№ 17237
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110100979 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени от „........” ЕАД срещу С. В. Р. / в лично качество и като
наследник на М. И. Р./ и И. М. Р. /като наследник на М. И. Р./ обективно съединени искове за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми – 1799,75 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.08.2019г., ведно
със законна лихва от 11.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 348,61
лв. за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата от 12,12 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2019г., ведно със
законна лихва от 11.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху
сумата за дялово разпределение в размер на 3,01 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г.,
при квоти, както следва:
- С. В. Р., 3/4 част, а именно: сумата от 1349,82 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.08.2019г., ведно със законна лихва
от 11.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 261,45 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата от 9,09 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2019г., ведно със законна лихва от
11.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение в размер на 2,25 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г.
- И. М. Р., 1/4 част, а именно: сумата от 449,94 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.08.2019г., ведно със законна лихва
от 11.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 87,15 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата от 3,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2019г., ведно със законна лихва от
1
11.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение в размер на 0,75 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на посочения топлоснабден имот, за който са
предоставени услуги по топлоснабдяване и дялово разпределение. Предвид това претендира
горепосочените суми, както и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. В. Р.. Оспорва претенцията за
цена на услуга дялово разпределение като недопустима, както и че не се установява кой
осъществява тази услуга. Поддържа, че няма основание за заплащането й, като оспорва и нейния
размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и
определените от ищеца квоти. Не оспорва размера на исковата претенция за доставена топлинна
енергия, а по отношение на мораторната лихва оспорва единствено основанието за начисляването
на такава, сочейки, че съответните разпоредби в ОУ са нищожни. Поддържа, че мораторната лихва
върху цената за услуга дялово разпределение не се дължи, тъй като не е налице изпадане в забава.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. М. Р.. Оспорва претенцията за
цена на услуга дялово разпределение като недопустима, както и че не се установява кой
осъществява тази услуга. Поддържа, че няма основание за заплащането й, като оспорва и нейния
размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, като поддържа, че
единствено ответницата С. В. Р. е страна по него. Сочи, че партидата е открита на нейно име и
основанието за облигационна обвързаност в случая не е чл. 153, ал.1 ЗЕ, а чл. 149, ал.1, т.6 ЗЕ. Не
оспорва размера на исковата претенция за доставена топлинна енергия, а по отношение на
мораторната лихва оспорва единствено основанието за начисляването на такава, сочейки, че
съответните разпоредби в ОУ са нищожни. Поддържа, че мораторната лихва върху цената за
услуга дялово разпределение не се дължи, тъй като не е налице изпадане в забава. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
„.........” ООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на
ищеца, взема становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се
публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
В случая, Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като не се оспорва
от ответниците, че са били публикувани в един централен и в един местен всекидневник. По
делото не се твърди, нито има данни, ответниците да са упражнили и правото си на възражение
2
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е
присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за
потребители на топлинна енергия и като такИ. са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /„битов
клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие /в този смисъл са мотивите към т. 1 от
ТР № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ответниците
С. В. Р. и И. М. Р. са собственици по наследствено правоприемство, /а С. В. Р. и на собствено
основание/ на процесния недвижим имот, при следните квоти: 3/4 ид.ч. за С. В. Р. и 1/4 ид.ч. за И. М. Р. и
в това си качество се явяват клиенти на топлинна енергия и съответно са обвързани от
облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия.
Със смъртта на наследодателя М. И. Р., поч. на 24.01.2020г., наследството му е било открито.
С открИ.не на наследството наследникът по закон придобИ. правото да получи наследственото
имущество, но последното преминава в патримониума му от момента на приемане на
наследството. Приемането на наследството произвежда действие от момента на открИ.нето му
/датата на смъртта на наследодателя/. От момента на открИ.не на наследството следователно
наследникът, който е приел наследството, придобИ. съответната на наследствения му дял част от
цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на смъртта си, с изключение
на ненаследимите права, и отговаря за съответната част от задълженията на наследодателя, освен
за свързаните с личността му.
3
Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от открИ.не на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН
до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството /в този смисъл е
решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.
290 ГПК/.
В случая ответниците не са оспорили факта на приемане на наследството на М. Р., поради
което не е в тежест на ищеца да го установява. Приемането като акт касае цялата съвкупност от
права и задължения, които представляват наследствено имущество, и не е необходимо изрично
изявление за всеки един имот.
От качеството на ответниците на собственици на процесния имот по наследяване по закон –
арг. от ЗН, а на първата ответница и на собствено основание – имотът е придобит през 1990г. в
режим на СИО, произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот през процесния период.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са заявени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, ответниците по делото да са загубили през процесния период правото на
собственост върху процесния имот чрез някой от способите, уредени в чл. 99 ЗС /имотът е
продаден на трети лица след процесния период/. Ето защо, в качеството си на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди те са страна по продажбено правоотношение с топлопреносното
дружество, сключено при Общи условия, с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която
се намира имота/ е присъединена към топлопреносната мрежа. Подаването на топлинна енергия
към сградата, в която се намира процесния имот, в периода от 01.05.2019г. до 30.08.2019г., за
който са предявени исковете също не е спорно между страните.
Изложеното предпоставя, че искът за цената на доставена топлинна енергия е доказан по
основание.
По делото е изслушано и прието без възражения заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е
посочило, че за процесния период сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени
в съответствие с действащата към съответния период нормативна уредба. Вещото лице е посочило,
че количеството доставена топлоенергия е отчитано по показанията на общия топломер в
абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на
дружеството-доставчик. Стойността на доставената топлинна енергия, през процесния период, се
формира от стойността на енергия за отопление на имот, стойност на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, стойност на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ-
топла вода). Сума за мощност на имота на ответника не е начислявана. Вещото лице е посочило, че
общият топломер в абонатната станция е преминавал редовно на периодични проверки. В
заключението си вещото лице изрично е посочило, че за процесния период няма начислявана ТЕ за
отопление на имот, както и ТЕ за отдадена от сградна инсталация, а е начислявана единствено ТЕ
за БГВ, изчислена служебно при неосигурен достъп на база 2 бр. потребители при норма на разход
0,140 куб.м. за 1 потребител за 1 денонощие. Видно от заключението на СТЕ стойността на
дължимата топлинна енергия за процесния период възлиза на 339,43 лева – сума за ТЕ за
подгряване на БГВ.
4
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването /НТ/ изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена
пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на
т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. От така посочената
подзаконова уредба се налага заключението, че основната предпоставка за определяне на служебна
енергия за отопление и БГВ за процесния период е неизпълнение на задължението на потребителя
да осигури достъп до уредите, разположени в имота му. Начисляването на служебна енергия
представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в
сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които
отговаря съответният потребител /т.нар. неосигурен достъп/. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3
НТ, редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си,
се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5
ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване
на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от разпределението на
доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на потребителя за осигуряване
на достъп – не е в тежест на последния доказването на предоставения достъп до имота, а в тежест
на топлопреносното предприятие е да установи, че е извършен отчет в сградата, при който отчет
не е бил осигурен достъп до имота на потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите
условия на „........" ЕАД, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на
граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите
избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен
достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за
установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез съставяне на протокол за неосигурен
достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и
един или повече представители на етажната собственост. Същевременно, по делото не са
представени доказателства – протоколи за неосигурен достъп – от страна на ищеца, нито от
третото лице – помагач, нито пък доказателства, от които да е видно, че от страна на
потребителите е заявено ползване на БГВ от 2 лица в имота. Отбелязванията в сметките за дялово
разпределение, възпроизведено и от вещото лице по СТЕ, нямат характер на такова доказателство.
От заключението на изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че няма данни за извършени от ответника плащания, касаещи процесния период.
Ето защо съдът намира, че суми за ТЕ за подгряване на БГВ не се дължат от ответниците,
предвид което осъдителните искове за цена на топлинна енергия следва да се отхвърлят, ведно с
исковете за суми за дялово разпределение и с акцесорните искове за лихви, без да се обсъжда
въведеното своевременно възражение за изтекла погасителна давност.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да бъдат
5
присъдени разноските, които са направили за производството, установени в общ размер от 750 лв.
/заплатено в брой адвокатско възнаграждение/, от която сума 400 лв. следва да се присъдят на
ответника С. Р., а 350 лв. на ответника И. Р..
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени осъдителни искове от „........” ЕАД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление гр. .......... срещу С. В. Р., ЕГН ********** и И. М. Р.,
ЕГН **********, и двете със съдебен адрес гр. ........... – чрез адв. М., искове за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца разделно следните суми – 1799,75 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.08.2019г., ведно със
законна лихва от 11.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 348,61 лв.
за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата от 12,12 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2019г., ведно със
законна лихва от 11.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху
сумата за дялово разпределение в размер на 3,01 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г.,
при квоти, както следва:
- С. В. Р., 3/4 част, а именно: сумата от 1349,82 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.08.2019г., ведно със законна лихва
от 11.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 261,45 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата от 9,09 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2019г., ведно със законна лихва от
11.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение в размер на 2,25 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г.
- И. М. Р., 1/4 част, а именно: сумата от 449,94 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.08.2019г., ведно със законна лихва
от 11.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 87,15 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата от 3,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2019г., ведно със законна лихва от
11.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение в размер на 0,75 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г.
ОСЪЖДА „........” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. .........., да
заплати на С. В. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ........... – чрез адв. М., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА „........” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. .........., да
заплати на И. М. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ........... – чрез адв. М., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лв. – разноски за производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „........” ЕАД, ЕИК ........., за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.........” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца „........” ЕАД.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7