Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 16 219 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 100 000 лв.
В исковата молба на Т.Д.П. се твърди, че на 19.07.2018 г., около 22.35
часа, в гр. София е настъпило ПТП с лек автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № *******,
управляван от Б.Б.П.,*** с посока на движение от ул. „Райска градина“ към бул.
„Никола Петков“ като в района на кръстовището с бул. „Цар Борис ІІІ“, на
пешеходна пътека не пропуснал пресичащата отдясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила ищца и реализирал
ПТП. Твърди се, че от същото ищцата получила фрактури на двете пубисни кости в
близост до симфиазата и ацетабулума, фрактура на лява половина на сакрума,
фрактура на лява илиачна кост – вътреставна, счупване на шийката на лява
бедрена кост, охлузвания и хематоми по лявото бедро и лявото коляно, пукнатини
на срамната кост във вентро-медиалната част на гвалулечната ямка, счупване на
лявата половина на кръстната кост, вътреставно счупване на тялото на лявата
хълбочна кост. Твърди се, че била откарана по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
където били установени описаните по-горе фрактури и била извършена оперативна
интервенция – репозиция на тазовата фрактура. Твърди се, че пътният инцидент
причинил на ищцата множество болки и страдания като настъпили съществени
промени в емоционалното й състояние.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Ситроен Джъмпер”, да й заплати сумата от 100 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й
травматични увреждания. Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. О..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявения иск се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Т..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К - 477 на СДВР, от който се установява, че на 19.07.2018 г., около 22.35 ч. в гр. София, на ул. „Планинец”,на
пешеходна пътека в района на кръстовището с бул. „Цар Борис ІІІ“ е осъществено
ПТП от водача на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ******* – Б.Б.П.,
който не пропуска и участва в ПТП с пресичащата на пешеходна пътека, обозначена
с пътна маркировка М.82 пешеходка Т.Д.П. като от пътния инцидент е пострадала
пешеходката с работна диагноза – контузия на таза.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че причината за
настъпване на ПТП са субективните действия на водача на автомобила с органите
за управление като същият е имал техническата възможност да възприеме
пешеходеца и при предприемане на своевременна маневра за аварийно спиране да
спре преди мястото на удара.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата е
получила при процесното ПТП счупване на шийката на лява бедрена кост, счупване
на лявата срамна кост, охлузване в областта на ляво бедро, охлузване в областта
на ляво коляно и пуквания на двете срамни кости около симфизата, доминиращо на
лявата, пуквания на срамната кост във вътрешната част на главулечната ямка,
счупване на лявата половина на кръстната кост, вътреставна пукнатина на корпуса
на лявата хълбочна кост. Посочено в заключението е, че описаните увреди при
ищцата са вследствие на контакт с предната част на автомобила. Обоснован е
извод за проведено консервативно лечение с покой на легло, аналгетична,
антикоагулантна и противотетанична терапия. Вещото лице е посочило в
заключението си, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
периода на възстановяване от счупванията в областта на таза е около 4-6 месеца,
а тези в областта на шийката на лява бедрена кост е около 12 месеца. Вещото
лице е установило, че при ищцата е запазен обема на движение в лява тазобедрена
и колянна стави, болезнени в крайните си фази на движение.
В съдебно заседание от 21.10.2019 г. са събрани и показания на свидетеля
Мила Лори П., дъщеря на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 13.08.2018 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск е допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед изводите
на вещото лице по допуснатата САТЕ респ. констатациите в протокола за ПТП,
която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено.
Настъпилите
вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се
установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от
събраните свидетелски показания, които настоящият съдебен състав кредитира като
обективни и логически последователни при съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от нанесените й тежки травматични увреждания, които са довели до
значителни като интензитет и продължителни във времево отношение болки и
страдания и същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то
те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента
и вида на увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот
справедливо би било да
се присъди сума от 70 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 100 000
лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване. При наличните по делото доказателства, че ПТП-то е осъществено на пешеходна пътека, а водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати удара с оглед изводите на САТЕ, настоящият съдебен състав намира, че с поведението си ищцата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което заявеното възражение е неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок, но с оглед диспозитивното
начало в процеса същата следва да се присъди от датата на предявяване на иска в
съда – 03.12.2018 г. като размерът й подлежи на установяване от страна на
съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 18.03.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по
ГПК. Изпълнени са процесуалните изисквания на разпоредбата и на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение по сочения по-горе
ред. С оглед извършените процесуални действия по делото, неговата правна и
фактическа сложност, броя на проведените съдебни заседания, заявената цена на
иска респ. размерите на адвокатските възнаграждения, визирани в Наредба 1/2004
г., настоящият съдебен състав намира, че същото възлиза на сума в размер на 3
530 лв. Неговата припадаща се част, съобразно уважената част от иска възлиза на
2 471 лв., която се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва сумата от 3 136
лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 135 лв. –
разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, съобразно отхвърлената
част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Т.Д.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. В.О. сумата от 70 000
/седемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 19.07.2018 г. в гр. София, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като
неоснователен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2018
год. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 3 136 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В.О.
сумата от 2 471 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О. да заплати на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 135 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: