№ 346
гр. П., 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720103953 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на СТ. Г. М. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД – П. за оспорване на изпълнението по изп. д. № 536/2016 г. на ЧСИ С.Б..
Ищцата твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист от 12.02.2016 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който е образувало изп.д. № 536/2016 г. по описа на
ЧСИ С.Б.. Твърди се, че след изпращането на съобщения за запор върху трудовото
възнаграждение и пенсията на ищцата действия по изпълнение не са били предприемани,
поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като новата давност за
вземанията – 3-годишна, според ищеца, е започнала да тече на 23.03.2016 г. и е изтекла към
момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на ЧСИ
делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния й интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ВиК“ ООД – П. не съществува изискуемо вземане спрямо СТ. Г. М.
за следните суми: 757,41 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 24.04.2014 г. до 28.09.2015 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2015 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 54,40 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 03.07.2014 г. до 22.10.2015 г., както и сумата от 25 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 12.12.2016 г. въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 8149/2015 г. по описа на РС П., и е образувано изпълнително дело
№ 536/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендира разноски.
1
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си
дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа
съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 536/2016 г. по
описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 536/2016 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – П. от 11.03.2016 г. за принудително събиране на
посочените в исковата молба вземания срещу длъжника С.М. (ищеца в настоящото
производство), съгласно изп.лист от 12.02.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 8149/2015 г. на на
РС П. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „ВиК“ ООД – П., за събиране на процесните вземания,
свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните установителни искове.
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна
давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 536/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 11.03.2016 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи (запор), с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото
ЧСИ Б. е извършвал справки за имущественото състояние на длъжника до различни
институции, изпратил е и ПДИ. С резолюция на ръка от 23.03.2016 г. ЧСИ Б. е разпоредил
да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение и пенсията на длъжника, наложени
със запорни съобщения от същата дата. Със съобщения третите задължени лица са
уведомили съдебния изпълнител, че удръжки не могат да бъдат извършени, поради размера
на вземанията и наличието на предходно наложени запори.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след молбата от
11.03.2016 г. да е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към
12.03.2018 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, а новата давност за вземането е започнала да тече от налагането на запор на
23.03.2016 г.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege
2
(ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим
допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено
констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
3
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 23.03.2016 г. не са били предприемани валидни действия по
принудително изпълнение, годни да прекъснат давността за вземането. При така
установената фактология съдът намира, че считано от този момент – 23.03.2016 г.,
петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 23.03.2021 г., а с това – и преди
образуването на настоящото исково производство. Следователно сумите, предмет на
изпълнителния лист са погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен в
цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 374 лв. Неоснователно е въведеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна,
доколкото уговореният и платен адвокатски хонорар е в минимален размер, съгласно чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от СТ. Г. М., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. „****, чрез адв. Н.Б., срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “
ООД П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11,
представлявано от управителя инж. Борислав Иванов, иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД П. АД не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо СТ. Г. М. за
сумата в размер на 757,41 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 24.04.2014 г. до 28.09.2015 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2015 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 54,40 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 03.07.2014 г. до 22.10.2015 г., както и сумата от 25,00 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 12.12.2016 г. въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 8149/2015 г. по описа на РС П., и е образувано изпълнително дело
№ 536/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД П., ЕИК ********* да
заплати на СТ. Г. М. , ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 374,00
лева – разноски пред Районен съд П..
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5