Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.05.2021г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 19
април 2021 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Евдокия Досева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4800, по описа за 2020
година.
Предявен
е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД - София, чрез
пълномощника си, твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу С.М., е образувано ч.гр.д. № 2604/2020, по описа на PC - Стара
Загора, по което е издадена заповед за изпълнение. Тъй като срещу издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение от страна на длъжника, ищецът
предявява настоящия установителен иск.
Твърди, че „ЮБЦ“ ЕООД се явява
кредитор по вземане срещу ответника по силата валидно правоотношение по договор
за цесия. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния
оператор, ответникът е ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги,
като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ,,,.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на
мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.)
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставя само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.
Между кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и ответника С.М. бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ,,, от дата
29.10.2016г. за ползване на далекосъобщителна телевизионна услуга с избран
тарифен план VIVACOM TV Extra с месечна абонаментна такса 17.80 лева, 3 бр.
допълнителен приемник с месечна такса 2,40 и допълнителен HD Light пакет с
месечна такса 1,90лв. С допълнително споразумение от 29.10.2016г. абонатът
подновява условията за ползване услугите. Въз основа на сключените договори за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ,,, от дата
29.10.2016. г, между ответника С.М. и „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, са издадени фактури № **********/08.02.2017 г., **********/08.03.2017г.,
**********/08.04.2017 г., за периода от 08.01.2017 г. до 07.04.2017 г., на
стойност 94.20лева. Същата обща стойност, абонатът е потребил, но не е заплатил.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги на стойност 94.20лв. е обусловило правото на БТК
/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1.
да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната С.М., ЕГН **********. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Датата на деактивация на процесния
абонамент била 25.04.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и
е приел Общите Условия на Оператора. Ответникът С.М. е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е телевизионна услуга, не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил.
Ищецът твърди, че извежда своето
материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите
имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. В чл.
1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, е
дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. В чл. 5.3 от
договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя
писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е
декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията,
описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на
Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото, с
настоящата искова молба ищецът представя и моли, да се приеме извлечение от
Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от
16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп” ООД е собственик на
вземането спрямо С.М., ЕГН **********, което в последствие е било включено и
във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ”
ЕООД.
Твърди още, че съгласно чл. 6, ал.2
от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“
ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Към
исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на
цедент от 01.10.2019 г.
В конкретния случай,
длъжникът-ответник С.М., не е изпълнил задълженията си до датата на подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на
подаването на иска, което обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника С.С.М., ЕГН **********,
че към него съществува изискуемо вземане, в размер на 94.20 лв. -
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договори, заведени под клиентски номер ,,, от дата 29.10.2016. г., сключени
между С.М. и „БТК” ЕАД, и отделно за мораторна лихва за забава в размер 27.94
лв. за периода от 27.04.2017 г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира за направените разноски както по настоящото дело,
така и в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2604/2020г., по описа на СтРС.
В законоопределения срок, ответникът С.С.М. е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва основателността на иска. Счита, че вземането на ищеца е
погасено по давност.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирало е молба, с която
поддържа изцяло предявения иск. Ответникът се представлява от пълномощника си,
който моли съдът да отхвърли предявения иск, тъй като претендираното вземане е
погасено по давност.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и
правна обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 2604/2020г., по описа на СтРС, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, „ЮБЦ” ЕООД, гр. София, е депозирало заявление срещу С.С.М. за издаване на
заповед за изпълнение за задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга с кл.номер ,,, от 29.10.2016г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД,
което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от
16.10.2018г., прехвърлено впоследствие на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия
от 01.10.2019г. Съдът е издал Заповед за изпълнение № 1238/21.07.2020г.,
съгласно която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 94.20 лв. – главница по процесния договор, за
което са издадени фактури с № **********/08.02.2017 г.; №
**********/08.03.2017 г., № **********/08.04.2017 г., както и сумата от 27.94
лв. – лихва за забава за периода 27.04.2017г. – 01.04.2020г. Със заповедта са присъдени и съдебни разноски –
държавна такса, в размер на 25.00 лв., и адвокатско възнаграждение, в размер на
180.00лв.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като в указания на заявителя
едномесечен срок последният предявява настоящия установителен иск.
По делото не се спори, че между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД /БТК ЕАД/ е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12486497001 от 19.03.2015г. с избран
тарифен план VIVACOM TV Extra,
с месечна абонаментна такса 17.80 лева, 3 бр. допълнителен приемник с месечна
такса 2,40 и допълнителен HD Light пакет с месечна такса 1,90лв.. На
29.10.2016г. между страните по договора е подписано и допълнително
споразумение, с което е променен клиентнтския номер на абоната.
Ищецът представя фактури № **********/08.02.2017 г.; №
**********/08.03.2017 г., № **********/08.04.2017г., издадени за неплатени
далекосъобщителни услуги за периода 08.01.2017г. – 08.04.2017г., на обща
стойност 94.20 лв..
С Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018г., „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, в качеството на цедент, прехвърля на „С.Г.Груп” ООД, в качеството на цесионер, вземания, съдържащи се в
Приложение 1, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, ако има такива.
По делото е представено пълномощно с
нотариална заверка на подписите от 24.10.2018г. на нотариус с рег. № 622 на НК
и с район на действие Районен съд гр. София, с
което «БТК» ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп” ООД да извърши уведомяване на всички длъжници по всички
вземания на дружеството, прехвърлени по силата на договора за цесия.
С потвърждение за прехвърляне на вземане БТК ЕАД е потвърдила извършената
цесия от 16.10.2018г., като изрично
фигурира и вземането срещу ответника, в общ размер на 94.20 лв.
С Договор за цесия от
01.10.2019г. „С. Г. Груп” ООД
е прехвърлило на ищеца по настоящото дело „ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от
договори за цесия, измежду които и този от 16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и „С.Г.Груп” ООД. Видно от извлечение от Приложение №1 към
същия договор, вземането, предмет на настоящия спор- от ищеца към ответника, в
размер на 94.20 лв., е включено в
списъка на цедираните вземания. С
Уведомление за цесия, пълномощникът „С.Г.Груп”
ООД е уведомило ответника за извършените цесии, като е обобщило, че единствен
титуляр и разпоредител на дължимото от ответника вземане е „ЮБЦ“ ЕООД. Липсват
данни за надлежното връчване на уведомлението.
В производството
по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането
му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на
страните.
В случая, ответникът оспорва дължимостта
на вземането, като твърди, че същото е погасено до давност. Макар в писмения
отговор ответникът да е заявил, че не е подписвал допълнително споразумение към
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 29.10.2016г., то същото
възражение не се поддържа в съдебно заседание. Ответникът обосновава основно защитата
си по направено възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Поради
това, съдът приема, че ответникът не оспорва по
основание и по размер вземането. Единствено възразява по съдебното предявяване
на вземането срещу него доколкото счита, че задължението му е погасено по
давност, поради неупражняване от страна на кредитора на правото си да го
предяви по съдебен ред в рамките на три години от момента, в който последното е
станало изискуемо. Именно по това възражение
съдът дължи произнасяне, тъй като в производството по чл.422 от ГПК съдът
е обвързан само и единствено от възраженията на длъжника и дължи отговор на
същите с решението си.
По възражението за изтекла погасителна давност на вземането:
Крайният срок на плащане по фактура № **********/08.02.2017 г. е 25.02.2017; по ф-ра № **********/08.03.2017
г. е 25.03.2017г. и по ф-ра № **********/08.04.2017г. е 25.04.2017г. От датите, посочени като краен срок
за плащане започва да тече предвиденият в чл. 111, б. „в“ ЗЗД три годишен
давностен срок, който в случая, считано от датата на последната по ред издадена
фактура, е изтекъл на 25.04.2020г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е входирано на
17.07.2020г./от която дата се счита предявен искът за вземанията), което е след
изтичане на давностния срок. През този
период обаче са настъпили обстоятелства, довели до прекъсването на давността –
във връзка с въведеното на 13 март в страната извънредно положение и с
обнародвания на 24 март Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение /Закона за извънредното положение/. Със Закона за извънредното
положение се спират давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права, или се
пораждат задължения за частноправните субекти – с изключение на сроковете по
Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.
Давностните срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, не текат от датата на обявяване на извънредното положение – 13.03.2020
г. до момента на неговата отмяна . Съгласно §13 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в
сила от 14.05.2020 г.), сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен
вестник". В случая, давностният срок е спрял да тече на
13.03.2020г. и е продължил да тече считано от 21.05.2020г. Входираното на 17.07.2020г. заявление е преди
изтичането на давностия срок, при взетото в предвид негово прекъсване. Поради това
съдът приема направеното възражение за изтекла погасителна давност за
неоснователно.
Видно
от представения договор за далекосъобщителни услуги от 19.03.2015г., между БТК
ЕАД и ответника са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната далекосъобщителна телевизионна услуга
с избран тарифен план, при съответни месечни такси и срокове на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания
за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити
за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от договора. Те са
приети с положения подпис на абоната в Декларация от 20.03.2015г., който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите.
По
делото не се оспорва, че БТК ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за
далекосъобщителни услуги, като е предоставила на ответника посочените услуги,
за които са издадени процесните три броя фактури: № **********/08.02.2017
г.; № **********/08.03.2017 г. и №
**********/08.04.2017г., на обща стойност от 94.20 лв. Ирелевантно е обстоятелството,
че през процесния период, имотът находящ се на адреса, на който е предоставена
услугата, е бил отдаден под наем. Липсват доказателства за плащане на сумата от
ответника. Ето защо, същата сума се явява дължима.
Ищецът по делото претендира да е носител на
процесното вземане, придобито по силата на договор за цесия, което означава, че
не предявява чужди, а свои права за съдебна защита. Съгласно чл. 99 от ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В настоящия случай, при липсата на доказателства за
надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия, ищецът е направил
искане в исковата си молба с връчването на същата да се извърши и връчване на
приложено уведомително писмо за извършената цесия. Не съществува пречка с
връчването на исковата молба да се извърши и уведомяване за цесията, тъй като
не са налице специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия. Цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /Решение
№123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о./. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е
застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о.
като в това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД.
В случая, уведомлението за извършената цесия е
редовно връчено на ответника с връчването на съдебните книжа по делото, поради
което цесията е породила действие спрямо ответника, а ищецът се явява кредитор
по процесното вземане.
Ищецът претендира заплащане на лихва за забава в
плащането на вземането по процесните фактури. Ответникът е изпаднал в забава
след изтичане срока за плащане на задължението по всяка от фактурите, което
след служебно изчисляване, е както следва: по ф-ра № **********/08.02.2017
г. – 8.43 лв.; по ф-ра №
**********/08.03.2017 г. – 8.22 лв.
и по ф-ра №
**********/08.04.2017г. – 7.99 лв.Или, общият размер на задължението по чл.86,
ал.1 от ЗЗД възлиза на 24.64 лв., като до този размер претенцията се явява
основателна и доказана. В останалата част за сумата над 24.64 лв. до
претендираните 27.94 лв., искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне,
като недоказан.
С оглед на горното, съдът следва да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 94.20
лв., представляваща неплатено задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга за клиентски номер ********** от 29.10.2016г., по издадени фактури, както
следва: по ф-ра № **********/08.02.2017 г. – 26.89 лв.; по ф-ра № **********/08.03.2017 г. – 26.89 лв. и по
ф-ра № **********/08.04.2017г. –40.42 лв., както
и сумата от 24.64 лв., представляваща лихва за забава за периода 27.04.2017г. –
01.04.2020г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 1238/21.07.2020г. по ч.гр.дело № 2604/2020г., по описа на СтРС.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и
в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
както следва: по ч.гр.д. № 2604/2020г., по описа на СтРС – сумата от 199.46
лв., и в настоящото производство – сумата от 199.46 лв./ за платена държавна
такса от 25 лв., за адв. хонорар от 180 лв./.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата
от 8.11 лв. за платен адв. хонорар.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.С.М., ЕГН **********,***, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. България №
81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, сумата от 94.20 лв., представляваща неплатено задължение по
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга за клиентски номер
********** от 29.10.2016г., по издадени фактури, както следва: по ф-ра № **********/08.02.2017
г. – 26.89 лв.; по ф-ра №
**********/08.03.2017 г. – 26.89 лв.
и по ф-ра №
**********/08.04.2017г. –40.42 лв., както
и сумата от 24.64 лв., представляваща лихва за забава за периода 27.04.2017г. –
01.04.2020г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 1238/21.07.2020г. по ч.гр.дело № 2604/2020г., по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване
съществуване на вземане по чл. 86, ал.1
от ЗЗД - за лихва за забава, за сумата над 24.64 лв. до претендираните 27.94 лв., като недоказан.
ОСЪЖДА С.С.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. България № 81, вх.В, ет.8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, сумата от 199.46 лв., представляваща
направени по ч.гр.д. № 2604/2020г., по описа на СтРС, разноски, както и сумата
от 199.46 лв., представляваща направени по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Триадица, бул. България № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 8.11 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: