Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.11.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 304/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание по чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240
от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Д-р Петър Дертлиев" №., офис сграда Лабиринт,
ет. 2., офис ., представлявано от Н.С. и М.Д. чрез пълномощника юрк.С., против Д.И.М., ЕГН **********,***, в която се
твърди, че на 01.09.2015 г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърли на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенцията събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2247914/16.02.2015 г. , било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
. била правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК ..
„Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция
за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от името
на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2247914 от 11.09.2015 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на
длъжника. Видно от известието за доставяне, писмото било получено от ответника
на 23.09.2015 г.
Заявява още, че на 16.02.2015 г.
между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Д.И.М. /Заемател/ бил
сключен Договор
за паричен заем с № 2247914, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на
договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът
и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждали от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора,
страните постигнали съгласие, че договорът за заем имал силата на разписка,
видно от което заемната сума по договора била предоставена от Заемодателя на
Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума
била на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявала изпълнение
на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой
в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на
Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 533,28 лв. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 33,28 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 08.06.2015 г. на 16 равни седмични погасителни
вноски, в размер на 33,33 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска
бил 23.02.2015 г., а падежът на
последната погасителна вноска бил 08.06.2015 г.
Твърди се също, че
на основание чл.8, ал.1 от сключения Договор за паричен заем, в случай че
Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било
забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането
на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не
можело да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица - поръчители, всяко от които следвало да отговаря на
определени изисквания, които подпипсвали договор за поръчителство ИЛИ банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно
от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 191,84
лева, за която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 16 равни
вноски, всяка в размер на 11,99 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателят била в общ размер на 45,32 лева.
На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с чл. 8, ал. 3 от сключения
договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 24.02.2015 г.
до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва
била 195,48 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Сочи се, че
длъжникът не извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. Срокът
на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
8.06.2015 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. В тази връзка за "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията им
за обща сума в размер на 965,60 лв., от които главница 500,00 лв., договорна
лихва 33,28 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка
за неизпълнение 191,84 лв., обезщетение за забава в размер на 195,48 лв. и
такса разходи в размер на 45,00 лв. и по образуваното ч. гр. д. 1267/2018 г., по описа на Районен съд -
Харманли била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславяло
правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли да се
признае за установено по отношение на ответника Д.И.М., ЕГН **********,***, че
същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните
суми: 500,00 лв. (петстотин лева), представляващи главница по договор за паричен заем; 33,28 лв. (тридесет и три лева и 28 ст), представляваща договорна лихва за периода от 23.02.2015 г. До 08.06.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска), 45,00 лв.
(четиридесет и пет), представляващи такса разходи; 191,84 лв. (сто деветдесет и един лев и 84 ст), представляваща
неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.02.2015г. до 08.06.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); 195,48 лв. (сто деветдесет и пет лева и 48 ст.),
представляващи обезщетение за забава за периода от 24.02.2015 г. до датата на подаване на заявлението в
съда., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се разноските.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Д.М. чрез особения й
представител адв.Д., в който заявява, че счита предявения иск с правно основание чл.422 ал.1
от ГПК за процесуално недопустим, поради липса на активна легитимация. Оспорва
твърденията на ищеца, че Уведомлението за извършената цесия, достигнало до
посочения в Договора за паричен заем адрес на длъжника. Изпратеното по пощата Уведомление
от цедента до длъжника и разписката за връчването сочили, че съобщението било
доставено на 23.09.2015г., като в графата срещу упълномощено лице било посочено
лицето И. И.-брат на
ответницата. Поради горното, за редовността на връчването било от значение
нормативната уредба, съдържаща се в Общите правила за условията за доставяне на
пощенски пратки и пощенски колети и Общите условия на договора с потребителите
на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи. В чл.5 ал.1 от
посочените правила и т.44, б"а" от Общите условия, било предвидено,
че препоръчаните пощенски пратки се доставяли лично на адреса на получателя
срещу подпис. Предвиждала се възможност пощенската пратка да бъде доставена на
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на същия адрес срещу
подпис и вписване на трите имена и родствената връзка на лицето получило
пратката. От приложеното известие за доставяне се установявало, че пратката
била връчена на лице, посочено като брат на ответницата. Не се установявало
обаче, последният дори и да живее на същия адрес, да е член на домакинството й.
На основание чл.11 от посочените Общи правила било предвидено, че получателите
на пощенски пратки можели да упълномощят други лица да ги получат. В т.52 от
посочените Общи условия били определени условията, при които можело да стане
това, както и че пълномощното се прилагало към документа, удостоверяващ
връчването. В дадения случай нямало доказателства, лицето посочено като
получател на пратката да било упълномощено редовно по смисъла на горите
правила. Отделно от това не били уговорени правила относно предпоставките, при
които кредиторът можел да счита , че опитът му за
връчване представлява полагане на дължимата грижа и не е обвързано изрично,
неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна.
Заявява още, че съобщението за
цесията следвало да се извърши на длъжника, като съобщението за цесията връчено
на особен представител не пораждало действие. Особеният представител не можел
да приема материалноправни изявления, каквото било съобщаването на цесията. В
случая вземането не било придобито от ищеца, тъй като не бил изпълнен целия
фактически състав, който включвал в себе си и съобщаване на цесията.
На следващо място счита сключения
договор за потребителски кредит между ответницата Д.И.М. и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ
АД за недействителен на основание чл. 11, ал.1. т. 1 1 от ЗПК. Имайки предвид
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят - ответник по настоящото дело
дължал връщане само на чистата стойност по кредита, но не дължал лихва или
други разходи по кредита. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит
водели до недействителност на същия, като в закона не била предвидена възможност
тези реквизити да са определяеми.
Отделно от изложените съображения
прави възражение за недействителност на клаузата за неустойка, уговорена при
непредставяне на обезпечения от страна на ответника, съгласно чл.4 от Договора
за паричен заем. Така както била уговорена, неустойката била предназначена да
санкционира заемателя за виновно неспазване на договорното задължение за
непредоставяне на обезпечение. Това задължение имало вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектирало пряко върху главното задължение. Такава
клауза била уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.92 от ЗЗД,
което я правило нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушавала принципа на справедливост.
Счита също,че неустойка не се дължала и с
оглед приложението на разпоредбата на чл.143 т.5 от 3ЗП, съгласно която
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължавала потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Клаузата за неустойка не била уговорена индивидуално и водила единствено до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучатяля и до
увеличение размера на подлежащата на връщане сума. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави било налице още при сключване на
договора, счита че не било налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
чл.26 ал. I от ЗЗД, договора в тази си част не бил породил правно действие.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
ответника Д.М. е сключен Договор за паричен заем с № 2247914 от
16.02.2015г., като по силата на същия ответницата е получила в заем сумата от
500 лв. със задължение да върне заетата сума. Според договора срокът на заема е
16 седмици, като са договорени 16 бр. седмични погасителни вноски в размер на
33.33 лв., или общ размер на всички плащания – 533.28 лв. Съгл. чл.3 от договора с подписването на същия
заемополучателят удостоверява, че е получил заетата сума изцяло и в брой.
В чл.8, ал.1 от сключения Договор за паричен заем е предвидено, че в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, не може да надхвърлят 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се
задължава в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители,
всяко от които следвало да отговаря на определени изисквания, които подпипсвали
договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора за заем. При неизпълнение на горните задължения в чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 191,84 лева.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенцията събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* (правоприемник на който е
ищецът „АСВ” ЕАД), вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2247914/16.02.2015 г.,
е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране
на вземания” ООД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От
служебно направената справка в Търговски регистър е видно, че към настоящия
момент ищецът "Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК.. е преобразуван в акционерно дружество с
наименование "Агенция за събиране на вземания" АД, ЕИК: ...
а впоследствие е променена правно-организационната му форма в „Агенция за
събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК: ...
Представени по делото са и
потвърждение за сключената цесия от „Изи Асет Мениджмънт” АД и Приложение №1/01.09.2015г. към горепосочения договор за цесия,
в което фигурира и процесното вземане спрямо ответницата Д.М.
„Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от името
на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2247914 от 11.09.2015 г. за цесията чрез Български пощи с известие за доставяне, видно от което писмото е получено на
23.09.2015 г. от И.И. – брат.
Приложено е ч. гр. д. №1267/2018
г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за изпълнение №770/11.12.2018г. срещу длъжника М. за
горепосочените суми. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок
по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване
дължимостта на вземанията си по заповедта.
От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че размерът на усвоения паричен заем по Договор за паричен заем с № 2247914 от
16.02.2015г. е 500 лв. Вещото лице е посочило, че остатъкът от задължението на
ответника по горепосочения договор е : 500 лв. – главница, 33.28 лв. – лихва,
191.84 лв. – неустойка, 45 лв. – такса разходи и 18.48 лв. – лихви за забава.
Не е установено плащане по договора от страна на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са
допустими, като е налице правен
интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№1267/2018г. по
описа на РС-Харманли,
по което има издадена срещу ответника Заповед 770/11.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните описани по-горе суми.
Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по
предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже валидното
възникване
на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му
и качеството на изправна страна на ищеца
чрез установяване точно изпълнение на неговите задъжения по договора. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на
дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или
правоизключващите си възражения.
От събраните по делото
доказателства се установява, че действително отв.Д.М. е сключила с „Изи Асет
Мениджмънт” АД договор за паричен
заем № 2247914 от
16.02.2015г. за сумата от 500 лв., която сума
е получила съгл. чл.3 от договора, имащ характера на разписка за предадената и
получена сума.
Настоящият съдебен
състав приема, че процесният договор от 16.02.2015г.
по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на
разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
От страна на ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД се представят доказателства, че процесните вземания
срещу отв.М. са прехвърлени в негова полза от „Изи Асет
Мениджмънт” АД с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. и Приложение №1/01.09.2015г.,
представляващо неразделна част от договора за цесия. В приложението под №1692 е
отразено задължението на ответницата М. по процесния договор за заем.
Съдът приема за надлежно уведомяването на отв.М., че задълженията й са
прехвърлени на ищеца с горепосочения договор за цесия, което е станало с
полученото от И.И., неин брат, на 23.09.2015 г. уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2247914 от
11.09.2015 г., видно от наличното по делото известие за доставяне. Уведомлението е от „Изи Асет Мениджмънт”
АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
(правоприемник на който е ищецът „АСВ” ЕАД), действащ като
пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което се потвърждава от приетото като
доказателство пълномощно. Изложените в тази насока
възражения от особения представител на ответника, вкл. досежно липста на
надлежна активна легитимация на ищеца, са неоснователни, доколкото според
настоящия състав е налице валидно уведомяване на ответника за сключената цесия. С факта на
подписване на договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му,
вземането към ответницата по договора за паричен заем е преминало от предишния
кредитор върху новия кредитор - ищеца, който става носител на вземането, което
обстоятелство обуславя и наличието на материалноправната му легитимация. Ето
защо, не може да се приеме,че прехвърлянето на вземането няма да породи
действие по отношение на ответницата. Разпоредбата на чл. 99, ал.4
от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за
съобщаване, като няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от
цедента на длъжника. Смисълът на съобщението е да се попречи длъжникът да
престира на лице, което не му е кредитор. Действието на съобщението до длъжника
се явява правнорелевантно единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ
ефект може да се направи единствено на цесионера. Преди да е направено такова
уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на
стария кредитор. Безспорно е по делото, че ответницата не е платила всички,
дължими суми по договора за потребителски заем в полза на който и да било от
кредиторите. Съдът счита обаче, че тя дължи изпълнение именно към ищеца, като
приема, че съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането е направено надлежно
чрез
връчване на обсъденото по-горе уведомително писмо на член от
домакинството й. Действително уведомяването за цесията трябва да бъде
извършено от стария, а не от новия кредитор. Допустимо е обаче предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като
негов пълномощник. Според съда такова упълномощаване не противоречи на целта на
нормите на чл. 99, ал.3
и ал.4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 36 от ЗЗД,
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем
се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/
и няма ограничения по закон, свързани с уведомяването за цесията. Или няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомлението
за цесията, в каквато насока е и задължителната съдебна практика, изразена в
Решение № 137/02.06.2015 г., постановено по гр.д. № 5759/2014 г., II г.о., ГК
на ВКС, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК на ВКС.
От страна на особения
представител на ответницата са направени и възражения за
недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.11 ал.1, т.11 от ЗПК. Действително
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК предвижда, че договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а чл.11,
ал.2 от ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.) предвижда, че Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. Също
така съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
(в сила от 23.07.2014 г.) – „ когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1,
чл. 11, ал.1,
т.7 - 12
и 20
и ал.2
и чл. 12, ал.1,
т.7 - 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен”.
В разглеждания казус процесният
договор за заем съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, но в същия
не е посочена
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. За да
е изпълнено изискването
на закона, в
договора следва да
бъде посочено по ясен и
разбираем за потребителя начин
разпределението на съответната погасителна вноска
между различните дължими
суми, както и
последователността, в която
същите ще се
погасяват, което в случая
не е сторено, тъй
като подобна информация
в договора за заем изобщо
липсва, нито потребителят
би могъл да я
извлече от съдържанието
му. Поради това съдържанието на
договора не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, като отделно от
изложеното липсва и погасителен план, който също е необходим съгл.
горецитираната разпоредба. Също така липсват по делото и Общите условия по
договора з апотребителски кредит, които съгл. ал.2 на чл.11 от ЗПК са неразделна
част от същия, като всяка страница следва
да е
подписана от страните по договора.
Дали това изискване е изпълнено не може да се прецени предвид непредставянето
им. С оглед на изложеното
процесният договор за заем следва да
се приеме за недействителен на основание чл.22, вр.
чл.11 от ЗПК.
При това положение следва
да намери приложение чл.23 от ЗПК,
според който когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение отв.М. следва да се
приеме, че дължи на ищеца само неизплатения остатък от главницата по
договора за заем, който според неоспореното заключение по приетата
съдебно-счетоводна експертиза възлиза на сумата от 500 лв. В тежест на
ответника бе да докаже плащане на претендираната сума.
Подобни твърдения и доказателства в тази насока не са ангажирани от
ответника, поради което искът за главница е основателен в пълния си размер от 500 лева,
доколкото и
крайният срок на договора е изтекъл на 08.06.2015г. Като
законна последица и доколкото е отправено такова искане следва
да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
Предвид
недействителността на договора съгл. чл.22 от ЗПК се явява безпредметно
обсъждането на възраженията за нищожност на клаузата на чл.4 от договора,
регламентираща задължението за неустойка, поради противоречие на добрите нрави. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че настоящият съдебен състав намира, че предвидената
в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение противоречи
на добрите нрави и на закона. Критериите
дали е налице нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка
във фиксиран размер от 191.84 лв. Така уговорената клауза
за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение противоречи на чл. 21, ал.1 от ЗПК и
излиза извън предвидените й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Предвид това така уговорена неустойката би довела до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, поради
увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още около 40 % от предоставената
главница.
Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави и закона е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай
не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26,
ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД и в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по договора.
Вследствие на
изложеното, съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена за претендираната главница и съответно отхвърлена в
частта за установяване дължимостта на договорната лихва,
лихвата за забава, неустойката и такса за извънсъдебно
събиране.
По
разноските:
С оглед указанията
дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част
на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния
иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
това и съответно на уважения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на
38.80
лв. за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение.
За процесуално представителство в
настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят и направените в
настоящото исково производство разноски също съответно на уважения иск в размер
на общо 323.60 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и особен
представител и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1,
вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД, за установено по отношение на ответника Д.И.М., ЕГН **********,*** съществуването на вземането на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" №., офис сграда Лабиринт, ет. ., офис 4, представлявано от
Н.С. и М.Д., за сумата от 500 лв. – главница по договор
за паричен заем с № 2247914 от 16.02.2015г., сключен между Д.И.М. и „Изи Асет Мениджмънт”
АД, и съгл. договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и „Агенцията събиране на вземания” ООД /с правоприемник „Агенцията събиране на
вземания” ЕАД/, за която сума е издадена
Заповед 770/11.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.
№1267/2018г. по описа на PC- Харманли, като иска за установяване на основание чл.422
от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240 ал.2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД
дължимостта на сумите 191.84 лв. – неустойка, 45 лв. – такса разходи и 195.48
лв. - лихвата за забава за периода от 24.02.2015г. до 07.12.2018г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника Д.И.М., ЕГН **********,***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" №., офис сграда Лабиринт, ет. ., офис ., представлявано от
Н.С. и М.Д., разноските по настоящото дело в размер на общо 323.60 лв. за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ответника Д.И.М., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №., офис сграда
Лабиринт, ет. ., офис ., представлявано от Н.С. и М.., разноските по ч.гр.д.№1267/2018г. по описа на PC- Харманли в размер на
38.80 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ:
|
|