П Р О Т О К О Л
№ 972/23.05.2019г.
Година 2019 Град
Варна
Варненският районен
съд Двадесет и девети наказателен състав
На двадесет и трети
май Година две хиляди
и деветнадесета
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: КАЛИНКА ДИМИТРОВА
Сложи
за разглеждане докладваното от председателя
НЧХД № 701 по описа за 2018 г., на Районен съд – гр.Варна.
На именното повикване в 09:00 часа се
явяват.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ П.В.П., със снета по
делото самоличност, редовно призован, явява се лично и с адв. Д.М. ***, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Н.П., със снета по делото самоличност, редовно призован, явява се лично и с адв. В.Й., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПОДСЪДИМИЯТ К.П.П., със снета по делото самоличност, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Р.М. ***, редовно упълномощен от К.П.П. и приет от съда от преди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р В.Н.С., редовно призовано, не се явява.
СЪДЪТ дава възможност на страните да изразят становище по хода на делото.
АДВОКАТ Д.М.: Уважаема госпожо съдия, да се даде ход на делото.
АДВОКАТ В.Й.: Уважаема госпожо съдия, да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Р.М.: Уважаема госпожо съдия, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ на основание
чл.282, ал.3 от НПК, докладва писмените заключения на вещото лице д-р В.Н.С. , приложени на л.102 и л.105
от делото.
АДВОКАТ Д.М.: Уважаема госпожо съдия, запознати сме, да се приложат към доказателствения материал представените писмени заключения.
АДВОКАТ В.Й.: Уважаема госпожо съдия, да се приемат представените писмени заключения.
АДВОКАТ Р.М.: Уважаема госпожо съдия, запознати сме, да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените заключения на вещото лице д-р В.Н.С. следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, а на същото да се изплати възнаграждение съгласно представената Справка-декларация в размер на 200 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото изготвените СМЕ на частния тъжител и подсъдимото лице П.Н.П., приложени съответно на л.102 и на л.105 от делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице д-р В.Н.С. в размер на 200/ДВЕСТА/ лева, съгласно представената Справка-декларация,
платими от бюджета на съда /издаден
касов ордер/
Съдът докладва получено Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 04.04.2018г, входирано под № 27953/25.04.2019г., на РП – Варна, ведно с ДП № 2216/2017г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Варна.
АДВОКАТ Д.М.: Уважаема госпожо съдия, запознати сме с представеното досъдебно производство и постановлението. Не се противопоставям да бъдат приложени към доказателствения матерериал по делото.
АДВОКАТ В.Й.: Уважаема госпожо съдия, също сме запознати. Не се противопоставяме да се приемат.
АДВОКАТ Р.М.: Уважаема госпожо съдия, запознати сме, да се приемат и приложат по делото.
СЪДЪТ намира, че така представените доказателства, са относими и допустими и следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото: Постановление
за прекратяване на досъдебно производство на РП – Варна от 04.04.2018г и ДП № 2216/2017г., по описа на 04 РУ при ОД на
МВР – Варна.
СЪДЪТ като взе предвид обстоятелствата, описани в частната тъжба и приобщените в днешното съдебно заседание Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 04.04.2018г., и ДП № 2216/2017г., по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Варна, намира следното:
Пред РС – Варна е била депозирана частна тъжба от П.П. против П.П. и К.П. за извършени от тях деяния, наказуеми по чл.130 ал.1 от НК.
С Разпореждане съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание на 23.05.2019г., съдът докладва изпратеното от прокурор при РП – Варна Постановление от 04.04.2018г. Този акт е именуван от прокурора като Постановление за прекратяване на досъдебно производство. В обстоятелствената му част представителят на РП – Варна е описал установената при разследването по ДП № 2216/2017г., по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Варна, фактическа обстановка и е приел, че в конкретния случай въпреки нанесените от страна П.П. и К.П. удари по П.П. обвинение за престъпление от общ характер не следва да се повдига, а повдигнатото следва да бъде прекратено, тъй като от нанесените удари се обуславя причинени телесни увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Прокурорът е посочил още, че в този случай приложението на чл.161 от НПК е наложително, т.е., деянието е от частно-правен характер и наказателното преследване следва да бъде възбудено от пострадалия с тъжба до съответния първоинстационен съд.
Поради тези съображения и на основание чл.199 от НПК, чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24, ал.1 т.1 от НПК, представителят на РП – Варна е прекратил наказателното производство по ДП № 2216/2017г., по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Варна. Разпоредбата на чл.50 от НПК предвижда когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалото лице, наказателното производство не се прекратява като прокурорът уведомява пострадалото лице за правото му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК.
В случая предвидения законов ред съдът намира, че не е бил спазен. С Постановление от 04.04.2018г., представителят на РП – Варна е прекратил наказателното производство като действително актът е със заглавие Постановление за прекратяване на досъдебно производство, но в диспозитивната му част изрично е посочено, че се прекратява наказателното производство по ДП № 2216/2017г., по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Варна.
Съдът намира, че волята на прокурора е била да прекрати именно наказателното производство и това обстоятелство се извежда и от посочените в постановлението приложени разпоредби от НПК, а именно – чл.243 ал.1 т.1 от НПК и чл.24 ал.1 т.1 от НПК, които предвиждат конкретно прекратяване на наказателното производство когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
При съпоставка с изискванията на приложените норми на чл. 50 от НПК, чл. 81 от НПК и съдържанието на Постановлението на РП – Варна от 04.04.2018г, съдът намира, че в настоящия случай не е направена разлика между наказателно производство и досъдебно производство, както и за съотношението между тези две понятия. Безспорно, всяко досъдебно производство е наказателно, но не всяко наказателно е досъдебно производство. Наличието на това разграничение намира упора в разпоредбата на чл. 243 ал.1 и следващите от НПК, която предвижда в кои случаи прокурорът прекратява наказателното производство, както и възможността за съдебен контрол по отношение на направеното произнасяне.
От своя страна прекратяването на досъдебното производство не подлежи на такъв контрол доколкото в него не се прегражда пътя на наказателното производство, а са гарантирани правата на страните, включително и на пострадалите лица. Това прекратяване подлежи на институционален контрол като може да се обжалва пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, т.е., при прекратяване на досъдебното производство, наказателното продължава да е висящо и в тази хипотеза пострадалото лице има възможност да потърси защита за накърнените си права пред съда в хода на производство от частен характер. Ако обаче прокурорът прекрати наказателното производство приемайки, че деянието не е извършено или не престъпление, то той отрича въобще възможността на пострадалото лице да депозира тъжба пред съда.
Съдът намира, че е следвало представителят на РП – Варна с постановление да прекрати досъдебното производство така, както предвижда нормата на чл. 81 ал.3 от НПК, а не да прекратява наказателното производство. За да бъде прекратено едно наказателно производство, то от събрания доказателствен материал следва да бъде установено, че не е извършено престъпление както от общ, така и от частен характер.
Доколкото в конкретния случай са събрани данни за извършване на престъпление от частен характер, а именно по чл.130 от НК, то прокурорът е следвало да се съобрази с процедурата на чл.50, вр.чл. 81 от НПК, като ако едномесеченият срок по чл. 81 ал.3 т.2 от НПК не е бил спазен, то едва тогава за него е била налице правна възможност за прекратяване на наказателното производство. Въпреки, че преди това е било прието наличието на съставомерност на деянието като такова, преследвано по тъжба на пострадалото лице, прокурорът е прекратил изцяло наказателното производство.
Съдът намира, че деянието ако е престъпление е или такова от общ характер, или такова, преследвано по тъжба на пострадалото лице. В случая обаче, след като е било прекратено наказателното производство, водено за същото деяние срещу П.П. и К.П., то съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК за прекратяване на настоящото наказателно производство, тъй като спрямо същите лица за същото престъпление има влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство по делото.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 24 ал.1 т.6 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 701/2018г., по описа на Районен съд – гр.Варна, 29 наказателен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
в 15-дневен срок от днес пред ВОС.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 09:11 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪД.СЕКРЕТАР: