Мотиви по н.ч.д. № 922/20 г., СГС, НК, 29
състав
Производството е по реда на чл.451 и сл. НПК.
Постъпило е искане от председателя
на пробационния съвет – София град, за частична замяна на наложеното наказание
на осъдения С.В.Б. пробация по н.о.х.д. № 70/2018 г. на РС Тетевен, включващо
следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 1 година и 6 месеца с периодичност два пъти седмично; задължителни
пробационни срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца;
безвъзмезден труд в полза на обществото – 200 часа за срок от 1 година. Твърди
се, че изпълнението на наказанието е приведено на 18.05.2018 г., като осъденият
не е изработил нито част от определения безвъзмезден труд.
Председателят на Пробационния съвет при сектор „Пробация“ София – град в съдебно заседание поддържа предложението и моли да бъде
уважено. Излага доводи за организацията на изпълнението на пробационните мерки,
като отбелязва, че са били констатирани пропуски и нарушения на първата пробационна мярка, тъй като Б. не се е явил за
задължителен подпис на 23.08.2018 г., на 24.08.2018 г., на 20.09.2018 г. и на
31.12.2018 г. без да посочи основателни
причини за неявяването си. Относно
втората задължителна пробационна мярка задължителни периодични срещи с
пробационен служител отбелязва, че са били
регистрирани две нарушения и на тази мярка. Лицето
не се явило на
задължителната среща 14.09.2018 г. и на 26.09.2018 г. За тези две нарушения също били съставени констативни протоколи и били снети писмени обяснения от осъдения, който не посочва основателни причини за неизпълнението на тази мярка. По отношение на третата пробационна
мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ изтъква,
че е била издадена заповед
№ Л-694/21.05.2018 г., в изпълнение на която
осъденият е следвало да се яви на избрания му обект и да положи там 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. Представя
подробно фактите по неизпълнението на третата пробационна мярка, като поддържа,
че графиците, изготвяни от пробационния служител са били съгласувани с
осъдения, а наложените дисциплинарни наказания, включително писмено
предупреждение за замяна на наказание „пробация“ с наказание „лишаване от
свобода“, не са постигнали ефекта си. Изтъква,
че последният предложен обект за полагане на труд – зоопаркът в гр. София, е
бил избран именно за да може осъденият да изпълни мярката и в почивни, и в празнични
дни. Осъденият обаче не отишъл нито веднъж да положи труд, дори не се запознал
с
длъжностното лице,за да разбере каква работа ще му бъде
предложена и не проявил никаква заинтересованост.
Цитира изказване на самия Б. в производството пред СГС при разглеждането на
предходното предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода: „Сега, ако
мога да го положа, ще го положа. Ако може да не се
уважава предложението. Ще си изпълня мярката и пробацията докрай“. На следващо място излага фактите, че след подновяването
на изпълнението на наказанието пробация Б. допуснал нарушение и на пробационна мярка за полагане на
задължителния подпис, като не се явил на
10.02.2020 г., а в обяснението си посочил, че е забравил.
Не се явил и на три срещи
с пробационен служител – на 10.02.2020 г., 18.02.2020 г. и 24.02.2020 г. В
обясненията е написал, че е забравил и че трудово е ангажиран. На основата на изброените обстоятелства председателят на
Пробационния съвет поддържа, че пробационната служба е направила всичко възможно, за да бъде изпълено наложеното наказание на осъдения Б..
Счита, че осъденият е демонстрирал пълно незачитане на закона и възникналите му
задължения в резултат на влезлия в сила съдебен акт и евентуално отхвърляне на
предложението на Пробационния съвет би довело до нарушаване на баланса и
създаване на обективни затруднения пред работата му.
Прокурорът при СГП предлага на
съда да уважи
предложението на председателя на Пробационния съвет като основателно.
Защитникът на осъдения моли съдът да отхвърли направеното предложение на председателя
на Пробационния съвет София – град,
тъй като счита, че не са налице изискванията на чл. 43а от НК. Излага доводи, че не е налице виновно неизпълнение на наложените от РС –
гр. Тетевен пробационни мерки от страна
подзащитния й. Отбелязва, че няма да вземе отношение по по-голямата част от
изложението на председателя на пробационния съвет, тъй като извършените
нарушения през 2018 г. към настоящия
момент не могат да бъдат коментирани, защото
за тях вече има съдебно произнасяне, което е окончателно. Счита, че
неизпълнението на част от мерките, а именно трите неявявания за изпълнение на
мярката „задължителни срещи с пробационен служител“, не е системно и не влиза в изискванията на чл. 43а
от НК. Що се отнася до другата мярка, поддържа, че в съдебното заседание са били събрани доказателства, че господин Б. е бил трудово
ангажиран. Изтъква, че идеята на пробационните мерки не е
да остави семейството на осъдения без препитание, само
за да докаже, че уважава съда. Поддържа, че служителите от пробационния съвет е следвало да обяснят на
подзащитния й, че има възможност да поиска смяна на една пробационна мярка с друга, ако първата е
неподходяща. Допуска, че осъденият е подписал
графика, защото не е имал друг избор, както и че не е бил уведомен, че може да
полага труд събота и неделя. Счита, че е допустимо съдът да замени мярката безвъзмеден
труд в полза на обществото с принудителен труд, тъй като осъденият получава трудово възнаграждение, от което могат да се направят удръжки.
Поради това предлага на съда на отхвърли предложението за замяна на наказанието
пробация с лишаване от свобода.
Осъденият С.В.Б. заявява, че през февруари
2020 г. започнал работа в автосервиз, поради
което не могъл да изпълнява пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на
обществото. Отбелязва, че има семейство, за което трябва да се грижи и да
осигурява издръжката му. Поддържа, че не му било разяснено, че мярката му
безвъзмезден
труд в полза на обществото може да
бъде заменена с принудителен труд. Заявява
също, че не му е било известно, че в зоопарка може да работи събота и неделя. Моли съдът да отхвърли предложението на председателя на Пробационния
съвет.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, намира за установено следното.
Осъденият С.В.Б. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, осъждан, с висше образование, ЕГН **********,***,
живее на съпружески начала, баща на едно малолетно и едно непълнолетно дете – Я.С.Б.
на 10 години и Е.С.Б.на 15 години.
С.Б. е осъждан три пъти,
включително на наказания лишаване от свобода за срок от 3 години и 6
месеца по н.о.х.д. № 841/2013 г. на ОС
Бургас и за срок от 3 години по н.о.х.д. № 18759/2014 г. на СРС, като двете
наказания са били групирани и на основание чл. 24 НК общото най-тежко наказание
от 3 години и 6 месеца е било увеличено с 6 месеца. Наказанието е било
изтърпяно, като на 4.02.2016 г. С.Б. е бил освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатък от наказанието.
С определение от 17.04.2018 г., влязло
в законна сила на същата дата, на Тетевенския районен съд по н.о.х.д. № 70/2018
г. е било одобрено споразумение за решаване на делото, с което С.В.Б. бил
осъден за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
на наказание „пробация“, включващо следните три пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца с
явяване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца и безвъзмезден труд
в полза на обществото 200 часа за срок от 1 година.
Наказанието пробация било приведено в
изпълнение на 18.05.2018 г. Съставен бил протокол № 180 от същата дата,
подписан от С.Б., в който той декларирал, че е уведомен за произтичащите от
осъждането му задължения, включително за това, че е длъжен да полага
безвъзмезден труд в полза на обществото във време и на места, определени му от
пробационния служител. Бил предупреден, че при неизпълнение на някое от
посочените задължения, спрямо него ще бъдат приложени санкции по чл. 227, ал. 1
от ЗИНЗС. Съставен бил график за провеждане на срещите с пробационния служител.
Осъденият Б. подписал
декларация на 21.05.2018 г., че е запознат с условията на изпълнението на
наложената му пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ и за
това, че се задължава да изпълнява дадените му указания по изпълнение на
мярката от пробационния служител или определено от него длъжностно лице, както
и да спазва установените правила по техника на безопасност при извършване на
работата.
Осъденият
Б. не се явил за задължителен подпис по изпълнение на първата пробационна мярка
на 23.08.2018 г., 24.08.2018 г., 20.09.2018 г., 27.09.2018 г., 5.11.2018 г.,
3.12.2018 г., 31.12.2018 г. За тези дати пробационният служител съставил
констативни протоколи № 1048, № 1078, № 1233, № 1256, № 1429, № 1529. Били
снети саморъчни обяснения от Б., в които той е посочил, че на 23.08.2018 г. и 24.08.18 г. е бил на почивка
със семейството си; на 20.09.2018 г. – объркал се и пропуснал да дойде; на
27.09.2018 г. – объркал датата; 5.11.2018 г. – бил болен, но не представил
документ; на 3.12.2018 г. – бил извън страната.; на 31.12.2018 г. – забравил.
При изпълнение на втората задължителна
пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител
осъденият не се явил на задължителните срещи на: 12.06.2018 г. (констативен
протокол № 774/25.06.2018 г. от пробационен инспектор); 23.08.2018 г. (констативен
протокол № 1049), 14.09.2018 г. (констативен протокол № 1254); 26.09.2018 г.
(констативен протокол №1255), 9.10.2018 г. (констативен протокол № 1311);
23.10.2018 г. (констативен протокол № 1404); 6.11.18 г. (констативен протокол № 1452);
10.01.2019 г. (констативен протокол № 34/10.01.2019 г.). За неявяването си на
12.06.2018 г. осъденият написал, че е забравил; за неявяването си на 26.09.2018
г. – че не знаел, че има среща.; за неявяването на 14.09.2018 г. – че имал служебен ангажимент; за неявяването на
9.10.2018 г. – че имал служебен ангажимент; за неявяването на 23.10.2018 г. – че
е объркал датата; за неявяването на 6.11.2018 г. – че е болен, не представил
документ; за неявяването на 10.01.2019 г. – че мислел, че срещата била
насрочена на 20.01.2019 г.
За изпълнение на третата
пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ била издадена
заповед № Л-694/21.05.2018 г. на началник „Сектор Пробация“ – София град, ОС
„ИН“ София с нареждане осъденият да се яви на избрания му обект – ОДМВР - София
и да положи там 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. Заповедта
била връчена на 31.05.2019 г. На същата дата бил съставен график по дати и
часове за юни 2018 г. – за 8 дни по 4 часа, за полагане на безвъзмедния труд. Графикът
бил подписан от осъдения.
На 28.06.2018 г. осъденият Б. депозирал молба
до началника на сектор „Пробация“ София – град с искане да бъде освободен от
полагане на изпълнение на тази мярка за трите летни месеца юни, юли и август,
тъй като до края на август бил „много служебно натоварен“. Със
същата молба той се задължил да започне изпълнението на пробационната мярка
през септември 2018 г. Искането на осъдения Б. било удовлетворено и за месеците
юни, юли и август 2018 г. пробационният служител не съставял графици за
изпълнение. На 27.08.2018 г. бил
изготвен график за полагане на безвъзвезден труд през септември, подписан и от
осъдения. На 25.09.2018 г. бил съставен график за октомври, подписан от
осъдения. На 1.11.2018 г. бил съставен график за ноември, подписан от осъдения.
На 6.12.2018 г. бил съставен график за декември, подписан от осъдения. Осъденият
Б. изобщо не започнал изпълнението на мярката безвъзмезден труд в полза на
обществото в периода септември – декември 2018 г. (констативни протоколи №
1315/11.10.2018 г.; № 13/4.01.2019 г.,; № 89/30.01.19 г.). В писмените си
обяснения Б. заявил, че не може да
отсъства от работа, без да конкретизира естеството на работата и работодателя
си.
С.Б. бил наказан за
неизпълнение на пробационната мярка със заповед № Л-1833/23.10.2018 г.
23.10.2018 г. със „забележка“ и със заповед № Л-2131/14.12.2018 г. с „ писмено
предупреждение за замяна на наказание „пробация“ с наказание „лишаване от
свобода“.
След това били съставени отново графици за януари и февруари 2019 г.
(съответно на 3.01.2019 г. и 30.01.2019 г.), подписани от осъдения, за полагане
на безвъзмезден труд, които също не били изпълнени. В писмените си обяснения за
януари Б. записал, че всеки ден е на работа и не може да отсъства.
На 6.02.2019 г. пробационният
служител инсп. Нешева изготвила предложение до председателя на Пробационния
съвет за замяна на неизтърпяната част от наказание „пробация“ с наказание
„лишаване от свобода“.
С решение № 6/20.02.2019 г.
изпълнението на наказанието пробация било преустановено поради внасяне
предложение до СГС наказанието „пробация“ в неизтърпяната част да бъде заменено
с наказание „лишаване от свобода“ на основание чл. 43а, т. 2 от НК.
За нуждите на съдебното
производство Пробационният съвет изискал и приложил писмо с изх. № 4-11-9/11.07.2019
г. от ТД на НАП – София за социално осигурителния статус на осъдения, в който
било удостоверено, че за него са регистрирани данни за подадено уведомление по
чл. 62, ал. 5 КТ за сключен трудов договор от 5.12.2016 г., прекратен на 31.01.2018 г. с „Ю.“ ООД.
В производството пред СГС
по н.ч.д. № 867/17 г. като свидетел е бил разпитан Г.Б.Б., който в показанията
си е заявил, че до преди няколко месеца е работил заедно с обвиняемия в сервиз.
В изказването си по
съществото на предложението на Пробационния съвет осъденият заявява: „Ако може
да не се уважава предложението, ще си изпълня мярката и пробацията докрай“.
С определение по н.ч.д. № 867/19 г., влязло
в сила на 16.01.2020 г., СГС, 27 състав отхвърлил предложението на Пробационния
съвет – София – град като неоснователно. Съдът приел за установено, че са
налице четири пропуска от страна на осъдения по първата пробационна мярка, два
– по втората, по отношение на третата мярка – безвъзмезден труд – че няма
никакво изпълнение. Същевременно съдът намерил, че не е налице недобросъвестно
поведение от страна на осъдения, тъй като по делото са събрани доказателства,
че той работи. Съдът формирал крайното заключение, че трудовата ангажираност на
осъдения Б. е основателна причина да не изпълнява третата пробационна мярка,
поради което не можело да се приеме, че е налице неглижиране и незачитане на
наказанието, а пропуските в изпълнението на другите две пробационни мерки – не
представлявали съществено нарушение.
Със заповед № Л –
137/22.01.2020 г. на инспектор при Сектор „Пробация“ София – град било
възобновено изпълнението на наказанието пробация, като на Б. било наредено да
положи 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година
в Зологическата градина. В заповедта било посочено, че Б. може да полага труд
от 8:30 ч. до 17 ч.
Заповедта била връчена на
осъдения на 23.01.2020 г. На същата дата той подписал декларация, че е запознат
с условията на изпълнението на наложената му пробационна мярка „безвъзмезден
труд в полза на обществото“ и се задължавал да изпълнява дадените му указания
по изпълнение на мярката от пробационния служител или определеното от него
длъжностно лице, както да спазва установените правила по техника на
безопасност.
На 20.01.2020 г. бил съставен график за
изпълнение на пробационната мярка за месец януари – от 27.01 – 31.01.20 г.,
подписан от осъдения.
На 30.01.2020 г. бил съставен график за изпълнение на пробационната мярка за месец
февруари – седем дни по 8 часа, подписан от осъдения.
Инспектор при ОСИН – София извършил
проверка за изпълнението на мярката и установил, че С.Б. не е положил нито един
час труд (констативен протокол № 99/4.02.2020 г.). Осъденият дал саморъчно
подписано обяснение на 6.02.20 г., че не е ходил да полага безвъзмезден труд,
защото бил служебно зает.
Б. не изпълнил мярката
задължителни срещи с пробационен служител и на насрочените през февруари дати (констативен
протокол № 115/10.02.20; № 139/18.02.20 г.; констативен протокол № 149/25.02.20
г.). В обяснението си от 13.02.20 г. посочил, че е забравил, а в обяснението си
за пропуска на 18.02.20 г. отбелязал, че не се е явил, тъй като бил на работа.
Б. не се явил за изпълнение на
задължителна регистрация по настоящ адрес на 20.02.20 г. В саморъчните си
обяснения посочил, че дошъл в 17:55 ч., но вратата била заключена.
Инспектор при ОСИН – София
извършил проверка за изпълнението на мярката и установил, че С.Б. не е положил
нито един час труд до 24.02.20 г. (констативни протоколи № 99/4.02.2020 г.; №
148/24.02.20 г.). Осъденият дал саморъчно подписано обяснение на 24.02.20 г.,
че не е ходил да полага безвъзмезден труд, защото не можел да отсъства от
работа.
На 24.02.20 г. било изготвено
предложение до председателя на Пробационен съвет София от пробационен инспектор
за замяна отчасти на наказанието пробация на Б. с лишаване от свобода. В предложението
било заявено, че индивидуалната работа с осъдения протича трудно поради
незаинтересоваността му и формалното отношение към обсъжданите въпроси. Не се
наблюдавала промяна в нагласите и поведението на осъдения, който с
неизпълнението показвал безотговорно и пренебрежително отношение към наложеното
му наказание, както и липса на мотивация за законосъобразно поведение.
На заседание на пробационния съвет
– София–град на 26.02.2020 г. било обсъдено предложението за замяна на
наложеното на осъдения Б. наказание пробация с лишаване от свобода и било
възприето като основателно.
Осъденият С.Б. през февруари
започнал работа в автосервиз в кв. Орландовци без да сключва трудов договор.
Почивният му ден бил в неделя. Сключил трудов договор на 8.06.2020 г. с „П.К.“
ЕООД, за който било подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 Кодекса на труда на
10.06.2020 г.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена от представените писмени доказателства в преписката на
пробационната служба по досието на осъдения Б., както и от събраните в
съдебното производство гласни доказателствени средства чрез обясненията на
осъдения и показанията на
св. И.Т.И., както и писмените
доказателства – трудов договор № 003/8.06.2020 г. с „П.К.“ ЕООД; справка за
уведомленията по чл. 62, ал. 5 Кодекса на труда от 10.06.2020 г.; удостоверение
за раждане на Е.С.Б., родена на *** г., удостоверение за раждане на Я.С.Б.,
роден на *** г.
Съществените факти са извеждат от събраните
по делото доказателства едпоносочно без съществени противоречия, като страните
спорят единствено по правното им значение и квалификация.
Съдът намира, че по делото не се доказва
осъденият Б. да не е имал обективна възможност да не положи нито един час
безвъзмезден труд от първоначалното привеждане в изпълнение на пробацията и
подписването на декларацията на 21.05.2018 г., че е запознат с условията на
изпълнението на наложената му пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ и за това, че се задължава да изпълнява дадените му указания по
изпълнение на мярката от пробационния служител или определено от него
длъжностно лице.
Без да пререшава въпросите, с които е
бил сезиран СГС по н.ч.д. № 867/19 г. и се е произнесъл с влязло в сила на
16.01.2020 г. определение, настоящият съд прие, че следва да се оценява
комплексно изпълнението на наказанието по трите пробационни мерки от самото му
начало, тъй като единствено така могат да бъдат изведени обективно и в пълнота
отношението на осъдения към изпълнението на наказанието и степента на
реализация на постигнатите цели на наказанието.
На първо място съдът изходи от
принципната позиция, че замяна на пробационна мярка, наложена с влязъл в сила
съдебен акт, по който осъденият е признат за виновен, с друга пробационна мярка
се допуска в изключителни случаи, за да не се подменя обхвата на силата на
пресъдено нещо. Когато е индивидуализирал наказанието на осъдения Б. по
н.о.х.д. № 70/2018 г., Тетевенският районен съд с определение от 17.04.2018 г.,
влязло в законна сила на същата дата, е наложил наказание пробация, която
включва три пробационни мерки. Това означава, че съдът по съществото на делото
е приел, че целта на наказанието по чл. 36 НК може да бъде постигната именно с
взаимообвързаното в общия си ефект действие на „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца с явяване пред пробационен
служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 година и 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото 200 часа за срок от 1 година. Иначе казано, съдът, който е осъдил Б.
със стабилен съдебен акт, е наложил разбирането си, че тези три пробационни
мерки, включени в комплексното наказание пробация, представляват обоснованата и
законосъобразна индивидуализация на наказанието по вид и продължителност с
оглед създаване на ефективни предпоставки за успешна социализация на осъдения и
изграждане на устойчив волеви самоконтрол занапред.
В този смисъл, в принципен
план, пробационната служба би следвало да изчерпи всички възможности за
изпълнение на влезлия в сила съдебен акт преди да бъдат предприети действия за
замяна на пробационната мярка безвъзмезден
труд в полза на обществото с принудителен труд, която според защитата е била
подходящата пробационна мярка. Съдът приема на първо място, че събраните по
делото доказателства за личността на осъдения и естеството на неговите занимания
за осигуряване на препитание не установяват, че изпълнението на пробационната
мярка безвъзмезден труд в полза на обществото е било непосилно за осъдения. Не
се доказва, че наложената от Тетевенския районен съд пробация от наказание,
обслужващо целите по чл. 36 НК, пост фактум се е превърнала в процеса на
изпълнението й в непропорционална по тежест форма на държавна принуда. На
следващо място, видно от събраните по делото доказателства – писмо с
удостоверителен характер с изх. № 4-11-9/11.07.2019 г. от ТД на НАП – София за
социално осигурителния статус на осъдения и
справка за уведомленията по чл. 62, ал. 5 Кодекса на труда от 10.06.2020
г., в периода от привеждане в изпълнение на пробацията до 10.06.2020 г. за осъдения
не е имало регистрирани трудови договори. Съответно, това означава, че за същия
период поначало е била неизпълнима пробационната мярка, обсъждана от защитата,
поправителен труд, която съгласно чл. 43, ал. 1 НК се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки
върху възнаграждението му в полза на държавата, като времето, през което се
изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж.
Следователно, по делото не са
събрани никакви доказателства, които да обосновават заключението, че за
пробационния съвет е съществувало основание по чл. 43а, ал. 1 НК преди да
предложи замяна на пробацията с лишаване от свобода да поиска неизпълнената от
осъдения пробационна мярка безвъзмезден труд да бъде заменена с принудителен
труд.
Същевременно съдът внимателно обсъди
цялостния процес по изтърпяване на наказанието, защото пропорционалността на
предложената замяна може да бъде проверена единствено когато се съобрази
доколко изпълнението до този момент реализира целта на наказателната репресия.
В този смисъл, независимо че не се извършва преоценка на изпълнението на всяка
от пробационните мерки преди първото предложение на Пробационния съвет за
замяна на пробацията с лишаване от свобода, в настоящото съдебно производство
производство следва да се преценяват всички факти, които обективират
готовността на осъдения да се подчини на изпълнителната сила на своето
осъждане. Единствено комплексният подход може да установи дали неизпълнението
на трите пробационни мерки е свързано с инцидентни пропуски, чиято степен на
сериозност не е достатъчна, за да се приеме саботиране от страна на осъдения на
изтърпяването на наказанието. Изхождайки от тази отправна позиция, съдът обсъди
естеството на саморъчно изтъкнатите от осъдения в писмените му обяснения причини
за всяко от неизпълненията, които посочват или декларативно без конкретика
твърдение, че имал работа, или че е забравил за ангажимента, объркал датите,
бил на почивка или в чужбина. На следващо място съдът отчете, че фактически за
периода от 21.08.2018 г. до сезирането на настоящия съд (1 година и 10 месеца),
осъденият не е предприел никакво действие, което да показва готовност за
полагането на безмъзмезден труд в полза на обществото. Осъденият е подписвал
без възражение графиците, изготвяни от пробационен служител, след което не се е
явявал на трудовия обект и не е положил нито един час труд. Осъденият не е
изтъквал своевременно пречки да изпълни зададения му график, за да бъде той
коригиран веднага, нито предварително е изразявал претенции за времето и
мястото, където се е задължил да работи.
Без съмнение, изтърпяването на всяко
наказание за извършено престъпление представлява сериозно принудително
ограничение в живота на осъдения, което не се вмества в обичайната му представа
за свободен избор на ежедневните занимания по лични интереси. Тази природа на
наказанието обаче не може да бъде оспорвана от осъдения, нито избягвана от него
и в този смисъл С.Б. е следвало да приеме безусловно необходимостта да изтърпи
наложените с влязъл в сила съдебен акт ограничения, тъй като съд по предвидения
в закона ред е приел, че те са полезни за приучаването му към спазването на
правилата. Настоящият съд намира за неоснователни доводите на защитата, че: 1.
изпълнението на безвъзмездния труд е било несъвместимо с работата на Б.; 2. Б.
не е знаел, че има възможност да уговори график за изпълнение на пробационната
мярка в извънработното си време. По делото са събрани доказателства, че С.Б. е
подписвал графиците с насрочената му работа по дни и часове без да излага
възражения, след което без предупреждение не се е явявал за изпълнение. В
същото време се извежда, че в достатъчна степен осъденият е бил наясно как да
заяви претенции по изпълнението, включително да спре изтърпяването на
пробационната мярка безвъзмезден труд. От приобщената като доказателство негова
молба
от 28.06.2018 г. до началника на
сектор „Пробация“ София – град с искане да бъде освободен от полагане на труд
за юни, юли и август на същата година се вижда, че единствената инициатива на
осъдения е била свързана с отклонение от задължението му да изтърпява
пробацията. В нито един случай обаче осъденият не е посочил изрично кога би
могъл да работи.
На следващо място по делото се
установява, че последният обект, на който С.Б. се е задължил да работи (със заповед
№ Л – 137/22.01.2020 г. на инспектор при Сектор „Пробация“ София – град и
декларация, подписана от него на 23.01.2020 г.), е била Зологическата градина в
гр. София. Естеството на обекта е такова, че дори без да се изисква специфична
информираност, макар че в негова тежест е било да се уведоми за възможностите
за изтърпяване на наказанието си, от което се е отклонявал, осъденият е бил наясно по подразбиране, че
зоологическият парк е отворен за посетители без почивен ден. Информацията за
последното обстоятелство е могла да бъде получена от С.Б. освен по процедурния
ред – разговор с пробационния служител и на мястото за полагане на труд, така и
чрез запознаване с общодостъпния интернет сайт на софийския зоопарк, в който
липсата на почивен ден е отразена на централно място.
Съдът отчете и това, че видно
от материалите по делото, С.Б. не е уведомил пробационния инспектор, че може да
работи във време, различно от това, посочено в графика, който самият той
подписал.
Действително по делото се
изяснява, че актуалното трудово правоотношение на осъдения е регистрирано по
време на съдебното следствие по настоящото дело. Независимо от този факт, съдът
не подлага на съмнение показанията на св. И., че е работил с подсъдимия в
автосервиз от февруари 2020 г. без той да е бил сключил писмен договор.
Необходимостта подсъдимият да си осигурява доход за препитание е несъмнена,
като тя не може да бъде ограничавана от очакванията на съда отношенията по
полагане на труд да бъдат уредени в изрядна юридическа форма, доколкото това не
зависи единствено от волята на работника. Последното обстоятелство обаче по
никакъв начин не влияе на извода, че С.Б. е демонстрирал последователно и с
упорство нежеланието си да организира житейската си програма така, че в нея да
бъде включено надлежното и стриктно изтърпяване на пробацията в цялост, въпреки
че обективна възможност за изтърпяване на пробационната мярка безвъзмезден труд
в полза на обществото е съществувала и тя не е била непосилна за него.
С оглед всички изложени съображения
съдът намира, че действително пробационната служба е изчерпала възможностите за
въздействие върху осъдения Б., които да го мотивират да изпълнява изготвения с
негово знание график за изтърпяване на пробационната мярка безвъзмезден труд в
полза на обществото. С продължителното си отклонение осъденият е създал
опасност от погасяване на възможността за изпълнение изобщо.
Ето защо, като съобрази естеството на конкретното
неизпълнение на пробацията, съдът прие, че са налице предпоставките по чл. 43а,
т. 2 НК за замяна на неизтърпяната част на пробационните мерки, които
представляват единно наказание пробация, с лишаване от свобода. Като взе
предвид срока на неизтърпяната част от наказанието, който възлиза на 7 месеца и
24 дни, съдът прие, че следва да бъде допусната частична замяна на пробацията с
лишаване от свобода при условията на чл. 43а, т. 2, пр. 2 НК – като всеки два
дни неизтърпяна пробация се заменят с един ден лишаване от свобода.
С оглед изтъкнатите съображения съдът замени
пробацията в неизтърпяната й част с наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца и 27 дни, което на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, предвид обремененото съдебно минало и законоустановената
цел на допуснатата замяна, следва да бъде изпълнено при първоначален общ режим
на изтърпяване.
Така мотивиран, съдът намери искането на
председателя на Пробационния съвет за замяна отчасти на наказанието пробация с
лишаване от свобода за основателно и така мотивиран постанови определението си.
Председател
: