Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 958
гр. Перник, 23.08.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска
колегия, в
открито заседание на 28.07.2016 г., ІІІ-ти състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Зорница Кръстева-Дойчинова
при секретаря Д.А., като разгледа
гр.дело № 1287 по описа
за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Х.Г., с ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. Генадиева срещу А.Б.Г. ***, с ЕГН **********, с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК - за прекратяване на брака му с ответницата, сключен
на 21.09.1996 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака
по причини, изложени в исковата молба.
В
исковата молба е отразено, че от брака си, страните имат родени две деца – Боби
Стоянов Г., с ЕГН ********** – пълнолетен и Христина Стоянова Г., с ЕГН **********.
Посочено е, че от 2008 г. страните са във фактическа раздяла, поради възникнали
между тях различия във вижданията им за съвместен живот, поради което и не са
правили опити да се съберат отново. Отношенията, които поддържат са единствено
във връзка с грижите и отглеждането на децата. Бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което моли същия да бъде прекратен.
По
въпросите относно родителските права върху непълнолетното дете, местоживеенето
на детето, личните отношения и издръжката предлага на ответницата да постигнат
споразумение. По отношение на семейното жилище посочва, че същото е ползвано от
съпрузите под наем, след раздялата им е напуснато от двамата, поради което и
няма претенции към него. По време на брака си са придобили недвижим имот гараж
с променено предназначение – фризьорски салон.
Ответникът,
в рамките на указания едномесечен срок не е изразил становище по исковата
молба.
В
съдебно заседание, проведено на 28.07.2016 г., ищеца лично и чрез процесуалния
си представител адв. Генадиева, поддържа молбата си развод, като заявява, че не
желае да се изследва въпроса за вината. По отношение на родителските права,
заявява, че не възразява родителските права върху непълнолетното дете да бъдат
предоставени на майката. Моля да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в
минималния размер от 105 лв. Не възразява ответницата да запази брачната
фамилия след развода. Нямат семейно жилище, същото е напуснато и от двамата.
Режимът на лични отношения, моли да бъде освен събота и неделя два пъти месечно
и един месец през лятото, и свободен ежедневен при желание на детето и
родителя.
Ответницата,
чрез процесуалния си представител адв. Стоичкова, заявява, че желае да бъде
прекратен брака им, без изследване въпроса за вината. Посочва, че не оспорва
исковата молба, като е съгласна с предложените от ищцата последици от прекратяването
на брака.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
От
фактическа страна се установява:
Видно
от удостоверение за сключен граждански брак, за което е съставен акт за
граждански брак № 0238/21.09.1996 г. от Община Благоевград, страните по делото
са сключили граждански брак на 21.09.1996 г. и съпругата е приела фамилното име
на съпруга – Г..
От
брака си страните имат родени две деца Б. С. Г., с ЕГН ********** - пълнолетен
и Христина Стоянова Г., с ЕГН **********, родена на *** г. – непълнолетна.
Видно
от удостоверение № 3/31.03.2016 г., ищецът е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 3 190,48 лв. за периода от м.09.2015 г. до
м.02.2016 г., от “Макси сервиз” ООД, гр. Дупница.
Страните
няма семейно жилище.
По
делото е изслушано непълнолетното дете – Х. С. Г., с ЕГН **********, на 14 години, ученичка е в VІІ-мо ОУ в
гр.Перник, завършила е VІІ-ти клас и предстои да бъде VІІІ-ти клас. Живее в гр.
Перник, заедно с баба си и дядо си по майчина линия и по-големия си брат.
Заявява, че баща й живее в с. В. Заявява, че при баба си и дядо си живее по
собствено желание и се чувства добре при тях. Те полагат необходимите грижи за
нея. Живеят в къща, където дели една стая с брат си. Майка й живее в Гърция от
около 8 години, с нея поддържа връзка често. Майката изпраща средства за нейното
отглеждане. С баща си също поддържа ежедневен контакт, той също отделя средства
за нейната издръжка. Не посещава допълнителни, извънкласни курсове и
мероприятия.
Изслушания
по делото социален работник, от Д “СП”, гр. Перник посочва, че след проведен
разговор с непълнолетното дете, същото е споделило, че желае живота му да
продължи по начина, по който е бил досега. Желае майката да упражнява
родителските права, да я посещава периодично в Гърция когато е възможно, което
се и случва, и да контактува с баща си почти ежедневно.
По
делото е разпитана и бабата на детето, по бащина линия и майка на ищеца – Н. С.
В., на 70 г. Свидетелката посочва, че живее в с. *******, Кюстендилско, а
ищецът не живее от 20 години с нея. Живее в гр. Перник на квартира, съвсем сам.
Децата не живеят с него. Те живеят при другата им баба. Децата общуват
ежедневно с баща си. Не живеят заедно със съпругата му от 8 години, но не знае
причината за това. Знае, че тя в момента е в Гърция на работа, където заминала вследствие
на раздялата между двамата. Счита, че в момента двамата съпрузи са в добри
отношения, общуват. Не знае защо искат да се разведат. За тези 8 години не са
правили опити да се съберат и да изгладят проблемите си. Децата й споделяли, че
майка им има хубава работа в Гърция и няма намерение да се връща.
Въз
основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за
доказано, че от 2008
г. страните се намират в състояние на фактическа
раздяла. Не
се изясняват причините за настъпилата фактическа раздяла, но тъй като няма да
бъде изследван въпросът за вината, причините за раздялата не са от съществено
значение. От 2008 г. страните са разделени, а ответницата е заминала да живее и
работи в чужбина - Гърция, като от тогава
до момента страните не са правили опити да възстановят или заздравят брачната
връзка.
Тези
обстоятелства, както и трайната фактическа раздяла между страните са довели до
формално съществуване на брачната връзка и разстройство на брака като смисъл на
брачната институция. При тези отношения
между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание,
като това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива за
възстановяване на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка
следва да бъде прекратена. Израз на това състояние на брака е и трайната
раздяла между съпрузите. Самата фактическа раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака
(ППВС № 10/1971 г., т.3), както и не всяка фактическа раздяла между съпрузите
води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай страните
са трайно разделени от около 8 години, като дори поддържат връзка помежду си, но
не са правили опити да възстановят брачната си връзка, като дори ответницата
няма намерение да се връща в страната. Това е израз на дистанциране и разграничаване
от семейството и семейните отношения и проблеми. От момента на раздяла –още през
2008 г., бракът съществува само
формално, поради което наред с останалите обстоятелства самата
раздяла също обуславя извода за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По вината за разстройство на брака:
Искане по чл. 49, ал. 3 СК не е направено от ищеца,
като в съдебно заседание, той посочва, че не желае да се изследва въпросът за
вината относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. По тази
причина и по аргумент на противното основание, съдът не следва да се произнася
по въпроса за вината.
По иска по чл. 127, ал.2 СК за родителските права:
Спор за
присъждане на родителските права по отношение на непълнолетното дете – Х. С. Г.
няма, тъй като бащата не претендира да упражнява родителските права. Към настоящия момент, след раздялата на родителите, детето е
останало да живее при бабата и дядото по майчина линия, където се чувстват
добре, желаят да живеят при тях. От раздялата на родителите си, детето поддържа
ежедневна връзка и с двамата си родители, от което се чувства добре. С баща си
се среща почти ежедневно, а с майка си поддържа връзка по телефона. Бащата не
се противопоставя на това родителските права върху детето да бъдат предоставени
на майката. Детето заявило пред социалния работник, че желае майката й да
упражнява родителските права върху нея. Поради това, съдът намира, че в
интерес на детето е упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете – Х. С. Г. да бъдат предоставени на тяхната майка А.Б.Г..
Предвид липсата на спор в тази насока, а и с оглед анализа на
събраните по делото доказателства, упражняването
на родителските права по отношение на децата следва да бъдат предоставени на
майката А.Б.Г..
Местоживеенето на
децата следва да бъде определено по местоживеенето на майката.
По отношение на личните отношения:
С исковата молба, бащата
е поискал от съда да определи подходящ режим на лични отношения между него и детето.
Бащата в съдебно заседание заявява, че желае освен стандартния режим на лични
отношения – всяка първа и трета събота и неделя с преспиване в дома на бащата,
и един месец през лятото, да бъде дадена възможност и на свободен
ежедневен режим при желание от страна на детето и родителя. С оглед запазване на връзката между бащата
и детето, съдът счита, че следва да се определи режим на лични отношения между
същите, който да са в интерес на детето. С оглед на това, както и предвид
обстоятелството, че единият родител не пребивава постоянно на територията на
страната ни и с оглед това, че детето и бащата поддържат ежедневна връзка и
контакт, съдът счита, че следва да определи режим на лични отношения, както
следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 19,00 ч. в неделя, с
преспиване в дома на бащата, един месец през лятната ваканция и пет през
зимната, които да не се съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и
да им се предостави възможност, да осъществяват личен контакт във всеки един
момент, в който пожелаят и това не представлява затруднение за другия.
По иска по чл. 143 СК за издръжка на
децата.
Безспорно
е, че всеки родител е задължен да издържа своите деца съобразно своите
възможности и материално състояние. В случая безспорно е, че детето е непълнолетно
и родителя, при който не живее следва да му заплаща издръжка в определен размер
съобразно възможностите си. По отношение размер на издръжката, която следва да
се заплаща на децата, съдът следва да съобрази следното. Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждане на детето, като те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат
- чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер
на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на
децата да получат издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството “ненавършило пълнолетие дете”. Съдът следва да определи
издръжка, която е в интерес на децата и съответства на доходите на родителя,
като вземе предвид представените по делото доказателства.
Бащата моли за определяне
на минимален размер на издръжката, в размер на 105 лв. месечно, а майката не се
противопоставя на това. Предвид на това не е налице спор относно размера на
издръжката. Предвид на липсата на спор относно размера, както и относно факта,
че посочения размер е в законосъобразен размер, макар и минималния такъв, съдът
следва да определи размер на издръжката от 105,00 лв. за детето, считано от
подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска с падеж последно число на месеца, за който се дължи
издръжката.
По иска
за предоставяне на семейното жилище по чл. 56 СК
Страните
заявява, че семейното жилище е ползвано от тях с договор за наем, същото е собственост
на трети лица, след раздялата им, е напуснато и от двата и никой от тях няма
претенции за ползването му.
По отношение на фамилното име
След
развода съпругата моли да запази брачното си фамилното име, а именно Г..
Доколкото това е желание на съпругата, а ищеца и съпруг а не възразява, то
съдът намира, че при прекратяването на брака, съпругата ще носи брачната си
фамилия Г..
Съпрузите
нямат претенции за издръжка един от друг.
По разноските
Съдът
определя окончателна ДТ за развода от 50,00 лв., като с исковата молба за
развод, ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25,00 лв. Останалата част от
дължимата държавна такса, следва да се поеме и от двете страни по делото
солидарно, тъй като съдът не се е произнесъл по вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, поради изрично желание за това и разноските
следва да се понесат от двамата. Тъй като с решението си, съдът не разпределя
собственост, допълнителна държавна такса не се дължи.
На
основание чл. 78, ал.6 ГПК, следва дължимата държавна
такса за иска по издръжката да бъде възложена на ищеца, като същия бъде осъден
да заплати държавна такса в размер от по 151,20 лв., представляваща 4% върху
присъдения размер на издръжката, определен за три години.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 21.09.1996 г. граждански брак, за
което е съставен акт за граждански брак № 238/21.09.1996 г. на Община Б. между А.Б.Г., с ЕГН **********,*** и С.Х.Г.,***,
с ЕГН **********, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, без да изследва и да се произнася по
въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяването на брака А.Б.Г., да запази брачното
си фамилно име – Г..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху непълнолетното дете Христина Стоянова Г., с ЕГН **********,
на нейната майка А.Б.Г., с ЕГН
**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на детето с неговия баща
С.Х.Г., с ЕГН ********** в следния смисъл – бащата има право да взима детето
при себе си всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 19,00 ч. в неделя, с
преспиване в дома на бащата, един месец през лятната ваканция и пет през
зимната, които да не се съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Бащата и
детето могат да
осъществяват личен контакт във всеки един момент, в който пожелаят и това не
представлява затруднение за някой от тях.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, е
собственост на трети лица, същото е ползвано от съпрузите под наем и двамата
нямат претенции за ползването му.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на непълнолетното дете
– Х. С. Г. на адреса на нейната майка и законен представител А.Б.Г., с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА С.Х.Г., с ЕГН **********,*** да заплаща на непълнолетното
си дете – Х. С. Г., с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на по 105,00 лева,
считано от подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи
до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска с падеж последно число на месеца, за който се дължи
издръжката.
СЪПРУЗИТЕ, при прекратяване на брака си, не
си дължат издръжка.
ОСЪЖДА С.Х.Г., с ЕГН **********,*** да заплати
по сметка на Пернишкия районен съд сумата от общо 151,20 лв. държавна такса по
иска за издръжка.
ОСЪЖДА С.Х.Г., с ЕГН **********,*** и А.Б.Г., с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно по
сметка на Пернишкия районен съд сумата от 25,00
лв. дължима държавна такса по иска за развод.
ДОПУСКА, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: