№ 2456
гр. София, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20221100509533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението - „Б.“ ЕООД, с ЕИК ****,
срещу разпореждане от 28.07.2022 г. на ЧСИ В.М., рег. № 860 КЧСИ, с район на
действие СГС по изпълнително дело № 20228600400560, с което е оставено без
уважение подаденото възражение с вх. № 35454 от 20.07.2022 г., с което е оспорен
размера на определените в изпълнителното дело разноски, в частта им относно сумата
от 106,20 лв. с вкл. ДДС начислени по реда на ТТРЗЧСИ и е поискано тяхното
намаляване до сумата от 36,00 лв.
Жалбоподателят прави оплакване, че на 20.07.2022 г. е получил ПДИ от ЧСИ-В. М.
във връзка с образуваното пред нея и.д. № 20228600400560, въз основа на
изпълнителен лист за сумата от 100 лв. – разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Сочи се, че преди да приведе в изпълнение така издаденият му изпълнителен лист
кредиторът – „ЗД Е.“ АД не се е обърнал към длъжника с покана за доброволно
плащане на присъденото парично задължение по листа, а директно е пристъпил към
образуване на изпълнителен процес, като целта му е била да натовари длъжника с
плащането на допълнителни разноски за възнаграждение на юрисконсулт, но този път
в рамките на изпълнителното производство. Отбелязва, че начислените в ПДИ
разноски в размер на 106,20 лв. с ДДС не били диференцирани по пера. Несъгласен с
определения размер на тези разноски длъжникът депозирал възражение срещу тях,
като е поискал от съдебния изпълнител да ги намали, но последния оставил без
уважение същото. Жалбоподателят застъпва виждането, че при доброволно заплащане
на вземането по изпълнителния лист от негова страна, като длъжник не следвало да се
понасят такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, което означавало, че начисляването на такса в
размер на 24 лв. с вкл. ДДС по т.26 от Тарифата нямало своето основание, защото
плащането на дълга по листа било извършено в пределите на срока за доброволно
изпълнение. По отношение на начислените обикновени такси в размер на общо 106,20
1
лв. с вкл. ДДС имало допуснато завишаване, като реалния размер на същите към
20.07.2022 г. се свеждал до сумата от 36 лв. По тази причина се иска постановяване на
решение от СГС, с което обжалваното разпореждане на ЧСИ да бъде отменено, а
разноските постановени за събиране по и.д. № 20228600400560 да се намалят до сумата
от 36,00 лв.
От страна на взискателя – „ЗД Е.“ АД на 24.08.2022 г. е депозирано писмено
възражение по подадената жалба, като в него е посочено, че следващите се за
заплащане такси по и.д. № 20228600400560 са определени при съблюдаване на
правилата и размерите установени в ТТРЗЧСИ, като не е допуснато никакво
отклонение от тях и в този контекст те са определени правилно от ЧСИ. Предвид това
се иска постановяване на решение, с което жалбата на длъжника по изпълнението да се
остави без уважение.
В приложените по делото мотиви от ЧСИ - В.М. по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са
изложени съображения за неоснователност на поставената за разглеждане жалба. В
същите се описва хронологията на действията предприети в пределите на образуваното
и.д. № 20228600400560 с посочване на вид и момент на извършване, съответно по чия
инициатива е съответното действие. Отбелязано е, че още с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело „ЗД Е.“ АД е поискал от СИ да извърши справки
засягащи имущественото състояние на длъжника, а така също да наложи запори върху
негови вземания, съответно е делегирал права по реда на чл. 18 ЗЧСИ. СИ внася
пояснение относно начислените за плащане от длъжника такси в изпълнителното
производство, като че те са както следва : 24 лв. – за образуване на делото; 24 лв. – за
връчване на покана за доброволно изпълнение; 18 лв. – за извършване на три броя
справки за длъжника /ТР, БНБ и НАП/, като тези такси са били заплатени авансово от
„ЗД Е.“ АД, съответно на основание чл. 79, ал. 1 ГПК те са за сметка на длъжника.
Отбелязва се, че задължението по представения ИЛ е било заплатено едва след
връчване на ПДИ, като съобразно съдебната практика всички такси и разноски в
подобна хипотеза са за сметка на длъжника. Що се касае до останалите начислени
разноски в размер на 40,20 лв. се пояснява, че те съставляват такси за изготвяне и
изпращане на съобщения до страните за прекратяване/приключване на изпълнителното
дело. Това означавало, че начислените от ЧСИ такси и разноски в размер на 106,20 лв.
са в размер напълно съответстващ на разписаните размери в ТТРЗЧСИ. По тази
причина ЧСИ смята, че действал законосъобразно, когато е определял таксите
възложени за плащане на длъжника по изпълнението и в този контекст липсва
основание за промяна в техния размер.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната
жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20228600400560 на ЧСИ В.М., рег. №
860 е образувано на 28.06.2022 г. по молба на взискателя : „ЗД Е.“ АД, чрез
пълномощника му – юрк. К. против длъжника „Б.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 21.06.2022 г. по гр.д. № 7003/2021 г. по описа на СРС, ГО, 168 с-в за
сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. В молбата е
поискано от ЧСИ да извърши необходимите справки и да наложи запори върху всички
банкови сметки на длъжника.
От ЧСИ е съставена сметка по чл. 79 ЗЧСИ от 28.06.2022 г. за разноски дължими
по и.д. 20228600400560, в която са калкулирани такси, както следва : 24 лв. – за
образуване на изпълнително дело; 24 лв. – за изготвяне и връчване ПДИ на длъжника
по изпълнението; и 18 лв. – за извършване на три справки относно имущественото
състояние на длъжника.
До длъжника по изпълнението - „Б.“ ЕООД е изпратена ПДИ от 28.06.2022 г.,
2
която се установява да му е била връчена на 20.07.2022 г., като в нея е отразено, че по
и.д. 20228600400560 от длъжника се дължат 106,20 лв. с вкл. ДДС – разноски по
изпълнителното дело и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с вкл. ДДС.
На 20.07.2022 г. длъжникът по изпълнението - „Б.“ ЕООД е депозирал пред ЧСИ
възражение, с което е възразил срещу разноските определени в размер на 106,20 лв.,
като е посочил, че основание за начисляване на разноски по изпълнението в подобен
размер не съществува, като основание за начисляване и понасяне на разноски от
длъжника има само за действието по образуване на изпълнителното дело – 24 лв. и 12
лв. – за изпращане по пощата на призовка.
След осигуряване на възможност „ЗД Е.“ АД е депозирал писмено становище по
подаденото от длъжника по изпълнението възражение срещу определените разноски в
изпълнението, като е изложил, че изчисленията направени от ЧСИ са коректни и
възприетите размери са дължими за плащане от длъжника.
С разпореждане от 28.07.2022 г. ЧСИ-М. е оставила без уважение подаденото от
длъжникът по изпълнението - „Б.“ ЕООД възражение с вх. № 35454 от 20.07.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол
на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, с оглед на което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 79, ал. 1 законодателят е уредил отговорността за
разноски по изпълнението, като е очертал, че разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда. В случая с и.д. 20228600400560 образувано пред ЧСИ-М. подобни изключения не
се наблюдават. Следователно „Б.“ ЕООД е отговорен в качеството му на длъжник по
изпълнението за плащането на генерираните в образувания срещу него изпълнителен
процес. Без всякакво значение за възникването на отговорността за разноски за
длъжника по изпълнението е това, дали преди да бъде образуван изпълнителния
процес кредиторът е поканил извънсъдебно длъжника да му плати присъденото по
изпълнителния лист вземане. Предвид стабилизираното основание за издаване на
изпълнителен лист длъжникът е бил информиран за възможността кредиторът да
пристъпи към действия по принудително събиране на вземането му и е разполагал с
възможността във всеки един момент да заплати задължението си и да избегне
даването на основание за образуване на изпълнителен процес спрямо себе си. Липсата
на поведение в тази насока означава, че длъжникът е дал повод за образуване на
изпълнителното производство и трябва да отговаря за разноските направени за
неговото провеждане.
Що се касае до конкретните видове и размери на начислените обикновени такси
дължими за предприемането на конкретни процесуални действия по образуваното
изпълнително дело, трябва да се посочи, че по делото са налице несъмнени
доказателства за наличие на основания за тяхното начисляване, а именно – налице е
предприето действие по образуване на изпълнителен процес, за което се дължи такса в
размер на 24 лв. с ДДС /т. 1 от ТТРЗЧСИ/; налице е действие по изготвяне и връчване
на покана за доброволно изпълнение до длъжника, за което се дължи такса в размер на
24 лв. с ДДС /т. 5 от ТТРЗЧСИ/; налице са действия по извършване на 3 броя справки –
3
събиране на информация от Търговския регистър, НАП и БНБ, за всяко от които се
дължи такса в размер на от по 6 лв. с вкл. ДДС, или общо 18,00 лв. /т. 3 от ТТРЗЧСИ/.
Друга сума, която подлежи на заплащане под формата на такси, които трябва да се
понесат от длъжника е тази за изпращане на съобщения до страните за приключване на
изпълнителното дело, като нейния размер възлиза на общо 40,20 лв. и е определен
съобразно . /т. 4, т. 5 и т. 31 от ТТРЗЧСИ/. Следователно няма хипотеза на допуснато
неправилно изчисляване на разноските определени и възложени за плащане на
длъжника по изпълнението под формата на обикновени такси, като комплексния им
размер възлиза на стойност от 106,20 лв., като в този смисъл оплакванията на
жалбоподателя се явяват изцяло неоснователни и искането му за намаление в така
определените такси до сума от 36 лв. е неоснователно, като правилно съдебния
изпълнител го е оставил без уважение.
По отношение оспорената едва с жалбата пропорционална такса начислена от
ЧСИ в размер на 24 лв. по реда на т. 26 от ТТРЗЧСИ е необходимо да се посочи, че
длъжника по изпълнението не е въвел в предмета на подаденото от него възражение до
ЧСИ подобно оспорване на визираната такса, като в този контекст в обжалваното
разпореждане на същия няма извършено произнасяне по отношение редуцирането или
цялостното заличаване на такса начислената в изпълнителния процес такса. При това
положение няма как за пръв път в производството по чл. 435 ГПК длъжникът да
оспорва посочената такса, защото предмет на контрол от съда е произнасянето на СИ
по направеното от длъжника възражение срещу определените разноски в
изпълнителния процес.
Предвид изложените съображения подадената от длъжникът по изпълнението -
„Б.“ ЕООД жалба от 02.08.2022 г. срещу разпореждане от 28.07.2022 г. на ЧСИ В.М.,
рег. № 860 КЧСИ, с район на действие СГС по изпълнително дело № 20228600400560,
с което е оставено без уважение подаденото възражение с вх. № 35454 от 20.07.2022 г.,
с което е оспорен размера на определените в изпълнителното дело разноски, в частта
им относно сумата от 106,20 лв. с вкл. ДДС начислени по реда на ТТРЗЧСИ и е
поискано тяхното намаляване до сумата от 36,00 лв. се явява неоснователна и като
такава трябва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. при ЧСИ № 37698 от 02.08.2022 г.
подадена от длъжника по изпълнението - „Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, срещу разпореждане
от 28.07.2022 г. на ЧСИ В.М., рег. № 860 КЧСИ, с район на действие СГС по
изпълнително дело № 20228600400560, с което е оставено без уважение подаденото
възражение с вх. № 35454 от 20.07.2022 г., с което е оспорен размера на определените в
изпълнителното дело разноски, в частта им относно сумата от 106,20 лв. с вкл. ДДС
начислени по реда на ТТРЗЧСИ и е поискано тяхното намаляване до сумата от 36,00
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5