Присъда по дело №289/2021 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 14
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20212130200289
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Карнобат, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Наказателно дело частен
характер № 20212130200289 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия И. А. Р. – роден на *****, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 31.07.2021 г. в с. К., общ. Сунгурларе, обл.
Бургас в съучастие като съизвършител с Р. А. Р. и А. Р. Е., чрез нанасянето на
удари по главата и тялото на тъжителя С. М. Я., причинил на същия лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на горните клепачи и на
двете му очи, кръвосядане на долния клепач на лявото му око, кръвонасядане
на конюнктивата на лявото му око, разкъсно-контузна рана по гърба на носа
му, счупване на костите на носа му, контузия на ставната повърхност на
лявата му раменна кост и лява лопатка, довели до разстройство на здравето
му, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал.1
от НК, във връзка с чл. 20 ал.2 от НК, поради което НА ОСНОВАНИЕ чл. 78
А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното от
него горепосочено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20
ал.2 от НК, като МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ГЛОБА в размер на 2500,00 лева /две хиляди и петстотин лева/ в полза на
Държавата.
II. ПРИЗНАВА подсъдимия Р. А. Р. - роден на *****, ЕГН **********
1
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 31.07.2021 г. в с. К., общ. Сунгурларе, обл.
Бургас в съучастие като съизвършител с И. А. Р. и А. Р. Е., чрез нанасянето на
удари по главата и тялото на тъжителя С. М. Я., причинил на същия лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на горните клепачи и на
двете му очи, кръвосядане на долния клепач на лявото му око, кръвонасядане
на конюнктивата на лявото му око, разкъсно-контузна рана по гърба на носа
му, счупване на костите на носа му, контузия на ставната повърхност на
лявата му раменна кост и лява лопатка, довели до разстройство на здравето
му, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал.1
от НК, във връзка с чл. 20 ал.2 от НК, поради което НА ОСНОВАНИЕ чл. 78
А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното от
него горепосочено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20
ал.2 от НК, като МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ГЛОБА в размер на 2500,00 лева /две хиляди и петстотин лева/ в полза на
Държавата.
III. ПРИЗНАВА подсъдимия А. Р. Е. – роден на *****, ЕГН
********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 31.07.2021 г. в с. К., общ.
Сунгурларе, обл. Бургас в съучастие като съизвършител с И. А. Р. и Р. А. Р.,
чрез нанасянето на удари по главата и тялото на тъжителя С. М. Я., причинил
на същия лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на горните
клепачи и на двете му очи, кръвосядане на долния клепач на лявото му око,
кръвонасядане на конюнктивата на лявото му око, разкъсно-контузна рана по
гърба на носа му, счупване на костите на носа му, контузия на ставната
повърхност на лявата му раменна кост и лява лопатка, довели до разстройство
на здравето му, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по
чл. 130, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20 ал.2 от НК, поради което НА
ОСНОВАНИЕ чл. 78 А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност за извършеното от него горепосочено престъпление по чл. 130,
ал.1 от НК, във връзка с чл. 20 ал.2 от НК, като МУ НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 2500,00 лева
/две хиляди и петстотин лева/ в полза на Държавата.
ОСЪЖДА подсъдимите И. А. Р. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска, Р. А. Р. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска
2
и А. Р. Е. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Н., общ.
Карнобат, обл. Бургаска, да заплатят солидарно на С. М. Я., ЕГН **********
от с. К., общ. Сунгурларе, обл. Бургаска сумата от 5000,00 лева /пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинените на С. М. Я.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и
страдания, причинени му в резултат на извършено срещу него горепосочено
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК във връзка с чл. 20 ал.2 от НК на дата
31.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 31.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ същия предявен граждански иск от С. М. Я., ЕГН **********
от с. К., общ. Сунгурларе, обл. Бургаска против И. А. Р. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска, Р. А. Р. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска
и А. Р. Е. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Н., общ.
Карнобат, обл. Бургаска в останалата му част - до пълния му предявен размер
от 10000,00 лева /десет хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимите И. А. Р. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска, Р. А. Р. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска
и А. Р. Е. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Н., общ.
Карнобат, обл. Бургаска, да заплатят солидарно на С. М. Я., ЕГН **********
от с. К., общ. Сунгурларе, обл. Бургаска сумата от 300,00 лева /триста лева/,
представляваща обезщетение за причинените на С. М. Я. имуществени вреди,
причинени му в резултат на извършено срещу него горепосочено
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК във връзка с чл. 20 ал.2 от НК на дата
31.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 31.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
Вещественото доказателство 1 бр. компакт диск (CD-R), представен
на съда от „Районен център 112“ - Бургас към Дирекция „Национална система
112“ към МВР, който е с надпис 105840-28 с дата 19.01.2022 г. и е представен
с писмо рег. № 105840-28 от 19.01.2022 г., вх. № 255 от 20.01.2022 г., находящ
се към лист 56 от настоящото дело да остане приложено към материА.те по
делото.
3
ОСЪЖДА подсъдимия И. А. Р. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска да заплати на С. М. Я.,
ЕГН ********** от с. К., общ. Сунгурларе, обл. Бургаска, същия със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. ***** чрез адв. Т. Д. направените по делото съдебни
разноски в размер на 209 лева, на основание чл.189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. А. Р. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска да заплати на С. М. Я.,
ЕГН ********** от с. К., общ. Сунгурларе, обл. Бургаска, същия със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. ***** чрез адв. Т. Д. направените по делото съдебни
разноски в размер на 209 лева, на основание чл.189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Р. Е. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска да заплати на С. М. Я.,
ЕГН ********** от с. К., общ. Сунгурларе, обл. Бургаска, същия със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. ***** чрез адв. Т. Д. направените по делото съдебни
разноски в размер на 209 лева, на основание чл.189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия И. А. Р. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска да заплати държавна такса
в размер на 83,34 лева върху уважените части от предявените граждански
искове за имуществени и неимуществени вреди, както и държавна такса в
размер на 5.00 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист за горепосочените
суми, които суми да се приведат по сметката на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. А. Р. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска да заплати държавна такса
в размер на 83,34 лева върху уважените части от предявените граждански
искове за имуществени и неимуществени вреди, както и държавна такса в
размер на 5.00 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист за горепосочените
суми, които суми да се приведат по сметката на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Р. Е. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Н., общ. Карнобат, обл. Бургаска да заплати държавна такса
в размер на 83,34 лева върху уважените части от предявените граждански
искове за имуществени и неимуществени вреди, както и държавна такса в
размер на 5.00 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист за горепосочените
суми, които суми да се приведат по сметката на Районен съд Карнобат.
4
ПРИСЪДАТА може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
15-дневен срок, считано от ДНЕС.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 14 по НЧХД № 289/2021 г.

Съдебното производство е образувано по тъжба на С. М. Я. против И..
АЛ. Р., Р. АЛ. Р. и АЛ. Р. ЕМ., за престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20 ал. 2
от НК.
В образуваното наказателно производство бяха приети за съвместно
разглеждане предявените от тъжителя граждански искове против
подсъдимите за сумата от 10000 лв., представляваща претърпени в резултат
на деянието неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки
и страдалия, както и за сумата от 300 лв., представляваща причинени му в
следствие същото извършено от тях престъпление имуществени вреди.
Частният тъжител чрез своя повереник в съдебно заседание поддържа
обвинението и пледира за признаване на подсъдимите за виновни в
извършване на престъплението, посочено по-горе и налагане справедливо
наказание на всеки един от тях. Освен това същият повереник на частния
тъжител поддържа изцяло така предявените граждански искове срещу
тримата подсъдими и моли осъждането им да заплатят на тъжителя солидарно
сумата от 10000 лв. неимуществеи вреди, изразяващи се в претърпените от
тъжителя болки и страдания в следствие на извършеното престъпление от
тримата подсъдими срещу него, както и осъждането на същите да заплатят
солидарно на тъжителя и сумата от 300 лв., представляваща причинени му в
следствие същото извършено от тях престъпление имуществени вреди.
Същите граждански искове се поддържат ведно с присъждането на законните
лихви, считано от датата на увреждането на тъжителя. Частния тъжител чрез
повереника си претендира и осъждането на подсъдимите да му заплатят
направените от него по настоящото дело съдебни разноски.
Подсъдимите редовно призовани се явяват само на първото съдебно
заседание, като на следващите съдебни заседания участват чрез надлежно
упълномощения от тях защитник, като чрез защитникът си изразяват
становище, че не са извършители на престъплението в което са обвинени и не
се признават за виновни, като молят съдът да ги оправдае по така
предявеното им обвинение, респ. и свързаното с това неуважаване на
предявените граждански искове от тъжителя срещу тях за причинените му
неимуществени вреди в размер на 10000 лв., както и сумата от 300 лв. за
причинените му имуществени вреди. Претендират за разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

1
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

На 31.07.2021 г. в с. К. след обяд тъжителят С. М. ЯХ. и лицето Б. Я.,
които били роднини, заедно със свидетеля Р.К.С., седнали на маса на центъра
на с. К. пред магазина за хранителни стоки и започнали да употребяват
алкохол, като пили бири. Известно време след това в центъра на с. К.
пристигнали с управляван от подсъдимия И.. АЛ. Р. лек автомобил, същия
подсъдим ведно със свидетелката Ю.Ю.М., като последните отишли на гости
при бабата и дядото на свид. М., за да я видят как е със здравето. След като се
срещнали с бабата, дядото и брата на свид. Ю.М. – свид.С.Ю.М., същите
постояли известно време в тяхната къща, като след това подс.И.Р. и свид.
Ю.М. решили да си тръгват с управлявания от подс. И.Р. автомобил за с. Н.,
където същият подсъдим живеел заедно с брат си подс. Р. АЛ. Р. и баща си
подс.АЛ. Р. ЕМ.. При тръгването си от с. К. за с.Н. подс. И.Р. и свид.М.
видели, че на маса пред магазина за хранителни стоки пиел бира лицето Б. Я.
и тъй като двамата имали дрезги помежду си от дълго време, поради факта, че
преди известно време Б. Я. и свид.Ю.М. били приятели и имали връзка
помежду си, а сега приятел на същата свидетелка Ю.М. бил подс. И.Р., между
подс. И.Р. и лицето Б. Я. възникнал конфликт, като същите започнали да се
обиждат едни други. Като видял това свид.С. ги помолил най-учтиво да
прекратят дрязгата между тях и казал на подс.И. Р. да се качат със свид.М. и
за се приберат в тяхното село, за да няма повече конфликти. Подс. И.Р. обаче
отказал да се прибере с автомобила си в с.Н., където живеел и останал заедно
със свид.Ю.М. до колата си, като се обадил на брат си Р. АЛ. Р. и баща си АЛ.
Р. ЕМ. да му дойдат на помощ. След около половин час в с.К. с автомобил
дошли подс. Р. АЛ. Р., брат на първия подсъдим И.Р. и подс. АЛ. Р. ЕМ. –
баща на подсъдимите И.Р. и Р.Р., като същите слезли от колата и заедно с
подс.И.Р. нападнали тъжителя С.Я., като започнали да го удрят с юмруци и го
ритали с ритници, след което го съборили от стола на който той седял и
тримата продължили да го ритат и да го удрят докато същият бил в паднало
положение, като същият побой над тъжителя продължил около 4-5 минути.
След това намиращите се там хора се опитали да ги разтърват, като спасят
тъжителя Я. от побоя, който му нанасяли тримата подсъдими, като свид.
А.М.Х. – кмет на с.К. хванал подс. АЛ. Р. ЕМ., като по този начин го
възпрепятствал да не нанася побой на тъжителя С.Я., като в последствие,
поради намесата и на други хора побоят над тъжителя бил преустановен и от
страна на подсъдимите И.Р. и Р.Р., които били възпрепятствани да продължат
същия побой от страна на свид.А.Х. и свид.М.Х.М., като след това всички
подсъдими се качили на двете коли заедно със свид. Ю.М. и си отишли.
В следствие на нанесения му побой на тъжителя С. М. ЯХ. в следствие
на нанасяне на удари в областта по главата и тялото му от тримата подсъдими
му била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на
горните клепачи и на двете му очи, кръвосядане на долния клепач на лявото
2
му око, кръвонасядане на конюнктивата на лявото му око, разкъсно-контузна
рана по гърба на носа му, счупване на костите на носа му, което увреждане е
довело до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота и
контузия на ставната повърхност на лявата му раменна кост и лява лопатка,
довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота.
Тъжителят не е губил съзнание, като описаните увреждания са посочени в
съдебно-медицинско удостоверине № 346/2021 г. от д-р С.Ш. – ординатор в
отделение по съдебна медицина при УМБАЛ АД гр. Бургас при извършения
на тъжителя С.Я. преглед на 02.08.2021 г., като са посочени от същото
медицинско лице, че същите получени наранявания отговарят да са получени
по време и начин, както се съобщава от подстрадалия – тъжителя Я. при
действието на твърд, тъп предмет, каквито могат да са ударите с човешка
ръка или крак.
На 02.08.2021 г. след нанесения му побой тъжителят, тъй като чувствал
болки от нанесените му телесни повреди отишъл в Университетска
многопрофилна болница за активно лечение - Бургас АД, където бил
прегледан и при който преглед било установено, че на тъжителя С.Я. е
нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, която е
посочена по-горе, изразяваща се в кръвонасядания на горните клепачи и на
двете му очи, кръвосядане на долния клепач на лявото му око, кръвонасядане
на конюнктивата на лявото му око, разкъсно-контузна рана по гърба на носа
му, счупване на костите на носа му, което увреждане е довело до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота и контузия на ставната
повърхност на лявата му раменна кост и лява лопатка, довели до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота, за което му било издадено
горепосочено съдебно-медицинско удостоверение № 346/2021 г. от д-р С.Ш..
На 03.08.2021 г. същия тъжител, тъй като бил получил удари по лицето
и по носа си, като имал кървене от носа му е посетил отделение по Ушно-
носно-гърлени болести при УМБАЛ – Бургас АД, където му е било направено
допълнително изследване, като се установило, че в следствие на счупване на
костите на носа му следва да му бъде направено операция, респ. оперативно
лечение на носа му, тъй като се изисквала оперативна намеса, като на
04.08.2021 г. се извършила оперативна интервенция на носа му, като било
извършено закрито наместване на ностната му фрактура, респ. наместване на
костите на носа му с обща анестезия, респ. при употреба на съответна упойка
след което същият бил изписан, като му били назначени три контролни
прегледа. За същите прегледи и операция тъжителя С.Я., тъй като нямал
здравни осигуровки, заплатил сумата от 300 лв. за което му била издадена
фактура и касов бон.
Същите горепосочени увреждания съдът кредитира като лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, като съдът намира, че същите
телесни повреждания са от вида на телесните повреди, които причиняват
съответно телесно увреждане по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, в който
3
смисъл е и съответната постоянната практика на ВС на РБ. В същия смисъл е
и Постановление № 3/27.09.1979год. на Пленума на ВС на РБ, където се
посочва, че лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК е налице
когато са налице разстройство на здравето, извън случаите на тежка или
средна телесна повреда, като в случая се касае за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите, както и в по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданията. В същото
постановление е посочено, че леки телесни повреди с разстройство на
здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК са случаите на нараняване на
кожата, насиняване на части на тялото, счупване на ностни костици,
изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно
сътресение без загуба на съзнанието и контузни рани /както е в настоящия
случай/ и мн.други. Тука съдът намира, че съгласно НК и горепосоченото
Постановление на ВС на РБ нанесените леки телесни повреди на тъжителя
С.Я., а именно: изразяваща се в кръвонасядания на горните клепачи и на
двете му очи, кръвосядане на долния клепач на лявото му око, кръвонасядане
на конюнктивата на лявото му око, разкъсно-контузна рана по гърба на носа
му, счупване на костите на носа му, което увреждане е довело до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота и контузия на ставната
повърхност на лявата му раменна кост и лява лопатка, довели до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота, които са пречинени на
същия тъжител от тримата подсъдими и с които е причинено временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота и следва да се квалифицират
като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ И ПРАВНИ ИЗВОДИ

Горепосочената така установена от съда фактическа обстановка по
настоящото дело се подкрепя от приложените по делото пИ.ени доказателства
– съдебно-медицинско удостоверение № 346/2021 г., издадено от д-р С.Ш. –
ординатор в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ АД гр. Бургас на
дата 02.08.2021 г., епикриза на С. М. Я., фактура издадена от УМБАЛ –Бургас
АД за заплащане на сумата от 300 лв. от тъжителя Я. в качеството му на
здравно неосигурен пациент за извършените му преглед и оперативно
лечение на носната му фрактура ведно с касов бон към нея, формуляр за
заплащане на услуга по ценоразпис на УМБАЛ –Бургас АД от която е видно
че С.Я. е заплатил горепосочената сума от 300 лв. за лечението си в
горепосоченото здравно заведение, свидетелство за съдимост на тримата
подсъдими, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели: Р.К.С. – без родство със страните по делото, А.М.Х. – без родство
със страните по делото, М.Х.М. – без родство със страните по делото и
4
отчасти от показанията на свидетелите Ю.Ю.М. – живееща на семейни начала
с подс. И.. АЛ. Р. и С.Ю.М. – брат на свидетелката Ю.М..
В тази връзка съдът намира, че с оглед на показанията на свид. Р. С.,
който се явява един от свидетелите очевидец на извършеното престъпление
от тримата подсъдими срещу тъжителя и то от началото до края му, с оглед
на това, че същият е без родство със страните по делото и по този начин се
явява незаинтересован от изхода на същото дело, то съдът кредитира
неговите показания като достоверни с оглед на изложеното в тях – че тримата
подсъдими са извършили престъплението срещу тъжителя. Същите показания
на горепосочения свидетел допълващи се с показанията на свид. А.М.Х. и
М.Х.М., които се явяват непротиворечиви едни с други допринасят за това, че
с тях се изяснява, че тримата подсъдими са извършители на горепосоченото
престъпление срещу тъжителя, тъй като същите доказателства се явяват както
бе посочено по-горе както допълващи се и непротиворечиви едни с други,
като освен това същите се подкрепят отделно и с приложените по делото
пИ.ени доказателства и в тяхната цялост доказват за извършеното
престъпление от тримата подсъдими срещу тъжителя. Съдът приема, че
същите доказателства изключват всякакво друго възможно авторство на
престъплението извършено срещу тъжителя и всякакъв друг произход на
телесните увреждания, нанесени на тъжителя, извън тримата подсъдими. По
този начин съдът намира, че може да се установи и закрепи фактическата
обстановка по делото, посочена по-горе само въз основа на показанията на
горепосочените свидетели, които пък свидетелски показания, подкрепени и от
горепосочените пИ.ени доказателства допринасят за цялостно изясняване на
обективната истина по делото. Съдът не кредитира като достоверни
показанията на свид.Ю.М. – живееща на семейни начала с подс. И.Р. и
показанията на свид. Селим М. – неин брат, че подсъдимите не са извършили
горепосоченото престъпление срещу тъжителя, тъй като същите показания на
свидетелите отричат установените от съда горепосочени факти по делото, че
престъплението е извършено от тримата подсъдими, поради факта, че същите
свидетели се намират в много близки отношения с тримата подсъдими и с
техните показания, тези същите свидетели се стремят да оневинят тримата
подсъдими с оглед избягването на осъществяване на наказателната репресия
спрямо същите за извършеното от тях престъпление, а освен това, това
установено противоречие на техните свидетелски показания с останалите
свидетелски показания по делото води съда до извода, че същите показания
се явяват недостоверни, тъй като те противоречат на събраните по делото
пИ.ени доказателства. Затова тъй като не кредитира тези свидетелски
показания като достоверни съдът не ги взема в предвид с оглед установяване
въз основа на тях на обективната истина по настоящото дело.
От горепосочената така приета от съда фактическа обстановка по
настоящото дело, подкрепена от горепосочените събрани по делото
доказателства, съдът приема, че с горепосочените си деяния подсъдимите И..
5
АЛ. Р., Р. АЛ. Р. и АЛ. Р. ЕМ. са осъществили спрямо тъжителя С. М. Я.
престъпния състав на чл. 130, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на защитата на
подсъдимите, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които
да се направи обоснован извод относно авторството на извършеното деяние.
Напротив, в противовес на тезата на защитата са приложените пИ.ени и
гласни доказателства по делото, които подкрепят по несъмнен начин
обвинението срещу тримата подсъдими.
С оглед на това, респ. с оглед на събраната по делото доказателствена
съвкупност съдът счита за доказан по несъмнен начин факта, че:
1. Подсъдимия И.. АЛ. Р. на 31.07.2021 г. в ********** в съучастие като
съизвършител с Р. АЛ. Р. и АЛ. Р. ЕМ., чрез нанасянето на удари по главата и
тялото на тъжителя С. М. Я., причинил на същия лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания на горните клепачи и на двете му очи,
кръвосядане на долния клепач на лявото му око, кръвонасядане на
конюнктивата на лявото му око, разкъсно-контузна рана по гърба на носа му,
счупване на костите на носа му, контузия на ставната повърхност на лявата
му раменна кост и лява лопатка, довели до разстройство на здравето му, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, във
връзка с чл. 20 ал.2 от НК.
2. Подсъдимия Р. АЛ. Р. на 31.07.2021 г. в ********** в съучастие като
съизвършител с И.. АЛ. Р. и АЛ. Р. ЕМ., чрез нанасянето на удари по главата
и тялото на тъжителя С. М. Я., причинил на същия лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания на горните клепачи и на двете му очи,
кръвосядане на долния клепач на лявото му око, кръвонасядане на
конюнктивата на лявото му око, разкъсно-контузна рана по гърба на носа му,
счупване на костите на носа му, контузия на ставната повърхност на лявата
му раменна кост и лява лопатка, довели до разстройство на здравето му, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, във
връзка с чл. 20 ал.2 от НК.
3. Подсъдимия АЛ. Р. ЕМ. на 31.07.2021 г. в ********** в съучастие
като съизвършител с И.. АЛ. Р. и Р. АЛ. Р., чрез нанасянето на удари по
главата и тялото на тъжителя С. М. Я., причинил на същия лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания на горните клепачи и на двете му
очи, кръвосядане на долния клепач на лявото му око, кръвонасядане на
конюнктивата на лявото му око, разкъсно-контузна рана по гърба на носа му,
счупване на костите на носа му, контузия на ставната повърхност на лявата
му раменна кост и лява лопатка, довели до разстройство на здравето му, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, във
връзка с чл. 20 ал.2 от НК.
Съдът намира, че субектите на престъпното деяние по чл. 130, ал. 1 вр.
6
с чл. 20, ал. 2 от НК – подсъдимите И.. АЛ. Р., Р. АЛ. Р. и АЛ. Р. ЕМ. са
пълнолетни и вменяеми лица, които са били в състояние да разбират
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките
си.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве.
От обективна страна изпълнителното деяние извършено от тримата
подсъдими е осъществено чрез действие – нанасяне на удари в областта на
главата и тялото на тъжителя. По този начин тъжителя С.Я. е получил
описаните травматични увреждания, обективиращи настъпилия вредоносен
резултат, поради което и деянието е довършено.
От субективна страна, престъплението по чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 20, ал.
2 от НК е извършено от тримата подсъдими с пряк умисъл, доколкото всеки
един от тях отлично е съзнавал общественоопасните последици от своето
деяние, а именно причиняване на телесно увреждане по тялото на тъжителя и
е искал и пряко е целял настъпването им със своите действия.
Причина за извършване на престъплението от подсъдимите спрямо
тъжителя е ниската степен на правна и обща култура на същите, както и
влошените отношения между тях с тъжителя.
Квалификацията на престъплението по чл. 20, ал. 2 от НК се обуславя
от обстоятелството, че тримата подсъдими, чрез взаимни физически усилия и
общност на умисъла са нанасяли удари по тялото и главата на частния
тъжител Я., поради което и съвместно са причинили съставомерния резултат.
Престъплението подсъдимия И.. АЛ. Р. е извършил при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства, като съдът намира, че
такива смекчаващи вината му обстоятелства е ниската степен на правна и
обща култура на същия, както и това, че същият е неосъждан към момента на
извършване на същото престъпление, но спрямо него са налице и отегчаващи
вината му обстоятелства това, че същия е извършил престъплението спрямо
тъжителят и то без да е предизвикан от него по какъвто и да е начин, както и
че същият не изразява критично отношение към извършеното от него
престъпление.
Престъплението подсъдимия Р. АЛ. Р. е извършил при същия баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства, като съдът намира, че
такива смекчаващи вината му обстоятелства е ниската степен на правна и
обща култура на същия, както и това, че същият е неосъждан към момента на
извършване на същото престъпление, но спрямо него са налице и отегчаващи
вината му обстоятелства това, че същия е извършил престъплението спрямо
тъжителят и то без да е предизвикан от него по какъвто и да е начин, както и
че същият не изразява критично отношение към извършеното от него
7
престъпление.
Престъплението подсъдимия АЛ. Р. ЕМ. е извършил при същия баланс
на смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства, като съдът намира, че
такива смекчаващи вината му обстоятелства е ниската степен на правна и
обща култура на същия, както и това, че същият е неосъждан към момента на
извършване на същото престъпление, но спрямо него са налице и отегчаващи
вината му обстоятелства това, че същия е извършил престъплението спрямо
тъжителят и то без да е предизвикан от него по какъвто и да е начин, както и
че същият не изразява критично отношение към извършеното от него
престъпление.
За престъплението по чл. 130, ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до две години или пробация.
Подс. И.. АЛ. Р. към момента на деянието не е бил осъждан, същият е
бил пълнолетен и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел ІV от Глава VІІІ от НК. От престъплението няма причинени
имуществени вреди и подсъдимият не е бил в пияно състояние, нито е
извършил същото престъпление след употреба на наркотични вещества или
техн аналози. Същият подс. И.Р. не признава вината си и не съжалява за
извършеното. В случая обаче съдът намира с оглед на гореизложените
обстоятелства, че са налице кумулативно всички предпоставки по чл. 78а от
НК за освобождаване на подс. И.. АЛ. Р. от наказателна отговорност и за
налагане на същият административно наказание глоба. Съдът намира, че са
налице предпоставките за освобождаване на подс. И.. АЛ. Р. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, но
поради това, че подс. И.Р. е извършил горепосоченото престъпление без да е
предизвикан от тъжителя по какъвто и да е начин и с оглед на така
установения баланс на смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства, то
намира, че следва да му бъде наложено административно наказание по реда и
условията на чл. 78а от НК, а именно: ГЛОБА в размер на 2500 лева.
Подс. Р. АЛ. Р. към момента на деянието не е бил осъждан, същият е
бил пълнолетен и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел ІV от Глава VІІІ от НК. От престъплението няма причинени
имуществени вреди и подсъдимият не е бил в пияно състояние, нито е
извършил същото престъпление след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Същият подс. Р. АЛ. Р. не признава вината си и не съжалява
за извършеното. В случая обаче съдът намира с оглед на гореизложените
обстоятелства, че са налице кумулативно всички предпоставки по чл. 78а от
НК за освобождаване на подс. Р. АЛ. Р. от наказателна отговорност и за
налагане на същият административно наказание глоба. Съдът намира, че са
налице предпоставките за освобождаване на подс. Р. АЛ. Р. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, но
поради това, че подс. Р. АЛ. Р. е извършил горепосоченото престъпление без
8
да е предизвикан от тъжителя по какъвно и да е начин и с оглед на така
установения баланс на смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства, то
намира, че следва да му бъде наложено административно наказание по реда и
условията на чл. 78а от НК, а именно: ГЛОБА в размер на 2500 лева.
Подс. АЛ. Р. ЕМ. към момента на деянието не е бил осъждан, същият е
бил пълнолетен и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел ІV от Глава VІІІ от НК. От престъплението няма причинени
имуществени вреди и подсъдимият не е бил в пияно състояние, нито е
извършил същото престъпление след употреба на наркотични вещества или
техн аналози. Същият подс. АЛ. Р. ЕМ. не признава вината си и не съжалява
за извършеното. В случая обаче съдът намира с оглед на гореизложените
обстоятелства, че са налице кумулативно всички предпоставки по чл. 78а от
НК за освобождаване на подс. АЛ. Р. ЕМ. от наказателна отговорност и за
налагане на същият административно наказание глоба. Съдът намира, че са
налице предпоставките за освобождаване на подс. АЛ. Р. ЕМ. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, но
поради това, че подс. АЛ. Р. ЕМ. е извършил горепосоченото престъпление
без да е предизвикан от тъжителя по какъвно и да е начин и с оглед на така
установения баланс на смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства, то
намира, че следва да му бъде наложено административно наказание по реда и
условията на чл. 78а от НК, а именно: ГЛОБА в размер на 2500 лева.
Въпреки, че по делото са приложени съдебно-медицинско
удостоверение № 15/2022 г., издадено от д-р С.Ш. – ординатор в отделение
Съдебна медицина при УМБАЛ-Бургас АД за освидетелстване на
подсъдимия Р. АЛ. Р. на дата 13.01.2022 г. ведно с амбулаторен лист към него
от 03.08.2021 г. и съдебно-медицинско удостоверение № 16/2022 г., издадено
от д-р С.Ш. – ординатор в отделение Съдебна медицина при УМБАЛ-Бургас
АД за освидетелстване на подсъдимия И.. АЛ. Р. на дата 13.01.2022 г. ведно с
амбулаторен лист към него от 03.08.2021 г., ведно с амбулаторен лист от дата
20.09.2021 г., амбулаторен лист от 28.09.2021 г. и медицинско направление за
ТЕЛК от 28.09.2021 г., то съдът намира, че не се доказа по какъвно и да е
начин, че тъжителя С. М. Я. е нанесъл, респ. причинил на подсъдимите И..
АЛ. Р. и Р. АЛ. Р. на горепосочената дата – 31.07.2021 г. също такава по вид
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК, поради което намира,
че в случая не е налице института на „реторсията“ по смисъла на чл. 130 ал.3
от НК и затова не освободи същите подсъдими от наказателна отговорност за
извършеното от тях престъпление по чл. 130 ал.1 от НК срещу тъжителя.

ІІІ. ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ И РАЗНОСКИТЕ

След като прие, че подсъдимите И.. АЛ. Р., Р. АЛ. Р. и АЛ. Р. ЕМ., са
9
осъществили престъпния състав на 130, ал.1, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК
съдът се занима и с предявения граждански иск от тъжителя С. М. Я. срещу
тримата подсъдими за осъждането им солидарно за заплащане на сумата в
размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и
страдания, причинени му в резултат на извършено срещу него горепосочено
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК във връзка с чл. 20 ал.2 от НК на дата
31.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 31.07.2021 г. до окончателното й изплащане
Съдът намира, че действително с деянието си И.. АЛ. Р., Р. АЛ. Р. и АЛ.
Р. ЕМ. са причинили на тъжителя С. М. Я. горепосочените телесни повреди,
които се явяват леки по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. От тях на тъжителя са
причинени съответни неимуществени вреди, тъй като той е изтърпял
несъмнено болки и страдания видно от показанията на свидетелят С..
Относно същия предявен граждански иск за неимуществени вреди,
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на
тъжителя, същият се явява доказан по своето основание.
Безспорно се установи, че подсъдимите са нанесли лека телесна
повреда на тъжителя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия
или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе.
По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Пострадалият е претърпял
неимуществени вреди, които са несъизмерими с пари и затова размерът на
следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на
справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД,
възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие
на увреждането. За неимуществени вреди следва да бъде обезщетяван
пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава
вреда, което, с оглед гореизложеното се установи недвусмислено по делото.
Следва да се отбележи, че болките са физически, докато страданията са
психически. Уврежданията, изразяващи се в кръвонасядания на горните
10
клепачи и на двете му очи, кръвосядане на долния клепач на лявото му око,
кръвонасядане на конюнктивата на лявото му око, разкъсно-контузна рана по
гърба на носа му, счупване на костите на носа му, контузия на ставната
повърхност на лявата му раменна кост и лява лопатка, довели до разстройство
на здравето на тъжителя са причинили не само болки на пострадалия, но и
страдания, тъй като са оказали влияние и на психиката на пострадалия, т. е.
същият ги е изживял психически, установено по безспорен начин
посредством и факта, че на същият е направена и операция на носа му в
УМБАЛ-Бургас АД при която са наместени по хирургически начин носните
костици на носа му. Затова съдът намира, че сумата от 5000 лв., солидарно
дължима от тримата подсъдими за извършеното от тях деяние по чл. 130, ал.
1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е едно справедливо обезщетение за
претърпените от тъжителя Я. неимуществени вреди, като съдът присъди и
тримата подсъдими да платят солидарно на тъжителя и законната лихва
върху същия уважен размер на иска, считано от датата на увреждането
31.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Съдът отхвърли гражданския
иск за разликата над уважения размер от 5000 лв. до пълния му предявен
размер от 10000 лв., като неоснователен и недоказан, поради прекомерност на
претенцията.
След като прие, че подсъдимите И.. АЛ. Р., Р. АЛ. Р. и АЛ. Р. ЕМ., са
осъществили престъпния състав на 130, ал.1, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК
съдът се занима и с предявения граждански иск от тъжителя С. М. Я. срещу
тримата подсъдими за осъждането им солидарно за заплащане на сумата в
размер на 300,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на С. М.
Я. имуществени вреди, причинени му в резултат на извършено срещу него
горепосочено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК във връзка с чл. 20 ал.2 от
НК на дата 31.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането – 31.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
Съдът намира, че действително с деянието си подсъдимите И.. АЛ. Р., Р.
АЛ. Р. и АЛ. Р. ЕМ. са причинили на тъжителя С. М. Я. горепосочените
телесни увреждания, които се явяват леки по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От тях на тъжителя са причинени съответни имуществени вреди в размер на
сумата от 300 лв., която той е заплатил за извършената операция на носа му с
оглед наместване на носните му костици, тъй като същият се явява здравно
неосигурено лице, за която сума са приложени съответните пИ.ени
доказателства, които бяха посочени по-горе – фактура ведно с касов бон към
нея и формуляр за заплащането на услуга по ценоразписа на УМБАЛ – Бургас
АД. С оглед на причиняването на тези имуществени вреди на тъжителят то
съдът намира, че същите следва да бъдат репарирани от тримата подсъдими и
затова ги осъди да заплатят същата сума на тъжителя С.Я., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
31.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
Освен това съдът се произнесе и по вещественото доказателство 1 бр.
11
компакт диск (CD-R), представен на съда от „Районен център 112“ - Бургас
към Дирекция „Национална система 112“ към МВР, който е с надпис 105840-
28 с дата 19.01.2022 г. и е представен с пИ.о рег. № 105840-28 от 19.01.2022 г.,
вх. № 255 от 20.01.2022 г., находящ се към лист 56 от настоящото дело, като
постанови да остане приложено към материалите по делото.
Съдът се занима и по въпроса за разноските, като на основание чл. 189,
ал.3 от НПК осъди всеки един от подсъдимите И.. АЛ. Р., Р. АЛ. Р. и АЛ. Р.
ЕМ. да заплати на тъжителя С. М. Я. припадащата му се част от дължимите се
от него съдебни разноски в размер по на 209 лева всеки един от тях.
Освен това съдът осъди подсъдимите И.. АЛ. Р., Р. АЛ. Р. и АЛ. Р. ЕМ.
да заплатят на Държавата и съответните държавни такси.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
12