№ 563
гр. П., 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103975 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Д. И. Ш. с ЕГН ********** от село Д., община П.,
ул.“С.“№31 ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“№4-6 твърди, че на 13.04.2017г е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение между „Обединена българска банка“АД с ЕИК
********* в качеството на кредитор и ответника Д.Ш. в качеството на кредитополучател.
По силата на този договор кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер
на 665 лв. за покриване на потребителски нужди. Кредитът у усвоен чрез превеждането му
по банковата сметка на ответника.Ответникът се е задължил да върне кредита ведно с
дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл.4, ал.2
към момента на сключване на договора лихвения процент е 6.393%годишно.Съгласно
договора погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат ежемесечно на 13-то
число на месеца като ответникът се е задължил да погасява задължението си общо на 12
анюитетни вноски в размер на 58.16лв. всяка вноска с краен срок на кредита-
13.04.2018г.Твърди се, че след усвояване на кредита ответницата е погасила само част от
месечните вноски , като е преустановила плащанията си и е останала непогасена главница в
размер на 263.53лв. Кредитът е станал изискуем с изтичане на крайния срок на договора на
13.04.2018г. на 25.06.2019г е сключен договор за продажба на вземания между „ОББ“АД с
ЕИК ********* и ищеца „ЕОС МАТРИКС“ЕООД с ЕИК ********* , по силата на който
задължението на кредитополучателя , произтичащо от договора за кредит без обезпечение
от 13.04.2017г. е изкупено от ищеца. Ищецът е пристъпил към принудително събиране на
1
вземането си по договор чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК до РС-П. на 17.09.2021г. Образувано е ч.гр.д.№3278/2021г, по което е
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение. Това е
породило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане общо за сумата от 304лв., от които : 263.53лв. главница и
40.47лв. лихва за забава за периода 31.10.2018г до 17.09.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство
разноски.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.От същият е
подадено писмено становище, с което се поддържа иска и се прави искане за постановяване
на неприсъствено решение ако са налични предпоставките за това
В съдебно заседание ответникът се явява лично. Не оспорва не оспорва процесните
вземания нито по основание нито по размер.Твърди, че не е погасявала кредита си поради
липса на финансови средства.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3278/2021г. по описа
на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 17.09.2021г. ищецът е отправил искане до съда
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Издадена е Заповед
№1781/21.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Д. И. Ш. с ЕГН ********** / ответник по настоящото дело/ за
заплати на кредитора „ЕАС Матрикс“ЕООД / ищец по настоящото дело/ сумата от 263.53лв.
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
13.04.2017г , лихва за забава в размер на 40.47лв. за периода 31.10.2018г до 17.09.2021г.,
ведно със законната лихва, от 17.09.2021г. до изплащане на вземането. В заповедта за
изпълнение и в т.12 от заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.04.2017г между „ОББ“АД и
Д.Ш., вземането по който договор е прехвърлено на 25.06.2019г по договор за продажба и
прехвърляне на вземания от „ОББ“АД на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД . Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 15.10.2021г и на 18.10.2021г от длъжника Д.Ш. е
подадено възражение по чл.414 от ГПК.С разпореждане №5776 от 18.10.2021г. заповедният
съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това
разпореждане е връчено на заявителя на 25.10.2021г и на 18.11.2021г/ в едномесечния
преклузивен срок/ заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.
2
По допустимостта на иска съдът намира следното:
Предявеният специален положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е
процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирана страна- заявителя в
заповедното производство, след подадено в срок възражение от длъжника срещу заповедта
за изпълнение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, идентичен с
предмета на исковото производство.
Като допустим искът следва да бъде разгледан по същество. По същество на иска
съдът намира следното:
От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника
се установява, че на 13.04.2017г. между „ОББ“АД с ЕИК ********* в качеството на
кредитор и ответника Д. И. Ш. с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит без обезпечение, по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателят кредит в размер на 665лв. за покриване на
потребителски нужди. Кредитополучателят е поел насрещно задължение да върне кредита
дванадесет месечни анюитетни вноски , всяка в размер на 57.35лв. платима на 13 то число
на месеца. Краен срок на погасяване на кредита е 13.04.2018г. Уговорено е, че кредитът се
усвоява еднократно чрез превеждане на сумата по кредита на посочената в т.3 от договора
банкова сметка. Между страните няма спор, че кредитът е усвоен на датата на сключване на
договора.
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства/ лист 5-60 от
делото/, че на 25.06.2019г между „ОББ“АД и „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който банката е цедирала в полза на
ищеца всичките си вземания, описани в приложение №1А „ нобезпечен портфейл“ и
Приложение 1Б“ обезпечен портфейл“.Видно от приложение 1А към договора за цесия /
лист 54-55 от делото/ в същото фигурира и вземането по обсъдения по-горе договор за
кредит, в позиция 1671 на приложението , в което е процесното вземане е
индивидуализирано с дата на сключване на договора , номер на договора за потребителски
кредит, трите имена на длъжника, ЕГН размер на вземането, а именно 304 лв., от които
главница -263.53лв. и лихва за забава 40.47лв.
Видно от данните по делото/ известие за доставка/ ответницата Д.Ш. лично е
уведомена за цесията на 05.02.2021г.Уведомяването е извършено от цесионера в качеството
на пълномощник на цедента, въз основа на изрично пълномощно в тази насока.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК –
специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№3278/2021г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №1781 от 21.09.2021г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
3
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си , е договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 25.06.2019г. между него в качеството му
на цесионер и „ОББ“АД с ЕИК ********* в качеството му на цедент. Безспорно се
установи след съвкупния анализ на доказателствените материали , че такъв договор е
сключен, а и този факт не бе спорен. По своята правна природа цесията е способ за
прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение , като вземането преминава в патримониума на цесионера
в обема , в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В тази връзка безспорно се установи, наличие валидно договорно отношение
между„ОББ“АД с ЕИК ********* в качеството на заемодател и ответника по делото в
качеството му на заемополучател по договор за потребителски кредит без обезпечение,
сключен на 13.04.2017г., по който банката е кредитор и по който към момента на цесията
вземания на банката по този договор спрямо длъжника и настоящ ответник са били в общ
размер от 304лв, от които главница в размер на 263.53лв. и лихва за забава в размер на
40.47лв.Установи се, че тези вземания са в предметния обхват на, сключения на 25.06.2019г.
договор за цесия. Тук е момента да се посочи, че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи
действие спрямо длъжника-ответника по делото, цесията следва да му бъде съобщена с
оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя
страна вече се е разпоредил с вземането си. Уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор вземането
преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от
договора се отнася само до отношенията между страните по него-цедент и цесионер. Целта
на задължението на цедента на уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да
бъде защитен при изпълнението на неговото задължение да изпълни задължението си точно
като плати на надлежно легитимираното лице, което е актуалния носител на вземането към
момента на плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването/ така Определение
№978/18.07.2011г на ВКС по гр.д.№876/2011г. Такова възражение не се инвокира от
ответника . В съдебно заседание ответникът призна, че дължи исковата сума, но е
материално затруднена, тъй като сама гледа децата си и реализира доход в размер на
минималната работна заплата. Ответницата е преустановила плащанията по кредита поради
липса на финансови средства. Установи се от данните по делото, че цесията е съобщена на
длъжника.
4
Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че е платил
исковите суми.
Ето защо искът се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен
като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане за следните суми : сумата от 263.53лв., представляваща неизплатена главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.04.2017г, сумата от
40.47лв. лихва за забава за периода от 31.10.2018г до 17.09.2021г, за които суми е издадена
заповед №1781 от 21.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№3278/2021г по описа на РС-П. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението-17.09.2021г до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 25лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 75лв. лв. разноски в исковото производство.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Д.
И. Ш. с ЕГН ********** от село Д., община П., ул.“С.“№31, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“№4-6, представлявано от Р. И. М. - Т. за следните суми: сумата от 263.53лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 13.04.2017г, сумата от 40.47лв. лихва за забава за периода от 31.10.2018г
до 17.09.2021г, за които суми е издадена заповед №1781 от 21.09.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3278/2021г по описа на РС-П. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
17.09.2021г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. И. Ш. с ЕГН ********** от село Д., община П., ул.“С.“№31 да заплати
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“№4-6,
представлявано от Р. И. М. - Т. сумата от 25лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 75лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6