№ 3682
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110105295 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68, с която против Община Варна, Булстат
*********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43,
представлявана от кмета Иван Портних, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове за
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №***/****1 г. по ч.гр.д.№ 2905/2022 г. по
описа на ВРС, а именно: 1172 лева, представляваща изплатено по силата на
договор за застраховка „Автогрижа“, полица №------------------ обезщетение и
ликвидационни разходи по образувана щета № *********** във връзка с
настъпило ПТП на 12.05.2021 г., в резултат на което са реализирани
материални щети на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. №
С********РК, причинени след преминаване през необезопасена,
необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка в гр.
Варна, ул. „П.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението; 43,30 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 29.10.2021 г. до 07.03.2022 г. Претендират се сторените
1
разносноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2905 по описа на ВРС за 2022
г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в
заповедното производство разноски.
В исковата молба се сочи, че между „Дженерали Застраховане“ АД и
„Мото Пфое“ ЕООД е налице облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на сключен между двете дружества, договор за застраховка „Каско на
МПС“, обективиран в застрахователна полица № ************* от
02.12.2020 г., за л.а. „Волво ХЦ 60“ с рег. № С********РК, с период на
застрахователно покритие от 20.12.2020 г. до 19.12.2021 г.
На 12.05.2021 г., при движение в гр. Варна, по ул. „П.“, в посока към с.
Каменар, управляваният от Т. И. П. л.а. „Волво ХЦ 60“ с peг. №
С********РК, преминава през необозначено и необезопасено препятствие на
пътното платно - дупка, в резултат на което настъпва ПТП с имуществени
вреди. Т. И. П. управлява застрахования автомобил въз основа сключен с
„Мото Пфое“ ЕООД, договор за лизинг на МПС. След настъпване на
застрахователното събитие, до ищеца е подадено искане за оценка на щетите
по превозното средство, като при застрахователя е образувана преписка по
щета № ***********
Ищецът сочи, че при съобразяване уговореното в общите условия към
договор за застраховка „Каско на МПС“ /ОУ/, е определено застрахователно
обезщетение в размер на 1157 лв. Сумата е изплатена на Т. И. П., по банков
път, с преводно нареждане от 21.05.2021 г. Ищецът твърди извършването на
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. С писмо изх. №
*********/11.11.2021 г., връчено на 12.11.2021 г., ответникът е поканен да
възстанови на застрахователя изплатеното обезщетение и ликвидационни
разноски, но плащане не е извършено. Според ищеца, отговорността на
ответника се основава на обстоятелството, че увреждането настъпва в
резултат на неподдържането и неизправността на пътния участък, на който се
е реализира процесното ПТП. Намира, че ответникът е длъжен да поддържа, с
грижата на добър стопанин, изправността на пътната мрежа, която е публична
общинска собственост, като това задължение не е изпълнено. Сочи, че
2
съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Настоява за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в исковото
и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Намира размера на застрахователното обезщетение за завишен и несъответен
на действителната стойност на щетите по автомобила. Оспорва механизма на
настъпване на процесните щети, като твърди, че те не биха могли да настъпят
при описаното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване с твърдение, че
водачът на автомобила е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като управлявал
атомобила с несъобразена с пътните условия скорост. По същество, моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по
чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. ч.гр.д.№
2905/2022 по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК№***/****1 г., за следните суми: от 1172 лв., представляваща
изплатено по силата на договор за застраховка „Автогрижа“, полица
№*************, обезщетение и ликвидационни разходи по образувана щета
№ *********** за материални щети на л.а. „Волво ХЦ 60“ с рег. №
С********РК, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2022 г. до
окончателното изплащане; 43,30 лева - лихва за забава, начислена за периода
от 29.10.2021 г. до 07.03.2022 г., както и сторените разноски в заповедното
производство.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът възразява срещу издадената
3
заповед, като с разпореждане по делото заповедният съд указва на заявителя
възможността, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, да предяви иск за установяване на
вземането си. Исковата молба е подадена в законоустановения срок, като въз
основа на същата е образувано настоящото дело, по предявени искове за
установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2905 по описа на
ВРС за 2021 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
02.12.2020 г., между „Дженерали Застраховане“ АД и „Мото Пфое“ ЕООД, е
сключен застрахователен договор за автомобилна застраховка „Автогрижа“,
включваща застраховка „Каско на МПС“ и застраховка „Автомобилен
асистанс за България“, за лек автомобил „Волво ХЦ 60“ с peг. №
С********РК. Договорът е обективиран в застрахователна полица №
************* от 02.12.2020 г., със срок на действие от 00.00 ч. на 20.12.2020
г. до 23.59 ч. 19.12.2021 г.
По сключения застрахователен договор е подадено уведомление за
настъпило на дата 21.05.2021 г., в гр. Варна, застрахователно събитие - ПТП
със застрахования автомобил, поради необезопасена, необозначена и
несигнализирана неравност на пътното платно - дупка на ул. „П.“. Горните
обстоятелства се установяват от представените по делото СРМПС – част II,
застрахователна полица и уведомление за щета.
Приложени са относимите общи условия на ищеца по застраховка
„Каско на МПС“ /ОУ/.
Видно от представени СРМПС, част II и знак за първоначален
технически преглед на МПС за л.а. „Волво ХЦ60“ с рег.№ СВ 7821 РК,
застрахованият автомобил е собственост на „Мото Пфое“ ЕООД, като Т. И. П.
има право да използва превозното средство. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие, автомобилът е технически изправен.
На 12.05.2021 г., в гр. Варна, при движение по ул. „П.“, в посока с.
Каменар, възниква ПТП с управлявания от Т. И. П. л.а. „Волво ХЦ60“ с рег.№
СВ 7821 РК. Предна дясна гума на превозното средство попада в
необезопасена и необозначена неравност на пътното платно – дупка,
вследствие на което са увредени предна дясна джанта и предна дясна гума.
Водачът на автомобила уведомява незабавно застрахователя, който образува
4
преписка по щета № ***********от 2021 г. и след извършени оглед, опис и
калкулация, определя застрахователно обезщетение в размер на 1157 лева.
Същото е изплатено в полза на Т. И. П. на 21.05.2021 г., по банков път.
Горните обстоятелства се установяват от представените от ищеца и приети
по делото писмени доказателства - искане за оценка на вреди по МПС по
застраховка „Каско на МПС“ от 12.05.2021 г., опис и калкулации по щета №
***********от 2021 г., ликвидационен акт № 994588 по щета № ********* и
преводно нареждане №***************1 г.
С регресна покана изх. № *********/11.11.2021 г., ищецът уведомява
ответника, че е изплатил за настъпилото застрахователно събитие,
обезщетение в размер на 1157 лева, за обезщетяване на причинените
имуществени вреди. Отправя се покана за доброволно изпълнение в
петнадесетдневен срок от съобщаването, в който Община Варна да заплати на
ищеца сумата от общо 1172 лева, от които - 1157 лева – възстановяване на
изплатено застрахователно обезщетение, както и 15 лева – ликвидационни
разноски. От приложено известие за доставяне се установява, че поканата е
получена от ответника на 12.11.2021 г.
По искане на ищеца, в качеството на свидетел е разпитан водачът на
процесното превозно средство при настъпване на застрахователното събитие
– Т. И. Пессаров, същият без дела със страните.
В показанията си св. П. заявява, че управлява л.а. „Волво ХЦ 60“, по
отношение, на който с „Мото Пфое“ има сключен договор за лизинг на МПС.
Сочи пътен инцидент, настъпил през 2021 г. с лизинговата вещ, като обяснява
механизма на пътното произшествие. На процесната дата, в гр. Варна,
свидетелят се придвижвал от бул. „Христо Смирненски“, в посока към с.
Каменар. Завил по първата улица вдясно, преди надлеза на бул. „Христо
Смирненски“ и се насочил към ул. „П.“, като от показанията на свидетеля се
установява, че същият се придвижвал по ул. „Райска ябълка“. Св. П. заявява,
че по тази улица имало множество неравности на пътното платно – дупки,
като тъй като той често преминал по нея, знаел къде се намират и успявал да
ги избегне. Сочи, че дупките по тази улица и по ул. „П.“ ежегодно се отваряли
и същите не се отремонтирали в продължение на месеци. В деня на
инцидента, ситуацията на пътното платно била такава, че свидетелят не
можел да премине през равен участък на пътя и автомобилът му попаднал в
5
дупка. Продължил към улица „П.“, където управляваното от него пътно
превозно средство отново попаднало в дупка. Електронната система на
автомобила сигнализирала за проблем с налягането, свидетелят отбил от пътя
и спрял. Видял, че предна дясна джанта била ударена, а в предна дясна гума
имало дупка. След замяна на увреденото колело с резервно, свидетелят
предал същото на застрахователя. Св. П. заявява, че дупките на пътното
платно били с дълбочина над 15 см. Времето при настъпване на инцидента
било сухо и светло. На пътя не е имало указателна табела или какъвто и да е
знак за извършване на ремонтни дейности. Не били извършвани такива
дейности. Заявява, че е получил застрахователно обезщетие за възникналото
ПТП, като твърди, че не е претендирал пазарната стойност на увреденото
имущество, а стойността на резервните част, на доставни цени.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/, от приетото заключение на която се установява механизмът на
настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила на ищеца, както и
стойността на ремонтните дейности, необходими за възстановяване на
автомобила до състоянието му преди произшествието. Експертното
заключение сочи механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от
ищеца, а именно – на 12.05.2021 г., при движение в гр. Варна, по ул. „П.“, в
посока с. Каменар, управляваният от Т. И. П. л.а. „Волво ХЦ 60“ с peг. № СВ
7821 РК, преминава с предно дясно колело през нарушение на пътната
настилка - дупка на платното за движение. Вследствие на събитието
настъпват материални щети по предна дясна гума и предна дясна джанта.
Според вещото лице, след съпоставяне на уврежданията на лек автомобил
„Волво ХЦ 60“ peг. № СВ 7821 РК, реалният и възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие е следният – автомобилът, при
движение, попада с предно дясно колело в нарушение на пътната настилка,
намиращо се на платното за движение. При движение на колелото в дупката и
изкачването му обратно на пътната настилка и съприкосновение с ръба на
дупката се получават разкъсване на страничния борд на автомобилната гума и
деформация на външния ръб на джантата, при което се получава
разхерметизиране и спадане на налягането в автомобилната гума, което я
прави неизползваема. Уврежданията, установени при извършения оглед от
представител на застрахователя и видими на снимковия материал, са на
следните елементи от превозното средство: гума предна дясна Nokian types
6
PowerProof 265/40/21 7.5 мм, DOT 0921, джанта предна дясна. Същите
настъпват вследствие на преминаване на колелото през препятствие, каквото
би могло да бъде ръба на дупка на пътното платно и изкачването на колелото
при излизането от нея обратно на пътната настилка. При съпоставяне на
механизма на произшествието и установените увреждания, експертът
установява наличие на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди за лек автомобил „Волво ХЦ 60“ peг. № СВ 7821 РК, като
намира, че е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото събитие. С експертното заключение е намерено, че общата
стойност на щетите, нанесени на процесния автомобил, определена към
датата на застрахователното събитие, по средни пазарни цени, възлиза на
сумата от в размер на 1487,46 лева. Извършените от ищеца разходи в размер
на 15 лв. за оглед и експертиза, съответстват на обичайните такива при такъв
тип щети. Според вещото лице, изплатеното от застрахователя обезщетение в
размер на 1172,00 лв. съответства на нужните средства за отстраняването на
причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието
методика за определяне на обезщетения по застраховка автокаско, при ремонт
в официален сервиз и включени 15 лв. ликвидационни разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.
422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Налице е успешно проведено производство по
чл. 410 ГПК. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне
по основателността им.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод, на която са възникнали вреди по
чл.49 ЗЗД. Правото на суброгиралия се застраховател да предяви регресната
си претенция произтича от закона, а не от застрахователно правоотношение.
За да е налице безвиновната отговорност по чл.49 ЗЗД, с присъщата
7
обезпечително-гаранционна функция, е необходимо да се установи
отговорност по реда на чл.45 ЗЗД на лице, на което е възложена работа, при
или по повод, на която е настъпило увреждането. В тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, наличие на следните
кумулативно изискуеми предпоставки: деяние /действие или бездействие/;
противоправност на деянието; настъпили вредоносни последици, които да са
в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, а делинквентът да е
причинил вредите при или по повод изпълнение на възложена му от
ответника работа. Отговорността по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е безвиновна, като
вината се предполага до доказване на противното. Поради това, в тежест на
ответника е да обори презумпцията за виновност на своите служители.
В процесния случай се твърди, че причинените вреди са вследствие на
противоправно бездействие от страна на ответника да осъществи надзор над
служители, на които е възложил дейността по поддържане на общинските
улици. Съгласно §7, ал.1, т.4 ПЗРЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване са публична общинска собственост.
Потвърждение дава и нормата на чл.8, ал.3 ЗП, която определя, че
общинските пътища са публична общинска собственост, като на основание
чл.31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Като собственик на общинските пътища,
ответникът е длъжен да поддържа същите, поради което той е и пасивно
легитимиран да отговаря по искове за вреди, причинени от препятствия на
пътя, независимо дали същите се намират на платната за движение на ППС
или на тези, предназначени за движение на пешеходци. Съгласно чл.6, ал.1,
т.4 ППЗДвП, стопанисващият пътя е длъжен да вземе своевременно мерки за
отстраняване на препятствията по пътя и да осигури безопасно движение.
Разпоредбата на пар.6, т.37 ЗДвП, определя, че „препятствие на пътя“ е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
ддруги подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
От събраните писмени доказателства по делото се установява наличието
на всички елементи от фактическия състав, пораждащ регресното право на
ищеца.
Към датата на настъпване на застрахователното събитие, между
8
собственика на увредения автомобил и ищеца е сключен застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица № ************* от
02.12.2020 г., материализираща и удостоверяваща възникването на
застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща
страните за периода от 00.00 ч. на 20.12.2020 г. до 23.59 ч. 19.12.2021 г.
На пътното платно, по което се движи застрахованият автомобил
съществува необозначено и необезопасено препятствие, което става причина
за възникване на ПТП. Вследствие на настъпилото застрахователно събитие,
чийто механизъм е безспорно установен по делото, на процесния автомобил
са нанесени имуществени вреди. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по безспорен начин се установява, че пътното произшествие е
настъпило именно поради попадане на превозното средство в необезопасено
препятствие на пътното платно.
Съдът намира възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил, за
неоснователно. Ответникът основава възражението си на твърдението, че
превозното средство е било управлявано със скорост, която не е била
съобразена с пътните и метрологични условия. Въведеното възражение е
бланкетно, като по делото не се събраха каквито и да е доказателства, чрез
които да се установи твърдението на ответника. Произшествието е настъпило
само и единствено поради лошото състояние на пътя, като от страна на водача
не е налице съпричиняване. На страните, а и на съда е известно, че пътната
настилка по цялата ул. „П.“, в т.ч. и в участъка от надлеза на бул. „Христо
Смирненски“, в посока изхода на града, към с. Каменар, от години е в
незадоволително състояние. Пътната настилка е с неравности, като
периодично по пътното платно, а и в граничните участъци на същото се
образуват дупки със значителна дълбочина, които не се отремонтират в
продължение на дълги периоди от време. Попадането на автомобилна гума в
такава дупка неминуемо води до повреди на автомобила, независимо дали се
касае за разбалансиране на автомобилните колела, увреждане на джанти
и/или гуми. Налице са безспорни доказателства, че уврежданията на
превозното средство се дължат на попадането на предно дясно колело на
автомобила в необезопасена и необозначена пътна неравност, като съдът
изцяло възприема сочения от вещото лице механизъм на настъпване на
щетата, поради което приема за установена сочената от ищеца причинно-
9
следствена връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат.
Съгласно заключението на вещото лице, пазарната стойност на щетата е
в размер по-висок от претендирания от ищеца, поради което възражението на
ответника, че изплатеното възнаграждение е в завишен размер, се явява
неоснователно.
Като собственик на общинските пътища, ответникът е длъжен да
поддържа същите, поради което той отговаря за вреди, причинени от
препятствия на пътя. Като не е изпълнил задължението си да осъществявява
надзор и да поддържа пътното платно във вид безопасен за движение,
ответникът е станал причина за увреждане на автомобила, поради което
съставът на безвиновната отговорност за непозволено увреждане е
осъществен.
При горните доводи, претенцията за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение следва да се уважи изцяло. Сторените
ликвидационни разноски са в обичайните размери, поради което също следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца.
В полза на ищеца се дължи и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. №2905/2021 г. по описа на ВРС
– 07.03.2021 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът въвежда възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като
намира, че размерът на същото следва да бъде съобразен с минималния
предвиден с Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Възражението е неоснователно. При данни, че
са предявени два иска, за сумата от общо 1215,52 лева, то размерът на
адвокатското възнаграждение, по всеки от исковете следва да се определи
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от до
1000 лева, възнаграждението е в размер на 300 лева. Заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е в размер на 378,10 лева, поради което
10
възражението на ответника се явява неоснователно. В полза на ищеца се
следват разноски в общ размер на 733,10 лева.
В съгласие с разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него разноски
ч.гр.д. №2905/2021 г. по описа на ВРС, в размер на 385 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по
следната банкова сметка, открита в „УниКредит Булбанк“ АД - IBAN
B**********************, **********.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415
ГПК, че Община Варна, Булстат *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк” № 43, представлявана от кмета Иван Портних, ДЪЛЖИ на
„Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ №68, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№***/****1 г. по ч.гр.д. №2905/2021 описа на ВРС, а именно: 1172 лева,
представляваща главница - изплатено по силата на договор за застраховка
„Автогрижа“, полица №------------------ обезщетение и ликвидационни разходи
по образувана щета № *********** във връзка с настъпило ПТП на
12.05.2021 г., в резултат на което са реализирани материални щети на лек
автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. № С********РК, причинени
след преминаване през необезопасена, необозначена и несигнализирана
неравност на пътното платно - дупка в гр. Варна, ул. „П.“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 43,30 лева, представляваща лихва за забава, начислена
за периода от 29.10.2021 г. до 07.03.2022 г.
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, с адрес: гр. Варна, бул.
11
„Осми приморски полк” № 43, представлявана от кмета Иван Портних, да
заплати на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ №68, сумата от
733,10 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото
производство, както и сумата от 385 лева - разноски по ч. гр. дело №
2905/2021 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12