Решение по дело №1021/2022 на Административен съд - Пазарджик

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 215/11.4.2023г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 20 март 2023 год., в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА

 

При секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1021/2022 год., по описа на Административен съд –Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Образувано е по жалба на ЕТ „Аликанте-М. А. - А. А.“ – гр. Сърница, срещу Решение № 36/3/3120089/3/01/04/01, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на 8 227,10 лева, за нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. във връзка с договор за подпомагане  № 36/3/3120089 от 03.09.2013 г. по мярка 41, във връзка с Мярка 312 от ПРСР – „Преустройство на къща за гости в УПИ ХII-402 по плана на гр. Сърница“, по който на 19.09.2014г. е изплатена субсидия в размер на 82 271,04 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в разрез с целта на закона и принципа за пропорционалност, визиран в Решение на СЕС С-580/14. Настоява се, не са изследвани елементите на фактическия състав на нередност, както и, че  погасителна давност съгласно Регламент №2988/95 на Съвета е изтекла. Навеждат се аргументи, че в оспорения административен акт  /АА/ не са посочени фактическите и правни основания за налагане на финансовата корекция, а Методиката, по която същата е изчислена е обявена за нищожна с Решение № 15652/14.12.2018г., постановено по адм.дело № 11440/2017г. на ВАС.  Прави се искане оспореното Решение да бъде отменено, претендират се разноски, представляващи държавна такса.

Ответникът – изп. директор на ДФЗ, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на евентуално поискания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.09.2013 г. между ДФЗ, сдружение „Местна инициативна група Белово-Септември- Велинград“ и ЕТ „Аликанте-М. А.-А. А.“-гр. Сърница бил сключен договор № 36-3/3120089, за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от ПРСР 2007-2013г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с предмет „Преустройство на къща за гости в УПИ ХII-402 по плана на гр. Сърница“, по който на 19.09.2014 г. била изплатена субсидия в размер на 82 271.04 лв.

С писмо с изх. № 07-0400/1478#17 от 13.06.2022 г . ДФЗ / Фонда / открили производство по налагане на финансова корекция, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, въз основа на окончателен доклад ОС/2019/1115/А5 на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) по административно разследване ОС/2019/1115, относно неправомерни плащания, свързани с ПРСР 2007-2013г., Подкрепа за селския туризъм - мерки 311, 312 и 41.

ДФЗ извършили административна проверка, чрез официална и публично достъпна информация (служебен достъп до регистрите на HAП Апис, Дакси и Сиела), по спазване задълженията на ЕТ за създаване и запазване на работните места по проекта, както и за постигане на финансовите показатели, залегнали в одобрения бизнес план. Същата била извършена в периода на давност, определен съгласно чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г., относно защита на финансовите интереси на Европейските общности. Ответника приел, че е налице продължаваща нередност, прекратена на 31.12.2017г., като четиригодишния период на давност е прекъснат на 09.11.2021 г., чрез предоставената от OLAF възможност за коментари в писмен вид на едноличния търговец по констатираните нарушения.

В хода на извършената административна проверка, ответника установил неспазване на договорни н нормативни задължения, представляващи одобрени индикатори, съгласно одобрения бизнес план по сключения договор, а именно:

1. Изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите пълни финансови години – 2015, 2016 г. и 2017 г., в размер на 47,59 % от заложените приходи, изчислени след направена служебна проверка в НАП, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., които представляват:

За периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. са установени приходи в размер на 27 647.02 лв., което представлява изпълнение от 31.35%, спрямо заложените в производствената програма от бизнес плана, в размер на 88 200 лв.;

За финансовата 2016 г., са изпълнени приходи, възлизащи на 49 534.01 лв. - изпълнение в размер на 56,16% от прогнозираните финансови параметри за втората година от производствената програма в бизнес плана, за която са заявени приходи от 88 200 лв.;

За периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. приходите са в размер на 41 516.04 - 47.07% изпълнение, спрямо заложените в програмата 88 200 лв., или за трите ревизирани финансови години, са реализирани приходи в размер на 44,86 %, спрямо заложените в бизнес плана, изчислени средноаритметично, съгласно т.30 от Приложение към Раздел I „Обши положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 /Правилата/, и е определен размера на финансовата корекция  - 8 227.10 лв.

В договора за подпомагане било залегнало задължението на бенефициента за разкриване на работни места по години: За първата година от изпълнението на одобрения бизнес план  - 3 работни места, / 1 бр. управленски и 2 бр. производствен персонал/, като за следващите години било предвидено поддържането на разкритите 3 работни места. След  направена справка в НАП за броя осигурени лица по осигурител за проверявания период, Фонда установил, че средногодишният брой на заетите лица за 2015 г. е 0 бр. заети; за 2016 г.  - 0.85 бр. заети / наети 5 лица  само за м. ноември и декември/; за 2017 г. -   5 бр. заети, т.е средно за трите последователни пълни финансови години поддържаната заетост възлизала на 1,94 бр.средно годишно заети лица или изпълнение на работните места средноаритметично е в размер на 64.81 % от заложените, което представлявало нарушение по т.  4.17 от договора, във връзка с даденото определение в $1, т. 19 от ДР на Наредба №  29/11.08.2008 г. / Наредбата/.

В оспорения АА , ответника е приел, че е нарушена и основна цел на мярката, залегнала в чл. 2, т. 2 на Наредбата и т. 4.2.3 от ПРСР. Въз основа на тези констатации, и на основание т. 8.1 от договора, т.16 от Приложение №2, чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредбата, т.18 от Приложение към Раздел I „Общи положения“ от Правилата, е определен размер на финансова корекция от 4 113.55 лв.

С писмо с изх. № 07-0400/1478# 17 or 13,06.2022 г. на оспорващия е предоставена възможност, в 14-дневен срок да представи писмени възражения и документи по основателността и размера на наложената финансова корекция, като такива постъпили с писмо вх.№ 07-0400/1478#167 от 30.06.2022 г.

В оспорения административен акт ДФЗ е взел отношение по така направените възражения, като ги е приел за неоснователни, и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г., чл. 46, ал. 1 и 2, вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., т. 8.1 и т. 4.4. б.“б“, вр. т. 4.17 от договора и т. 11 от Приложение 2 към него, чл. 70, ал.1, т.7, вр. чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ определил на оспорващото ЕТ финансови корекция в размер на 8 227,10 лв., за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, определен въз основа на т. 30 от Правилата; както и финансова корекция в размер на 4 113.55 лв.,  за неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, на основание т.18 от Правилата, като на основание чл. 3. ал. 2 от Правилата е определена окончателна финансова корекция в размер на 8 227,10 лв.

За изясняване на обстоятелствата от значение за делото, е изслушана  съдебно-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните, чието заключение настоящия съдебен състав кредитира изцяло, като обосновано и компетентно, от което е видно, че съгласно бизнес плана, ЕТ е заложил приходи в размер на 88 200лв. за всяка една година. Съгласно представените оборотни ведомости за 2015, 2016 и 2017г., са отчетени следните приходи от продажби:

 

При извършен преглед на представените разчетно-платежни ведомости, вещото лице констатирало, че за 2015г. няма назначен персонал; За 2016г. били  назначени 5 лица, с дата на сключване - 18.11.2016г, както следва:

№ но ред	Име, презиме, фамилия	длъжност
1	А.Р.Р.	камериер, камериерка хотел
2	Д.С.К.	камериер, камериерка хотел
3	Д.Б.А.	камериер, камериерка хотел
4	М.В.В.	камериер, камериерка хотел
5	Ф.К.А.	камериер, камериерка хотел

 

Обобщено данните за процентното изпълнение спрямо заложените параметри на бизнес плана възлиза на: 0,00 % на изпълнение за 2015г.; 27,78% на изпълнение за 2016г. и 166,367% на изпълнение за 2017г., или средноаритметично за трите години на мониторинг – 64,81 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

Оспореното Решение е издадено от компетентен орган - изп. директор на ДФЗ, в рамките на делегираните му с разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ правомощия, според която  финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма. Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Посочен е издателят на административния акт, адресата, какво е мотивирало органа да стигне до посочения извод. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в самото решение, така и в приложените към административната преписка писмени доказателства.  За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен същият. От съдържанието на акта се установява и въз основа на кои правни основания е издаден.

Не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта на това основание.

При извършената документна проверка, ответникът  е констатирал неизпълнения на заложените финансови показатели в одобрения проект за три пълни финансови години, въз основа на които същият е приет за допустим за финансиране. Конкретното неизпълнение на наложените финансови параметри на одобрения проект се изразяват в това, че общо за трите години процентното изпълнение на бизнес плана е в размер на 44.86%. Обобщено данните за процентното изпълнение спрямо заложените параметри на бизнес плана за ревизираните години възлиза на 64.81%, съгласно заключението на ССЧе, което несъответствие с издадения АА не влияе на правилността на достигнатите от ДФЗ изводи, които обстоятелства е определил като неизпълнение на т. 4.4 „б“, т. 8.1 и т. 4. 17 от сключения договор и наличие на основание по чл. 46 от Наредба № 30/2008 г.

Съгласно чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/2009г. в случай че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях. В случаите по ал. 1 Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

Неизпълнението на такива нормативни и договорни задължения по аргумент на 46, ал. 1 и ал. 2, вр.чл.16, ал.2  от Наредба № 29/11.08.2008г., се явяват основание за издаване на оспореното в настоящото производство Решение. Съгласно нормата на  чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.

Съгласно т.4.17 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока на този договор и в съответствие с изискванията, съгласно Приложение №2 от него и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Визираните в обжалвания административен акт обстоятелства по неизпълнение на заложените финансови показатели в одобрения конкретен проект и БП, неразделна част от сключения договор, не са опровергани, напротив те се потвърждават изцяло и от назначената съдебно-счетоводна експертиза, независимо от обстоятелството, че вещото лице е определило средноаритметичното изпълнение на бизнес плана на 64.81 %.

По аргумент от § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, откъдето следва извода, че бизнес плана е неразделна част от одобрения проект за финансиране. В подкрепа на това е и чл. 4. 17  от сключения договор, от който  е видно, че ползвателят на помощта е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с изискванията, съгласно Приложение 2 и и Таблица за одобрите инвестиционни разходи.

Видно от таблиците по раздел IV на одобрения БП, т. 1 Приходи от продажби на продукция/услуги, се предвижда дейността, от която ще се генерират приходите да бъде нощувки, а безспорно установеното е от материалите по делото, че за трите последователни финансови години, наместо по 88 200 лв. на година от нощувки, приходите възлизат на 49 759,57лв, 71 517,05 лв., съответно 85 757.93 лева, или общото процентното изпълнение на бизнес плана е 64,81%.

Постигането на заложените финансови показатели на одобрения проект са част от самата инвестиция, както и неразделна част от административния договор, който оспорващият сключва с ДФЗ. Съгласно т. 4.4. б.“б“ от сключения административен договор, Фондът има право да отказва плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената помощ, когато ползвателят не изпълнява някое от задълженията си по договора или по Наредбата. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 59 и чл.60 от Наредба № 23/2008 г.

Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Отделно от това е налице и договорка по т. 8.1 от договора, според която ако ползвателят не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че  е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законна лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като в този случай Фондът прилага санкциите, предвидени в чл.59 и чл.60 от Наредба № 23/18.12.2009г.

Бизнес планът е част от документите, въз основа на които ДФЗ извършва преценка за отпускане на помощта за подпомагане. За да бъде одобрено финансиране за конкретен проект, следва планът да обосновава икономическа жизнеспособност съобразно заложените в него параметри, вкл. и тези, свързани с генериране на приходи от подпомаганата дейност. В приложения от ЕТ при кандидатстването бизнес план, одобрен от ответника, се заявява очакван годишен приход от посочената дейност, които търговецът не изпълнява изцяло или в пълнота, което несъмнено налага извод за неизпълнение на конкретните заложени /и договорно поети/ ангажименти за изпълнение на предвидената при кандидатстването инвестиция, като съвкупност от преустройство на къщата за гости в гр. Сърница.

Съобразно трайно установената практика на ВАС /вж. решения по адм. д № 13050/2018 г., адм. д. № 14648/2018 г. на ВАС, адм. д. № 139/2019 г. на ВАС и др. /, изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията се явява основателна, за да бъде одобрен проектът му за финансиране, т. е. „жизнеспособността на проекта“ е критерий за неговата допустимост. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 29/2008 г. „икономическа жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В конкретния случай се установява, че е налице визираното нарушение на сключения договор /вкл. и БП, като неразделна част от него/, а именно непостигане на заложени в плана финансови показатели на приходната му част, за период от три последователни години. ЕТ не дължи само да използва отпуснатите му средства за реализиране на инвестицията, описана в договора, но носи и задължението, чрез тази инвестиция да постигне сочените цели, за целия срок на договора. Недостигането на заложените в бизнес плана финансови показатели несъмнено оказват влияние върху жизнеспособността на инвестицията и постигането на преследваните цели.

По делото липсват данни, които да изключват отговорността на оспорващия от неизпълнението на поетите чрез договора задължения относно конкретния проект /напр. „форсмажорни“/. Наличието на такива обстоятелства може да бъдат заявено от жалбоподателя по установения ред пред Фонда, като това би се явило основание за преразглеждане на заложените в бизнес плана приходи за процесните години.

Гореизложеното обосновава извода, че от депозираните по делото доказателствени източници се установява посоченото от ДФЗ в  оспорения АА акт допуснато чрез действия и бездействия нарушение на разпоредбите на Наредба № 23/2008 г. и сключения между страните административен договор за отпускане на БФП, тъй като е налице неизпълнение на заложени в БП финансови показатели, които от своя страна водят и до непостигане на заложените в Наредбата цели /чл. 2/, поради което  посоченото неизпълнение на бизнес плана в частта относно приходите за мониторираните години се вписва в материално правните хипотези и на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 2008 г. и чл.59, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.

При тези данни настоящият състав намира, че административният орган правилно е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., тъй като е налице неизпълнение на договорни задължения на ползвателя след изплащане на финансовата помощ. Правилно административният орган се е позовал в решението си и на т. 8.1 от договора, които предоставят възможност на Фонда да поиска връщане на цялата или част от помощта, ако ползвателят на помощта не е изпълнил някои свои нормативни или договорни задължения. В случая е безспорно установено, че търговецът не е изпълнил заложените в бизнес плана финансови показатели, които представляват индикатори за изпълнението на проекта, поради което непостигането им води до отмяна на финансовата помощ.

Съгласно разпоредбата на  чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. РА определя размера на средствата, които следва да бъдат върнати от ползвателя на помощта. В ДВ бр. 68/2019 г. са публикувани Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. , поради което доводите в жалбата, относно обявената нищожност на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., утвърдена от изп. директор на ДФЗ са ирелевантни за настоящия спор. Въпреки това, настоящия съдебен състав намира за нужно да подчертае, че Правилата са приети със Заповед № 03-РД/3218 от 08.08.2019 г. на изп. директор на ДФЗ и са влезли в законна сила, считано от 30.08.2019 г. Правилата са изготвени в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Съгласно чл. 43 от Регламент 640/2014 г., Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Регламент 640/2014, с който е отменен Р 65/2011 се прилага за заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г., поради което се налага изводът, че Регламент 65/2011 урежда секторните правила за намаляване и изключване на помощи по заявления, подадени преди 01.01.2015 г., и е материалноправната уредба от правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013 г. Регламентът е бил в сила към момента на предоставяне на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 г., което от своя страна обуславя извода, че правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта са възникнали при неговото действие и продължават към датата на приемане на Правилата. Съгласно Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм. д. № 14154/2019 г. на ВАС, Правилата определят само размера на санкциите, но видовете неспазвания на нормативни и договорни отношения са уредени преди това в съответните Наредби по прилагане на мерките от ПРСР 2007-2013 г., както и в сключените с всеки бенефициер договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите, са посочени в приложението към Правилата и при определяне на конкретния размер за съответния вид нарушение са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението - чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Правилата.

Настоящия съдебен състав счита, че не са нарушени принципите на предвидимост, тъй като жалбоподателят е имал яснота за дължимото си поведение още при подписване на договора за финансова помощ. Както в действащите наредби, така и в самия договор изчерпателно са уредени задълженията на бенефициерите и е установена ясно отговорността при неизпълнението на тези задължения. В случая Правилата определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения и същите нямат обратно действие както твърди жалбоподателят.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ.

Съгласно  чл. 3, т.2 от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критерии за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъде установено повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане до 1 януари 2015 г., първо се налага административната санкция по чл. 30, § 1, ал. 3 от Регламент 65/2011 (за нарушенията, за които това е изрично посочено в приложението), след което се пристъпва към определяне на конкретния  размер на подлежащата на  възстановяване финансова помощ , който е равен на най-големия  размер на дължимата помощ, изчислен за всяко едно от допуснатите нарушения.

Финансовата корекция в размер на 10%, наложена на основание т. 30 от Правилата, е правилно определена, за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи за три пълни финансови години. В този подзаконов текст е предвидено налагане на финансова корекция конкретно за установеното неизпълнение на приходите, заложени в одобрения бизнес план за период от три последователни пълни финансови години, и неизпълнението е равно или по-малко от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, времетраенето на нарушението е над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен на 10 % от предоставената финансова помощ по договора.

Не могат да бъдат възприети твърденията на оспорващия, че  давностният срок по чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/1995 е изтекъл, доколкото е налице продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1. предложение второ oт Регламента,  съответно давността започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Заложения в подписания между страните договор мониторингов период е 5 годишен, считано от датата на сключването му, като след неговото  изтичане нередността се счита за прекратена, откогато започва да тече и давностния срок.

Неоснователен е довода в жалбата, относно това, че за ЕТ не възниква задължение за времевия период, в който следва  да открие работните места, периода, в който трябва да ги поддържа, както и задължителния минимален праг на броя на планираните работни места, доколкото тези параметри са зададени от жалбоподателя при подаване на заявлението за подпомагане, залегнали са в бизнес плана, като сам е определил броя на работните места, годините, през който ще ги поддържа, както и, че ще бъдат създадени с изпълнението на проекта. В случай, че в БП не са заложени разкриването на работни места, няма да бъде изпълнена основната цел на мярката, залегнала в чл. 2. т. 2 от Наредба № 29/2008 г. и  т. 4.2.3 от ПРСР 2007-2013 г.

В чл. 2, ал. 4 от Правилата е посочено, че при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за съответния вид нарушение са отчетени тежестта, степента, продължителността н системността на нарушението при спазване на допълнителните пояснения за това, посочени в приложението. В конкретната хипотеза тежестта на нарушението се определя  съгласно чл.18, пр.1, като средноаритметичното изчисление на показателите на устойчива заетост, изчислени за периода след плащане.

Позовавайки се на Правилата, административния орган не е нарушил принципа на предвидимост, тъй като жалбоподателят има яснота за дължимото си поведение още от момента на подписване на договора за финансова помощ. Както в действащите наредби, така и в самия договор, изчерпателно са уредени задълженията на ползвателя на помощта, и ясно е очертана отговорността му при неизпълнението на тези задължения.

По изложените съображения съдът намира оспореното Решение за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважено своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски – 700 лв. депозит за ВЛ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

В тежест на жалбоподателя следва да се възложи и стойността на невнесената в пълен размер държавна такса, дължаща се на основание чл.27, ал.6 от ЗУСЕФСУ, до пълния размер от 65,82 лева, а именно  15,82 лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на съда.

Предвид изложеното и на основание  чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Аликанте-М. А.-А. А.“ – гр. Сърница, срещу Решение № 36/3/3120089/3/01/04/01, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

ОСЪЖДА ЕТ „Аликанте-М. А.-А. А.“ – гр. Сърница, да заплати на ДФЗ сумата от 800 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА ЕТ „Аликанте-М. А.-А. А.“ – гр. Сърниша, да заплати по сметка на Административен съд – гр. Пазарджик сумата от 15,82 лева, представляващи държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ:  /П/