№ ………
гр. Варна,
..............................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на десети ноември през
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
С участието на прокурора при Окръжна
прокуратура – Варна Силвиян Иванов и при секретаря Камелия Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова кас. адм. нак. д. № 2190/2022 г.
на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна (РД), подадена чрез пълномощник мл. експерт В.К., срещу Решение
№ 552 от 20.04.2022 г. по АНД № 1204/2022 г. на Районен съд – Варна (РС –
Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 23-0001590 от 24.09.2021
г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна. С отмененото НП на „Б.к.
“ ЕООД, ЕИК ** за нарушение на чл. 91в, т. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, на
основание чл. 104 ал. 7 ЗАвтП.
С жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като
съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил
материалния закон. Сочи се, че в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и в процесното НП изпълнителното деяние е обективирано в
непредставяне за проверка на контролните органи всеки тахографски лист,
по-конкретно от 01.01.2021 г. до 06.06.2021 г., от което недвусмислено следва,
че става въпрос за отказ за предоставяне на информация. Изтъква се, че нормата
на чл. 104, ал. 7 ЗАвтП не изисква отказът за предоставяне на данни от картата
на водача да е непременно изричен, т.е. може да се изрази и в мълчаливо бездействие
на превозвача да предостави поисканите от контролните органи данни, като в този
случай административнонаказващият орган не дължи да изследва и доказва
причините на отказа – в смисъл дали те се дължат на простото несъхраняване на
тахографски листи или са други по естеството си. Настоява се, че след като документите
са изискани от превозвача с Покана с изх. № 81-00-51-508/07.07.2021г. и не са представени
в пълен обем, то е налице мълчалив отказ документите да бъдат представени, като
превозвачът е лицето, което следва да посочи поради какви обстоятелства и
причини изисканите документи не са представени. Поддържа се, че не следва
повторно органът да изисква представянето им. Касаторът се позовава на съдебна
практика на районните и административни съдилища. Искането е да се отмени
решението на РС – Варна и да се потвърди НП. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат от насрещната страна
при условията на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН и се претендира присъждане на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, съобразно чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Ответната страна – „Б.к. “ ООД, ЕИК **, не изразява становище по
касационната жалба.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на
жалбата и пледира за оставяне в сила на въззивното решение като постановено при
спазване на процесуалните правила и закона.
Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди
фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, мотивите на
обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на
касационната проверка, очертан в чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от
фактическа и правна страни следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е
неблагоприятно за него, поради което се явява процесуално допустима.
С оспореното в настоящото производство решение РС – Варна е отменил НП № 23-0001590
от 24.09.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с
което на „Б.к. “ ЕООД за нарушение на чл. 91в, т. 1 ЗАвтП е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, на основание чл. 104 ал. 7 ЗАвтП.
Нарушението, визирано в НП, се изразява в следното: На 15.07.2021 г.
дружеството-превозвач не предоставя за проверка от контролните органи всички
тахографски листи в 7-дневния срок, изтичащ на 14.07.2021 г., изискани с покана
с рег. № 84-00-51-508/5/07.07.2021 г. за проверка на документи в раздел I, т.5 – тахографски листи за периода от
01.01.2021 г. до 06.06.2021 г., използвани в монтирания аналогов тахограф марка
„VDO”, в товарен автомобил ***от категория N3, като за дата 07.01.2021 г. не е представен
тахографски лист за извършен превоз по маршрут гр. Варна – с. Кранево, видно от
пътен лист серия „ТВ“ № 521617/07.01.2021 г. и товарителница серия „ТВ“ №
100/16.01.2021 г. Според описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,
нарушението не е изолиран случай, а не са представени при поискване и
тахографски листи за датите 26.01.2021 г., 26.02.2021 г. и 01.03.2021 г., като
се твърди, че отново били извършвани превози, видно от посочените в НП пътни
листове и което, според административнонаказващия орган, обуславя неприложимост
на института на „маловажния случай“ по чл. 28 ЗАНН.
Въззивният съд приема, че НП и АУАН изхождат от компетентни органи и са
съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, а съставянето на АУАН в присъствието само
на един свидетел и липсата на мотиви в НП защо наказващият орган приема, че не
е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН, не представлява съществено нарушение,
опорочаващо производството.
За да отмени НП районният съд стига до извод за наличие на допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на
защита на обвинения субект и до неправилно приложение на закона. РС – Варна приема, че посочената правна
квалификация на деянието, съпоставена с фактическите обстоятелства, описани в
АУАН и НП, сочат на неяснота на предявеното обвинение, като процесуалните
пропуски в съдържанието на АУАН и НП са съществени – липсва описание на
нарушението, съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
и е препятствана проверката по същество относно изпълнение на задължението по
чл. 91в, т. 1 ЗАвтП.
Анализирайки посочената в НП за нарушена материалноправна норма на чл. 91в,
ал. 1 ЗАвтП и посочената санкционната разпоредба – чл. 104, ал. 7 ЗАвтП,
районният съд сочи, че са регламентирани две отделни изпълнителни деяния,
обявени за наказуеми – „несъхраняване тахографските листа за период 365 дни“ или „отказ да ги предостави за проверка от
контролните органи“. Според въззивния съд сред възможните форми на изпълнително
деяние съгласно санкционната разпоредба няма „не предоставя в законоустановения
срок ...“, както е посочил административнонаказващият орган. Прието е, че
формулираното в случая обвинение – непредставяне на процесната информация в
срока на поканата, не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното
деяние от законодателя. Същевременно, според районния съд, не са описани в АУАН
и в НП обстоятелства, сочещи на несъхраняване на тахографските листа и няма
формулирано такова обвинение, а за да е налице отказ за предоставяне на
тахографски листа, то такива следва да съществуват и да се съхраняват от
превозвача, но и този факт не е изложен. Въззивният съд констатира, че не е
предприето разследване за установяване на причината за непредставяне на
тахографските листове.
РС – Варна приема, че пълната неяснота в какво се състои съставомерното
бездействие на дружеството-превозвач е рефлектирало върху правото му на защита
и препятства съдебната проверка дали има допуснато нарушение и правилно ли е
било санкционирано, поради което с обжалваното решение е отменено НП.
Решението на РС – Варна е правилно.
При надлежно установяване на фактите по делото, въззивният съд е достигнал
до правилния извод за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Правилно въззивният съд приема, че в обжалваното пред него НП не се съдържа
описание на деянието „не съхранява тахографските листи“ или на деянието „отказва
да ги предостави за проверка от контролните органи“. Описаното в НП деяние не осъществява
състава на което и да е от двете алтернативно уредени нарушения в чл. 104, ал.
7 ЗАвтП, което, от своя страна, внася неяснота на предявеното обвинение, за
което е наложена санкция.
В случая
както в АУАН, така и в НП не са изложени факти и обстоятелства, релевантни за
форма на изпълнително деяние, която форма да е сред посочените в чл. 104, ал.7
ЗАвтП. Словесното описание на деянието не съответства на визираната санкционна
норма, въз основа на която е наложена имуществената санкция на наказаното
дружество. От съдържанието на процесното НП не става ясно дали не се или се съхранява
изисканата информация или е налице отказ от страна на дружеството да я предостави.
Правилно районният съд приема, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН по отношение описанието
на нарушението, които засягат правото на защита на наказаното лице и препятстват
съдебната проверка, респ. довели са до опорочаване на административнонаказателното
производство и не могат да бъдат санирани в настоящия процес, поради което
правилно и законосъобразно районният съд е отменил НП.
На основание
чл. 221, ал.2, изр. 2 АПК касационната инстанция напълно споделя мотивите на
въззивния съд и препраща към тях.
Следва да се посочи само следното:
Деянията „не съхранява“, „отказва да предостави“ и „не предоставя за
проверка на свързаните с превозната дейност документи“ са различни, което
налага във всеки конкретен случай да се изясни дали въобще са налице изисканите
документи и ако превозвачът ги притежава, отказва ли да ги предостави на
контролните органи. Административнонаказателната отговорност не следва да се основава
на разширително тълкуване на административнонаказателните норми, предвид
основните начала на правото на Република България. Порокът – неяснота,
непълнота и непрецизност в словесното описание и некореспондирането на
описанието с правна квалификация на извършеното нарушение винаги съставлява
съществен такъв, тъй като внася неопределеност в обвинението, предмет на АУАН и
НП и нарушава правото на защита на посочения извършител. Процесуалният пропуск
е съществен, тъй като в хода на съдебното следствие не могат да се установяват
факти, с които да се допълва административнонаказателното обвинение.
Като неоснователно се възприема от настоящия състав възражението на
касатора, че е налице мълчалив отказ за предоставянето на изисканата информация
за проверка от контролните органи. Отказът предполага манифестирана, изявена
воля, която едно юридическо лице проявява чрез своите представителни органи.
Приравняването на бездействието (представляващо отсъствие на воля и действие) на
отказ, който във всички случаи се осъществява чрез активно проявена воля или
действие, е недопустимо във строго формалния административнонаказателен процес.
Посочената от касатора съдебна практика, в частност Решение № 1541 от 24.11.2021
г. на АдмС – Варна по КАНД № 3424/2019 г., Решение № 550 от 26.04.2021 г. на
АдмС – Варна по КАНД № 509/2021 г., са постановени при преодоляна към настоящия
момент позиция на съставите на АдмС – Варна по казуси с идентична или сходна
фактическа обстановка.
Решението на РС – Варна е постановено при липсата на касационните основания
по чл. 348 НПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила.
При извършената служебна проверка на обжалваното съдебно решение по отношение
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за което настоящата инстанция е задължена съгласно чл. 218, ал.2 АПК, не се
установява решението да страда от пороци, които да са основания за отмяна,
обезсилване или обявяване нищожността му.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото ответникът по
касационната жалба не претендира такива.
На основание чл. 221, ал.2, предл. 1 АПК, вр. чл. 63в, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 552 от 20.04.2022
г. по АНД № 1204/2022 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.........................
2........................