№ 20196
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110171191 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 и 2 ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от Б. П. Ж. срещу Фирма за
прогласяване нищожността на клаузата по чл. 11, ал. 1 за заплащане на
неустойка по договор за паричен заем № *******/27.05.2020 г., като
противоречаща и заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 225.53 лв.,
представляваща недължимо платена сума за неустойка по чл. 11, ал. 1 от
договор за паричен заем № *******/27.05.2020 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на от 27.05.2020 г. между него в качеството на
кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател в бил сключен
договор за паричен заем № *******г., по силата на който му е бил
предоставен кредит в размер на 600 лв. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора
ищецът се задължил да предостави обезпечение – поръчителство на
физическо лице, като за неизпълнение на това задължение се предвиждала
неустойка предвидена в чл. 11, ал. 1 в размер на 250 лв., платима на
погасителни вноски. Ищецът бил погасил дължимите суми по договора.
Договорът бил нищожен поради противоречие на императивни норми на
закона. Посочва се, че размерът на годишния лихвен процент противоречал на
добрите нрави и се явявал нищожен и не се дължал. В условията на
евентуалност се посочва, че договорът бил нищожен поради противоречие с
добрите нрави. Процесния договор бил нищожен и относно клаузата за
неустойка поради неосигуряване на обезпечение. Моли за уважаване на
предявения иск и присъждането на разноски. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа исковата молба, прави увеличение на
1
размера на предявения осъдителен иск и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който признава иска по чл. 26 от ЗЗД. Оспорва се ищецът да е
заплащал суми за неустойка, Моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не му
бъдат възлагани разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален
представител.
С определение от 20.11.2023 г. постановено по настоящото дело е
допуснато на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК увеличение на размера на
предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като същият да се считат
предявен за сумата от 225.53 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1, 2 от ЗЗД е да докаже сключването на договор за паричен заем №
*******/27.05.2020 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
клаузата по чл. 11, ал. 1 от същия е нищожна на сочените основания. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
договорът е действителен, включително договорен индивидуално.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав са безспорни между страните, поради което
и са отделени като такива с доклада по делото. Също така ответникът с
отговора на исковата молба изрично посочва, че признава иска по чл. 26 от
ЗЗД и клаузата по чл. 11, ал. 1 за заплащане на неустойка по договор за
паричен заем № *******/27.05.2020 г. се явявала нищожна. С оглед на, което
предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва
да бъде уважен.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД ищецът
следва да докаже, че процесната сума е платена на ответника, както и че
същата е получена от него, а в доказателствена тежест на ответника при
установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е налице основание за
получаването на сумата, съответно задържането й.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че в
изпълнение на процесния договор за заем ищецът бил заплатил на ответника
сума в общ размер от 868 лв., която била послужила за погасяване на
главница в размер на 600 лв., договорна лихва в размер на 42.47 лв., както и
неустойка в размер на 225.53 лв.
В случая ищецът се позовават на изначална липса на основание на
ответника да получи описаните сумата, която се формира от неустойка по
договора, която е специфичен белег на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
2
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие разпоредбата от
процесния договор отнасящи се до задължението за неустойка за нищожна.
По делото съгласно приетата съдебно счетоводна експертиза във връзка с
процесния договор за кредит били погасено задължения от ищеца в общ
размер на 868 лв., която била послужила за погасяване на главница в размер
на 600 лв., договорна лихва в размер на 42.47 лв., както и неустойка в размер
на 225.53 лв. В случая сумата от 225.53 лв. се явява общата а заплатената
сума за неустойка, която сума е събрана на основание клаузи, които се явява
нищожна съгласно изложеното по-горе, поради което предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 100 лв., представляваща платена държавна
такса и 300 лв. депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 480 лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение. Неоснователно се явява оплакването на ответника, че
разноските следва да се възложат в полза на ищеца съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК. За да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК следва да бъдат налице кумулативно две предпоставки, а именно
признание на иска и ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото. В случая ответникът е признаел само единия от предявените
искове, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК. При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от Б. П. Ж., ЕГН
********** с адрес в /административен адрес/, срещу Фирма, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление /административен адрес/, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, клаузата по чл. 11, ал. 1 за заплащане
на неустойка по договор за паричен заем № *******/27.05.2020 г., сключен
между Б. П. Ж. и Фирма.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Б. П. Ж., ЕГН ********** с адрес в
/административен адрес/, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.1 ЗЗД сумата от 225.53 лв., представляваща недължимо платена сума за
неустойка по чл. 11, ал. 1 от договор за паричен заем № *******/27.05.2020 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
30.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
3
/административен адрес/, да заплати на Б. П. Ж., ЕГН ********** с адрес в
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
400 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ **********,
фирмено дело № 24/2021 г., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Б. П. Ж. пред
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4