О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер323/15.4.2019г.Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На дванадесети
април Две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
като
разгледа докладваното от съдия Асен Попов
ВЧНД
№313 по описа на съда за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243
ал.8 от НПК.
Образувано е
по частна въззивна жалба от М.К.К.-С., чрез процесуалния си представител – адв.Ц.Д.от
АК – Варна, срещу Определение №393/25.02.2019 г. по ЧНД №928/2019 г. на Районен съд-Варна, с
което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 23.01.2019 г. по досъдебно производство №406/2018 г. по описа на Първо РУ
при ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В жалбата, по същество се сочат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, постановен
при липсата на относимост към събраните по делото доказателства. Иска се да
бъде отменено Определението на Районен съд-Варна и делото да бъде върнато на прокурора
за допълнително разследване.
Настоящият въззивен състав счита, че така подадената жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и
от активно легитимирано лице, а разгледана по същество се явява неоснователна.
След съвкупна преценка на събраните до момента в хода
на разследването доказателства и доказателствени средства настоящият въззивен
състав възприема следната относима към предмета на делото фактическа
обстановка:
Лек автомобил
„Ситроен Ксара" с peг. № * **** **бил регистриран на името св.М.К. – С.,
като същата го придобила по време на брака си със св.С. С.. Съпругът й имал дългогодишен приятел – св.А.М.,
който заедно със семейството си живеел във В.британия, а през летните месеци се завръщали в
страната. Тогава посоченият автомобил /както и други такива/, им бил
предоставяни за ползване. За последно това станало на 01.08.2017 г., когато в гр. Варна св. С. дала колата
си на св.А.М., уговаряйки се да бъде управлявана до отпътуването му от страната
на 25.08.2017 г., когато трябвало да я върне, заедно с предоставените му ключове
и документи за нея – двата регистрационни талона. Същият трябвало да сключи застраховка
„Гражданска отговорност" и да премине годишен технически преглед, както и
направил.
На 14.08.2017 г. , пътувайки от гр. Т..към гр. Варна по ПП
I-4 /София –Варна/, в 13.33 ч.
автомобилът управляван от М.. бил заснет с АТСС, с превишение на скоростта на движение с 31 км. в час. Няколко минути по-късно, в
близост до гр. В. Т., автомобилът се повредил. Св. М.. чул шум, като спрял и отбил
встрани, а когато отворил предния капак, видял пламък в двигателния отсек.
Съпругата му, сигнализирала за случващото се на тел. 112, като с помощта на други шофьори, пламъците били
загасени. Предвид това и последвало ново обаждане на тел.112, че нямат нужда от пожарна. Св. М.. се обадил и на св.М.К.-С. и я уведомил, че
автомобила се е повредил, докато е пътувал с него към гр.Варна. Тя заявила, че
трябва автомобилът да се закара в сервиз, като св.М.. намерил в интернет
телефон на Пътна помощ и така преместил колата до сервиз на „Колев моторс 2“ в
гр.В.Т.. Автомобилът бил прегледан от свЙ.Й.който констатирал повреда в скоростната кутия, а именно - „сцепване", протрило кабели и
предизвикало късо съединение. Посочил сумата от около 400.00 лева за
отремонтиране на повредата. Във връзка с това били проведени разговори със св. М.К.-С.
и със св.С. С., като св.М.. поел ангажимент да заплати за ремонта или
евентуално да организира транспортиране на автомобила до гр.Варна. Междувременно,
св. С. препращал за разговор приятеля си
към неговата съпруга, която обаче била служебно ангажирана и не можела да
говори. Посъветвал го да остави автомобила на паркинг до сервиза, докато реши
какво да го прави, както и св. М..
сторил, като написал на парче картон телефонния номер на св.С. и го поставил на
предната дясна седалка, заключил автомобила, и със семейството си, с автобус се
прибрали в гр.Варна. След проведен на следващия ден разговор със св.М.К.-С. и
съпругът й, последният поискал автомобила да се транспортира до гр.Варна. В
последствие променил желанието си, като
двамата със св. М.. се срещнали и той в присъствието на съпруга си
върнал ключовете и документите за
автомобила. Предал и сумата от 400.00 лева за ремонт на автомобила и телефонния
номер на майстора от сервиза. След това сем.М..и отпътували за В.британия.
Близо два месеца след това, св.М.. се свързал
със св. Й. и поискал информация за колата, като последният му казал, че е при
него, като собствениците искали да свали регистрационните табели и да им ги
изпрати, но в последствие се отказали.
Няколко месеца по-късно св.Й. преместил автомобила на паркинг до
ЖП-гарата в гр.В. Т..
През месец октомври 2017г. св.М.К.-С. получила електронен фиш
за управление на „Ситроен Ксара" с peг. № * **** **с превишена скорост от
14.08.2017 г., който, предвид, че същата била собственик на автомобила бил
издаден на нейно име. Поради това тя потърсила контакт със св.М.. и съпругата му,
но не успяла да се свърже с тях. В
началото на месец декември 2017 г., във връзка с така издадения фиш, на имейл адреса на св.М.. тя изпратила и покана
за извънсъдебно споразумение с различни варианти за решение на въпроса, както и
за транспортирането на автомобила до гр.Варна.
В същото било посочено и че относно автомобила св.М.. носи отговорност по
чл.206 от НК, като бил уведомен и че ако не приеме условията на споразумението,
тя ще подаде жалба в Районна прокуратура-Варна, както и ще заведе гражданско
дело за издадения фиш, което и направила, предвид липсата на отговор от страна
на св. М... Жалбата в РП-Варна била депозирана на 12.12.2017г., а на 28.02.2018г.
образувано досъдебно производство. В хода на проведеното разследване била изискана справка от АПИ за движението на
автомобила, приобщени записи от единен
телефонен номер 112. Били възложени оперативно издирвателни мероприятия за установяване на автомобила в автосервизи
във и покрай мястото на което бил локализиран същия при инцидента, но тъй като местонахождението
му не било установено, автомобилът бил
обявен и за общодържавно издирване. Това било направено и по отношение на св.М..,
като досъдебното производство било спряно до края на месец август 2018 г,
когато свидетелят бил установен и разпитан. Същият посочил и точното
местанохождени на процесното МПС. Бил извършен негов оглед - на 30.08.2018 г.
при който автомобилът бил установен със заключени врати, като вътре върху
предната дясна седалка имало картонче с
изписан телефон номер **********, регистриран на името на св.С.. Предвид
постъпила молба за връщането на автомобила от неговия собственик, такова било постановено с Постановление на
прокурор при ВРП от 13.11.2018г. Междувременно РС-В. Т. отменил издадения срещу
жалбоподателката електронен фиш, приемайки, че на посочената дата тя не е
управлявала автомобила .
След проведено разследване, с Постановление от 23.01.2019 г.
прокурор при Районна прокуратура – Варна е прекратил воденото наказателно
производство на основание чл. 243, ал.1,
т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, с мотиви за
несъставомерност на извършено деяние, като така постановения прокурорски
акт е потвърден с атакуваното пред настоящата инстанция Определение
№2111/06.12.2018 г. на съдия при ВРС.
При
извършения въззивен контрол за правилност и законосъобразност на атакуваното
Определение и във връзка с наведените в жалбата доводи, настоящият въззивен
състав намира същото за правилно и законосъобразно, като изцяло споделя
изложените в него мотиви. Съдът, след като прецени всички релевантни по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че изискуемите за
правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства, са били събрани
в пълнота и по съответния процесуален ред, като доказателствен материал е в
достатъчен обем, който да гарантира правилното решаване на основния въпрос, предмет
на воденето разследване - наличието на съставомерно извършено деяние.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя така изложените
заключения на първоинстанционния съд, който се е солидаризирал с крайния,
решаващ извод на прокурора, относно наличието на законови предпоставки за
прекратяване на наказателното производство. ВОС приема, че така изложените правни съображения за несъставомерност на
деянието както по чл.206 ал.1 от НК са правилни и същите са основават на
внимателна проверка и анализ на събраните в хода на воденото досъдебното
производство доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви по отношение
на основните факти от значение за делото, а именно:
Обсебването
е типично престъпление срещу собствеността. Негов непосредствен обект са
обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на
собственост върху движими вещи, които деецът владее или пази. От обективна
страна, за състава на престъплението е
необходимо да са установени: предметът на престъпно посегателство - чужда
движима вещ; правното основание за наличие на този предмет във фактическата
власт на извършителя; актът на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждото имущество; невъзможността вследствие на това поведение
собственикът да осъществява разпоредителни действия със собствената си вещ. От
субективна страна, обсебването е престъпление което се извършва само с пряк
умисъл, тоест деецът съзнава, че предметът на престъплението е чужда движима
вещ, която владее или пази на правно основание, като той има за цел да се
разпореди противоправно с него, в свой или чужд интерес.
Безспорно
е, че в случая предоставената на св.М.. вещ от страна на св.М.К.-С. е „чужда“
за същия, както и, че тя се е намирала в негово владение, в резулатат от
фактическото й предаване от нейната собственичка. За да е налице обсебване обаче, е необходимо също от обективна страна
деецът да е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние - фактическо
или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Т.е,
за да е осъществено престъплението обсебване от обективна страна, следва да е
доказана присвоителната дейност на подсъдимия по отношение вече намиращия се у
него предмет на престъплението. В
конкретния случай обективираното от
свидетеля поведение, не може да бъде третирано като акт на имуществено
разпореждане сочещ на присвоителна дейност. Преценката за наличието на противозаконното разпореждане с вещта
отнесена към релевантната фактология на конкретния казус с категоричност води
до извода, че св.М.. по никакъв начин не е осъществил присвоителна дейност, а напротив,
същият предвид възникналата непредвидена ситуация е уведомил за същата сем. С.и
- както собственичката на автомобила, така и нейният съпруг. И двамата са
знаели защо и къде е автомобилът след инцидента, ключовете и документите за
който са им били предоставени от св.М.., както и парична сума за ремонта му. Същият, видно от дадените показания на
работещият в автосервиза - св.Й., е провеждал нееднократни разговори със сем.С.и,
а няколко месеца след това лично е посетил сервиза и се е интересувал дали
собствениците на колата са се свързали с него, след което автомобилът е бил
преместен със съдействието на ключар, с „тикане“ на паркинг до жп-гарата в гр.В.Т..
Вярно е, че действително
автомобилът не е бил предаден на св.М.К.-***, каквато е била и уговорката между нея и св.М.., но причината
за това има обективен характер и не се дължи на виновно поведение на свидетеля.
Възникналата повреда в автомобила, доколокото същата както правилно е посочил и
първоинстанционния съд е от категорията на случайните събития е предпоставила
невъзможност за по-нататъшно предвижване
със същия и необходимост от извършването на ремонти дейности, за което св.М.. е
предприел съответните действия , действия които по никакъв начин не обуславят
признак на фактическо или юридеческо разпореждане с вещта. Безспорно, бездействието също е възможна
форма на изпълнителното деяние на обсебването, но в конкретния случай
посоченият от жалбоподателката аргумент за това, а именно - че чрез неосигуряване на транспортиране на
автомобила до гр.Варна, св.М.. не е
изпълнил задължението си за връщането му на неговия собственик, по никакъв начин,
в контекста на всички установени в хода на разследването обстоятелства - не може да бъде квалифицирано като своене на
вещта. Цялостната установената по делото фактология не сочи на извършено от св.М.. деяние,
обявено за престъпление от особената част на НК. Така изтъкнатото от страна на жалбоподателката относно
необходимостта от страна на св.М.. за транспортиране на повредения автомобил,
заплащане на наложената му административна санкция за превишаване скоростта на
управление на процесното МПС, липсата на
реакция по отношение на изпратените покани за извънсъдебна спогодба, заплащане
на ремонта, причината за възникналата повреда, наличието/липсата на блъснато
куче, са изцяло ирелевантни към предмета на воденото разследване, за осъществен състав на престъпно
присвояване.
Т.е в случая, безспорно, са налице
първите два елемента от обективната страна на деянието; предметът на престъпно посегателство -
чуждата движима вещ, която се е намирала
във владение на св.М.., в резулатат от фактическото й предаване от собственика
й. Останалите
два съставомерни от обективна страна елемента за извършване на посоченото
деяние по отношение на посочения предмет липсват, а именно - актът на противозаконно юридическо
или фактическо разпореждане с чуждото имущество и невъзможността вследствие на
това поведение собственикът да осъществява разпоредителни действия със
собствената си вещ. Поведението на св.М.. не може да бъде квалифицирано като
противозакноно и водещо до невъзможност собственикът на вещта да осъществява действия
със собствената си вещ. Предвид посоченото, с оглед липса на обективна
съставомерност е безпредметно в конкретния случай да бъде обсъждана и субективната
такава.
Във връзка с така
представените заедно с депозираната пред въззивната инстанция доказателства от
жалбоподателката, следва да се отбележи, че от една страна събирането на
доказателства в наказателното производство е дейност, която се осъществява при
строго определен, законодателно уреден ред и единствено чрез посочените в НПК
способи. Във въззивната инстанция се
допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в
този кодекс ред, но това е относимо само при разглеждане на делото в определени
производства, сред които настоящето, което има контролен характер и касае
единствено обоснованост и законосъобразност на проверявания акт не е. От друга
страна, ВОС както вече посочи, счита, че събраният в хода на разследването
доказателствен материал е в достатъчен обем позволяващ изясняване на обстоятелствата,
които са от съществено значение за правилното решаване на делото.
В конкретния случай, ВОС
счита, че са налице данни, предпоставящи спорност на отношения, имащи за
предмет такъв, който е извън обхвата на наказателното право и които както и
правилно е посочил първоинстанционния съд, не могат да получат своето
разрешение със средствата и механизмите на наказателния процес.
С оглед гореизложеното и при
нормативно очертаните предели на правомощия на въззивния съд в процедурата на
чл.243, ал.8 от НПК, настоящият състав намира, че Определението на Районен
съд-Варна е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По тези съображения, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №393/25.02.2019 г. по
ЧНД №928/2019 г. на
Районен съд-Варна, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 23.01.2019 г. по досъдебно производство №406/2018
г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по чл.206,
ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.