№ 405
гр. Перник, 04.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100147 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „АСВ“ ООД срещу Й. Б. Н., с
която се моли съдът да приеме за установено, че ответникът дължи конкретно посочени
суми за присъждане на главница, възнаградителна лихва и законна лихва на основание
договор за потребителски кредит № 2376837/10.08.2016 г. (Договора), сключен между
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и ответника, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5488/2021 по описа на Районен съд Перник.
В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове, като след дадени
от съда указания, ищецът е посочил, че почиват на същото основание – Договора, като
единствено е заявена законна лихва в по висок размер и по-дълъг период, а другите два
иска кореспондират с главните такива по основание, размер и период. В представената
по делото допълнителна молба ищецът е изложил своето правно виждане, позовавайки
се на съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Ищецът подчертава, че с
направеното в исковата молба изявление за обявяване на Договора за предсрочно
изискуем се въвежда ново обстоятелство, извън предмета на заповедното
производство, поради което евентуално предявените искове са процесуално
допустими.
При съобразяване на изложеното в исковата молба и тази от 01.02.2022 г.,
настоящият състав намира евентуално предявените искове за процесуално
недопустими, поради което производството по тях следва да бъде прекратено. Това е
така, защото е недопустимо да се заявят искови претенции (установителна и
осъдителна), макар и в условията на евентуалност, които почиват на едно и също
основани. Именно в посоченото от ищеца ТР №8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д.
№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС бе разяснено, че основание на иска са твърдените от
ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно
материално право - в конкретния случай Договора. При наличие на висящ спор,
разглеждан по реда на реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, целящ да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение, ищецът няма правен интерес от предявяване на
осъдителен иск за същата сума, период и размер (освен ако заповедта за изпълнение е
обезсилена, същото вземане се претендира и друго основание или за разликата в
размера между издадената заповед и пълния претендиран размер), тъй като
изпълнителното основание е именно заповедта за изпълнение, когато тя влезе в сила.
Предявяването в условията на евентуалност на осъдителни искове е израз на
1
изоставената вече съдебна практика след постановяването на ТР №8/2017 г. от
02.04.2019 г. по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при която при недоказаност на
твърдението за обявена предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на
заявлението за заповед за изпълнение и невъзможност да се разграничат падежиралите
до заявлението по чл. 417 от ГПК погасителни вноски, установителният иск се
отхвърляше изцяло, а се уважаваше евентуално съединеният с него осъдителен такъв.
Само за пълното следва да се посочи, че е лишено от смисъл предявяването на
евентуална акцесорната претенция за присъждане на законна лихва в по- висок размер
и по- дълъг период, тъй като нейната основателност зависи пряко от обуславящия я иск
за главница и за ищеца е без значение дали същата ще бъде уважена като
капитализираната лихва от посочения начален период до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законна лихва от същата
дата до окончателното плащане, или от същия начален период до датата на исковата
молба, ведно със законна лихва до окончателното плащане.
В светлината на гореизложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в ЧАСТТА по предявените срещу Й. Б. Н. в
условията на евентуалност искове за осъждане на ответника за сумите от 8317,21 лева
– главница по договор за потребителски кредит № 2376837/10.08.2016 г., 607,27 лева
възнаградителна лихва в периода от 07.07.2019 г. до 20.08.2020 г. и 1170,56 лева
обезщетение за забава за периода от 08.07.2019 г. до 14.01.2022 г.
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд Перник в
ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от връчването му на страната.
Препис от определението да се ВРЪЧИ на ищеца.
Делото да се докладва при влизане в сила на определението, респективно изхода
от спора при постъпване на частна жалба, за последващо администриране.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2