РЕШЕНИЕ
№ 1270
гр. Перник, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720104814 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. В. и Р. З. Г. срещу
„Топлофикация Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист на 03.01.2008 г. въз основа по ч.гр.д. № 2664/2007 г. по описа на
Районен съд Перник срещу неговия наследодател – З.Г.А.. Ищецът твърди, че
оспорваното като погасено по давност задължение произтича от доставена и
незаплатена топлинна енергия е в размер на 3504,74 лева - главница в периода от
01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., сума в размер на 768,50 лева – законна лихва за забава в
периода от 30.11.2003 г. до 14.12.2007 г. и сума в общ размер на 88,47 лева – разноски.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано и.д.
№ 63/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д., което дело било прекратено поради настъпила
перемция.
Впоследствие било образувано и.д. № 2204/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., но към
датата на образуването му погасителната давност за вземането била изтекла.
Твърди, че З.Г.А. имала петима наследници, но двама от тях – М.В. и Ю.В. са
направили отказ от наследство, Д.В. е починала преди наследодателя, поради което
нейните наследници не наследяват З.Г.А.. Ето защо, счита че носителите на оспореното
задължение са ищците – В. И. В. и Р. З. Г. до размер от ½ иделална част всеки един от
тях.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение спрямо всеки един от
ищците в качеството им на наследници на З.Г.А. поради погасяването по давност за
сума в размер на 1752,37 лева – ½ от общата главница в периода от от 01.10.2003 г. до
30.04.2007 г., 384,25 лева – ½ от законна лихва за забава в периода от 30.11.2003 г. до
14.12.2007 г. и 44,23 лева – ½ от разноските.
Претендира разноски.
1
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
основателни като ги признава. Намира, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2
ГПК тъй като с поведението си не е станал причина за предявяване на исковете.
Пояснява, че не му е известно З.Г.А. да е починала и не са конституирани наследници
по него.
Прави възражение за прекомерност на заявените от ищците разноски.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищците се представляват като поддържат исковете
Ответникът поддържа признанието на исковете с писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с активно субективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника
(така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и
Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
В конкретния случай ищците оспорват като погасено по давност цялото
задължение, з което е издаден изпълнителен лист на 03.01.2008 г. въз основа по ч.гр.д.
№ 2664/2007 г. по описа на Районен съд Перник срещу неговия наследодател – З.Г.А..
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в качеството му на наследник
на задълженото лице в полза на ответника свидетелства за правния интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване
на процесния изпълнителен лист.
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
издаването на изпълнителен лист срещу наследодателя на ищците, както и образуване
на и.д. № 63/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д. и .д. № 2204/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
От представеното удостоверение за наследници обаче се установява, че З.Г.А. е
починала на ******* като нейни наследници са М.В., Ю.В., В. И. В., Р. З. Г., както и
А.М. и С.М. по право на заместване като наследници на Д.В., починала на ******
От представените удостоверения за отказ от наследство се установява, че такива
са направени от М.В. и Ю.В. и са вписани в Особената книга, водена от Районен съд
Перник по ч.гр.д. №№ 1325 и 1467/2023 г., което увеличава правата (в конкретния
случай задълженията) на останалите наследници в наследствената маса.
На ищците са дадени указания да пояснят защо приемат, че всеки един от тях
е носител на оспореното задължение до размер на ½ от цялото, като е заявено, че
това е така, защото Д.В. е починала преди З.Г.А., поради което А.М. и С.М. не
наследяват З.Г.А..
Този извод обаче не кореспондира с приложимото право на чл. 10, ал. 1 ЗН
съгласно която низходящите на наследодателя, които са починали преди него (Д.В.)
или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи (А.М. и
2
С.М.) без ограничение на степените.
При тази ясна законова разпоредба, съдът приема, че за ищците е налице правен
интерес за оспорване на общото задължение до размер от 1/3 всеки един от тях (общо
две трети), тъй като третата 1/3 е общо задължение на А.М. и С.М. в качеството им на
наследници по право на заместване. Ето защо производството по делото следва да бъде
прекратено за дробната част над 1/3 до оспорената такава от ½ за всеки един от ищците
като процесуално недопустимо.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
По делото не се спори относно фактите като ищецът изрично е признал, че е
носител на процесното задължение.
По делото не се спори и по правото – вземането е погасено по давност, но
доколкото изрично не е поискано от ищеца съдът да се произнесе с решение при
признание на иска, то е необходимо да бъдат изложени кратки мотиви.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. От служебно изисканите
писмени доказателства се установи, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за
сумите, описани в исковата молба съгласно определение на Районен съд Перник,
постановено по ч.гр.д. № 1326/2008 г. на основание чл. 237 ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен
характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те
3
се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила акта на съда, както и кога е било поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от три години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
От приетите по делото доказателства се установи, че в полза на ответника срещу
наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист на основание чл. 237 ГПК
(отм.). Погасителната давност за вземането е била прекъсната с влизане в сила на
съдебния акт – най – късно на 02.01.2008 г – денят преди издаване на изпълнителен
лист. Следващото прекъсване е доказано с образуването (13.02.2008 г.) на
изпълнително дело № 63/2008 по описа на ЧСИ С.Д., тъй като с молбата са възложени
конкретни действия по изпълнение. Извършени са справки, но действия водещи до
прекъсване на давностния срок не се установяват. Не са депозирани и молби за
извършване на такива, поради което съдът приема, че това изпълнително дело е
перемирано на 13.02.2010 г., от която дата е започнала да тече нова погасителна
давност. Взискателят (сега ответник) е депозирал молби на 31.05, 16.07, 18.09.2012 г.,
16.02.2013 г., но в нито една от тях не се възлагат действия по изпълнение, които да
доведат до прекъсване погасителната давност и тя е изтекла на 13.02.2013 г., поради
което предявените искове са основателни до размер на 1/3 от общото задължение за
всеки един от ищците по вече изложените съображения.
Престъпено е към принудително изпълнение – опис, но това е станало на
09.04.2013 г., към която дата погасителната давност е била изтекла, поради което и
съдът не коментира последващите действия, които принципно биха прекъснали
давността – 10.06.2016 г.
Изпълнително дело № 2204/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. е образувано на
23.07.2021 г. и е прекратено по молба на ответника от 15.11.2023 г., което е след като е
получил препис от исковата молба – 30.10.2023 г.
4
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски, тъй като
ответникът е станал причина за завеждане на делото – образувал е изпълнително дело
№ 2204/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. след погасяване на вземането по давност и
същото е било висящо към датата на предявяване на исковете, поради което една от
кумулативните предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК не е налице.
Ищците са доказали разноски в общ размер на 232,47 лева, от които следва да им
се присъдят по 77,49 лева на всеки един от тях съобразно изхода от спора.
Претендирано е възнаграждение по ч. 38 ЗА в полза на адвокат М., в общ размер
на 1036,00 лева, от което следва да се присъди такова в размер на 690,67 лева.
Ответникът е претендирал разноски в размер на 300,00 лева за процесуално
представителство, като съдът определя същите на 100,00 лева по правилото на чл. 78,
ал. 8 ГПК, от която сума следва да му бъдат присъдени 33,34 или по 16,67 лева срещу
всеки един от ищците.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНИВЕНО че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) разделно срещу един от ищците В. И. В., ЕГН
********** и Р. З. Г. , ЕГН **********, в качеството им на наследници на З.Г.А. за
сумата в размер на 1168,25 лева (общ задължение в размер на 3504,75 лева) - главница
в периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., сума в размер на 256,17 лева (общ
задължение в размер на 768,50 лева) – законна лихва за забава в периода от 30.11.2003
г. до 14.12.2007 г. и 29,49 лева разноски (общ задължение в размер на 88,47 лева, за
които суми е издаден изпълнителен лист на 03.01.2008 г. по ч.гр.д. № 2664/2007 г. по
описа на Районен съд Перник, поради погасяването им по давност, като
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на всеки един от ищците за разликата
над 1168,25 лева до пълния предявен размер от 1752,32 лева (главница), за разликата
над 256,17 лева до пълния предявен размер от 384,25 лева (обезщетение за забава) и за
разликата над 29,49 лева до пълния предявен размер от 44,23 лева (разноски) като
процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на всеки един от ищците В. И. В. и Р. З. Г. по 77,49 лева разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на адвокат Д. М. сума в размер на 690,67 лева за оказаната безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК всеки един от ищците В. И. В. и Р.
З. Г. да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД по 16,67 лева разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната част в
едноседмичен пред същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
5
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6