№ 15443
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110100500 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.92 ЗЗД.
Ищецът „.............“ ЕООД твърди, че между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен
Договор за предоставяне на далекосъобщитлни услуги от 11.03.2014 г. за номер **********,
като срока на договора е бил 24 месеца, т.е. до 11.03.2016 г. Заявява, че на 23.08.2016 г. е
сключено Допълнително споразумение, като срока на договора е удължен с 24 месеца, т.е.
до 23.08.1018 г. Поддържа, че ответника е деактивирал процесния абонамент на 07.02.2018
г., като същия не е спазил крайния срок на ползване на услугите, т.е. до 23.08.2018 г.
Твърди, че „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземането с Договор за цесия от 16.10.2018 г. на
„С.Г.Груп“ ООД, като „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „.............“ ЕООД на 01.10.2019
г. Претендира да бъде установено съществуването на вземането за сумата от 59.97 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от
23.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 09.12.2020 г. до
окончателното изплащане, както и разноските.
Ответникът И. Б. И. е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК
не е представил писмен отговор.
Софийски районен съд, след преценка на доказателствата и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
За да бъде уважен искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, трябва да е налице съглашение между
страните за обезпечаване на кредитора по главното задължение с неустойка, чийто размер да
е определен от тях или поне определяем и да е настъпила изискуемост на главното
задължение. С неустойката страните уговорят отнапред размера на обезщетението за
1
причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се
доказват, като освен обезщетителна функция, неустойката има и обезпечителна такава за
точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.
Според Допълнително споразумение от 23.08.2016 г. ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
По делото е представено Допълнително споразумение от 23.08.2016 г., от което е
видно, че ответника е задължен да плати сумата от 59.97 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от 23.08.2016 г. на 07.02.2018 г.
Видно от Договор за прехвърлянето на вземания/цесия/ от 16.10.2018 г. процесното
вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, който от своя страна с Договор за прехвърлянето
на вземания/цесия/ от 01.10.2019 г. го е прехвърлил на ищеца- „.............“ ЕООД. По делото
липсва уведомление за извършената в полза на ищеца цесия, но съдебния състав прима, че
връчването на препис от исковата молба /на 15.04.2022 г./ представлява уведомление за
извършената в полза на ищеца цесия.
В тази връзка ищецът проведе пълно и главно доказване, съобразно правилото по
чл.154, ал.1 ГПК и доказа, че е носител на вземане за сумата от 59.97 лева, прехвърлено по
Договор за прехвърлянето на вземания/цесия/ от 01.10.2019 г., съобразно доказателствената
тежест, разпределена в доклада, обективиран в Определение №30563/12.11.2022 г.
С оглед на гореизложеното искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер
от 59.97 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително
споразумение от 23.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-
09.12.2020 г. до окончателното изплащане
Във връзка с изхода на правния спор и своевременно направеното от ищеца искане,
ответникът следва на основание чл.78, ал.1 ГПК да му плати сумата от 410 лева,
представляваща разноски за държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение от 360
лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „.............“ ЕООД, ЕИК ..............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №81, срещу И. Б. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район „Красна поляна“, ул.“Метал“ №6, иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, във връзка с чл.92 ЗЗД, че И. Б. И. дължи на „.............“ ЕООД, сумата 59.97 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от
23.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 09.12.2020 г. до
окончателното изплащане.
2
ОСЪЖДА И. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Красна поляна“,
ул.“Метал“ №6, да заплати на „.............“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ №81, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 410
лева, представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3