Решение по дело №167/2019 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 6 януари 2020 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20195150200167
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

                                      Гр. Момчилград, 16.07.2019г.

                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Момчилградския районен съд в публично заседание, проведено на 15.07.2019 година в състав;

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 167/ 2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Д.А.Х. с ЕГН- **********,***, против Наказателно постановление № 19- 0318-000110/30.04.2019г. на Началник  РУ- Кирково, с което; на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 1 000 лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, и са му били отнети 10 контролни точки, за допуснато нарушение на чл.5 ал.3  т.1от ЗДвП.

            В своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от процесното наказателно постановление и иска отменяването на наложените наказания лишаване от право да се управлява МПС и наложената глоба. Сочи, че не нак.постановление било немотивирано, неправилно и постановено при непълнота на доказателствата. Наложеното наказание глоба от 1000 лева е било в прекалено висок размер, и не размерът не бил съобразен с неговата работа и семейното му положение, а лишаването от право да управлява МПС за срок от 12 месеца го лишавало на практика от възможност за препитание. Ето защо иска намаляване размера на посочените наказания до минималният размер на същите.

            В съдебно заседание– жалбоподателят не се явява, и не се представлява, като същият е бил уведомен чрез пълномощник /адв.Н.М. ***/ по реда, предвиден в нормата на чл.178 ал.8 от НПК, след отлагане по нейно искане в съдебно заседание.

            Ответната страна, Началникът на РУ- Кирково, в своето кратко писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            На 20.04.2019г. св.К.Й.- мл.автоконтрольор при РУ- Кирково, в присъствието на св.А.М. и св.В.М. ***/, е съставил акт № 124 за установяване на административно нарушение, против жалбоподателят, за това, че на 20.04.2019г. около 22,25 часа, по 3-то класен път № 67 на км 46+330 м, по посока на движение от център- Бенковски за район Дрангово, същият /жалбоподателят като водач  е управлявал МПС- л.а. “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег.№ Х 43 66 АК, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 промила до 1,2 промила, а именно;  1,11 на хиляда, което било установено с техническо средство „ Дрегер 7510” с фабр. №  ARDN 0050, тариран до месец май 2019г.

На водача е бил издаден талон за мед.изследване № 0028373, и от същият на 20.04.2019г. е била взета кръвна проба за изследване /като епруветките са били запечатани с съответни стикери- посочен номер/. Видно от протокол за хим.изследване на иззетата от жалбоподателят кръвна проба, установеното алкохолно съдържание възлиза на 0,98 промила.

            От АУАН от 20.04.2019г. /описан по-горе/, е видно           , че от водача са иззети СУМПС, СРМПС и контролен талон, както и е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

            Актът е бил връчен на жалбодателят срещу собственоръчен подпис на 11.03.2019г., и последният е посочил, че няма възражение по него.

            Установи се по делото, че началникът на РУ- Кирково при ОДМВР- Кърджали е издал ЗППАМ № 19-0318-000037/22.04.2019г., с която на основание чл.177 т.1 б.“б“ ЗДвП спрямо водача на МПС /в случая жалбоподателят/ е наложена принудителна административна мяряка, а именно; „Временно отнемане свидетелството за управление на МПС“ за срок- До решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца- Заповедта е връчена на същият на 22.04.2019г. и няма данни да е била обжалвана.

            Въз основа на посочения по-горе акт, Началникът на съответното РУ, е издал процесното Наказателно постановление № 19- 0318-000110/30.04.2019г., в което описана горната фактическа обстановка, и с което; 1/ на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 1 000 лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца- за допуснато нарушение на чл.5 ал.3  т.1 от ЗДвП, и били са му били отнети 10 контролни точки,

Т.е., Административно-наказващия орган е посочил нарушените норма и следващите се от това санкции. НП е било връчено на жалбоподателя на 21.06.2019г.

            По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелите по съставянето на акта, които в своите показания описват горната фактическа обстановка.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по делото доказателства- приложените към делото АУАН,  НП, показания на показания на свидетелите и актосъставител; талон за изследване от 20.04.2019г. от 23,00 часа /бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство- описаното, при което се установило наличие на алкохол в кръвта му в концентрация 1,11 промила/, в който жалбоподателя е посочил, че НЕ приема показанията на техн.средство; Протокол за мед.изследване от 20.04.2019г.; Протокол за химическо или химико-токсилогическо изследване от 22.04.2019г. /с посочените резултати от лабораторните изследвания/; докладна записка от полицейски служител от 22.04.2019г- касаещ извършената проверка на МПС /описаното по-горе с водач- жалбоподателят, и установеното по време на проверката/.

От тези доказателства е видно от които жалбоподателят на цитираната дата 20.04.2019г. около 22,25 часа е управлявал МПС-гореописаното, като е бил спрян за проверка от служители на РУ- Кирково, които са извършени проверка на същият с техническо средство „Дрегер 7510“ за употреба на алкохол, като била отчетена 1,11 промила концентрация на алкохол в кръвта, иззели са СУМПС, СРМПС и контролен талон. На водач, поради обстоятелството, че не съгласил с резултатите от извършената с техническото средство проверка, е бил издаден талон за изследване, била му взета и кръвна проба, и от резултатите на тази кръвна проба се установява, че същият е употребил алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е 0,98 %.

От тази установена фактическа обстановка се налага извода, че е установено по един категоричен начин обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС /описаното по-горе/ с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 на хиляда, и това е така, защото контролните органи са извършили проверката с техническо средство за употреба на алкохол, а след това е била взета и кръвна проба /поради това, че същият е изразил несъгласие с показателите по техн.средство/- респ. контролните органи са установили непосредствено допускането на цитираното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

            Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП, намира, че описаната в процесното наказателно постановление фактическа обстановка е установена по един безспорен и категоричен начин, както и е установена нарушената правна норма от ЗДвП, поради и което и което следва същото да бъде потвърдено изцяло за нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

            Аргументите са следните- административно наказващия орган, при издаването на акта за установяване на административно нарушение, е установил правилно фактическата обстановка, събрал е необходимите доказателства, поради и което е било издадено едно правилно, законосъобразно и обосновано наказателно постановление. В същото е описана фактическата обстановка, със която се установява осъществен съставът на административно деяние по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП- както и по-горе е посочено, установено е правилно съдържанието на това деяние и съответно е приведено под съответният текст, деянието на жалбоподателят, и поради това е съобразена материално-правната норма със санкционата, т.е., санкционната норма, съдържаща наказанието за допуснатото нарушение на посоченият текст от ЗДвП- където изрично са посочени санкциите, които се налагат за така установените от административно-наказващия орган и допуснати от жалбодателя нарушения. В разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е посочено, че на водача на МПС е забранено да управляват ППС под въздействието на алкохол или други упойващи вещества- а по делото са събрани доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС към момента на проверка.

            Предвид изложеното съдът приема, че горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 21.06.2019г. на жалбоподателят, и е получена в деловодството на въззиваемата страна на 27.06.2019г. Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщението и е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

Относно компетентността на административно-наказващия орган: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ- Кирково при ОДМВР- Кърджали, упълномощен с това правомощие, съгласно заповед№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи /което обстоятелство е служебно известно на съда, предвид многото на брой дела от тази категория, които се разглеждат/.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление следва да се каже, освен гореизложеното и следното; При анализа на събраните доказателства, съдът приема, че е доказан по един категоричен начин, фактът, че жалбоподателят е допуснал описаното в наказателното постановление административно нарушение. Съдът преценява, че показанията на свидетелите, изясняващи изцяло конкретната фактическа обстановка се потвърждават и от събраните писмени доказателства.

По делото не са събрани доказателства, в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за немотивираност или за неправилност на обжалваното нак.постановление, както и за това, че същото е издадено при непълнота на доказателствата.

Съобразно и това съдът, с оглед анализа на целия доказателствен материал намира, че е правилен и законосъобразен изводът за наличие допуснатото от жалбоподателят административно нарушение, описано в процесното наказателно постановление.

При служебният анализ на издаденият АУАН и обжалваното НП, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на наказателното постановление до степен на незаконосъобразност. По повод наложените административни наказания, по вид и размер, съдът достига до извода, че административно наказващият орган правилно и приложил съответните санкционни норми.

Според съда не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, с оглед степента на обществена опасност на деянието. Употребата на алкохол и управлението на МПС, след това е едно от деянията по смисъла на ЗДвП с най-висока степен на обществена опасност. Твърденията на жалбоподателят в жалбата, че управлението на автомобила е необходимо за изпълнение на семейни ангажименти, съдът не приема, като смекчаващо вината обстоятелство, дотолкова, доколкото това твърдение е в противоречие с конкретното установено поведение на жалбоподателят, като водач на МПС, в настоящия казус, а именно управление на автомобила, след употреба на алкохол. В настоящият казус, липсват обстоятелства, които да установяват, според настоящия съдебен състав наличие на условия на маловажност.

Освен изложеното наложените наказания от законодателя в нормата на чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП са дадени в абсолютни стойности и не е възможна тяхната редукция в насока намаляване, респ. не подлежат на индивидуализация.

       С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е неоснователна и недоказана, а процесното, обжалвано наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно. Наказателното постановление следва да се потвърди, изцяло, като законосъобразно.

Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р   Е   Ш   И  :

           

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 0318-000110/ 30.04.2019г. на Началник на  РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на Д.А.Х. с ЕГН- **********,***, на  основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 1 000 лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, и са му били отнети 10 контролни точки, за допуснато нарушение на чл.5 ал.3  т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.                                                                     

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: