Решение по дело №859/2018 на Районен съд - Дупница

                                               Р Е Ш Е Н И Е

			03.04.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV с Н О

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	26 февруари		2020

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		859		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Община Рила с административен адрес: гр. Рила, пл. ,,Възраждане“ № 1, представлявана от кмета Г.Д.К. обжалва Наказателно постановление № НЯСС-213 от 23.04.2018 г., издадено от Заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ гр. София, оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - ,,имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/, за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и моли за неговата отмяна. Сочи се, че жалбоподателят не е извършил деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. 

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

С Акт № 364 за публична общинска собственост от 06.06.2005г. издаден на осн. чл. 2, ал.1, т.1 ЗОС във вр. с чл.19, т.1от Закона за водите /ред. 2001 г./, Община Рила е актувала водоем с площ от 12.060 дка, съставляващ имот №119001, находящ се в землището на с. Смочево, общ. Рила.

На 13.07.2017 г. представители на Главна дирекция НЯСС и представител на собственика, извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир Смочево 1190001 находящ се в землището на общ. Рила, за което е съставен АПОС № 364/06.06.2005 г., за което е съставен Констативен протокол № 01-02-208/14.07.2017 г., с който са дадени следните предписания: документацията от експлоатацията на големите и малките язовирни стени и на съоръженията към тях следва да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 118 /за големите язовирни стени/ и чл. 205 /за малките язовирни стени/ от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние – срок 18.10.2017 г. На осн. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, за изпълнението на всички предписания е отговорен собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея. За изпълнението на дадените задължителни предписания собствениците уведомяват председателя на ДАМН чрез Регионален отдел ,,Надзор на язовирни стени и съоръженията към тях” – РО НЯСС ,,Югозападна Българи”, с адрес гр. Благоевград, за изпълнението им в срок: 7 дни.

С писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. от Началникът на РО НЯСС ЮЗБ до Кмета на Община Рила е изискал за язовирите собственост на Община Рила: ,,Смочево 000022”, ,,Смочево 000024”, ,,Смочево 000025”, ,,Смочево 000038”, ,,Смочево 000039”, ,,Смочево 000049”, ,,Смочево 000051”, ,,Смочево 000052”, ,,Смочево 000074”, ,,Смочево 000076”, ,,Смочево 000077”, ,,Смочево 000122”, ,,Смочево 000147”, ,,Смочево 000161” ,,Рила 020001”, ,,Рила 032006”, ,,Смочево 119001”, ,,Рила 173007”, ,,Рила 173010” на осн. чл. 190, ал. 1, т. 2 от ЗВ, заверени копия на: 1. Актуален договор с оператор или доказателства за изпълнение на изискванията за оператор на язовирни стени и съоръженията към нея; 2. Документацията от експлоатацията на язовирната стена и съоръженията към нея съгласно изискванията на чл. 205 /за малките язовирни стени/ от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Документите да бъдат представени в срок до 05.02.2017 г. в Регионален отдел ,,Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” при ДАМТН на адрес гр. Благоевград, ул. ,,Свобода” № 1, ет. 2, стая № 211. Посочено е, че това писмо следва да се счита  за предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ и неизпълнение на предписанията по посочената норма се наказва съгласно чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.

С писмо изх. № 85-00-38-1330-1/10.01.2018 г. кметът на Община Рила е уведомен, че в горното писмо е допусната техническа грешка в определянето на срока за изпълнение на даденото предписание, като следва да сечете ,,документите изпратете в срок до 05.02.2018 г. И двете писма са получени от адресата на 22.01. и 25.01.2018 г., видно от известия за доставяне, приложени по преписката. С писмо изх. № РД-01-1/020376-001/02.02.2018 г. във връзка с писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. кметът на Община Рила е уведомил Началника на регионалния отдел ,,Югозападна България”, че Община Рила не е собственик на язовири, а на водоеми и съгласно действащото законодателство и трайната съдебна практика, водоемите нямат характеристиките на язовир, който съгл. § 1, т. 94 от ДР на ЗВ представлява водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации. Язовирът е неделима съвкупност от тези четири елемента и стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовира могат да бъдат възложени на трето лице, отговарящо на изискванията за оператор на язовирна стена, под наем или на концесия, само като единно цяло – единна система от всички тези елементи, независимо от състоянието на обекта и съоръженията му. Поради това не може да се отдава под наем или на концесия водоем, който не е язовир, тъй като не отговаря на материално правна предпоставка на § 12, ал. 2, т. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ /ДВ бр. 58 от 2015 г./ Поради тази причина Община Рила като собственик на имота с начин на трайно ползване ,,водоеми” не е сключила договор с оператор на язовирна стена, за което са уведомили регионалния отдел с писмо № РД-01-119.020376/03.01.2018 г. и отново поддържат становището си, че изискванията за изготвяне на техническа документация, съобразно горепосочената Наредба, са неоснователни.  

            На 19.02.2018 г. инж. З.Г. на длъжност инспектор в РО ,,Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Югозападна България – гр. Благоевград (РО НЯСС ЮЗБ – гр. Благоевград) в Главна дирекция ,,Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ (ГД НЯСС) при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. Благоевград, ул. ,,Свобода“ № 1, оправомощена със Заповед №А-92 от 05.02.2018 г. на председателя на ДАМТН, в присъствието на упълномощено от нарушителя лице – Невена Йорданова Миланова, с пълномощно с рег. № 110/15.02.2018 г. и в присъствието на свидетелите при установяване на нарушението и при съставянето на акта: инж. А.С. ***, представлявана от Г.К. ***, съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 01-044/19.02.2018 г. за следното: на 09.02.2018 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, в офиса на РО НЯСС ЮЗБ с адрес: гр. Благоевград, ул. ,,Свобода“ № 1, стая 211, извършила проверка в деловодната система на ДАМТН за язовирната стена и съоръженията към нея на язовир ,,Смочево 119001 “, находящ се в поземлен имот119001, землище на с.Смочево, община Рила, в присъствието на инж. С. – гл. инспектор и М. – инспектор в регионалния отдел. По време на проверката в деловодната система било установено, че е получено писмо вх. № 85-00-38 /2/ от 08.02.2018 г. на ДАМТН от Община Рила. В писмото си Кметът на Община Рила твърди,Община Рила не е сключила договор с оператор на язовирната стена,и че разпоредбите на Закона за водите за язовирни стени са неприложими за съоръженията собственост на Община Рила.Единственият случай за неприложимост на разпоредбите на ЗВ е случая с  водоеми изцяло вкопани в земята, при които липсва язовирна стена /съответно защитна дига на водохранилище/, което е едно от техническите решения за съхраняване на вода от многообразните познати под общото наименование ,,водоеми“. В констативен протокол № 01-02-208/13.07.2017 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея, служители на ДАМТН са описали наличието на стена от земнонасипен тип. Видно от  разясненията на законовите разпоредби, които са дадени с писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. на ДАМТН, кметът на Община Рила е бил уведомен за неприложимостта на цитирания по-горе случай на изключение на закона. С писмо вх. № 85-00-38/2/ от 08.02.2018 г. на ДАМТН /изх. №РД-01-11020376-001 на Община Рила/, Кметът на Община Рила отказва да изпълни в срок предписанието на контролните органи по чл. 190, ал. 4 от ЗВ, дадено в писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. и писмо изх. № 85-00-38/1/23.01.2018 г., а именно да се предоставят заверени копия на”Актуален договор с оператор или доказателства за изпълнение на изискванията на оператор на язовирната стена и съоръженията към нея от Община Рила/собственик на съоръженията/, за язовир „Смочево” 119001 със срок на изпълнение 05.02.2018г.

 

Община Рила в качеството си на собственик, видно от Акт за публична общинска собственост № 350/06.06.2005 г. на язовирната стена и съоръженията към нея, находящи се в ПИ 119001 в землището на Рила е надлежно уведомена за даденото предписание в писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. и писмо изх. № 85-00-38/1/ от 23.01.2018 г. Писмата са получени в деловодството на Община Рила на 22.01.2018 г. и 25.01.2018 г., но в указания срок /05.02.2018 г./ не е изпълнила предписанието. На 06.02.2018 г. Община Рила като не е изпълнила даденото предписание в писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г. и писмо изх. № 85-00-38/1/ от 23.01.2018 г. от контролните органи, е нарушила чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Въз основана така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, в което е изложена идентична фактическа обстановка и на Община Рила на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

  Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото актосъставител З.Г. – и свидетелите по установяване на нарушението и съставянето на акта – А.С. и И.М., които поддържат изцяло отразените в него констатации.

При постановяване на решението си съдът взе предвид и приложените по административно-наказателната преписка писмени доказателства: обжалваното наказателно постановление; заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН; писмо изх. № 08-00-482 от 14.06.2017г.,  г.; покана за съставяне на АУАН с изх. №85-02-104/14.02.2018 г.; АУАН № 01-044/19.02.2018 г.; пълномощно от Кмета на Община Рила рег. № 110/15.02.2018 г.; констативен протокол № 01-02-208/13.07.2017 г.; писмо до Кмета на Община Рила изх. № 85-00-38/18.01.2018 г., ведно с известие за доставяне; писмо до Кмета на Община Рила изх. № 85-00-38-1/23.01.2018 г., ведно с известие за доставяне; писмо от Кмета на Община Рила изх. № 85-00-38-2/08.02.2018 г.; възражение от кмета на Община Рила вх. № 85-02-104-18/28.02.2018 г., Акт № 364/06.06.2005 г. за публична общинска собственост ведно със скица № Ф00200/26.07.2005 г.

Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г., С. и М. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна по следните съображения:

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, видно от заповед № А-5/02.01.2018г., издадена от председателя на ДАМТН.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, настоящия съдебен състав намира, че в случая при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, административнонаказващият орган не е посочил нарушената от жалбоподателя законова разпоредба. Посочената като такава разпоредба на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ урежда правомощия председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 - да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. От така определената норма обаче, не може да се изведе конкретното правило за поведение, което да е било нарушено. Същата не създава задължение за адресата на НП, което съобразно фактическото описание на нарушението да не е било изпълнено и следователно няма как да бъде нарушено.

При това положение неправилно АНО е приел, че е осъществен съставът на нарушението и е издал НП. Посоченото в обстоятелствената част на издаденото наказателното постановление нарушение не съответства на сочената за нарушена правна норма на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, т.е. в нея не се съдържа състав на нарушението, което е вменено на лицето, посочено за нарушител. Допуснатите нарушения при съставяне на акта и наказателното постановление в своята съвкупност водят до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и влекат процесуалната му незаконосъобразност.

Безспорно, неправилната правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение на нормативните изисквания, регламентирани в чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като засяга правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита. Нарушаването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна на административнонаказващият орган не може да бъде санирано в по-късен етап от административнонаказателното производство. Констатираното нарушение опорочава производството по налагане на административно наказание и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Макар и по изложените по-горе съображения да налагат отмяната на НП без съдът да се произнася по същество, за пълнота на мотивите следва да се посочи, че наказателното постановление е и необосновано.

Когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като индивидуален административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието е юридическия факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. Следователно преценката за законността на това предписание влиза в обхвата на проверката, която съдът дължи и върши при контрола за законосъобразност на обжалваното НП, след като то е издадено за нарушение по чл.200,ал. 1, т. 39 от ЗВ в хипотеза на неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. В противен случай би се стигнало до неоправдано изпразване от съдържание на тази проверка, а това не намира опора в закона и не съответства на неговия смисъл от гледна точка обема на правото на защита в административнонаказателния процес. Още повече, че двата подхода за контрол на законосъобразност на дадените предписания, макар и различаващи се по реда, по който се осъществяват, не се изключват напълно един друг. След като жалбоподателят е пропуснал да оспори пред административния съд дадените му предписания, то той може да стори това и в настоящото производство при обжалване на НП, макар и непряко, като разбира се съдът не разполага с възможността и правомощие да отмени същите, но следва да ги преценява по същество в рамките на проверката на правилността на НП.

В конкретната хипотеза с процесното писмо изх. № 85-00-38/18.01.2018 г., Началникът на Регионален отдел ,,НЯСС” – Югозападна България на основание чл. 190а, ал. 1, т. 2 о ЗВ на Община Рила, в качеството й на собственик на язовир Смочево119001, е дадено не предписание, а указание да представи доказателства,-/ а именно да се предоставят заверени копия на”Актуален договор с оператор или доказателства за изпълнение на изискванията на оператор на язовирната стена и съоръженията към нея от Община Рила/собственик на съоръженията/, за язовир „Смочево” 119001 със срок на изпълнение 05.02.2018г.,насочени към изясняване на друг, явяващ се всъщност основен момент – този, свързан с изпълнение на задължението на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях по чл. 138в, ал. 1 от ЗВ.

По своето съдържание, изявлението на контролните органи е насочено не към създаване на задължение по отношение на адресата да предприеме определено поведение – напр. да сключи договор съобразно изискванията на чл. 138, ал. 1 от ЗВ, или друго свързано с техническата безопасност или въздържане от поведение, а към изясняване с представяне на доказателства относно този друг основен момент, а именно за изпълнение на задължението му по чл. 138в, ал.  1 от ЗВ – да възложи стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея на лице, което отговаря на тези изисквания. Следователно, непредставянето на такива доказателства в дадения срок има за последица, не приемането на реализирано неизпълнение на предписание /няма как да се представи документ, респ. договор или уведоми за сключването му, ако няма такъв/, а възприемането съобразно разпределението на доказателствената тежест, че собственикът не разполага с такива доказателства и ако след проверка се установи, че сам не отговаря на изискванията за оператор на язовирната стена, следва да се приеме, че е осъществил нарушението не по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, а това по чл. 138в, ал. 1 от с.з., каквато е целта на закона и целта на дадените указания. Превратното и несъобразено с целта на закона упражняване на правомощия по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ води до извод за незаконосъобразно реализиране на отговорността по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ и като последица от този извод – до необходимост от отмяна на санкционния акт, издаден на това основание.

Налице е и друго основание водещо до незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на Община Рила това качество липсва. Същата не е субект на нарушението по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ - неизпълнение на задължително предписание, дадено от контролен орган. Съгласно т. 94 от § 1, ал. 1 на ДР на ЗВ /ДВ бр. 58 от 31.07.2015 г./ ,,язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Язовирът е хидротехническо съоръжение с изградена язовирна стена и съоръжения към нея – преливник, основен изпускател. С язовира се регулира оттока на водата. Легална дефиниция за ,,баластриерни водоеми” е дадена в § 1, т. 3 от ДР на Закона за рибарството и аквакултурите – изкуствени водоеми образувани при добив на инертни материали, запълнени с вода. Видно от приетия като доказателство по делото Акт за публична общинска собственост” № 364/06.06.2005 г. като вид и описание на имота е посочен водоем, съставляващ имот №119001, находящ се в землището на Смочево, община Рила. С § 12, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ /ДВ бр. 103 от 2013 г., изм. и доп.,  бр. 58 от 2015 г./ законодателят акцентира върху необходимостта язовири – публична общинска собственост, независимо от това дали се използват по силата на договор или не се използват, да се поддържат в добро техническо и експлоатационно състояние в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирни стени и съоръженията към тях /ДВ бр. 81 от14.10.2016 г./ С въвеждането на разпоредбата се цели осигуряване на безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях – публична общинска собственост и поддържането им в изправно техническо състояние. Във връзка с цитираните разпоредби и предвид, че водоемите нямат изградени съоръжения за регулиране на оттока, те не могат да бъдат причислени към язовирите и не следва за тях да се прилага разпоредбата на § 12, т 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, във връзка с което не е необходимо Община Рила като собственик на водоем, да сключва договор с оператор на язовирна стена.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№ НЯСС-213 от 23.04.2018 г., издадено от Заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ гр. София, оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, с което на Община Рила, представлявана от кмета Г.К. е наложено административно наказание - ,,имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/, за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                          

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: