№ 817
гр. С., 06.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110131615 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от (ФИРМА) срещу Л. СТ. ТР.
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за
установено на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 13500/2021 г. по описа на
СРС, в размер на 3454,61 лв., представляваща цена на доставена в периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С., о(ЖИЛ.АДРЕС),
аб. № 275770 и незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 08.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 205,40 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г., както и суми
за дялово разпределение в размер на 19,25 лв., представляваща главница за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 08.03.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 1,20 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 25.02.2021 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е
указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за установяване
на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството
му на потребител на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото
1
дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на
която не е била заплатена от ответницата.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника. С отговора се поддържа недопустимост на
иска за претендираната с исковата молба сума за дялово разпределение при
твърдението, че ищецът не е титуляр на вземането за сумата за такса дялово
разпределение и поради това не е активно легитимиран да претендира сумите
за услугата по исков ред. Заедно с това оспорва останалите искове по
основание и размер. Твърди, че лицето не е било собственик на процесния
недвижим имот и поради това не дължи посочените в исковата молба и
заповедта за изпълнение суми. Поддържа се, че тези вземания не са
установени по основание и размер. Оспорва и клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от
общите условия на (ФИРМА) като неравноправни и на това основание
нищожни. Отрича твърденията в исковата молба ответникът да е изпаднал в
забава за изплащане на посочените в исковата молба суми, а също и
твърденията, че ищецът не е осигурил достъп за отчитане на уредите за
измерване на количество използване ТЕ и на това основание и прилаганата
методика за изчисляване на сумите за дялово разпределение. Релевира
възражение за погасяване по давност на част от вземането на ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че
през процесния период в сградата, в сградата в която се намира
топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на
главния дълг и изпадането на ответницата в забава.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт
2
за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно
устройство № 182, том. VI, нот. дело № 1182/1981 г. от 09.05.1981 г.
ответницата е придобила собствеността върху процесния апартамент.
Видно от Протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици от гр. С., (АДРЕС) е взето решение да се сключи договор с
“(ФИРМА)” ЕООД и от договор от 13.12.2000 г., се установява, че такъв е
сключен между собствениците на процесната сграда и топлинния
счетоводител за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна
енергия.
От установените факти съдът прави извод, че сградата, в която се намира
процесният имот, е топлоснабдена.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
3
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
ответницата е потребител на топлинна енергия в процесния имот през
исковия период.
От приетото по делото заключение по техническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия са правилно
извършени. Вещото лице дава заключение, че доставените и разпределени
количества топлинна енергия за имота съответстват на определените цени на
топлинна енергия за битови нужди, като общият разход за топлинна енергия
за процесния имот за исковия период е в размер на 5050,89 лв. Доколкото
размерът на исковата претенция е 3454,61 лв. и с оглед диспозитивното
4
начало, то съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението на ответницата за погасяване на вземането по
давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия,
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 08.03.2021 г. Размерът на непогасените
по давност вземания за периода от март 2018 г. – април 2020 г. г. възлиза на
сумата 2870,43 лева (която сума представлява сбор от следните суми:
233,26 лв. дължима сума за месец март 2018 г; 132,53 лв. – дължима сума
за месец април 2018 г. ; 1068,20 лв. дължими суми за периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2019 г.; 1436,44 лв. дължими суми за периода 01.05.2019 г. –
5
30.04.2020 г.), определена при приложение на чл. 162 ГПК, като за вземането
над тази сума, искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за процесния период, потребителите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок
настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи
лихва за забава. Доколкото част от сумите за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. са погасени по давност и съгласно заключението по Ссче, съдът
намира, че размерът на непогасената по давност лихва възлиза на 202,76 лв.,
определен при приложението на чл.162 ГПК, като за вземането над тази сума,
искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че от
писмените доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза се установи, че такава услуга е извършвана през
процесния период в съответствие с методиката и нормативната уредба,
поради което този иск е основателен. При формирания извод за
основателност на иска, следва да бъде разгледано възражението на
ответницата за погасяване на вземането по давност. Доколкото се касае за
периодични плащания, за които се прилага тригодишна давност, то погасени
ще бъдат всички вземания, чиято изискуемост е настъпила три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно претендираните от ищеца вземания за периода
м.09.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 19,25 лв. не са погасени по давност и
искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
С оглед основателността на главния иск за услуга за дялово
разпределение, основателен е и искът за законна лихва за забава върху тези
вземания и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Ответникът дължи на ищцовото дружество разноски съобразно уважената
част от исковете в размер на 103,90 лв. за заповедното и 608,24 лв. за
6
исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Ищецът
дължи на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски в размер на 15,94
лв. за заповедното производство и 23,92 лв. за исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Л. СТ. ТР., ЕГН ********** дължи на (ФИРМА), ЕИК
******** сумата в размер на 2870,43 лева, представляваща цена на доставена
в периода от 01.03.2018 г г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С.,
о(ЖИЛ.АДРЕС), аб. № 275770 за незаплатена топлинна енергия, ведно със
законна лихва за периода от 08.03.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 202,76 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
25.02.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 19,20 лв.,
представляваща главница за периода от м.09.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 08.03.2021 г. до изплащане на вземането, и
сумата в размер на 1,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 25.02.2021 г., като вземанията са предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
13500/2021 г. по описа на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ******** срещу Л. СТ. ТР.,
ЕГН ********** искове, че дължи сумата над 2870,43 лева до пълния
предявен размер, представляваща цена на доставена в периода от 01.05.2017 г.
до 28.02.2018 г. за имот, находящ се в гр. С., о(ЖИЛ.АДРЕС), аб. № 275770,
за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от
08.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер над
202,76 лв. до пълния предявен размер за периода от 15.09.2018 г. до
25.02.2021 г., като вземанията са предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 13500/2021 г.
по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. СТ. ТР., ЕГН **********
да заплати на (ФИРМА), ЕИК ******** сумата в размер на 103,90 лв. -
разноски за заповедното производство.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. СТ. ТР., ЕГН
********** да заплати на (ФИРМА), ЕИК ******** сумата в размер на
608,24 лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК (ФИРМА), ЕИК ********
да заплати на Л. СТ. ТР., ЕГН ********** сумата в размер на 15,94 лв.
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК (ФИРМА), ЕИК ********
да заплати на Л. СТ. ТР., ЕГН ********** сумата в размер на 23,92 лв.
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „(ФИРМА)“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8