Определение по дело №717/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………2020г., гр.В

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№717/2020г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

                Производството е по чл.259 ГПК.

            Производството е образувано по ВЖ вх.№5049/21.01.2020г. на С.Я. Д, ЕГН **********, от гр.В, чрез адв.Д Ф от САК срещу решение №5666/12.12.2019г., постановено по ГД №15213/2018г. на 9 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил иска на С.Я. Д, ЕГН**********, срещу „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752, за прогласяване за изцяло нищожен на договор за потребителски кредит №50061236111/12.03.2014г., поради сключването му при бланкет; поради липса на изискуемата форма; поради противоречие с чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 ЗПК; поради противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност на ГЛП и ГПР, на осн. чл.26 ЗЗД вр. чл.20, чл.10 и чл.11 ЗПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Макар съдът да е стигнал до правилния извод, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, е направил погрешен извод, че изначалната недействителност на договорната лихва няма за правна последица нищожността на цялата кредитна сделка. Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК, е налице недействителност на заемното правоотношение при положение, че е налице липса на задължителен рекквизит от съдържанието му, а именно липса на валидно задължение за заплащане цена на кредитния ресурс. /цит.съдебна практика/ Неприложима в случая поради характера на договора е и разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД. Аргумент за недействителност на договора страната вижда и в по-пълната регламентация в ЗПК, конкретно в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-т.9 ЗПК, сред които е и точното определяне на възнаградителната лихва. /чл.11, ал.1, т.9 ЗПК/ Твърди се, че нищожността на клауза, представляваща част от същественото съдържание на договора за кредит /за лихвения процент/, обуславя нищожност на цялото заемно правоотношение. В тази връзка в жалбата се цитиран решение по дело С-453/10, т.47 по приложение на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи на съда на съюза. Неприложима е и хипотезата на частична недействителност съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД. Според въззивника, нищожните клаузи за определяне на възнагр.лихва не могат да бъдат заместени от повелителни норми на закона, тъй като законодателят не е въвел такива относно цените на кредитите. Същевременно, въз основа на постановени преюдиц.заключения на Съда на ЕС, е прието, че е недопустимо и съдът да изменя съдържанието на неравноправните клаузи. /цит.решение по дело С-618/10, С-488/11 и С-397/11/ Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че поради подписване на договора при бланкет и неспазване на изискуемата писмена форма, както и поради неизпълнение на условията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК, поради незапознаване с ОУ, ищецът не е могъл да докаже нищожността. Твърди се, че механизмът, чрез който ответникът отпуска кредити и заблуждаващия му характер е виден от заповед №675/08.08.2013г. на председателя на КЗП и решение по адм.дело №6571/2014г. на 7 отделение на ВАС. Прави се довод, че съдът служебно е следвало да се произнесе и относно основания за нищожност на договора, които не са били въведени от ищцата, тъй като се касае за повелителни правни норми /ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/  Твърди се, че кредиторът не е изпълнил изискванията на чл.11, т.9 ЗПК и на още едно основание – непосочване на „условия за прилагане”на лихвения процент по кредита. Не е достатъчно посочване на лихвен процент от 98.52%, а следва да се разясни на потребителя върху каква сума се начислява този процент. Не е посочено дали този лихвен процент е плаващ референтен процент или фиксирана лихва.  

Твърди се, че анексът от 29.05.2015г., с който страните са постигнали съгласие за отлагане на погасителни вноски №№12, 13 и 14 както и намаляване на ГПР от 157.75% на 112.52%, ГЛП да бъде запазен в размер на 98.52% не представлява новиране на задължения. Поддържа се, че това представлява преструктуриране на кредита, осъществено чрез промяна в погасителния план и промяна в размера на ГПР. Не са осъществени нито един от елементите на новацията. С анексът не могат да се санират правата и задълженията по една нищожна сделка и споразумение. Уговореният размер на ГЛП от 98.52% противоречи на добрите нрави /цит.съдебна практика/, тъй като възнаградителната лихва надхвърля три пъти размера на законната лихва при необезпечени кредити.

Моли за отмяна на решението като неправилно както и за присъждане на пълномощника адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в размер съобразно Наредбата.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ от насрещната страна ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, София, чрез ю.к.И П, за неоснователност на жалбата. Според страната, съдът правилно е приел за приложима в случая разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД като се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключване на договора до окончателното му изплащане. При преценка дали клаузата противоречи на добрите нрави съдът следва да извърши тълкуване като прецени конкретните обстоятелства и действителната воля на страните. Считат, че приложение следва да намери практиката /цит.в отговора/ за липса на основания да бъде обявена недействителността на договора за кредит. Според страната, единствено нееквивалентност на престациите не е достатъчно да обуслови недействителност на клаузата за възнагр.лихва поради нарушаване на добрите нрави, тъй като известно разминаване е допустимо съобразно свободата на договаряне. Съдът следва да извърши тълкуване на волята на страните и целта на договора.
Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на съдебното решение.

Претендира се присъждане на ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева за подаване на отговора. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищеца ако същото надвишава минималните размери по Наредба №1/2004г., при съобразяване на измененията в същата от ДВ, бр.45/2020г.

Съдът намира постъпилата ВЖ за редовна – подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномещен процесуален представител, в преклузивния срок. На тези изисквания отговаря и постъпилия отговор.

Страните не правят доказателствени искания. Не се сочат и допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, които да изискват допълнително разпределяне на док.тежест между страните.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ вх.№5049/21.01.2020г. на С.Я. Д, ЕГН **********, от гр.В, чрез адв.Д Ф от САК срещу решение №5666/12.12.2019г., постановено по ГД №15213/2018г. на 9 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил иска на С.Я. Д, ЕГН**********, срещу „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752, за прогласяване за изцяло нищожен на договор за потребителски кредит №50061236111/12.03.2014г., поради сключването му при бланкет; поради липса на изискуемата форма; поради противоречие с чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 ЗПК; поради противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност на ГЛП и ГПР, на осн. чл.26 ЗЗД вр. чл.20, чл.10 и чл.11 ЗПК.

НАСРОЧВА производството в съдебно заседание на 23.09.2020г. от 10.00 часа.  ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: