Р Е Ш Е Н И Е
№ 260303
гр. С., 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 243 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.Г.Х. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 38-0000441/23.03.2020г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Р., с което на жалбоподателя, на основание чл.93в, ал.17, т.3 от Закона за движение по пътищата, е наложена глоба в размер 1500 лева за нарушение на чл.12, §7, б. „б“ т.(ii) и изречение последно от същата буква от приложение „Контролен уред“ от AETR, и глоба в размер 200 лева, наложена на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДВП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДВП вр. чл.101, ал.4 вр. Приложение 5, част I т.3.2, б.“а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Жалбоподателят оспорва наложеното му наказание по чл.93в, ал.17, т.3 от ЗДП с твърдение, че не е извършил вмененото му нарушение, Подчертава, че четирите дни – от 25.02.20120г. – 29.02.2020г., в които картата му на водач не е била в дигиталния тахограф на автобуса, е бил в почивка, за което му е било издадено и удостоверение за дейности от работодателя. Счита, че описаното като деяние за липсата на данни за процесния период е невярна и не отговаря на хипотезата на привързаната правна норма, както и че от страна на АНО е допуснато нарушение поради необсъждане приложимостта на чл.28 ЗАНН. По отношение на второто нарушение визира, че е следвало да се даде срок да бъде отстранено. Моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъборазно.
Пред съда жалбата се поддържа от представител по пълномощие, който изразява становище за наличие на съществено процесуално нарушение поради непосочване мястото на извършване на нарушението, което обуславя и отмяната на НП. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, при редовност на призоваване, не се представлява.
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не изразява становище, не се представлява в съдебно заседание,
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, предвид което се явява допустима.
Съдът, след преценка доказателствата по делото, доводите
на жалбоподателя, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното:
На 04.03.2020г. служителите на РД „АА“ - Р. - св.К. –
старши инспектор и св.Д. – главен инспектор, посетили Автогара –С. по повод
възложена им проверка на автобусите, които извършват обществен превоз на
пътници от Р. Б. за Р. Т. Към 18.11 ч. жалбоподателят Х., ангажиран като водач
на автобус по линията гр.С. - гр.И., към превозвача „Юнион Ивкони“ ООД гр.С.,
бил при превозното средство, тъй като в 19.00 ч. следвало да потегли на курс по
посоченото направление. Автобусът бил категория М 3, марка „Мерцедес Туризмо
РХДМ“ с рег. № СВ 7741 АТ, оборудван с дигитален тахограф. Контролните органи
изискали картата на водача, с № 0000000035924002, и при извършената на място
проверка с техническо устройство досежно нейното съдържание (с извадени
разпечатки от преносимия компютър) установили, че в същата липсва информация за
дейностите на водача за периода от 11.37ч. на 25.02.2020г. до 17.57ч. на
29.02.2020г., поради това, че не е въвел данни за периодите на дневната си
почивка, за друга работа, прекъсване на дейността си, или време на разположение.
Жалбоподателят не представил други документи, с които да удостовери какво е
правил в тези четири дни, за които не попълнил съответната информация в картата
си.
Редом
с тези констатации проверяващите установили, че предното панорамно стъкло на
автобуса, който следвало да потегли за Р. Т. в 19.00ч., е счупено, като
възприели тази повреда за значителна техническа неизправност, обуславяща
намаляване на видимостта. На място бил съставен АУАН № 271775, серия А-2019/04.03.2020г., в обстоятелствената част на който св.К.
отразила, горепосочените факти досежно липсата на процесните данни и счупеното
предно обзорно стъкло, с квалифицирането има като нарушения на чл.12, §7, б.
„б“ т.(ii) и изречение последно от приложение „Контролен уред“
от AETR, и и на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДВП вр. чл.101, ал.4
вр. Приложение 5, част I т.3.2, б.“а“
от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
АУАН
бил предявен на наказаното лице, вписало, че няма възражения, като му е бил
връчен и екземпляр от същия. На 06.03.2020г. до директора на РД „АА“ – Р. постъпило
писмено уведомление от жалбоподателя Х., че при проверката не е представил
Удостоверението за дейности ((Регламент ЕО № 561/2006г. или AETR) относно
неговата почивка в установения от проверяващите времеви диапазон, тъй като
останало в офиса в гр.Д., с отправена молба да бъде прието от наказващия орган.
Последвало
издаване на атакуваното понастоящем наказателно постановление, възпроизвеждащо
фактическите и правни рамки на отразеното в акта административно обвинение
досежно всяко от двете деяния. Наложеното за първата простъпка – липсата на
процесните данни в картата на водача, административно наказание е на основание
чл.93в, ал.17, т.3 ЗАПр в предвидения абсолютен размер от 1500 лева, а за
второто – на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДВП.
Административнонаказателното производство в първата му
фаза е протекло при съблюдаване на всички императивни изисквания на закона
откъм срокове, компетентност на длъжностните лица и необходимото като реквизити
съдържание на акта и наказателното постановление. Възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение, свързано с правнозначим елемент от
обвинението поради непосочване място на простъпките е неоснователно, тъй като изрично
в акта и в НП е посочено, че нарушенията са констатирани в гр.С., Автогара – С..
От изяснените на база съвкупната преценка данни от свидетелските показания, обясненията на жалбоподателя и писмените доказателства по делото, се изяснява, че същият не е изпълнил своевременно задължението си да въведе ръчно данните за почивката си за процесния период – от 11.37ч. на 25.02.2020г. до 17.57ч. на 29.02.2020г. в дигиталната си карта на водач преди да поеме управлението на автобуса на 29.02.2020г., според отразеното в пътен лист № 034122, серия А/29.02.2020г. Фактът, че в процесните интервали на посочените четири дни не е работил, се установява по несъмнен начин при проследяване данните от събраните пред съда доказателства - пътните листи за тези дни, като същият автобус е бил управляван от другите двама шофьори, ангажирани по трудови договори към превозвача – С. Е. и Л. М.. Тези данни потвърждават изнесеното в Удостоверението за дейности, представено пред наказващия орган след съставянето на акта.
Това обаче не променя факта на визираната простъпка, която е намерила израз в това, че жалбоподателят в качеството му на водач, не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство. Това е словесната формулировка и на обвинението, визирано в АУАН и НП, и изрично заявено пред съда от актосъставителя св.К. и св.Д.. Видно от приложената за това деяние санкционна разпоредба обаче – чл.93в, ал.17, т.3 ЗАПр, наказанието е наложено за различна проява - при проверката от контролните органи лицето не е представило документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му в обозначените времеви интервали през процесните четири дни, които в конкретния случай е следвало да бъдат ръчни записи и разпечатки. Обвинение досежно такава проява не е повдигнато на лицето, за да бъде наказано по този текст, което води до несъответствие между вменената простъпка и наложеното наказание. Изрично в друга санкционна разпоредба - чл.93в, ал.11 ЗАПр е регламентирана следващата се за установената проява отговорност – „водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв.“ Налице е съществено нарушение при приложението на материалния закон, което на самостоятелно основание обуславя незаконосъобразно ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото деяние.
Второто нарушение се явява установено по безспорен начин, видно от еднопосочността и логическата свързаност на данните от гласните и писмените доказателства, като не се и оспорва от страна на жалбоподателя. Преценката на контролните органи за значителност на техническата неизправност по МПС-то – счупено обзорно стъкло, пряко възприета от тях, е изведена на база класификацията за степента на повредата, фиксирана в част I т.3.2, б.“а“ от Приложение 5 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Налице е и правилно приложение на материалния закон досежно разпоредбата на чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата, регламентираща следващото се за такова нарушение административно наказание, което в случая е наложено в неговия точен размер от 200 лева.
По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в посочената част, а на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН, в размер на 308, 82 (триста и осем лева и осемдесет и две ст.) лева, съобразно уважената част от жалбата.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000441/23.03.2020г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Р., в ЧАСТТА, в която на Б.Г.Х. ***, ЕГН **********, на основание чл.93в, ал.17, т.3 от Закона за движение по пътищата, е наложена глоба в размер 1500 лева за нарушение на чл.12, §7, б. „б“ т.(ii) и изречение последно от същата буква от приложение „Контролен уред“ AETR, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000441/23.03.2020г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Р., в ЧАСТТА, в която на Б.Г.Х. ***, ЕГН **********, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДВП, е наложена глоба в размер 200 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДВП вр. чл.101, ал.4 вр. Приложение 5, част I т.3.2, б.“а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Р. да заплати на Б.Г.Х. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 308,82 (триста и осем лева и осемдесет и две ст.) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването.пред Административен съд гр. С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: