Р
Е Ш Е
Н И Е № 1304
гр.
Пловдив, 12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от
председателя в.гр.д.№1575 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 240 от ГПК.
Образувано
е по молба, наименована „жалба“ с вх.№ 22240/22.07.2019г. депозирана
от „Фунгоробика България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: с.Т., общ.М., обл.Пловдивска, Стопански двор
2, представляван от управителя С.Л. Х., за отмяна на влязло в сила Неприсъствено
решение №1519/19.04.2019г. постановено по гр. д. №9494/2018г. по описа на
Пловдивски районен съд. С постановеният съдебен акт
се ОБЯВЯВА сключения на 23.11.2017 г.
между „Фунгоробика България” ООД, ЕИК *********, от една стара в качеството му
на продавач и от друга страна - О.А.Д. с ЕГН **********,***, в качеството му на
купувач, Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
посредством който „Фунгоробика България” ООД се е задължило да прехвърли на О.А.Д.
правото на собственост върху следния имот, собственост на дружеството :
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 73242.150.91 (седем, три, две, четири, две,
точка, едно, пет, нула, точка, девет, едно) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-76/20.11.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14-16-111/21.03.2008 г. на Началника на СГКК - гр. Пловдив, находящ се в с. Т.
4199, Община М., област Пловдив, ЕКАТТЕ 73242, целият с площ по кадастрална
карта от 3 999 кв.м. (три хиляди деветстотин деветдесет и девет квадратни
метра), с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Пасище, категория при неполивни условия: 5(пета), при съседни ПИ:
имот с идентификатор № 73242.150.212, имот с идентификатор № 73242.150.300,
имот с идентификатор № 73242.150.43, имот с идентификатор № 73242.150.92, имот
с идентификатор № 73242.150.210, имот с идентификатор № 73242.150.211, стар идентификатор
- няма, номер по предходен план: 150091 (едно, пет, нула, нула, девет, едно),
за сумата от 8000 (осем хиляди) лева, ПРИ УСЛОВИЕ, че купувачът О.А.Д.
изпълни задължението си по чл. 3 от Предварителния договор, като заплати на
продавача „Фунгоробика България” ООД продажната цена по в размер на 8000 лева.
Със съдебният акт молителят е осъден да заплати О.А.Д., сумата от 115 лв. разноски
по производството по делото. В молбата за отмяна се поддържа, че
дружеството е разбрало за влязлото в сила неприсъствено решение, едва когато
управителят е получил лично същото. Молителят счита за неправилен извода на ПРС,
че дружеството е било надлежно призовавано по делото. Твърди се, че управителят
на дружеството не е получил нито едно от съобщенията, поради което не е знаел
за образуваното дело.Твърди, че макар призовките и съобщенията да се получавани от служители работещи във фабриката и офиса на
дружеството, по една или друга причина не са били предавани на управителя. Моли
за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение.
Ответникът
по молбата О.А.Д. не е подал
отговор в срок, в проведеното съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. С. С. изразява становище за неоснователност
на жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Молбата
за отмяна на неприсъствено решение е депозирана в срок от страна имаща правен интерес да обжалва,
поради което се явява допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата
на чл. 239, ал.4 ГПК предвижда, необжалваемост на неприсъствените решения т.е
същите влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу
неправилно постановените неприсъствени решения, процесуалният закон е предвидил
специален ред предвиден в чл. 240 от ГПК. За пълнота следва да бъде отбелязано,
че правомощията на въззивния съд при отмяната по чл. 240, ал.1 ГПК и при
въззивно обжалване съществено се различават, независимо от факта, че производството
по отмяна се развива пред същия въззивен
съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе
постановено по общия ред. Това е така, защото производство по отмяна е
контролно-отменително, а не въззивно. Когато е сезиран с молба за отмяна
въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата, т.е.
дали е налице наведеното основание за отмяна – в случая чл. 240, ал.1,
т.1 ГПК, а не разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция.
Следователно проверката за вероятната основателност на исковата претенция,
която има отношение към правилността на обжалваното решение, не попада в
предмета на разглеждане на делото при извънинстанционното производство за
отмяна. Постановеният първоинстанционен акт, порочен или не, влиза в сила от
момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи
от преценката на въззивния съд за неговата правилност.
По
основателността на жалбата:
От
събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:
Производството
по гр.д.№10807/2016 г. по описа на ПРС е образувано по искова молба на О.А.Д. срещу „Фунгоробика България“
ООД, с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.
С
Разпореждане №69054/26.07.2018 г. /л. 34/ съдът е разпоредил на ответника да се
изпратят преписи от исковата молба и приложенията към нея.Съобщението до
ответника с приложените към него книжа, е изпратено на 26.07.2018г. като на страна са
дадени изрични указания за депозиране на отговор в едномесечен срок, както е и
предупредена за последиците на разпоредбата на чл.238 ГПК. Установява се, че
съобщението е изпратено на актуалния в ТР адрес на дружеството, като връчителят
е отразил във върнатия в съда отрязък, че съобщението е връчено на 01.08.2018г.
лицето Д. И., в качеството и на „***“,
със задължение за предаване.
Определението
№10547 от 18.10.2018г. по реда на чл.140 ГПК, отново е изпратено на актуалния
адрес на дружеството в ТР, като е надлежно връчено на 24.10.2018г. на лицето Н.
Т. „***“, със задължение за предаване.
Призовката
за насрочването на първото по делото съдебно заседание е изпратена отново на
актуалния адрес на дружеството в ТР, като същата е получена на 07.02.2019г., от
лице, в качеството му на служител, отново с задължение за предаване на
призовката. В открито заседание проведено на 19.02.2019г., съдът е констатирал,
от върнатия отрязък от призовката не се установяват имената на лицето, на което
тя е връчена, с оглед на което е приел, че съобщението не е връчено в
съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което е направил
извода за ненадлежно призована страна за насроченото съдебно заседание и не е
дал ход на делото.
Насрочено
е ново съдебно заседание, като ответното дружество е призовано на актуалния
адрес на дружеството в ТР. Призовката за насроченото съдебно заседание, е
надлежно получена на 26.02.2019г. от
лицето П. У., в качеството му на о. п., със задължение за предаде призовката на
лицето за когото е предназначена.
В
проведено съдебно заседание на 19.04.2019г., решаващият съд е приел дружеството
за редовно призовано, дал е ход на делото, констатирал е че са налице предпоставките
на чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 ГПК и е
постановил неприсъствено решение.
Дружеството
молител не оспорва обстоятелството, че съобщенията и призовките са изпращани на
актуалния адрес на дружеството в ТР, не оспорва и обстоятелството, че всички
съобщения и призовки са получавани от служители работещи във фабриката и офиса
на дружеството, навежда твърдения единствено в насока, че служителите не са изпълнили задълженията си
да предадат съобщенията и призовките на управителя на дружеството, поради което
последният не е бил уведомен за образуваното дело.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Молителят
твърди липсата на реално връчване на съобщения по делото , а именно - ненадлежно връчване както на преписа от
исковата молба, така и на призовките за съдебно заседание, което обосновава
хипотезата на чл. 240, ал.1, т.1 ГПК за
отмяна на неприсъствено решение .
Безспорно,
приложимият ред за призоваване на ответника, сега молител, е предвидения в чл. 50 от ГПК, който се отнася за юридическите лица. В случая, съгласно
доказателствата за извършените действия по призоваване на ответника, се установява, че при връчването на препис от исковата
молба, впоследствие съобщенията и призовките, са връчвани на дружеството в хипотезата на чл.
50, ал.3 от ГПК.
Както
бе посочено по-горе, ответното дружество не оспорва обстоятелството, че съобщенията
и призовките са изпращани на актуалния адрес на дружеството в ТР, както и не оспорва и обстоятелството, че всички
съобщения и призовки са получавани от служители работещи във фабриката и офиса
на дружеството. Спорът касае обстоятелството дали служителите са изпълнили
задължението си да предадат съобщенията на адресата. Връчителят е изпълнил
задължението си да връчи съобщенията и призовките на служител или работник, „който е съгласен да
ги приеме“ /чл.50 ал.3 ГПК/.
Доколкото
доказателствената тежест за установяване
на твърденията на дружеството, че служителите не са изпълнили задължението си
да предадат съобщенията и призовките на адресата, лежи върху молителя, а доказателства в тази насока
не са събрани, то настоящият съдебен състав намира, че призовките и съобщенията
за редовно връчвани на дружеството при условията на чл.50 ал.3 ГПК. С оглед на това,
настоящият съдебен състав приема, че
молителят не би могъл да се позовава на нарушение на съдопроизводствените правила при призоваването
му в производството по гр.д. №9494/2018г. на ПРС,
както и не би могъл да черпи от собственото си бездействие право на отмяна на
постановеното по делото неблагоприятно за него съдебно решение.
От
изложеното по-горе не се установява
поддържаното от молителя твърдение, че като ответник пред ПРС е бил лишен от
участие в делото, поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и
призовки за съдебно заседание, поради което молбата за отмяна следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Разноски
по делото не се присъждат предвид липсата на направено искане от ответника,
както и на представени доказателства, че е сторил такива.
Воден
от горното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, наименована
„жалба“ с вх.№ 22240/22.07.2019г. депозирана от
„Фунгоробика България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: с.Т.,
общ.М., обл.Пловдивска, Стопански двор 2, представляван от управителя С.Л. Х.,
за отмяна на влязло в сила Неприсъствено решение №1519/19.04.2019г. постановено
по гр. д. №9494/2018г. по описа на Пловдивски районен съд
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: