Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 13999 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на присъединен взискател по изпълнението - „О.б.“ АД, чрез надлежно
упълномощен представител, срещу постановление с изх. № 39934 от 31.07.2020г. по
изп. дело № 20208510400965 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851,
с район на действие СГС, за прекратяване на изпълнителното производство, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, съобщено на жалбоподателя на 21.08.2020г.
В жалбата се
твърди, че ЧСИ М.П. незаконосъобразно е прекратил делото, без да е уведомил за
това „О.б.“ АД, като присъединен взискател по силата
на закона - чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ и с изрично разпореждане на съдебния
изпълнител от 06.07.2020 г., тоест преди молбата на взискателя
„А.-ТН“ ЕООД за прекратяване на делото. Поддържа, че по този начин съдебният
изпълнител е възпрепятствал упражняването на правото на защита на банката по
отношение евентуално обжалване на прекратяването на изпълнителното дело. Твърди,
че на основание чл. 457, ал. 1 от ГПК банката има същите права, каквито има
първоначалният взискател, включително правото да бъде уведомена за
прекратяването на делото. Излага, че съществено нарушение от страна на съдебния
изпълнител е това, че е прекратил делото, без да е извършил поисканото от „О.б.“ АД с молбата от 06.07.2020 г. разпределение и
най-вече въпреки факта, че сумата от 12 470.11 лева представлява вземане на
длъжника, което е предмет на залог по ЗОЗ в полза на банката. Твърди, че съдебният
изпълнител не е зачел привилегията на банката по отношение на преведената сума
и не е извършил разпределение, а е удовлетворил по-късно постъпили молби на
първоначалния взискател и длъжника, съответно за прекратяване и възстановяване
на суми, но не и молбата за разпределение на средствата в полза на банката,
въпреки изричното изявление в този смисъл и въпреки положението й на
присъединен по право взискател по изпълнителното дело. Жалбоподателят счита, че
разпределение е следвало да се извърши, доколкото е налице законовата
предпоставка за това, съгласно нормата на чл. 460 от ГПК - събраната сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички кредитори. Поради изложеното счита,
че прекратяването на делото, без съдебния изпълнител да е извършил дължимото
разпределение на събраната по делото сума е незаконосъобразно, тъй като вземането
на банката е в категорията на тези, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение.
Жалбоподателят
поддържа, че съдебният изпълнител е удовлетворил избирателно молбите на
различните страни в изпълнителния процес, тъй като молбата за присъединяване и
документите, доказващи качеството на банката на заложен кредитор са представени
на 06.07.2020 г., т.е. преди молбата на взискателя „А.-ТН“
ЕООД за прекратяване на изпълнителното дело от 29.07.2020 г. и молбата на
длъжника „М.е.“ АД от 31.07.2020 г.
Моли съда да
отмени като незаконосъобразно постановлението за прекратяване на изпълнително
дело № 20208510400965 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ с район на
действие - Софийски градски съд. Претендира разноски по делото.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя
„А.-ТН” ЕООД, чрез упълномощения адв. Д.С.К.от САК. Изложени са подробни
съображения за неоснователност на жалбата и се иска от съда да я остави без
уважение. Цитира съдебна практика. Поддържа, че „О.б.“
АД не е предприела действия по пристъпване към изпълнение, макар удостоверението
за пристъпване към изпълнение от ЦРОЗ да е изпълнителен титул, който може да
послужи като основание за продължаване на изпълнителното дело с взискател „О.б.“ АД. Не претендира разноски.
Постъпило е и
общо възражение от солидарните длъжници „Т.а.“ ООД, „Ц.е.“ ООД и „М.е.“ ООД,
които оспорват жалбата, като недопустима и неоснователна. Твърдят, че жалбата е
недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния
срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ М.П., с които на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е
заявено становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита жалбата
за недопустима, тъй като защитата на интересите на кредиторите с обезпечен иск,
на ипотекарния кредитор и на взискателите, чийто вземания се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване е едва при извършване на разпределение на
постъпилите суми по изпълнението, в който смисъл са разпоредбите на чл. 459.
ал. 1 и 2 и на чл. 460 от ГПК. Поддържа, че жалбоподателят има качеството на
присъединен кредитор само по отношение на заложеното вземане и само в случай,
че се извърши разпределение, поради което не може да се ползва от правото по
чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК да обжалва прекратяване на принудителното
изпълнение. При условията на евентуалност моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна. Излага, че когато търсеното вземане бъде погасено, а
производството приключено поради плащане, респективно когато първоначалния
взискател прецени това и поиска изпълнението да се прекрати, съдебният
изпълнител е длъжен да прекрати изпълнението по искане на първоначалния
взискател независимо от това какво е становището на присъединения по право
взискател и независимо от това дали вземането му е погасено чрез плащане или по
друг начин. Твърди, че с прекратяване на изпълнително дело № 20208510400965 въз
основа на писмена молба и искане по чл. 433, ал. 1, т.2 от ГПК от първоначалния
взискател „А.-ТН” ЕООД не са нарушени правата на
присъединения по право взискател - „О.б.“ АД.
Заложният кредитор е упражнил правата си на присъединен взискател, тъй като ЧСИ
е зачел правата на кредитора, като е постановил на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ жалбоподателят
да се счита присъединен взискател по отношение на вземанията, обективирани в
приложените удостоверение от ЦРОЗ и декларация. Поддържа, че жалбоподателят има
възможността да пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ за удовлетворяване на
вземането си, като правата на заложния кредитор са гарантирани и в случай на
разпределение на постъпили суми, когато съдебния изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им с оглед на привилегиите на кредитора и каква сума се
полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Иска жалбата да
бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено прекратяването на
изпълнителното дело. Представя заверено копие от изп. дело № 20208510400965 по описа на ЧСИ М.П..
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20208510400965 по описа на ЧСИ М.П. е образувано на 24.06.2020 г. по
молба на взискателя „А.-ТН” ЕООД, въз основа на
представен изпълнителен лист от 17.06.2020 г., издаден от Софийския районен съд
на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, постановена по гр.
дело № 18449/2020 г. на СРС, 57 с-в, по силата на който солидарните длъжници „Т.а.“ ООД, „Ц.е.“ ООД, „М.е.“ ООД и Т.И.Г., са
осъдени да заплатят парично задължение.
С изпращането
на поканите за доброволно изпълнение до длъжниците, съгласно писмената молба на
взискателя, са наложени и запори върху вземанията по банковите сметки на
длъжниците.
Установява
се, че със запорно съобщение с изх. № 31461/24.06.2020
г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника „М.е.“ ООД в „О.б.“ АД.
На 06.07.2020 г. е постъпила молба с вх. № 43783/06.07.2020 г. от
жалбоподателя, с приложени към нея потвърждение за вписване в ЦРОЗ и декларация
по чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ. Видно от приложените документи, в полза на „О.б.“ АД е
учреден от солидарния длъжник „М.е.“ ООД особен
залог върху всички настоящи и бъдещи вземания по разплащателни сметки BG96 SOMB
9130 1059 6146 01 и BG96 SOMB 9130 1059 6146 02 в „О.б.“
АД, с титуляр длъжника „М.е.“ ООД, до пълното издължаване на задълженията
по договор за банков кредит № БК-50/20.10.2016 г.
В изпълнение
на наложения запор на 13.07.2020 г. по сметката на ЧСИ М.П. е постъпила сума в
размер на 12 470.11 лв. от сочената банкова сметка *** „М.е.“ ООД, открита
при жалбоподателя. Няма издадено постановление от ЧСИ за извършване
разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело, нито данни да е
извършено предявяване на разпределението, съгласно чл. 462, ал. 1 от ГПК.
На 31.07.2020
г. с изрична молба с вх. № 52067 по изпълнително дело № 20208510400965 по описа
на ЧСИ М.П., взискателят „А.-ТН” ЕООД е поискал
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. С
обжалваното постановление за прекратяване от 31.07.2020 г. производството е
прекратено, а оригиналът на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл.
417 от ГПК са върнати на взискателя (лист 204-205 от изп. дело). Съгласно
изрична писмена молба с посочени банкови сметки сумите, постъпили по
прекратеното производство, са възстановени на длъжника.
На 24.09.2020
г. е постъпила при ЧСИ разглежданата жалба, която е изпратена от СГС за
администриране по реда на чл. 436 и следващите от ГПК. Видно от регистъра на
СГС, жалбата е постъпила в съда на 04.09.2020г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
І. По
допустимостта на жалбата.
Жалбата на присъединения взискател
„О.б.“ АД
по изпълнително дело № 20208510400965
по описа на ЧСИ М.П. е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна в изпълнителното производство, имаща качеството на присъединен взискател
и против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, с който се прекратява изцяло
изпълнението по искане на първоначалния взискател, в предвидения от закона двуседмичен
срок. По делото не се установява на жалбоподателя да е изпратено нарочно
съобщение за обжалваното постановление, което следва да се отбележи, че не е
задължение на ЧСИ, тъй като съгласно чл. 457, ал. 3 от ГПК съобщенията и
призоваванията се извършват само до
първоначалния взискател. В този смисъл е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че ЧСИ е възпрепятствал упражняването на правото на защита на
банката по отношение евентуално обжалване на прекратяването на изпълнителното
дело. Следва да се приеме, че денят на съобщението за обжалваното постановление
за прекратяване до присъединения взискател „О.б.“ АД е
21.08.2020г. Нито първоначалният взискател, нито длъжниците или ЧСИ са въвели
твърдения или са ангажирали доказателства за по-ранна дата на съобщаване процесното
постановление на жалбоподателя, поради което двуседмичният срок за обжалването
му изтича на 04.09.2020г. На същата дата жалбата е постъпила в СГС и е
изпратена на ЧСИ за администриране. По изложените съображения и съобразявайки
нормата на чл. 62, ал. 2, изр. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема за
неоснователни доводите на солидарните длъжници, че жалбата е постъпила след
изтичане на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Неоснователно
е възражението на ЧСИ, че жалбоподателят не може да се ползва от правото по чл.
435, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като не е извършено разпределение, т.е. че няма
право да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение. Неоснователно е и
въведеното от ЧСИ възражение, че по арг. от
противното при тълкуване на разпоредбата на чл. 459, ал. 1 и ал. 2, във вр. с
чл. 457 от ГПК, жалбата е недопустима. Страните не спорят, че „О.б.“ АД е присъединен взискател по изпълнително дело № 20208510400965 по описа на ЧСИ М.П.,
което се установява и от документите по изпълнителното дело. Законодателят е
дал изрична правна уредба на правата на присъединения взискател, поради което и
не е необходимо тълкуването им по аргумент от противното. Т.е. след като с
нормата на чл. 457, ал. 1 от ГПК - относно правата на присъединения взискател в изпълнителното производство се препраща към същите
права, каквито има и първоначалният
взискател, т.е. включително и правото да оспори законосъобразността на
постановлението, с което е прекратено изпълнителното производство, то следва,
че разглежданата жалба на „О.б.“ АД е процесуално допустима.
Внесена е и дължимата
държавна такса по обжалването по сметка на СГС, поради което съдът приема, че
жалбата е и редовна.
ІІ. По
основателността на жалбата.
При извършената
проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:
Жалбата е
неоснователна.
Спорният
въпрос между страните по делото е следва ли да продължи изпълнителното
производство, след депозиране молба за прекратяването му от първоначалния
взискател в случай, че присъединеният взискател има интерес то да продължи и да
се ползва от правото си по чл. 10, ал. 3 от Закона за особените залози (ЗОЗ).
Съгласно чл.
456, ал. 1 от ГПК през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е
изготвено, в производството могат да се присъденият и други кредитори на същия
длъжник. Присъединяването на жалбоподателя е в качеството на заложен кредитор и
е по право (арг. от чл. 459 от ГПК). Правните
последици от присъединяването на присъединения кредитор са регламентирани в
разпоредбите на чл. 457, ал. 1 - 4 от ГПК като е предвидено, че присъединилият
се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има
първоначалния взискател, при запазено ползване от присъединения кредитор на
извършените до присъединяването изпълнителни действия (ал. 1). Същевременно правата
на първоначалния и на присъединения взискател се различават по отношение
правото да се иска спиране на изпълнението, да се иска приключване или да се
прекратява изпълнението, както и да се иска да бъде препратено изпълнителното
дело след налагането на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се
в района на друг съдебен изпълнител. Това са права на първоначалния взискател,
свързани с действия по разпореждането с изпълнението, които не попадат в
правата и правомощията на присъединения взискател. Последното е в съответствие
с правната и житейска логика, тъй като първоначалният взискател е този, който е
инициирал принудителното изпълнение за удовлетворяване на свое вземане срещу
длъжника, т.е. сезирал е съдебният изпълнител за предприемане на дължимите
изпълнителни действия по осъществяване на принудителното изпълнение. Следва, че
само първоначалният взискател е водещата фигура в
изпълнителния процес и от него зависи как ще се развие принудителното изпълнение
и до какъв етап. Присъединеният взискател, който не е инициатор на
изпълнителното производство, но има определени права по силата на закона, може само
да се ползва от извършените изпълнителни действия, като участва в
разпределението на събраната по това изпълнително дело сума за удовлетворяване
и на своето вземане което има към същия длъжник, когато изпълнението е насочено
върху предмета на обезпечението. В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че именно първоначалният взискател е свободен да прецени (без да
съобразява интереса на присъединения взискател) дали
да се ползва от правото си по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като поиска писмено от
ЧСИ да се прекрати изпълнителното производство. Върху първоначалния взискател е
тежестта да иска извършване на изпълнителни действия чрез които принудително да
удовлетвори вземането си, а в следствие от тези действия могат евентуално да
бъдат удовлетворени и вземанията на присъединените взискатели. Приоритет на
изпълнението е вземането на първоначалния взискател. Когато неговото вземане
бъде погасено поради плащане, респективно когато първоначалния взискател
прецени това, може да поиска изпълнението да бъде прекратено и да приключи.
Нещо повече, изпълнението може да се прекрати по искане на първоначалния
взискател, дори вземането му да не е погасено изцяло или частично от длъжника.
Във всички
посочени хипотези съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнението по
искане на първоначалния взискател независимо от това, какво е становището на
присъединения взискател и независимо от това дали вземането на останалите
присъединени по право или с молба взискатели, е погасено чрез плащане или по
друг начин. Когато иска прекратяване на изпълнението първоначалният взискател не се интересува дали вземането на присъединения
кредитор е удовлетворено или не е. Неговата воля да иска прекратяване на
изпълнението не зависи и не може да зависи от становището на присъединения
взискател, доколкото същия, в случая „О.б.“ АД има възможност да инициира друго
изпълнително производство, в което банката да има качеството на основен
(първоначален) взискател, в което производство банката ще е определящата фигура
в изпълнителния процес и може да иска да бъдат извършени същите изпълнител
действия които са започнали, но не са приключили успешно по една или друга
причина по изпълнителното дело, което се прекратява по искане на неговия първоначален
взискател, в случая от „А.-ТН” ЕООД.
В този смисъл
с факта на прекратяване на изпълнението по изпълнително дело № 20208510400965
по описа на ЧСИ М.П. не са нарушени правата на присъединения взискател „О.б.“ АД, доколкото банката в това производство
няма водеща за изпълнителния процес роля, а само се ползва от извършените по
делото изпълнителни действия по начин, че при извършване на разпределение да
може да се удовлетвори изцяло или отчасти от вземането си което има към същия
длъжник. В изпълнителното производство по изпълнително дело № 20208510400965 по
описа на ЧСИ М.П., като присъединен взискател,
процесуалните права на банката относно разпореждането с предмета на
изпълнението са ограничени, за разлика от евентуално друго изпълнително
производство, по което тя би била инициатор за образуването му и за предприемането
на изпълнителни действия по принудителното изпълнение срещу длъжника „М.е.“ ООД,
до пълното издължаване на задълженията по договор за банков кредит №
БК-50/20.10.2016 г. Първоначалният взискател може да иска прекратяване на
производство, спирането му, приключването му, прехвърлянето му при друг съдебен
изпълнител, без да е нужно съгласието на присъединения взискател. Обратното би
означавало първоначалния взискател да бъде зависим от всеки присъединен към
изпълнителното дело взискател и да доведе до невъзможност да бъде приключено
изпълнителното дело до момента до който бъде погасено задължението не само към
първоначалния взискател, но и по отношение на всички присъединени взискатели.
Това би довело до създаване на „перманентен длъжник по изпълнението“ и
незачитане правата на кредитора, който пръв е инициирал изпълнителния процес,
за сметка зачитане правата на присъединения взискател,
който има право да образува отделно изпълнително производство. Присъединеният взискател може само да се ползва от изпълнителните действия
и от разпределението, но не може да иска да бъдат извършвани такива от ЧСИ,
респективно не може по никакъв начин да влияе върху спирането, прекратяването
или приключването на изпълнението, поискано от първоначалния взискател.
Позицията на присъединения взискател в тези случаи е без значение, като
меродавно е искането такова каквото е отправено до съдебния изпълнител от
страна на първоначалния взискател. По аналогични
съображения в чл. 457, ал. 3 от ГПК законодателят е постановил, че съобщенията
и призоваванията се извършват само до
първоначалния взискател. Тази законова уредба
съобразява правния принцип рrior tempore
potior iure (първият по
време е по-силен по право) и не уврежда интересите на присъединените взискатели, които са свободни да се ползват самостоятелно
от правото си да станат взискатели, като образуват
друго изпълнително производство. В конкретния случай жалбоподателят по силата
на чл. 10, ал. 2, изр. 1 от ЗОЗ има право, в качеството си на заложен кредитор
да се удовлетвори по реда на ЗОЗ, като сам продаде заложеното имущество или по
реда на ГПК. В изпълнителното производство по изпълнително дело № 20208510400965
по описа на ЧСИ М.П., присъединеният взискател „О.б.“
АД има правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение
от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за
актуалния размер на вземането си (арг. от чл. 10, ал.
3, изр. 2 от ЗОЗ), но само ако бъде извършено разпределение съгласно
процедурата по чл. 462 от ГПК.
Съдът не
следва да обсъжда доводите на жалбоподателя за разпределението на сумата от 12 470.11
лева, представляваща вземане на длъжника, което е предмет на залог по ЗОЗ, тъй
като предмет на разглеждане в настоящото производство е законосъобразността на постановлението
за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 от ГПК, по изпълнително дело № 20208510400965 на ЧСИ М.П., а съдът не е
сезиран и не се произнася по жалба срещу разпределението (арг.
от чл. 463 от ГПК), каквото не се установява да е извършено по цитираното
изпълнително дело.
По делото е
безспорно установено, че с писмена молба с вх. № 52067/31.07.2020г. по изпълнително
дело № 20208510400965 на ЧСИ М.П., взискателят „А.-ТН”
ЕООД е поискал да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 от ГПК (лист 204 от изп. дело). След
като е установил, че е изпълнена предпоставката на закона, ЧСИ е издал процесното постановление.
По изложените
съображения съдът приема, че жалбата на „О.б.“ АД е неоснователна по същество.
Правата на присъединения взискател са гарантирани от
възможността по чл. 10, ал. 2 от ЗОЗ.
При тези
мотиви, Софийският градски съд, в настоящия си състав, остави без уважение жалбата
срещу постановлението на ЧСИ М.П. за прекратяване на изпълнението по изпълнително
дело № 20208510400965.
По разноските
в настоящото производство съдът приема следното:
Поради
неоснователност на жалбата, съдът оставя без уважение искането на „О.б.“ АД за присъжда
разноски по делото, като неоснователно.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на присъединения взискател „О.б.“ АД, ЕИК ******срещу постановление с изх. № 39934 от 31.07.2020г. по изпълнително дело № 20208510400965 на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд, за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като неоснователна.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „О.б.“ АД, ЕИК ******за присъждане на разноски по частно
гр. дело № 13999/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
І въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.