяснения във връзка с процедура по налагане на
наказание за нарушение на трудовата дисциплина. От ищеца са депозирани обяснения, в
които е изложил становище, че не е допуснал нарушение на трудовите задължения.
Със заповед № 5917/01.06.2021 г. на основание чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ и във
вр. с чл. 195, ал. 1 и чл. 188, т. 2 КТ, на ищеца ЕМ. Й. ИЛ. е наложено наказание
„предупреждение за уволнение“ за това, че: Съгласно получен на 12.03.2021 г. доклад за
проверка на пазара е установено, че не изпълнява задълженията си в изискуемия обем и
честота за посещение на търговски обекти съгласно длъжностна характеристика, с която
служителят се е запознал при подписване на трудовия му договор и съгласно чието
съдържание и обхват служителят следва да посещава 20 (двадесет) обекта на седмица, всеки
от който по два пъти в месеца. Съгласно подадената от служителя информация чрез
електронно устройство на търговеца и на база извършената проверка на дистрибуторите,
5
като посещава минимум 20 дистрибутора на седмица. Всеки дистрибутор трябва да бъде
посетен минимум 2 пъти в месеца. Всички визити следва да се докладват с отчети, които се
представят на регионалния търговски мениджър до 24 часа от приключване на посещението
на съответния дистрибутор. Описаното представлява съществено нарушение на основни
трудови задължения на служителя, пряко свързани с основния бизнес на предприятието и
затова работодателят отдава първостепенно значение на изпълнението, респективно
неизпълнението на тези задължения. Добросъвестното и пълно изпълнение на тези
задължения от лицата, които директно контактуват с клиентите на работодателя е
многопластово, в няколко насоки и има пряк бизнес ефект върху отношенията, приходите и
бизнес облика на работодателя. Това от своя страна рефлектира пряко върху доходите на
служителите чрез политиките на работодателя. Поради тази причина това нарушение, макар
и формално по своя характер, има значение и като потенциален негативен резултат, който
може да настъпи за работодателя вследствие на недобросъвестното поведение на неговите
служители.
На дата 22.03.2021 г., ден понеделник, който ден съгласно длъжностна характеристика, с
която служителят се е запознал при подписване на трудовия договор, е определен за „ден за
работа в офиса, който да се използва за среща с ръководителя, другите ***и и търговските
представители, организационна и административна работа“, служителят напуска работното
си място преди края на работния ден (преди 17 ч.), което действие е потвърдено от два
независими източника в писмена форма (мейл комуникация от пряк ръководител и колега).
Твърдението, изразено в представените писмени обяснения от 14.05.2021 г., че в същия ден
служителят е направил посещение на клиент, освен че не кореспондира с останалите
събрани доказателства по издаване на настоящата заповед, не е и отчетено чрез
електронното устройство, с което служителят е задължен да отчита всички посещения на
търговски обекти съгласно действащите правила в компанията. Това неотчитане е
необяснимо, защото в обясненията си по т. 3 по-долу служителят твърди, че извършва
отчитане (само и единствено и винаги) през електронното устройство, което му е поверено.
Затова, твърдението на служителя не може да бъде кредитирано.
Неизпълнение на законните нареждания на работодателя - до момента на настоящата
заповед служителят не е предал отчети за резултат от посещения на дистрибутори, които
според длъжностна характеристика, с която се е запознал при подписване на трудовия си
договор, следва да се докладват с отчет, който „се предоставя на регионален търговски
мениджър до 24 часа от приключване на посещението за съответния дистрибутор“ и които
не са ежедневно попълваните чрез електронното устройство на търговския служител данни,
подавани непосредствено в момента на посещение, потвърждаващи физическото посещение
на обекта, но неотчитащи резултата от посещението на дистрибутора, което всъщност е
целта на липсващите отчети. Затова и работодателят е изискал да се представят и двата вида
- и това изискване не е самоцелно и формално. До момента на издаване на настоящата
заповед, не са получени такива отчети.
В обясненията си от 14.05.2021 г. служителят потвърждава, че никога не е предавал такъв
вид отчети, като обяснява, че вместо тях е предавал отчети с PDA устройство в електронна
6
форма. От обясненията на служителя става ясно, че за него двата отчета са едно и също
нещо. Затова, служителят е извършил дисциплинарно нарушение на съществени свои
трудови задължения, като съзнателно не е изпълнил законните нареждания на работодателя
в пълен обем, като не е предал отчети за резултат от посещения на дистрибутори.
Неизпълнение на законните нареждания на работодателя, като до момента не е предал
изискуемата декларация за наличие или липса на конфликт на интереси, която всички
служители, намиращи се в същото йерархично ниво и заемащи позиция ***, са попълнили и
предали в установения от работодателя краен срок - 31.03.2021 г. Към служителя, както и
към всички останали служители в компанията е подадена детайлна информация и
разяснения за вътрешните правила, уреждащи необходимостта от проактивно отношение и
подаване на декларация за наличие или липса на конфликт на интереси, а именно: изнесена
презентация за правилата срещу подкупи и корупция, Пивоварна Б., гр. Б. на 05.11.2019 г. Б.
п. С., гр. С. на 29.10.2019 г.; ръководител, на отдел „Човешки ресурси“ или на вашия
представител по привеждане в съответствие за всяка операция или взаимоотношения, за
които има основание да се счита, че могат да се превърнат в конфликт на интереси.
Неизпълнение на настоящия кодекс- неспазването на настоящия Кодекс ще доведе до
някаква форма на дисциплинарно наказание, включително и дисциплинарно уволнение,
съгласно действащото законодателство.
Раздел IV. от Наръчник срещу подкупи и корупция: От първостепенно значение е бизнес
решенията да се взимат в полза на К. Г., а не заради личен интерес. Поради тази причина
кодексът за етично поведение изисква да се разкриват ситуациите на конфликт на интереси.
Докладването на потенциалните конфликти на интереси, като приятелство или връзка с
доставчици - трети страни, се прави с цел К. Г. да намали до минимум риска от т.нар.
оферти за връщане на част от получените суми, които биха могли да повлияят на
способността на служителя да действа обективно.
Всички тези детайлни задължения не са самоцелни; те произтичат пряко от общо
формулираното законово задължение, заложено в нормата на чл. 126, т. 9 от КТ, а именно:
да бъде лоялен на работодателя. Същността на това задължение и един от неговите
многобройни аспекти е именно служителят да не допуска по никакъв начин конфликт на
интереси при изпълнение на служебните си задължения. Като страна в трудовото
правоотношение, която носи изцяло бизнес риска при изпълнение на дейността (служителят
носи ограничена имуществена отговорност независимо от размера на вредите, причинени по
небрежност във връзка с работата), работодателят има пълното право и законен интерес да
изисква от служителите си лоялност и действие в защита на неговите законни интереси и
съответно - да търси отговорност (дисциплинарна, имуществена и дори в някои случаи да
инициира наказателна отговорност при данни за престъпление, в зависимост от конкретния
случай) за нарушаване на тези задължения. Именно затова са и политиките по
предотвратяване на конфликт на интереси, по спазване на конфиденциалност, неизвършване
на конкурентна дейност и пазене на доброто име на работодателя.
От прието като доказателство по делото копие от искова молба се установява, че трудовото
правоотношение между ищеца и ответното дружество е прекратено и ищецът е предявил иск
7
за отмяна на уволнението му.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страните.
В показанията си св. С. М. сочи, че e упр. на „М.“ ЕООД. Един ден представител на
ответното дружество се срещнал със св. в края на работния ден на адреса на управление на
дружеството и казал, че прави анкета за „К. Б.“ АД. Пояснява, че обикновено анкетите се
правели по електронен път, друг път не била правена анкета на място. св. сочи, че
отговорила, че е доволна от работата с
„К. Б.“ АД и от работата на ищеца. Попитали я колко често се вижда с ищеца, на което св.
отговорила, че почти всяка седмица. Изтъква, че се връщала от пазар, било студено и не
прочела анкетата, подписала се.
В показанията си св. Г. сочи, че работи като дистрибутор в ответното дружество, работели
заедно с ищеца. Пояснява, че обикновено около 20 число всеки месец имали среща с ищеца,
за да уточнят колко коли остават като план, колко трябва да изтеглят, за да хванат плана и
др., като срещите се провеждали в удобно за св. време. Твърди, че на 22.03.2021 г. ищецът
му се обадил по телефона, за да се видят и да обсъдят нещата, при което св.т му казал, че е
зает и ще му се обади следобед. Около 17 часа се обадил на ищеца да го вземе от банката, в
която се намирал св., провели среща в колата, след което ищецът оставил св. в ж.к. „Е.“
около 17:30 ч. На срещата решили колко коли следва да изтегли св..
От показанията на св. А. Т. се установява, че е работил заедно с ищеца на длъжност *** -
работа с дистрибутори. Разяснява, че работата им се състои в срещи с дистрибутори в
района. През последните три години през януари месец основната задача за длъжността била
подписване на договори с дистрибуторите. Това било приоритетно като работа през месец
януари. Изтъква, че през месец януари голяма част от времето е за посещение при
дистрибуторите във връзка с подписването на договорите. По-големите дистрибутори
отказвали да подписват договорите веднага, което налагало повторно посещение, което
ставало причина по-малките дистрибутори да са ощетени и да не могат да бъдат посетени
редовно през месец януари. Сочи, че имат мобилни устройства, на които маркират
посещението си при дистрибутор и по този начин отчитат работата си. Пояснява, че се
случва срещи с дистрибутори да се провеждат и извън търговските им обекти, обикновено
такива, които са по-отдалечени. Относно изплащането на бонуси, св.т сочи, че трябва да
направи 96 визити на месец, за да участва за бонус, като бонусът се изплаща в края на
месеца, следващ месеца, за който се отнася. Сочи, че ищецът е синдикален лидер-
председател на КТ „Подкрепа“ за цялата страна, който факт променил отношението към
ищеца. Твърди, че никога не са съставяли дневен отчет към прекия ръководител, отчитането
ставало през мобилните устройства. Пояснява, че за заеманата от ищеца и св. позиция, целта
е да се постигнат таргетите, но не и да докладват за всяка среща с дистрибуторите. Сочи, че
по електронен път се изпращат промените в Кодекса за етика и Наръчника против корупция
и подкупи. Миналата година попълнил декларация за конфликт на интереси, като във връзка
с декларацията отправили питане до директор човешки ресурси.
св.т Диян Рушев сочи, че работи на длъжност мениджър обслужване и продажби. Подробно
описва системата за заплащане на бонуси, която се прави месец за месец. В края на всеки
8
месец се спускал план за следващия месец, като се включвали различни показатели, не само
посещения. Разяснява, че основен начин на посещенията е чрез автоматизирана система на
търговските процеси. Всеки служител имал мобилно устройство, с което се чекира при
визитите чрез GPS координати. Устройствата били регистрирани само на търговски обекти
или дистрибутори на ответното дружество. Пояснява, че прекият ръководител може да
признае визити на служител, когато не са изпълнени посещенията по зададения план и след
признаването служителят може да участва за бонуси. Изпълнението на плана за визитите, е
условие за участие в бонусите. Сочи, че договорите с дистрибуторите се подписват основно
месец януари.
св.т Т. В. сочи, че работи на длъжност регионален търговски мениджър за С. и Северна
България. Пояснява, че ***ите не посещават обекти, а дистрибутори, имат определен брой
дистрибутори, с които работят. В случай, че *** проведе среща с дистрибутор извън
търговския му обект, заложен в системата на ответното дружество, трябва да предупреди за
това, но това е изключение от практиката. Сочи, че когато *** не е изпълнил зададените му
посещения, св.т може да ги признае като таргет за бонусната система. Всеки дистрибутор
следва да бъде посещаван два пъти в месеца. Когато не се посещават два пъти месечно
дистрибуторите, за това обстоятелство следва да бъде уведомен регионалния мениджър.
Твърди, че има утвърдена бланка за освобождаване по бонусна схема, която св.т изготвил за
прозрачност.
В показанията си св. Ив. Г. сочи, че ищецът Е.И. е бил част от неговия екип. Сочи, че ***ът
трябва да провежда 20 срещи с дистрибутори на седмица. Пояснява, че има две условия за
получаване на бонус от служителите- едното е по длъжностна характеристика какво трябва
да прави и другото е по бонусна схема. За да получи бонус по бонусна схема зависи от
показателите, които са заложени в тази схема за конкретен месец. Пояснява, че в различните
месеци има различни приоритети в работата на ***ите, за януари основна задача е
подписване на договори с дистрибуторите, като понякога подписването на договор
предполага повече от една среща с дистрибуторите. Срещите се отчитат на устройства,
които има всеки ***, като на устройствата се проследява начало и край на срещата. Сочи, че
като пряк ръководител може да оправдае среща, но няма утвърден образец за това. св.т
одобрява причината, като може да оправдае и 5 неизпълнени срещи. По отношение на
попълването на декларация за конфликт на интереси, св.т сочи, че имало задавани въпроси
към служителите към отдел човешки ресурси. Като ръководител на ищеца е писал веднъж
имейл за по-ранно тръгване от работа, но не знае точно кога, било понеделник преди 17:00
ч., в офиса имало служител, който заявил, че ищецът си е тръгнал преди малко. Сочи, че
може да има месеци, в които ищецът да не е постигал необходимия обем от посещения и да
е бил извиняван. По принцип ищецът следвало да предава отчетите за посещения на св., но
нямало утвърдена форма и реално нямал предадени писмени отчети от ищеца, нито от
другия ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на делото е искова претенция с правна квалификация чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т.
2 КТ, с която се претендира да бъде отменено дисциплинарно наказание „Предупреждение
9
за уволнение”, наложено на ищеца със Заповед № 5917/01.06.2021 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество.
Предявеният иск е допустим. Заповедта е връчена на ищеца на 01.06.2021 г., исковата молба,
въз основа на която е образувано производството по настоящото дело е депозирана на
20.07.2021 г.
Законосъобразността на провежданата дисциплинарна процедура предполага наличието на
дисциплинарно нарушение, виновно поведение на наказваното лице, индивидуализация на
наказанието, след преценка на обясненията, дадени от нарушителя, компетентност на
наказващия орган и спазване на предвидените в закона срокове за ангажиране на
дисциплинарната отговорност. В тежест на работодателя е да установи законосъобразността
на предприетите действия по налагане на дисциплинарното наказание. Ищецът следва да
установи единствено, че към момента на налагане на дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение” се е намирал в трудово правоотношение с ответника.
Последното обстоятелство не е спорно между страните в настоящото производство.
Процесната заповед от формална гледна точка отговаря на императивните изисквания на
закона. Същата е издадена от компетентно длъжностно лице, в надлежната писмена форма,
налице е очертаване на съставомерните обективни признаци на констатираните
дисциплинарни простъпки, посочен е нарушителят, времето и мястото на извършването им,
наказанието и законовият текст, въз основа на който е постановено. Посоченото в заповедта
дисциплинарно наказание е наложено в преклузивния срок по чл. 194 КТ, като преди това
работодателят е снел обясненията на служителя по реда на чл. 193 КТ.
Неоснователни са възраженията на ищеца за неспазване на преклузивния срок по чл. 194, ал.
1, предл. второ КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания
се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година
от извършването му. В настоящия казус част от нарушенията се изразяват в бездействие. В
атакуваната заповед е посочено, че нарушението е открито във връзка с доклад от проверка
на 12.03.2021 г. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на
възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването
му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на
момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на
откриването му съвпадат (в тази насока вж. решение № 69/07.05.2013 г. на ВКС по гр.д. №
372/2012 г., ІV г.о.). Откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, означава
узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и
субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на
двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените
съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да
извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая,
като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи
10
дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за
дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичането на двумесечния
срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира (вж. решение №
203/24.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6889/2014 г., ІV г.о., решение № 256 от 18.05.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о. и др.).
На следващо място, съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете по ал. 1 не текат през времето,
когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. От ангажираните по делото
доказателства се установи, че ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност и
платен годишен отпуск, поради което е спазен двумесечния срок.
Неоснователни са възраженията на ищеца за нарушения в хода на процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание, изразяващи се в непоискване на писмени обяснения. В
настоящия казус работодателят е поискал обяснения от служителя и ищецът е депозирал
такива. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по
ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника
обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация.
Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат
обясненията, което в настоящия случай е сторено (вж. решение № 363/10.01.2012 г. на ВКС
по гр.д. № 354/2011 г., ІІІ г.о.).
По горните съображения съдът приема, че заповедта на работодателя не страда от формални
пороци, което от своя страна налага разглеждането на спора по същество досежно
наличието на действителното извършване от служителя на вменените му дисциплинарни
нарушения и съразмерността на наложеното наказание. В тази връзка съдебният състав
съобрази следното:
По отношение на нарушението по т. 1 – не изпълнява задълженията си в изискуемия обем и
честота за посещение на търговски обекти съгласно длъжностна характеристика, с която
служителят се е запознал с подписване на трудовия договор.
От ангажираните гласни доказателства се установи, че в ответното дружество през януари
месец приоритетно е сключването на договори с дистрибуторите, както и че регионалните
мениджъри имат право да извиняват неизвършени посещения. св.т Ив. Г.- пряк ръководител
на ищеца в показанията си сочи, че може да има месеци, в които ищецът да не е постигал
необходимия обем от посещения и да е бил извиняван. От друга страна, установи се, че за
месец януари и февруари 2021 г. ищецът е получил максимален бонус за постигнати
резултати, поради което недоказано от страна на ответното дружество е посоченото
нарушение. Нелогично е извиняването на посещенията да е относимо единствено по
отношение на бонусната система.
По отношение на нарушението по т. 2- служителят е напуснал работното си място на
22.03.2021 г. преди 17:00 ч. От показанията на св. Г. се установи, че на 22.03.2021 г. след
16:30 ч. ищецът и св.т са провели среща във връзка с уточняване на обема продажби от
11
дружеството- дистрибутор, представлявано от св.. Неоснователни са възраженията на
ответното дружество за липса на въведено посещение на дистрибутор от ищеца. От гласните
доказателства се установи, че в системата може да се отчита посещение единствено на
въведените от ответното дружество обекти, а в случая срещата е проведена не в обект на
дистрибутора, което макар и като инцидентна практика, е допустимо.
По отношение на нарушението по т. 3 – служителят не е предал отчети за резултат от
посещения на дистрибутори. От ангажираните гласни доказателства се установи, че в
ответното дружество е въведена електронна система за отчитане на посещенията на
дистрибутори, както и че макар да е въведено в длъжностната характеристика задължение за
изготвяне на отчети, бланка за отчети не е утвърдена в ответното дружество и такава не се
попълва от служителите. Очевидно, че с въведената електронна система за отчитане на
посещенията на дистрибутори, работодателят е приел за изпълнено задължението за
предаване на отчети за посещенията, доколкото липсва утвърден образец на отчет и такъв
не се изготвя и от останалите служители.
По отношение на нарушението по т. 4 - служителят не е подал декларация за наличие или
липса на конфликт на интереси. Не се спори между страните, че ищецът не е подал
посочената декларация, както и че във връзка с декларацията е отправил запитване до отдел
човешки ресурси.
Независимо от установеното нарушение от страна на ищеца, изразяващо се в неподаване на
декларация за наличие или липса на конфликт на интереси, същото не е достатъчно тежко,
за да обоснове налагане на наказание „предупреждение за уволнение“. Съгласно чл. 189, ал.
1 КТ при определяне на наказанието работодателят следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, както и поведението на
служителя. При преценката на въпроса за съответствието на наказанието и установеното
нарушение съдът взема предвид и обстоятелството, че ищецът е търсил съдействие от
ответното дружество, за което не са ангажирани доказателства да е оказано.
Предвид изложеното дисциплинарното наказание следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС- Б. държавна такса в размер на 80,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ, предявен от ЕМ.
Й. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., местност „А. д.“ 6, адрес за призоваване: гр. Б., ул.
„А. К.“ № 19 чрез адв. К.Т. против „К. Б.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. М. 4, Б. п.- С. № 1, сграда **, ет. 4, представлявано от Т. Т. Ч., В. В. В., Д. В. Ш. и
12
В. Т. Ж., Заповед № 5917/01.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на „К. Б.“ АД, с
която на ищеца ЕМ. Й. ИЛ. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ за извършени нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ.
ОСЪЖДА „К. Б.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б. п.-
С. № 1, сграда **, ет. 4, представлявано от Т. Т. Ч., В. В. В., Д. В. Ш. и В. Т. Ж. да заплати
на ЕМ. Й. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., местност „А. д.“ 6, адрес за призоваване: гр.
Б., ул. „А. К.“ № 19 чрез адв. К.Т. сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща
сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „К. Б.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б. п.-
С. № 1, сграда **, ет. 4, представлявано от Т. Т. Ч., В. В. В., Д. В. Ш. и В. Т. Ж. да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на РС- Б. сумата от 80,00 лева (осемдесет лева),
представляваща държавна такса, както и сумата от 5,00 лева (пет лева) в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок, считано от
връчването на препис на страните по делото, с въззивната жалба чрез Районен съд - Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
13