Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 29.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН…СЪД…..гр.Берковица………………………………… в публично
заседание на 16 октомври..…..………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година………….....………………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева
при секретаря Нина
Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД №258 по описа за 2019г………………..……………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №18-0370-000834/18.12.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Монтана,
РУ Вършец с което на Д. *** с ЕГН: ********** за извършено от него нарушение по
чл. 6, т. 1 ЗДвП е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер
от 20 лева и за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева, като на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР били отнети общо 14 контролни точки.
Жалбоподателят Д.П.П. обжалва цитираното наказателно постановление,
като намира същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Излага съображения, че не е извършил вмененото му нарушение по
чл. 6, т. 1 ЗДвП, доколкото на процесното кръстовище, където било констатирано
нарушението и с оглед мястото където се намирал полицейския автомобил, нямало
видимост към знака. За нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП излага съображения като твърди,че е бил с
поставен колан и свалил същия в момента на спирането му.
Въззиваемата страна редовно уведомена за
делото, не изпрати представител и не изрази становище по съществото на спора.
Районен съд Берковица, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи
и съображения, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна. Съдът намира, че е сезиран с жалба изцяло против
наказателно постановление, доколкото в същата, а и в провелото се открито
съдебно заседание, жалбоподателят заявява, че иска отмяна на процесното
наказателно постановление, а не обжалва
част от него. За да достигне до извода за неоснователност на жалбата,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил
санкциониран за това, че на 08.12.2018 г. около 14.35 часа в гр. Вършец на кръстовището
на ул. ,,Ботуня‘‘ и ул.”Васил Левски” като водач на лек автомобил „Рено Меган”
с ДК №М2257ВМ,собственост на Мария Петрова Иванова е извършил следните нарушения: не спазва пътен
знак Б-2 и не е поставил и обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.
Съдът кредитира събраните по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК
начин, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са
били оспорени от страните.
Съдът споделя напълно възприетата от
наказващия орган фактическа обстановка, като по силата на разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до
доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП предвижда
задължение за водачите да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
В конкретния случай от описанието на
нарушението се установява, че жалбоподателят не спазва знак ,,Б2‘‘.
В
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата е посочено, че знак
,,Б2‘‘ е такъв относно предимството и означава "Спри! пропусни движещите
се по пътя с предимство!"
В конкретния случай неспирането на този
знак се оспорва от жалбоподателя по
делото, който излага твърдения, че е спрял на знака,но местоположението на
патрулния автомобил не позволявало да се види кръстовището и това дали е спрял или не. Тези
твърдения на жалбоподателя, обаче не са подкрепени от каквито и да били
доказателства по делото, като Съдът ги намира за защитна позиция на
жалбоподателя, имащи за цел същият да избегне реализираната по отношение на
него административно-наказателна отговорност.
Относно вмененото нарушение по чл. 137А,
ал. 1 ЗДвП се предвижда задължение на водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Неизползването на обезопасителен колан се
установява от процесния АУАН, като следва да се отбележи, че в жалбата не е
изложено нито едно твърдение относно оспорване на това обстоятелство.
При така установената фактическа
обстановка, наказващият орган правилно е приел, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 6,
т.1 от ЗДвП, наказуемо по чл. 183, ал.
2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП и нарушение по чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП, наказуемо по
чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.
Също така, наказателното постановление е
издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното постановление се явява
неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди
изцяло.
По изложените съображения, Районен съд
Берковица, II
н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0370-000834/18.12.2018 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Монтана, РУ Вършец ,с което на Д. *** с ЕГН: **********
за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева и за извършено
нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 50 лева, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР били
отнети общо 14 контролни точки.
Решението
подлежи на обжалване пред АС Монтана по реда на гл. XII АПК и на основанията в
НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :