№ 163
гр. Варна, 27.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора В. Ч. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600054 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Ч.
Жалбоподател-подсъдим К. Х. П., редовно призован, явява се лично и с
адв.Б. Н. Б. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
Гр.ищец-ч.обв. Н. Ю. Ю., редовно призована, явява се лично и с
поверениците си адв.В. О. М. и адв.С. В. И. от АК – ВАРНА, редовно
упълномощени от преди.
Гр.ищец-ч.обв. Б. И. Р. редовно призована, не се явява, представлява се
от поверениците си адв.В. О. М. и адв.С. В. И. от АК – ВАРНА, редовно
упълномощени от преди.
Гр.ищец-ч.обв. Т. М. И. , редовно призована, явява се лично и с
повереника си адв.В. З. В. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
Гр.ищец-ч.обв. К. М. И. и Г. М. И. действащи със съгласието на
законния си представител С. Ю. М., редовно призовани, явяват се лично,
представляват се от повереника си адв.В. З. В. от АК – ВАРНА, редовно
упълномощен от преди.
1
Гражданските ищци К. М. И. и Г. М. И. се извеждат от залата с
оглед малолетието им.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.И.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент с оглед изразеното
становище на страните, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, с присъда № 50 от
12.09.2023 г. по НОХД № 564/2022 г. ВОС е признал подсъдимия К. Х. П. за
виновен и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр.чл.115 от НК, вр. чл.54
от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 15 год.,
изпълнението на което да започне при първоначален строг режим. Било е
съответно приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан в
МВР, както и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и с
мярка за неотклонение „домашен арест“, с посочени периоди, считано и до
сега.
Същевременно подс.П. е бил осъден да заплати на гр.ищци Н. Ю. Ю. и
на Б. И. Р. сума от по 80 хил. лева за причинени неимуществени вреди, като
отхвърля разликата до 100 хил. лева по иск. Също така е осъден подс.П. да
2
заплати на Т. М. И., К. М. И. и Г. М. И., чрез законния им представител С. Ю.
М. сума в общ размер на 150 хил. лева неимуществени вреди, с посочени
начини на заплащане.
Постъпил е протест от ВОП, който е в осъдителната й част, досежно
размера на наложеното наказание. Същевременно има и въззивна жалба и
допълнение към нея от адв.Б., защитник на подсъдимия П..
По протеста, същият както казах касае единствено размера на
наложеното наказание, като в пледоарията си наблюдаващия прокурор иска
налагане на наказание лишаване от свобода между средния и максималния
размер на предвиденото в закона, което според мен означава, че по протеста
иска увеличение на наказанието. Предвиденото в закона наказание за деяние
по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и вр. чл.115 от НК е лишаване от свобода от 15 до
20 години, доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна. В случая
съдът е наложил минималното наказание 15 години.
Съдебната практика непротиворечиво приема, че понятието среден
размер при алтернативно определени санкции по чл.116, ал.1 НК няма. В този
смисъл както казах приемам, че се иска увеличение на наказанието. По делото
не е налице превес, още по-малко изключително такъв на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Дори и по посочените смекчаващи
обстоятелства - чисто съдебно минало и добра характеристика, считам, че
няма основание наказанието да бъде определено в минималния възможен
размер. Безспорно е било установено, че деянието е било извършено с
изключителна ярост, озлобление, продължителност и многобройност на
нанесените удари. Затова и в случая следва извода, че убийството е
извършено с изключителна жестокост, която надхвърля необходимата степен
на увреждане, нужна за квалифициране на деянието по чл.116, ал.1, т.6, пр.3
от НК. Независимо от състоянието на пострадалия и невъзможността му да се
защити, подсъдимият не е преставал и е нанасял нови и нови удари
концентрирани в главата на пострадалия. Това е жизненоважен орган в
човешкото тяло, при чието определено увреждане настъпва смърт, както е
при настоящия случай.
Последващото поведение на подсъдимия също следва да се отчете, а
именно избягал и изгорил дрехите си. Т.е. направил опит да заличи следите,
които го уличават в стореното от него, и същевременно да се укрие от
3
органите на властта.
Ето защо, считам, че протеста на ВОП, с който е направено искане за
увеличаване на наказанието следва да се уважи, като считам, че
справедливото в случая наказание, което би постигнало целите на чл.36 от
НК е лишаване от свобода в размер на 20 години.
По отношение на жалбата на защитата на подс.П., считам, че същата е
неоснователна. Всички оплаквания са били предявени пред
първоинстанционния съд, който е изложил подробни мотиви по всяко едно от
възраженията, вкл. и по правилната квалификация на деянието, а именно защо
не е налице квалификация по чл.118 от НК, чл.119 и чл.124, ал.2 от НК.
Споделям изцяло изводите на първоинстанционния съд, тъй като
фактическата обстановка е била безспорно установена с оглед събраните
писмени и гласни доказателства по делото - записи от камери, експертизи,
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, допълнителна
видеотехническа експертиза, ДНК експертиза, както и свидетелски показания.
Доказано е, че подсъдимият е нанасял удари над 15 до 20 пъти, в по-голямата
им част когато пострадалият е бил в легнало положение след падането му на
пода. Характерно за случая е, че ударите са били нанасяни чрез прекъсвания
през непродължителни периоди с метален бар стол в областта на главата,
шията, гръдния кош, т.е. физическото въздействие е упражнено по
жизненоважни органи със сила и интензитет, довели до смъртта на
пострадалия. Подсъдимият е действал и с умисъл да причини смъртта на
пострадалия, като е демонстрирал изключителен интензитет на ударите –
ярост и свирепост, което изключва цел за нанасяне само на телесна повреда.
Тези обстоятелства сочат, че престъплението не е извършено в условията на
неизбежна отбрана по смисъла на чл.119 от НК, нито в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия по чл.118 от НК, нито смъртта да
е била причинена поради непредпазливост по смисъла на чл.124 от НК.
Предвид всичко това пледирам пред Вас да излезете с решение, с което да
увеличите наложеното наказание на подсъдимия в размер на 20 години
лишаване от свобода.
АДВ.И.: Уважаеми Апелативни съдии, на първо място обсъждайки
основно процесуалните нарушения, те засягат въззивната жалба на осъденото
лице, аз считам, че такива процесуални нарушения, които да налагат
4
преразглеждане на делото от първоинстанционния съд няма, които да са
нарушили правата на същия.
Мотивите на ВОС според мен са обширни, отсеяно е спорното от
безспорното, фактологията е изяснена, и аз също считам, че правната
квалификация на деянието по чл.116 е доказана. Атакуван е размера на
наложеното наказание, доколкото прокуратурата е искала завишаване на
същото. А особено мъчителен начин и особена жестокост, те са си възведени
в самата правна квалификация. Прокуратурата явно акцентира върху
обстоятелството, касаещо действията на подсъдимото лице, а именно
интервалите през които е нанасял ударите, тези преди сломяването на
защитата и след сломяването на защитата, неговите действия след
процесното деяние. Както отбеляза прокуратурата, подсъдимият се е мъчил
да заличи следите си, а всичко изложено от него, съответно е неговата
защитна версия и не намира упора в материалите както на ДП, така и в
съдебната фаза и съдебното следствие. Затова аз считам, че деянието е
съставомерно от обективна и субективна страна, подкрепям протеста на
ВОП, доколкото ние не сме атакували съдебния акт, жалбата на подсъдимия е
неоснователна и не намирам на първо място процесуално нарушение, тъй
като едва след тях обсъждаме материалния закон и явната несправедливост на
наказанието.
Моля да ме освободите, тъй като ме чакат в окръжния съд.
Председателят на състава разреши на повереника да напусне съдебната
зала.
АДВ.В.: Уважаеми Апелативни съдии, от името на моята доверителка
С. М., като законен представител на Т., К. и Г. И.и поддържам подадения
протест на ВОП, както и съм изразил становище по отношение на всяка една
точка, която считам, че окръжния съд последователно и много логически е
подходил при приемане на присъдата.
Разпитан по ДП и пред съда подс. П. признава извършеното, но не и
вината си по така повдигнатото му обвинение. Считам, че липсва разкаянието
от негова страна, което е изключително важно при такива престъпления,
5
които са извършени с такава жестокост - 15-20 пъти нанесени удари, които
не изключват фаталния край, при който е завършил инцидента.
По делото бяха иззети и приложени записи от охранителни камери,
монтирани в магазина в с.Попович, собственост на Ч., предадени с оптичен
носител с протокол за доброволно предаване на 23.04.2021 г. и от
видеокамера от фасада на къща в с.Попович. Считам, че така описаното в
резултат на нанесените удари пострадалият е получил аспирация на кръв в
белите дробове, чужди тела/зъби/ в бронхи и трахея, счупване на базата и
покрива на черепа и т.н., описано в медицинското се подкрепя изключително
от фактите, които са изписани в мотивите на окръжния съд.
Видно от изготвената тройна СМЕ за аутопсията на трупа,
непосредствената причина за смъртта на А. е механична асфикция от
вдишване на кръв в белите дробове, чужди тела, вкл. и зъб, който е влязъл в
трахеята, което е изключително с тежък садизъм по отношение на формата и
начина, по който е настъпил леталния край. В.л. сочат пряко причинно
следствената връзка между травматичните увреждания и настъпването на
смъртта на Милен А.. При изследването се установи, че има 1.78 промила
етилов алкохол в кръвта, в урината 2.28 промила, и 2.09 промила в гръбначно
мозъчната течност, което отговаря на средна степен на алкохолно повлияване.
Според в.л., след получаването на тежките травматични увреждания в
областта на главата А. е изпаднал в безсъзнание, и това е вследствие на най-
малко 15-20 удара с или върху тъпи предмети, реализирани предимно в
главата и шията на пострадалия.
Видно от заключението, травматичните увреждания в областта на шията
могат да се получат от удари и притискане с описания бор стол, и всички
удари са изключително според нас на садизъм. Посочените травматични
увреждания са резултат от поведението на осъдения, който както спомена и
прокурора подсъдимия се е опитал да ги заличи. От заключението на
комплексната СППЕ се установи, че към процесната дата подс.П. не е бил в
медицинското понятие физиологичен афект, така както се опитват да твърдят
от другата страна. Вещите лица сочат, че при подсъдимия няма данни да има
медицинска причина, която да нарушава годността му да разбира свойството
и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от събраните
6
гласни, писмени и веществени доказателства. Това са показанията на
свидетелите А.М., Н.Ч., С. Ч., П.П., Д.А., Т.Х., Д.С., В. Ч., К. Ч., И. А., М. П.,
Н.С., И. И., Н. Ю. и Б. Р., събрани в хода на съдебното следствие, които са
депозирани пред орган на ДП, приобщени по реда на чл.281 от НПК.
Считаме, че авторството е доказано по категоричен начин и на това което е
извършил П. и тези изводи се налагат в съвкупен анализ на събраните
доказателствени материали към този момент. Ценени в тяхната съвкупност,
така изброените доказателства са непротиворечиви, подкрепят се и се
допълват, като възстановяват достоверно и в цялост събитието на
престъплението, както и непосредствено последвалите го действия на подс.П.,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът правилно е отхвърлил версията на подсъдимия за това, че Милен
А. е имал предумисъл да убива подс.П. и затова го поканил въпросната вечер
и му е заложил капан. Насилието или тежката обида като форма на
противоправно поведение на пострадалия, която да е предизвикала състояние
на силно раздразнение у подсъдимия в случая не е налице, тъй като не се
установиха обстоятелства по делото с подобно съдържание.
Поддържам всичко това, което съм описал в писменото си становище,
само подчертавам по важните фрагменти, тъй като съм изразил становище,
което подкрепя становището на прокуратурата, че са налице условията
петнадесетте години да бъдат заменени с по-високо наказание, с което
считам, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 от НК. Единственото, което
молим е да оставите в сила присъдата в частта относно гражданските искове,
тъй като ние сме доволни. Моля да оставите без уважение жалбата на
защитата. Поддържам изцяло казаното от прокурора.
АДВ.М.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам и споделям
изложеното в протеста на прокуратурата по отношение на размера на
наложеното наказание. Считам, така, както сме изложили нашите твърдения и
искания още в началото на производството, че същото следва да бъде
определено към предвидения в закона максимум. Считам, че като отегчаващо
вината обстоятелство е самият начин на извършване на деянието. Същото е с
висока степен на обществена опасност и самото то представлява проявление
на абсолютното незачитане от страна на подсъдимия на правовия ред и на
защитени от него човешки ценности, а именно и човешкия живот, като най-
7
висша ценност защитавана и гарантирана от закона, поради което считам
мотивите на окръжния съд като пълни, всеобхватни, анализирани са всички
обстоятелства по делото, правилно е възприета фактическата обстановка,
правилно са изложени мотивите, поради което считам, че и правилно са
определени претенциите по гражданските искове. Единствено имаме искане
отново наказанието да бъде в предвидения максимум, а именно 20 години
лишаване от свобода, така, както се изложи от прокурора, като се придържам
към протеста и становището на колегите.
Възразявам и оспорвам депозираната въззивна жалба, като считам
същата за неоснователна и недоказана. Същата почива само на твърдения,
поради което моля да се остави без уважение и да увеличите размера на
наложеното наказание.
АДВ.Б.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите протеста на
ВОП, подържан днес от представителя на Апелативна прокуратура без
уважение. Като мотиви в тази насока съм изложил както в моята жалба, така
и в нейното допълнение. И към настоящия момент считам, че така
наложеното наказание е явно несправедливо с оглед на установената
фактическа обстановка по делото.
Поддържам подадената от мен жалба, и считам, че присъдата на
Окръжния съд във Варна е неправилна.
Предполагам, убеден съм, че този състав е чел както нашите пледоарии
пред първата инстанция и разглеждането на всеки един детайл от случилото
се във въпросната вечер на 22.03.2021 г. след обяд и е установил тези факти и
обстоятелства, които ние считаме, че са безспорно установени и тези, които
намирам в мотивите на окръжния съд, които той е посочил като основание,
за да приеме, че деянието, което е извършил моя подзащитен е престъпление
по чл.116 от НК, и се е позовал на два факта. Единият факт е, че ударите били
много, което говорело за това, че след като той е предотвратил нападението е
продължил след това да нанася удари на въпросното лице А., и по този начин
той приема, че е имало умисъл за умишлено умъртвяване на лицето, а няма
превишаване пределите на неизбежната отбрана. В тази си част мотивите са
противоречиви, защото няма как да кажеш, че си предприел действие за
предотвратяване на едно нападение, очевидно противоправно, очевидно
довело да телесни увреждания на моя подзащитен, и от друга страна да
8
твърдиш, че има пряк умисъл за извършване на престъплението убийство. В
цялото това дело никъде, както и в мотивите на окръжния съд няма никъде
какъв е мотива за да се случи цялото това нещо. Обикновено за тези тежки
умишлени престъпления един от основните приоритети на съдебната система
е да установи мотивите, начина и причината на това нещо как е станало.
Очевидно е, с оглед на характеристиката на подсъдимия и на това, което
разказват абсолютно всички свидетели с малки изключения и това са
близките на починалото лице, които са заинтересовани с оглед подкрепа на
гражданските си искове да твърдят, че той е бил добър човек. Всички
твърдят, че подзащитният ми е човек, който работи, човек, който си гледа
децата сам, човек който няма нито една противообществена проява до
момента и човек, който по характер е тих, скромен, и с нищо не предизвиква
околните, още по-малко той да има нрави или навици да нанася телесни
повреди на когото и да е било. Не е скандалджия, работи в строителството,
гледа си децата и т.н. Всичко това е налице.
Аз затова направих този паралел между двамата – пострадалия А. и
подзащитния ми. От другата страна, въпросния А. е с точно обратни
параметри. Съден за убийство още като непълнолетен, лежал в затвора,
известен с това, че след като пие става агресивен, и с оглед на това, че е
приблизително поне глава и половина над подсъдимия, с едро телосложение,
т.е. е един от тези, за които можем да кажем, че е бияч в истинския смисъл на
думата и в тази връзка има много хора, които са говорели за това, че същият
непрекъснато е нападал хора, чувствал се е безнаказан във въпросното село. И
тук мога да цитирам и В. Ч. и Д.С. и т.н., за да стигна до това, с което
започнах, а именно какъв е мотива. И какъв е мотива въобще, тази вечер, в
този клуб, в тази кръчма да се намират те двамата - починалия и подсъдимия.
Причината е много ясна и тя е в кориците на делото, но не е намерила
отражение в мотивите на ВОС, защото ако беше намерило, той трябваше да
даде някакво обяснение. А обяснението е много просто. Предният ден,
въпросният А. издевателства над лице, с което е било едно от тези „пиянки“, с
които са се събирали да пият бира във въпросното село. Когато той се
прибира в къщи, и жена му го вижда, че е бит, тръгва да установява кой го е
бил, въпреки, че А. плаши подсъдимия да не казва, обаче подсъдимият
решава да каже истината на жена му, и да каже че този който е бил
въпросното лице е въпросния А.. Научавайки това от жена му, в него вече се
9
заражда мъстта, че този човек го е предал, т.е. подсъдимият го е предал и
жена му му търси сметка. И в тази връзка той се опитва да направи нещо, и се
обажда на подсъдимия и му казва да отиде, защото имал рожден ден и иска
да почерпи, въпреки че не е така. В хода на съдебното следствие след като
видяха накъде отиват нещата, стана на въпрос, че било някаква годишнина,
т.е. търсят нещо за да намерят повод, тъй като той вика само подсъдимия, не
и другите „пиянки“. Взима само него и през цялото време той му разправя и
му отправя заплахи докато пият и затова всъщност алкохолното съдържание
на единия и на другия се различават коренно много. Дали ще се приеме 0.86
или 0.92 няма никакво значение, защото това е лека степен на алкохолно
опиянение, което значи, че от страха, че може да му се случи възмездие
подсъдимия не е пил. Той не е бил пиян. Това не е някаква пиянска реакция
на едно поведение на въпросния А.. Той през цялото време е седял на тръни,
защото той нито го пуска да излезе, всички които влизат в заведението ги
маха от там, заключва вратата и това какво говори. Това говори само за едно,
че той и така го възприема подсъдимия, че той е готов да се саморазправя с
него. Едрият голям мъж след като е изпил достатъчно количество алкохол,
защото 2.86 промила е средна към тежка степен на алкохолно опиянение,
иска да се саморазправя от него. И вече към 10 ч. вечерта след като го плаши
още от както са седнали на масата, той започва вече да има агресивно
поведение, защото подсъдимия иска да си ходи. Обаче вратата е заключена и
ключа е в джоба му. Неща, които няма да намерите в мотивите на съда,
въпреки, че той много добре знае, че тези неща бяха изчистени и беше
установено. И понеже говорим за мотива и причината довела до това. Та
стигаме всъщност до това, че мотива на тази среща прераснала в бой от
страна А., защото тези наранявания по лицето на подзащитния ми и той даде
подробни обяснения още в началото, а не в последния момент. Той го казва
още на ДП и обяснява какво е, и там Б. въобще го е нямало. Той всъщност
обяснява, че в този момент, в който вече започва да бъде пре-агресивен, и
въпросния стол за който става дума, въпросните 4 стола метални, с четирите
крака и т.н., първият опит да се нанесе удар от страна на пострадалия по
отношение на подсъдимия е от страна на пострадалия. И няма никакви данни
по делото, че това не е така. Нека да говорим за доказателства. Ние не
говорим абстрактно какво ми се иска на мене, или какво аз мисля. Първото
замахване с въпросните тежки предмети е именно от страна на А.. И това са
10
обясненията на подсъдимия и не виждам защо няма да му се вярва. Какво
имаме срещу него да му представим за да не му дадем вяра след като е
разказал подробно какво се е случило до този момент какво става след това и
какво става малко след като се приберат. Та неуспявайки заради това, че той е
трезвен, а другият е пиян, той изтървава стола и тръгва да го бие. И след като
го удря в лицето /това го има в медицинското свидетелство/, подсъдимият
взима стола, втрещен от страх, защото важното е личността на пострадалия,
кой е той, можем ли да се страхуваме от него или не можем да се страхуваме
от него. Ако той беше някакъв нормален бих приел, че не е имало такава
уплаха, не е имало такова състояние на страх, което да накара подсъдимия да
предприеме тези агресивни действия за самозащита. Той взима въпросния
стол, удря го няколко пъти и пострадалият пада на земята. И след като пада на
земята, защо има два пъти удари и те наслагвайки ги, понеже стола е с две
рамки, като удари един път, оставя минимум две следи, защото такъв е
предмета, с който се удря въпросното лице. И целта каква е? След като пада,
защо се налага втори път да удари. Защото този човек е изключително здрав и
първите удари са го зашематили, за да падне. Подсъдимият отива и тръгва да
търси ключовете в джоба му защото външната врата е заключена, за да не
може той да избяга. Тръгвайки да търси ключовете пострадалия се съвзема и
надига. И тогава се налага да се нанесат още няколко удара, да вземе ключа,
да отключи вратата и да си замине. Това е цялата фактология. Върху това
трябва да разсъждавате Вие уважаеми Апелативни съдии. Какво е станало,
кой какви действия е извършил, какъв е техния умисъл, за да стигнете да
правилния извод.
Това е фактологията. Твърденията в мотивите за това, че виждате ли
имало други действия извършени ще започна съвсем накратко да цитирам,
пропуски има за рождения ден. Пропуск има относно това кой всъщност
поръчва музиката, кой купува алкохола. В никакъв случай подсъдимият не е в
тази сага. Неверни са обстоятелствата, свързани с това кой, и кога е
пристигнал там, кои момчета и всъщност няма защо Милен А. ги е отпратил
от там, тъй като е било корона вирус. Но това са пълни глупости. Той просто
им е казал махайте се от тука, ние имаме личен разговор. И тук е възникнал
конфликт, казва окръжния съд, който конфликт е прераснал в сбиване. Няма
такова нещо. На какво отгоре и на база на какви доказателства се взима това,
че е станало сбиване. Няма сбиване. Има нападение от страна на А. по
11
отношение на подсъдимия, след което има ответни действия. Дали те са били
достатъчни с падането и бъркане по джоба, дали е трябвало да удря толкова и
след това за да може да вземе ключовете Вие ще го прецените. Но
нападението започва от страна на А., с ударите, с опита да го удари със стола
и впоследствие ударите в устата и носа, типичен удар за нанасяне на тежки
повреди по лицевата част на лицето.
Когато говорим, че били нанасяни многобройни удари, ще видите, че
ударите са като пада на едно място. И всъщност това са средни телесни
повреди по смисъла на закона. Всъщност смъртта настъпва вследствие на
задушаване, защото кръвта която гълта е така и ние не оспорваме тази част,
но питам аз имал ли е смелостта той след като един път се е надигнал и след
като е взел ключа да се върне да тръгне да търси бърза помощ и т.н. Ако беше
някой разумен човек най вероятно щеше да го направи, но състоянието в
което е бил подсъдимия, стресиран по всякакъв начин, в момента в който
взима ключовете излиза навън и се връща и твърдението в мотивите на съда,
че камерата казвала, че е излизал, връщал се, това са неверни неща и аз държа
да ми каже от коя камера се вижда това нещо, че е излизал 5-6 пъти и 5-6
пъти се е връщал, за да му нанесе 16 удара. Няма такова нещо. Не бих искал
да обидя ВОС, но това са свободни съчинения по картинка, аз съм ги гледал
тези записи. В края на краищата ние трябва да се ръководим от това не какво
ни се иска, а това което сочат доказателствата по делото. И твърдението в
мотивите, че той е избягал, и се скрил, а също така и някои от колегите
граждански ищци го твърдят. Къде да бяга? Половината село знае, че те
двамата са били там. Напротив, той бяга защото иска да излезе, да се отърве и
се прибира в къщи. На въпроса на съда защо си е изгорил дрехите той казва,
че не е искал децата да го видят с тези дрехи. И още нещо много важно.
Когато идват полицаите, никаква съпротива, казва че са се сбили. Това са и
обясненията и на Хараламбиев, и на Ненов и на Андреев. Той обяснява тази
фактическа обстановка още тогава, непосредствено след събитието, половин
час след това. И няма разлика от това, което твърдим и до днес.
Затова аз считам, че тази фактическа обстановка иска приложението на
друг текст. Да, в.л. казаха защото има една норма, че ако си пил и две глътки,
не можеш да попаднеш под афект и т.н.. Аз не съм специалист и тази обща
щампа, която се налага в почти всички дела, които гледаме с това доколко
12
един човек би могъл да бъде афектиран от нещо, а закона казва ако си
провокиран или афектиран чети е нанесена тежка обида, да не говорим за
тежки увреждания. А какво представлява страха за живота си? Че ако аз не
предприема мерки да се защитя, той ще ме ликвидира, какъвто е случая.
Афект ли е? Дава ли ти сили макара и два пъти по малък от него да търсиш,
да избягаш, да предотвратиш своята собствена гибел. И както каза
подзащитния ми ако аз не бях го ударил със стола, той щеше да ме убие и аз
сега щях да бъда в гроба. Сериозна дилема. И когато говорим за умисъл и се
цитира деянието е съставомерно от обективна и субективна страна, гази
мантра наложила се, ние говорим за умисъл. Какъв е умисъла? Да го убие?
Не, няма такива данни. Умисълът му е да успее да избяга, да предотврати
нападението върху себе си, да направи така, че този човек да не може да го
убие и да избяга. И затова аз си вадя извода, след като си нямал умисъл пряк
да лишиш някого от живот и си го ударил в страха си, където намериш в
областта на главата и тялото. Къде е умисъла? Само, че убийството иска пряк
умисъл. Не нещо, което съм искал и съм го допускал. Затова казвам и казах и
на съда, имате няколко опции дали е афектно състояние или ще приемете
това че е разбирал свойството и значението, той трябва да е ненормален за да
кажа, че е неадекватен. Това е за съжаление така. Нашите вещи лица са
такива. Трябва истинска промяна, защото 70 процента от делата се решават с
експертизи.
Върху тези неща трябва да се замислим. И затова казвам, че е нямало
умисъл да го лиши от живот. Имаме ли квалификацията на чл.124? Имаме. А
дали ще е по първата алинея или по втората, вече това е въпрос на преценка
на съда. Ама качествена преценка, на базата на всички доказателства, не на
съмнения. А да каже това приемам, че е така. Това се приема, че е така
защото е подкрепено с еди кои си доказателства. По целия свят наказателния
закон не задължава подсъдимото лице да доказва, че е невинен.
Законодателят казва, че този който обвинява трябва да го докаже по
безспорен начин.
Няма да отнемам повече от Вашето време, защото уважавам
апелативния съд като изключително компетентен, но ще Ви моля много
внимателно разсъждавайки върху тези неща, които посочих днес да
прецените има ли вина подсъдимия, ако има вина каква е тя. Ако трябва да
13
отговаря, по кой текст трябва да отговаря и ако трябва да му се налага
наказание, с оглед на това, че няма нищо отрицателно в него, какво трябва
да бъде то.
Ще кажа две думи само за гражданските искове. По делото беше
установено, че с тежкия и лош характер на пострадалото лице А., той нито се
е грижил за тези две деца, нито за жена си, опитите да кажат че били учели в
Бяла, а пък те живеят в Долни Чифлик, че от години не се занимава с нищо
друго освен да пие и бие. В крайна сметка връзката между него и децата
отдавна е скъсана. А закона казва, че когато говорим за някакво обезщетение,
за претърпени болки и страдания, трябва да бъдат по справедливост и се
взема в предвид кой за кого страда, защото може в един момент да се укаже,
тъй като и издръжка не е плащал, че всъщност по-добре така, отколкото да
бъдат тормозени постоянно, каквито са данните в кориците на делото.
В този смисъл моля да преразгледате присъдата и да приемете, че има
нужда от изменение, да приложите текст за по-леко наказание, а вече с оглед
на това кое от предложенията ще приемете, които аз съм посочил и посочвам
и днес да прецените доколко подсъдимият трябва да бъде откъснат от своето
семейство, от това че гледа сам трите си деца. Сега той като е в домашен
арест се грижи за децата си, повече от две години върви това дело, не е
нарушавал закона, нито мерките за неотклонение. Той е един човек, който не
трябва да лежи за случилото се на този ден, защото няма вина за това. Той е
бил провокиран, борил се е за живота си. Друг е въпроса дали не е прекалил с
тази борба и дали е трябвало да не се обади.
Моля в този смисъл да се произнесете.
ПОДС.П.: Не искам да кажа нищо в своя защита. Аз слушах
достатъчно. Поддържам това, което каза адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.П.: Моля да ми се даде условно, да си гледам децата, да не се
лишават децата ми от нищо. Да имат всичко от каквото имат нужда.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
14
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15