РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 21.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Станислава Стоянова, като разгледа гр. д. №3821 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по предявени от „Б. ДСК” АД /
правоприемник при преобразуване чрез вливане на „Е.” АД в „Б. ДСК“ ЕАД, вписано в ТРРЮЛНЦ на 30.4.2020 г.- след образуване на
настоящото производство, което обстоятелство следва да се съобрази/ срещу Д.Л.Б.
обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми
– сумата от 12089,01 лева, представляваща
главница по Договор за кредит „Жилищен” № 205474/11.05.2004 г., с настъпил
падеж на 05.06.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.09.2019 г. до окончателното заплащане на
задължението,
- сумата от 1493,43 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.06.2016 г. до
05.06.2019 г.,
- сумата от 2386,23 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019
г., начислявана като наказателна надбавка, съгласно чл.8, т.8.2 от договора
- сумата от 329,09 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2019 г. до 11.09.2019
г.,
за които суми е издадена Заповед
за незабавно изпълнение № 7139/16.09.2019 г. по ч.гр.д. № 14616/2019 г., по
реда на чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, на основание с чл. 430
ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди
се, че на 11.05.2004 г. ищеца е сключил с кредитополучателя и ответника в
качеството му на съдлъжник Договор за кредит
„Жилищен” № 205474/11.05.2004 г., по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на кредитополучателя сумата от 34400 лева, а същия – да върне
заетата сума, ведно с лихви на 180 равни месечни вноски, всяка от които в
размер от 369,67 лева, падеж всяко пето число, считано от 11.05.2004 г. Посочва
се, че по силата на договора ответницата се е съгласила да отговаря солидарно
за всички задължения по договора. Твърди се, че на 11.05.2004 г. ищецът е
превел по банков път сумата от 34400 лева на кредитополучателя. Изложено е, че
първите 143 вноски са заплатени съобразно погасителния план от договора, а
144-та е заплатена частично, вследствие на което считано от 05.06.2016 г.
непогасена е останала сумата от 290,16 лева / по вноска 144/, както и изцяло
вноските от 145-180. Поддържа се, че вноските от тази дата до крайния падеж по
договора - 05.06.2019 г. не са заплатени. В исковата молба се поддържа, че
главницата е олихвяване с 10%, който процент е променен от 05.09.2015 г. в
размер на 7,78%, при които е получен прететендирания
размер от 1493,43 лв. възнаградителна лихва.
Допълнително за периода от 05.06.2016 г.-05.06.2019 г. е начислявана и
наказателна надбавка по чл.8, т.8.2 от договора в размер на 2386,23 лв. Сочи
се, че върху незаплатената главница от 12089,01 г. за периода от 05.06.2019 г. до 11.09.2019 г. е
начислена лихва за забава. Твърди
се, че непогасени са останали сумите претендирани с
предявения иск, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
7139/16.09.2019 г. по ч.гр.д. № 14616/2019 г. Направено е искане за уважаване на
предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че липсва правен интерес за
водене на дело срещу ответницата, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е
влязла в сила по отношение на кредитополучателя. Поддържа се, че е налице
неравноправност на следните клаузи от договора – чл. 4- уреждащ формирането на възнаградителната лихва, чл. 8 вр.
чл. 9 ал. 3- уреждащи дължимостта на наказателна
лихва. Оспорват се чл. 15 и чл. 16 от договора по отношение наличието на
основания ответника да отговаря солидарно за задълженията. Оспорват се претендираните от ищеца суми по основание и размер. По
отношение на възнаградителната лихва са изложени
доводи за неправноправност на клаузата във връзка с
елементите, от която тя се състои според договора и условията за тяхното
изменение.Твърди се, че по договора са изплатени суми надхвърлящи по размер
дължимите. Навежда се възражение, че вземанията на ищеца за лихви са погасени
по давност. Иска се отхвърляне на исковата претенция.
Варненския районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
Предявени са от ищеца положителни
установителни искове по реда на чл.422 във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК с
правно основание чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ
и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи – възникването в
негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост
на главница, договорна и мораторна лихва, по силата
на който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало
задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания
размер и периоди.
В тежест на ищеца е да установи и че клаузите в
договора за кредит са уговорени индивидуално, че са настъпили конкретните
обективни фактори, които са довели до промяна на лихвения процент по кредита,
както и причинната връзка между съответните промени на кредитните и финансови
пазари и реалната необходимост от изменения на лихвения процент по договора за
кредит, както и че изменението на лихвения процент е адекватно /симетрично/ на
изменението на съответните показатели, които се включват в същия. /Така,
Решение № 95 от 13.09.2016 год. по т.д. № 240/2015 год., II т.о. на ВКС/.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение
на задълженията си да заплати процесната сума или
направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
По делото е
представен договор за жилищен кредит, сключен между „СЖ Е.‘ АД/ банка/ и Д. Д.
К. – кредитополучател и Д.Л. К. / няма спор, че това лице е ответника въпреки
различието във фамилното име, като идентичността се установява и от единния
граждански номер в договора за кредит и заповедта за изпълнение/ - съдлъжник. Предмет на договора е предоставяне на сумата от
34400 лв. за придобиване на жилищен имот. Уговорено е кредитът да се усвои по
разплащателната сметка на кредитополучателя, като последния следва да го върне
ведно с дължимите лихви.Съгласно чл.2, ал.4 от договора падежът на всяка
погасителна вноска е пето число на месеца. В чл.4 от договора е предвидено
главницата да се олихвява с номинален годишен лихвен процент в размер на
базисния процент СЖ Експресбанк /БП/ плюс 4,58%, като
при сключване на договора за кредит БП е в размер на 5,42%. Съгласно чл.4, ал.3
кредитополучателя дава съгласието си банката да променя едностранно договорения
лихвен процент, без да е необходимо предоговаряне, съобразно с пазарните
условия и с лихвената политика водеща до намаляване на БП с повече от 2 пункта,
спрямо размера му в деня на сключване на договора; намаляване размер на БН с
повече от 2 пункта, спрямо размера му в деня на сключване на договора или последваща промяна водеща до ново изменение под или над 2
пункта на БП. Уговорено е банката за информира кредитополучателя за всяка
извършена от нея промяна на лихвения процент, като посочва новия лихвен
процент, датата от която се прилага и новия БП или на заместилия го лихвен
процент.
В чл.8 от
договора е уговорено при неиздължаване на месечния анюитет
в предвидения в договора срок, договорната лихва да се увеличава с наказателна
надбавка от 6 пункта, като в случай че кредитът не е предсрочно изискуем,
наказателната лихва се начислява отделно извън анюитетните
вноски и при плащане се погасява преди анюитетните
вноски.
Към договора е
представен и погасителния план, подписан от страните /л.22 и сл.
По искане на
страните по делото са изслушани и приети едно основно и две допълнителни
съдебно-счетоводни експертизи / ССчЕ/, депозирани на
24.08.2021 г., 29.11.2021 г. и 14.02.2022 г. от вещото лице С..
От ССчЕ от 24.08.2021 г. се установява, че в счетоводството на
ищеца е отчетено, че сумата от 34400 лв. е преведена по банкова сметка ***. В
приложения 1 към тази експертиза са представени всички начислени от банката
суми и извършени плащания за периода от подписване на договора до 17.08.2021
г., съобразно което са просрочени 37 вноски за периода от 05.06.2016 г. до
05.06.2019 г. на обща стойност 15968,67 лв., която сума по елементи включва
12089,01 лв.-главница, 1493,43 лв.- редовна договорна лихва за периода от 05.05.2016 г. до 05.06.2019 г., 2386,23 лв.- обезщетение за
забава по чл.8, ал.1 от договора за периода от 05.06.2016 г.-05.06.2019 г.
Вещото е лице е посочило, че за периода от 05.06.2019 г.-11.09.2019 г. върху
неплатената главница е начислена законна лихва в размер на 329,09 лв. Посочено
е, че за периода от 05.06.2016 г.-05.06.2019 г., ако вместо наказателната лихва
се приложи законната, то размерът и бил 1762,44 лв./ таблица на л.3-4 от
експертизата/. В т.7 от заключението е посочено, че за периода до 31.12.2008 г.
не може да се определи дали са заплатени нак. лихви,
а за периода от 01.01.2009 г.-11.09.2019 г. по
кредита са заплатени 113,65 лв. – наказателни лихви, като ако тази сума бъде
отнесена за плащане на главницата, то задължението за главница би било 11975,36
лв. Посочено е, че общата сума платена по договора е 55204,38 лв., като по
елементи платените суми са следните: 22310,99 лв.-главница, 32779,74 лв.-
договорна лихва, 113,65 лв.- наказателна лихва.
От
допълнителната ССчЕ от 29.11.2021 г. касаеща въпроса за промяна на лихвения процент прилаган за
определяне на дължимата договорна лихва в табличен вид е посочено изменението
на прилагания процент в годините и съставните му елементи / в о.с.з. от
25.02.2022 г. вещото лице е уточнило и поправило заключението по отношение на
данните за базисния процент в колона 3 от таблицата на л.141 от делото, но
крайните прилагани проценти са коректно посочени още в тази експертиза.
Изяснено е, че правилно елементите са посочени в таблицата към т.2 от
експертизата депозирана на 14.02.2022 г,-л.167 от делото/, като за перидао от 12.05.2004 г.-04.06.2009 г. е прилаган
първоначално уговорения в договора процент- 10%; за периода от 04.06.2009
г.-04.08.2014 г. – 12,03%, за периода от 04.08.2014 г.-04.09.2014 г.-9,93% и за
периода от 04.09.2014 г.-05.06.2019 г.-7,78%.
В допълнителните
ССчЕ от 14.02.2022 г. вещото лице е изготвило,
съобразно поставената му задача, приложение 1 към експертизата за представяне
на данни за погасяване на дължимите по първоначално подписания погасителен план
с извършените по кредита плащания. Посочено е, че общо извършените плащания са
в размер на 55204,38 лв., а общото останало задължение към 11.09.2019 г. е в
размер на 13752,85 лв., която сума по елементи включва 10060,54 лв.- главница,
1330,43 лв.- договорна лихва за периода от 05.11.2016 г.-05.06.2019 г. и сумата
от 2361,88 лв.- наказателна лихва за периода от 05.01.2017 г.-11.09.2019 г.
Посочена е методологията на банката за определяне на БЛП по кредити в лева-
референтни лихвени проценти приложими по договори за кредит с променлив лихвен
процент, както за физически лице, така и за корпоративни клиенти- стойността на
съответния индекс според договорената валута на дълга- SOFIBOR за кредити в български лева, но не по-малко
от нула, обявен два работни дни преди първия работен ден от всеки календарен
периода / месец, тримесечие или шестмесечие/ и се прилага от първия ден на
съответния календарен период до деня, предхождащ първия ден на следващия
период. Промените в лихвения процент се правят с решение на Комитета по
управление на активите и пасивите на банката. Изяснено е, че при изчисляване на
наказателната лихва, прилагана за периодите на просрочия,
е използван лихвения процент по чл.8 от договора- към процента на редовната
лихва се прибавят 6 пункта. В т.5 от експертизата е изяснено, че съгласно
приложение 1 към първоначалното заключение / съобразно записванията при ищеца/
е заплатена лихва в размер на 32779,74 лв., а съобразно приложение 1 към
експертизата от 14.02.2022 г. / съобразно първоначалния погасителен план/ е
следва да се удържи договорна лихва в размер на 30810,17 лв., т.е. е налице
разлика от 1969,57 лв. Само за периода, в който е налице промяна на лихвения
процент / спрямо посочения в договора, към момента на сключването му/ - за
вноски с падежи от 05.06.2009 г.-05.06.2019 г. е начислена договорна лихва в
размер на 18754,78 лв., а дължимата по първоначалния погасителен план е в
размер на 16622,21 лв.,т.е. налице е разлика от 2132,57 лв.
От правна страна
По делото няма
спор, а от основното експертно заключение се установява, че сумата от 34400 лв.
е предоставена по банкова сметка ***.05.2004 г.
По отношение на
възраженията на ответната страна за липсата на основания тя да отговаря
солидарно по договора за кредит съдът намира следното:
Съгласно
нормите на чл. 121 и чл. 127 ЗЗД които са ясни и недвусмислени - солидарност в
задълженията по отношение на кредитора възниква само в определените от закона
случаи или при изрична уговорка между страните. В конкретния случай
солидарността между кредитополучателя Калудов и съдлъжника
Д.Б. произтича от изричните уговорки в този смисъл на чл.15 от договора. Съдлъжникът е заявил безусловно че встъпва в дълга на
кредитополучателя и се задължава солидарно да отговоря с него за всички
задължения произтичащи от договора за кредит.
Встъпването
в дълг е уредено в чл.101 ЗЗД. Това е договор,
с който към длъжника по друг договор се присъединява още едни длъжник,
т.е. трето лице встъпва като длъжник. Целта на встъпването в дълг е гарантиране
на изпълнението на дълга. Кредиторът запазва претенцията си към стария длъжник
и се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото трето лице,
като длъжникът и третото лице стават солидарно отговорни. Встъпването в дълг
може да е резултат от договор, сключен било между кредитора и трето лице, било
между длъжника и трето лице. В първия случай съгласие на длъжника не е
необходимо. Сключения договор има действие като възниква солидарна отговорност
между стария и новия длъжник спрямо кредитора, така че кредиторът придобива
право да търси дължимото и от първоначалния длъжник и от встъпилото лице. Както във всички случаи на солидарната
отговорност кредиторът може да търси изцяло задължението от кой да е от длъжниците, с цел да събере цялото си вземане. Отделен е
въпроса за вътрешните отношения на длъжниците и
възможността надплатилия съобразно тях да търси отговорност от други длъжник.
При
изложеното ответника е пасивно материално легитимиран да отговаря за
задълженията по договора.
По
действителността на уговорките в договора за кредит:
Няма спор между
страните, че при сключването на договора за кредит ответникът е имал качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, защото като физическо лице
в стъпило в дълг за са ползвали услуги на банката, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Банката не е възразила
против потребителския характер на договора за кредит и не е ангажирала
доказателства в тази насока. За наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 и сл. от ЗЗП съдът е длъжен да следи служебно.
Съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
представляваща уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално. В конкретния случай от ищеца, в чиято тежест е, не са наведени
твърдения и не са ангажирани доказателства клаузите от договора от 2004 г. да
са били индивидуално уговорени.
По въпроса за действителността на клаузите в договор за
банков кредит, които предвиждат възможност за едностранно увеличаване от страна на
банката на първоначално договорения размер на
лихвения процент е формирана постоянна практика на ВКС - Решение № 95 от 13.09.2016 г. на т. д. №
240/2015 г. на ІІ т. о., Решение № 144/08.11.2017 г. по т. д. №
2155/2016 г., Решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. и много други. С
Решение №
424/02.12.2015 г.
по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, IV г. о. е обявена за
правилна практиката, че при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, отчитайки и
целта на закона, е допустима уговорка в договор
за кредит,
предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни
условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва да са изрично уговорени в договора
или в общите условия (ОУ); 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т. е.
да не зависят от волята на кредитора
– тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно
описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4
от ЗЗП),
т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези
обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално
уговорената лихва – ако е предвидена възможност само за
повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата
и задълженият на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 от ЗЗП.
В договора е
посочено, че основанията за изменение на размера на лихвата са свързани с
увеличение/намаление/последваща промяна с повече от 2
пункта на базисния процент на СЖ Експресбанк. Така
посоченото обстоятелство съдът не може да намери за обективно, тъй като
съобразно съдържанието на договора / вземайки предвид изявлението на банката в уточнителна молба от 02.11.2020 /л.61 от делото/, че общите
условия са инкорпорирани в договора/ не се изяснява от какви елементи се състои
базисния процент на СЖ Експресбанк, именно с изменението
на който с повече от 2 пункта е обвързана промяната на приложимия лихвен
процент по конкретния договор. Без да е ясно от какво се състои базисният
процент на банката, няма как се приеме, че е налице яснота за метода на промяна
на лихвата. В конкретния случай са посочени двата елемента на лихвата - базисен
процент+фиксирана надбавка, но не са ясни елементите
на базисния процент, който се явява променливата величина и съответно условията
за тяхното изменение. В договора не се съдържа методология за промяна на
базисния процент, която би рефлектирала пряко на лихвения процент. В
действителност в договора е предвидена възможността да настъпи както
повишаване, така и намаляване на лихвения процент, но доколкото посочените
по-горе предпоставки следва да са налице кумулативно, тази уговорка не е
достатъчна, за да намери съда уговорката за действителна.
При извод на
съда за нищожност на съда за клаузата за формиране на възнаградителната
лихва, следва да се приложи първоначално уговорения между страните процент на
договорната лихва, за който на потребителя е било в пълна степен разяснено, че
ще бъде прилаган, тъй като в договора за кредит конкретно е посочено, че
базисния процент в размер на 5,42%, а надбавката е 4,58%, т.е. приложимия
процент на лихвата е 10%. За точния размер на дължимата незаплатена възнаградителна лихва съдът ще формира извод след като
разгледа възражението на ответника за погасяване на вземането по давност.
При извода на съда за приложимост на
първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва,
следва да бъде съобразена допълнителната ССчЕ то 14.02.2022 г., която за изчисление на
дължимите суми е използвала първоначалния план, като е съобразила пълния размер
на дължимите плащания. Въз основа на това заключение съдът заключава, че
дължимия-останал заплатен остатък на главницата е в размер на 10060,54 лв. До този размер именно
следва да се уважи иска за главница, а да бъде отхвърлен за разликата над
10060,54 лв. до пълния претендиран размер от 12089,01 лева иска следва да се
отхвърли. Именно върху размера от 10060,54 лв. следва да се изчисли лихва за
забава за периода от 05.06.2019
г.-11.09.2019 г. / от датата на изтичане на срока по договора – до датата
на заявлението по чл.417 ГПК. В помощта на онлайн калкулатор в приложение на
чл. 162 ГПК, съдът намира, че иска за лихва за забава следва да се уважи до
размера от 276,66 лв., а до
разликата от 329,09 лв. следва да се отхвърли. Върху уважения размер на
главницата се дължи и законна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на лихвата.
По отношение на възражението за
погасяване на вземанията за възнаградителна лихва по
давност
По отношение на вземанията за
лихви следва да се приложи кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111,
б. „в” от ЗЗД. Съгласно ТРОСГТК № 3/2011г. на ВКС тези суми следва да бъдат
квалифицирани като периодични плащания, по смисъла на чл. 111, б. "в"
от ЗЗД, доколкото лихвите и наемите, които са посочени в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД
са периодични по естеството си, тъй като са свързани с периода в който се
предоставя насрещната престация. Становището, че
вземането за възнаградителна лихва се погасява с
изтичане на общата давност следва да се счита за изоставено в практиката, тъй
като с ТР от 3 /2017г. на ОСГТК на ВКС ясно се посочи, че по отношение на
изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между
различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Всички видове лихви
са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата.
В тълкувателното решение се подчертава, че правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД
отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената
главница да продължи да се олихвява, за което е съобразена именно уредената
по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
в сравнение с общата погасителна давност за главницата. В този смисъл е и по-
новата съдебна практика- Определение №396/18.07.2019 по дело №30/2019 на ВКС,
ТК, I т.о, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното
решение, с което е прието, че погасителната давност за вземания за възнаградителна лихва е три години; с Решение № 130 от
15.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 1829/2018 г., I т. о., ТК е отменено решение на
въззивния съд и е приложена тригодишна давност за
погасяване на задължения за възнаградителна лихва.
Съдът приема, че вземанията за
лихви са погасени за период 3 години назад, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК –13.09.2019 г.
При това положение вземанията за възнаградителна
лихва станали изискуеми преди 13.09.2019 г. са погасени по давност, като съобразно
уговорката в договора за кредит вноските да падежират
на пето число, погасени по давност за вземанията за възнаградителна
лихва за падежиралите на 05.06.2016 г., 05.07.2016г.,
05.08.2016 г. и 05.09.2016 г. вноски. При извод за дължимия размер на възнаградителната лихва, съдът намира, че следва да даде
вяра на допълнителното заключение на ССчЕ от
14.02.2022 г., съгласно която незаплатена е 1330,43 лв.- договорна лихва за периода от
05.11.2016 г.-05.06.2019 г. За това заключение вещото лице е взело предвид
погасените чрез плащане суми при приложение на първоначалния погасителния план
към договора за кредит. Заплатените до 2016 г. суми, когато плащанията по
кредита са преустановени са били дължими и същите не са погасени по давност към
момента на плащане. Искът за възнаградителна лихва
следва да се уважи за сумата от 1330,43
лв. за периода от 05.11.2016 г. до 05.06.2019 г. За разликата до пълния претендиран размер от 1493,43 лв. и за периода от
05.06.2016 г.-04.11.2016 г. искът подлежи на отхвърляне / за периода от
05.06.2016 г.-13.09.2016 г. като погасен по давност, а за периода 14.09.2016
г.-04.11.2016 г., поради погасяване на задължението чрез плащане/.
По отношение на
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД
/наказателна лихва/
Видно е от изложеното
в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът претендира да е кредитор
на вземане, основано на клаузата на чл.8 от процесния
договор, според която в хипотеза на неизпълнението на месечния анюитет на кредита договорната лихва се увеличава с наказателна
надбавка от 6 пункта, а в случай, че
кредитът не е предсрочно изискуем / както в настоящия случай/, наказателната
лихва се начислява отделно извън анюитетните вноски.
При тези
твърдения на ищеца и така установеното съдържание на уговорката настоящият
съдебен състав приема, че се касае за иск за кумулативна мораторна
неустойка по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а не за иск за лихва, както неправилно е приел с доклада си. Погрешната
правна квалификация в доклада на делото настоящият състав намира, че не се
отразява на правата на страните и проведения процес на доказва, тъй като
фактите за основанието на което се дължи същата и определяне на размера следва
да бъдат обсъдени, независимо от правната квалификация.
Съдът намира, че
тази уговорка между страните е недействителна.
Неустойката,
предвидена за неизпълнение на парично задължение има за цел да обезпечи
изпълнение на задължението и да служи като обезщетение на вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват.
Неустойката,
предвидена за неизпълнение на парично задължение има за цел да обезпечи
изпълнение на задължението и да служи като обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Свободата на договаряне на
основание чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД може да се упражни като страните със сключените
помежду си уговорки за неустойки не нарушават забранителни императивни норми и
нормите на добрите нрави, както и други основания, които да са предвидени от
законодателя.
Следва да се
отбележи, че за конкретното правоотношение приложение не намира чл. 33 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/- Обн., ДВ, бр.
18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., тъй като договорът между страните
е сключен през 2004 г. не е налице императивна материална норма, на която
уговорката за дължимост на неустойка за забава да
противоречи.
Добрите нрави са
неписани етични правила, приети в обществото, които целят да създадат равнопоставеност, добросъвестно упражняване на правата и
взаимно зачитане на правата на гражданите.
Според
разясненията в ТР 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, преценката за това дали страните при сключване на
договора, са нарушили добрите нрави, се прави към момента на сключване на
договора. В съдебната практика решение № 181 от 26.02.2015 г. по т. д. №
4386/2013 г., II ТО на ВКС, решение № 99 от 08.07.2010 г. по т. д. № 984/2009
Г., Т. К., І Т.О. на ВКС е разяснено, че преценка за нищожност, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се извършва към момента на сключване на клаузата за
неустойка като тази преценка се прави за всеки конкретен случай в зависимост от
специфичните за случая факти и обстоятелства, при съобразяване посочените в ТР
1/2009 г. от 15.06.2010 г. критерии. С решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр.д.
№ 969/2009 г., ІV Г.О. на ВКС е посочено, че автономията на волята и свободата
на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно
съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона
и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи –
поръчителство, залог, ипотека, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
Съгласно
представения договор страните са постигнали съгласие при забава от страна на
длъжника да се начислява неустойка в размера на възнаградителната
лихва плюс шест пункта. При изложените по-горе доводи за нищожност на
уговорката за възнаградителна лихва, съдът намира, че
за длъжника не е бил ясен размера на наказателната лихва праз цялото време на
действие на договора. С оглед уговорения в договора лихвен процент -10% и
конкретната надбавка от 6% за формирана на наказателната лихва, размера на
последната се е явявал 16% при сключване на договора, Съобразно допълнителните ССчЕ проследяващи промяната на лихвения процент се
заключава, че обвързаната него неустойка
за забава е нарастнала до над 18% в определен период
на действие на договора, но доколкото по делото липсват доказателства за ясна
методика за изменение на базисния процент влияещ на възнаградителнат
лихва, както и съдлъжниците да са били информирани за
неговото изменение, се извежда извод, че за последните не е било ясно и кога и
в каква посока се изменя наказателната лихва. На следващо място следва да се
отчете обстоятелството, че вземанията по процесния
кредит са били обезпечени с ипотека върху
недвижимия имот, закупен с отпуснатия кредит, като наличието на такова
обезпечение намалява вероятността кредитора да търпи вреди от неизпълнението в
размер адекватен на уговорената неустойка за забава, като неговите права във
висока степен са защитени от наличието на обезпечение. Разгледани в съвкупност
обстоятелствата по наличие на обезпечение на кредита и нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, пряко повлияваща размера на
наказателната лихва обосновават извод, че целта, за която е уговорена неустойката,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Иска за присъждане на сумата от 2386,23 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г.,
начислявана като наказателна надбавка, съгласно чл.8, т.8.2 от договора, при изложените
доводи следва да бъде изцяло отхвърлен. Не следва да се разглежда възражението
за погасяване на вземането по давност.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената респ.
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал
заплащане на разноски – 325,96 лв.–държавна такса, 350 лв.- депозит за ССчЕ /л.106/, 50,00 лв.- депозит за допълнителна експертиза
/л.140/, 150,00 лв.- депозит за втора допълнителна експертиза / л.156/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с
уважената част от исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца – 698,69 лв. – разноски в исковото
производство.
Ответникът е
направил искане и е представил доказателства за заплащане на разноски - 50,00 – депозит за първоначалната
експертиза /л.104/, 50 лв.- за допълнителна експертиза / л.137/, 150,00 лв.-
депозит за втора допълнителна експертиза / л.160/, 1000 лв.- адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва ищецът да
бъде осъден да заплатят на ответника сумата от 355,12 лв.- разноски в съдебното производство.
С оглед даденото задължително тълкуване
в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на
отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият
състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в размер
на 325,96 лв.- държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, като съразмерно в уважената част от исковете, следва да се
присъди сумата от 269,15 лв.- разноски в
заповедното производство.
Ответникът не е
сторил разноски в заповедното производство.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Л.Б., ЕГН: **********
адрес: *** дължи на „Б. ДСК“ АД, ЕИК*********,
съдебен адрес:*** следните
суми
– сумата от 10060,54 лева, представляваща
главница по Договор за кредит „Жилищен” № 205474/11.05.2004 г., с настъпил
падеж на 05.06.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 12.09.2019 г. до окончателното заплащане на
задължението,
- сумата от 1330,43 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.11.2016 г. до
05.06.2019 г.,
- сумата от 276,66 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2019 г. до 11.09.2019
г., за които суми е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 7139/16.09.2019 г. по ч.гр.д. № 14616/2019 г., по реда
на чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, на основание с чл. 430 ал.
1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 10060,54 лв. до пълния претендиран
размер от 12089,01 лева; иска за възнаградителна
лихва за разликата над 1330,43 лв. до пълния претендиран
размер от 1493,43 лв. и за периода от 05.06.2016 г.-04.11.2016 г.; иска за
лихва за забава над уважения размер от 276,66 лв. до пълния претендиран
размер от 329,09
лева
и изцяло иска за сумата
от 2386,23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2016
г. до 05.06.2019 г., начислявана като наказателна надбавка, съгласно чл.8,
т.8.2 от договора
ОСЪЖДА Д.Л.Б., ЕГН: **********
адрес: *** да заплати на „Б. ДСК“ АД, ЕИК*********,
съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 698,69 лв.– разноски в исковото
производство и сумата 269,15 лв.-
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ АД, ЕИК*********, съдебен адрес:*** да
заплати на Д.Л.Б., ЕГН: ********** адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 355,12 лв.– разноски в
исковото производство
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: