РЕШЕНИЕ
№….
гр. Д., 30.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Р. Р. сложи за разглеждане гр. дело №3185 по описа за
2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 и чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Образувано е по искова молба на
“Б. ДСК”ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес
на управление гр. С., район “О.”, ул.”М.” №**, представлявана от главния изпълнителен директор В.М.С.с ЕГН ********** и
изпълнителния директор Д.Н.Н.с ЕГН **********, срещу В.И.Р. с ЕГН ********** *** в качеството на единствен
законен наследник на **на ** г. негова майка Ф.М.С. с ЕГН **********, като са предявени искове по чл.422 във връзка с чл.415
от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240
ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на следните суми:
1) 603.95 лева
(шестстотин и три лева и деветдесет и пет
стотинки),
представляваща неиздължена главница по сключения между ищеца и наследодателката на ответника договор за
издаване и обслужване на кредитна карта *** от ** г., заедно със законната лихва
от датата на подаването на заявлението
по чл.417 от ГПК (26.01.2018 г.) до окончателното
изплащане. 2) 446.68 лева (четиристотин
четиридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
договорна лихва за периода 20.05.2016 г. – 25.01.2018 г. 3) 6.40 лева (шест лева и четиридесет стотинки), представляваща лихвена надбавка за забава
за периода 07.11.2017 г. – 25.01.2018 г. 4) 111 (сто и единадесет) лева, представляваща дължими такси по заема, а също
и за направените в заповедното и настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В исковата молба е посочено, че процесното вземане произтича от сключения
между ищеца и наследодателката на ответника договор
за издаване и обслужване на кредитна карта ** от **
г., съгласно който Б. е отпуснала на кредитополучателката
сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да я върне при посочените в договора
условия; първото усвояване на суми по кредита е било на ** г., а последното
плащане по кредита е извършено на 25.05.2016 г.; на *** г. Ф.М.С. е **и е била
наследена от своя син – ответник в настоящото производство, който изрично е
приел наследството с изявление в съдебното заседание на 19.04.2017 г. по частно
гр. дело №219/2017 г. по описа на ДРС; на ответника е била изпратена покана да
заплати задълженията, която е получена от него лично на 04.09.2017 г.; в
конкретния случай крайният срок на договора е настъпил с изтичането на срока на
валидност на картата, т.е. на 07.11.2017 г.; настоява за признаването за
установена дължимостта на процесните суми и присъждането на разноските.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата
към нея ответникът не е изпратил писмен отговор.
В съдебните
заседания на 29.05.2019 г. и 24.07.2019 г. ищцовата Б. твърди, че претенциите
са доказани; няма възражения по изготвената експертиза относно размера на
договорната лихва, тъй като тя е съобразена с ТР на ВКС; безспорно е доказано
наличието на облигационно отношение между ищеца и наследодателката на
ответника, която е **и е оставила за единствен наследник В.И.Р., който е приел
наследството; изпратена е покана от Б. до ответника, но той не е предприел
плащане и при настъпването на крайния падеж на кредита същият е станал
окончателно изискуем; в настоящото производство е доказан размера на вземането,
поради което се настоява за уважаването на предявените искове и присъждането на
сторените разноски.
В последното съдебно заседание ответникът е
заявил, че ще заплати главницата, но не и лихвите.
Д. районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
Разгледани
по същество, те са частично основателни.
Съгласно
представения по делото договор, на ** г. “Б. ДСК”ЕАД - гр. С. като кредитор и Ф.М.С. като кредитополучател са
сключили договор за издаване и обслужване на кредитна карта **от ** г. с уговорен кредитен лимит от 1000 лева;
според представеното удостоверение за наследници (на лист 15 от делото) Ф.М.С.
е **на ** г. и е била наследена от своя син В.И.Р., който съгласно протокола от
проведеното на 19.04.2017 г. по гр. дело №219/2017 г. по описа на ДРС съдебно
заседание с изрично изявление е приел оставеното от нея наследство; на
ответника е била изпратена нотариална покана, получена от него на 04.09.2017
г., за доброволно заплащане на задълженията по договора. Според извлечението от
счетоводните книги на ответника към датата на подаването на заявлението по
чл.417 от ГПК дължимата главница е в размер на 603.95 лева; дължимата договорна
лихва е 446.68 лева; дължимата лихвена надбавка
за забава е в размер на 6.40 лева, а дължимите неплатени заемни такси са в размер на
111 лева; със заявлението са присъдени и в настоящото производство се
претендират точно тези суми. Съгласно представените документи и изготвената
експертиза на 07.11.2017 г. е изтекъл срокът на договора, поради което е нямало
задължение Б. да изпрати на ответника уведомление за предсрочна изискуемост преди подаването на
заявлението. От изготвеното и прието в съдебното заседание на 29.05.2019 г. заключение
на вещото лице (на лист 61 - 77 от делото) се установява, че дължимите към
датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК суми са били в размер на
603.95 лева главница; 419.06 лева договорна лихва за периода от 20.05.2016 г.
до датата на падежа на задължението (07.11.2017 г.); 6.40 лева лихвена надбавка
за забава за периода от 07.11.2017 г. до 25.01.2018 г. и 111 лева неплатени
заемни такси. Затова предявеният иск за
заплащането на договорна лихва е основателен за сумата от 419.06 лева (при
съобразяване на т.2 от постановеното Тълкувателно решение №3/2017 г. от
27.03.2019 г. по тълкувателно дело №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според която
уговорената между страните договорна лихва се дължи за периода до настъпването
на предсрочната изискуемост, респективно до крайния срок на договора, каквато е
настоящата хипотеза) и трябва да бъде отхвърлен за разликата от 419.06 лева до
първоначалния предявен размер от 446.68 лева, като останалите искове са изцяло основателни и
следва да бъдат уважени.
С
оглед изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищцовата Б. следва да
бъдат присъдени поисканите и направени разноски по гр. дело №3185/2018 г. по
описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете, т.е. в общ размер на
463.77 лева (от внесената държавна такса
в размер на 125 лева, юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100
лева и заплатения депозит за изготвянето на съдебно – счетоводната експертиза в
размер на 250 лева). В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да бъде
осъден да заплати разноските по частно гр. дело №362/2018 г. по описа на ДРС съразмерно
на уважената част от исковете, т.е. в размер на 122.04 лева (от 25 лева внесена
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9
от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 и чл.79 и сл. от Закона
за задълженията и договорите, Д. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че В.И.Р. с ЕГН ********** *** в качеството на
единствен законен наследник на **на **г. негова майка Ф.М.С. с ЕГН ********** има
следните неплатени парични задължения (за които е издадена Заповед за
изпълнение №247/29.01.2018 г. по частно гр. дело №362/2018 г. по описа на ДРС)
към “Б.
ДСК”ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес
на управление гр. С., район “О.”, ул.”М.” №**, представлявана от главния изпълнителен директор В.М.С.с ЕГН ********** и
изпълнителния директор Д.Н.Н.с ЕГН **********:
1) 603.95 лева (шестстотин и три лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща неиздължена главница по сключения между ищеца и наследодателката на ответника договор за
издаване и обслужване на кредитна карта **от ** г., заедно със законната лихва
от датата на подаването на заявлението
по чл.417 от ГПК (26.01.2018 г.) до окончателното
изплащане. 2) 6.40 лева (шест лева и четиридесет стотинки), представляваща лихвена надбавка за забава
за периода от 07.11.2017 г. до 25.01.2018 г. 3) 111 (сто и единадесет) лева, представляваща дължими
такси по заема. 4) 419.06 лева (четиристотин и
деветнадесет лева и шест стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2016 г. до 07.11.2017 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 419.06 лева до първоначално предявения
размер от 446.68 лева.
ОСЪЖДА В.И.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на “Б. ДСК”ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., район “О.”, ул.”М.” №**, представлявана от главния изпълнителен директор В.М.С.с ЕГН ********** и изпълнителния директор Д.Н.Н.с ЕГН **********, съразмерно на уважената част от исковете направените разноски по гр. дело №3185/2018 г. по описа на ДРС в размер на 463.77 лева (четиристотин шестдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки), както и сторените разноски по частно гр. дело №362/2018 г. по описа на ДРС в размер на 122.04 лева (сто двадесет и два лева и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: