Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е № 260126
17.08.2020 г., гр. Пловдив
Светослав Узунов- районен съдия
при Районен съд- Пловдив, като съдия-докладчик по АНД № 4744/2020 г. по описа на РС- Пловдив,
X- ти н.с., след като се запознах с материалите по делото, намирам, че същото
подлежи на прекратяване, a жалбата на
връщане като просрочена, по следните съображения:
В конкретния случай РС- Пловдив е сезиран с жалба вх. № 43994
от 24.07.2020г., насочена против НП № 5228/ 2011г., издадено от началник с-р „Пътна полиция“ при ОД на
МВР- Пловдив.
С нарочно разпореждане от
24.07.2020г., заместник- председателя на наказателно отделение при РС- Пловдив
е изпратил жалбата до ОД на МВР- Пловдив за окомплектоването ѝ с всички
материали по преписката, касаеща издаването на процесното наказателно
постановление.
С придружаващо писмо, входирано в РС- Пловдив
на 05.08.2020г., ОД на МВР- Пловдив е върнало жалбата към съда, като е
посочено, че с протокол за брак № УРИ 1030р- 4210/ 11.02.2019г., в изпълнение
на заповед № 317з-560/ 28.01.2019г.. на директора на ОД на МВР- Пловдив, всички
преписки по НП от 2011г. до 2013г. са унищожени. С придружаващото писмо е
изпратена и справка нарушител/ водач, касаеща жалбоподателя М.М..
При така изложената хронология,
то съдът счита, че процесната жалба следва да бъде върната, а производството по
делото- прекратено. От изпратеното писмо от ОД на МВР- Пловдив се изяснява, че
преписката по обжалваното НП № 5228/ 2011г., издадено от началника на с-р „Пътна полиция“
при ОД на МВР- Пловдив, е изцяло унищожена и към момента не се съхраняват
материали по нея. При физическата липса на АУАН и издадено въз основа на него
НП, то за съда е обективно невъзможно да изследва тези два документа и да се
произнесе по възраженията, релевирани в жалбата. Същевременно, по делото е
налице официална справка от единната система на с-р „Пътна полиция“, като в
графа „наказателни постановления“ на позиция „9-та“ е отразено, че НП № 5228/
2011г. е връчено на 16.09.2011г. и е влязло в законна сила на 24.09.2011г.
Тоест, при липса на самото НП, в което е отбелязана датата, на която е получено
и лицето, от което е получено, то съдът следва да базира изводите си на най-
близкия обективен източник, с който разполага и който в случая е официалното
извлечение от системата на с-р „Пътна полиция“. При това положение, то следва
да се приеме, че НП е надлежно връчено на 16.09.2011г., като съобразно нормата
на чл. 59, ал. 2 ЗАНН, жалбата се подава в седемдневен срок от връчването му.
Така жалбата е следвало да бъде подадена до 23.09.2011г. До датата на входиране
на процесната жалба в съда- 24.07.2020г., този срок е надхвърлен с близо 9
години.
В процесния случай е налице и допълнителна
особеност- в своята жалба самият М. твърди, че атакуваното НП е връчено на
неговия брат. Същевременно, нормата на чл.58, ал.1 ЗАНН повелява, че
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, като не
съдържа специални правила относно връчването. Предвид това, то следва да се
приложи общото правило на чл. 180, ал. 2 НПК, което се прилага и в административнонаказателното
производство на основание чл. 84 от ЗАНН - когато лицето отсъства, призовките,
съобщенията и книжата се връчват на пълнолетен член на семейството му. Тоест,
братът на жалбоподателя е лице, което валидно е получило издаденото НП, с което
процедурата по връчване обективно е и финализирана. Следва да се посочи и че в
рамките на настоящото производство, съдът не дължи обследване на въпроса дали и
при какви обстоятелства лицето получило НП, го е предало на адресата ( в тази насока Определение № 826 от 26.04.2018 г. по к. ч.
адм. н. д. № 1089 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,
Определение № 1021 от 25.05.2017 г. по н. д. № 1324 / 2017 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив, Определение № 159 от 24.01.2017 г. по н. д. №
187 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Определение №
2098 от 06.12.2016 г. по н. д. № 2833 / 2016 г. на XX състав на Административен
съд - Пловдив, Определение № 1228 от 14.05.2014 г. по н. д. № 1123/2014 г. на
Административен съд – Пловдив, Определение № 210 от 28.1.2014 г. по н. д. №
3622/2013 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,Определение № 2058
от 05.08.2013 г. по н. д. № 1439/2013 г. на Административен съд – Пловдив;
Определение № 1256 от 11.2.2019 г. по адм.д. № 1067/2019 г. на Административен
съд - София, Определение № 7988 от 13.12.2018 г. по адм.д. № 10739/2018 г. на
Административен съд - София, Определение
№ 7302 от 04.06.2018 г. по адм. д. № 5979/2018 на Върховния административен
съд, Определение № 3630 от 21.03.2018 г. по адм. д. № 2862/2018 на Върховния
административен съд, Определение № 15196 от 11.12.2017 г. по адм. д. №
12752/2017 на Върховния административен съд, Определение № 11047 от 21.09.2017
г. по адм. д. № 9792/2017 на Върховния административен съд, Определение № 11190
от 24.09.2014 г. по адм. д. № 11658/2014 на Върховния административен съд ).
Следва да бъде съобразено и
Определение № 354 от 04.02.2013 г. по н. д. № 49 / 2013 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, в което са дадени принципните указания, че при
преценка редовността на връчването могат и следва да се съобразяват и
признанията за релевантните факти, които са направени в жалбата- в случая, че
през 2011 година жалбоподателят е бил в чужбина и НП е получено от брат му,
което съгласно цитираната обилна съдебна практика е достатъчно за извод, че
процесното НП е надлежно връчено на 16.09.2011г., откогато е започнал да тече
7-дневният срок за обжалване.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че действията на наказващия орган по връчване на НП чрез
брата на жалбоподателя са били само и изцяло в негов интерес, доколкото в този
случай се запазва възможността той да узнае за НП и да го обжалва в
законоустановения срок. Казаното е особено важимо, доколкото предвид
признанията, че жалбоподателят се е намирал за продължителен период от време в
чужбина, е била изцяло приложима и фикцията на чл. 58, ал.2 ЗАНН, при която се
приема, че НП е редовно връчено, без въобще наказаният субект да има възможност
да разбере за него.
При извод за просрочие на
жалбата, същата на основание чл. 323,
ал. 1, т.2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.2 ЗАНН, вр. чл. 59, ал.2 ЗАНН
следва да бъде върната, а производството по делото прекратено, доколкото правото
на наказания субект да обжалва наказателното постановление е погасено с
изтичане на седмодневния преклузивен срок за това.
Така мотивиран,
Р А З П О Р
Е Ж Д А М :
ВРЪЩАМ като просрочена жалба вх. № 43994/ 24.07.2020, подадена от М.Н.М.
срещу Наказателно постановление № 5228/ 2011г. по описа на сектор ПП при ОДМВР- гр. Пловдив.
ПРЕКРАТЯВАМ производството по АНД 4744/2020г. по описа на ПРС.
Препис от настоящето Разпореждане ДА СЕ ИЗПРАТИ на жалбоподателя и административно наказващия орган.
Разпореждането подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от получаването му пред Административен съд – град
Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
М.М.