№ 33
гр. Разград , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Атанас Д. Христов
Пламен М. Драганов
в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600058 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 260000/13.01.2021 г. постановено по нох дело № 376/2019 г. г., РС-
Исперих признал подсъдимия А. Ц. Х. от гр. Исперих за виновен в това, че на 25.03.2019
година в гр. Исперих, обл. Разградска, управлявал МПС - мотопед марка “Хонда“ с номер на
рамата РА50МА1019397, след употреба на наркотични вещества - амфетамин /АМР/,
установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер “DRUGCHECK 3000“ –
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, както и
наказание глоба в размер на 800 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години, считано от влизане в сила на присъдата.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия А. Ц. Х. за виновен в това, че на
25.03.2019 година в гр. Исперих, обл. Разградска, управлявал МПС – мотопед марка
“Хонда“ с номер на рамата РА50МА1019397, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда – 2.18 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0059 – престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 36 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година и два месеца, както и наказание глоба в размер на 800 лева и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия А. Ц. Х. за виновен в това, че на
25.03.2019 година в гр. Исперих, обл. Разградска, управлявал МПС – мотопед марка
“Хонда“ с номер на рамата РА50МА1019397, което не е регистрирано по надлежния ред, с
което е нарушил следните разпоредби: чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - По пътищата, отворени за
1
обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставен на определените за това места; По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10 ал. 1 Закона за пътищата и чл. 2 от Наредба 1-45/24.03.2000г. на МВР - За
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС - МПС и
ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се
представят за регистриране от звената “Пътна полиция“ при СДВР или ОДМВР по
постоянен адрес на собственика – физическите лица или по адреса на регистрация –
стопанските субекти" – престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК поради което и
на основание чл. 36 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от
пет месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание от така
наложените като наложил най-тежкото от тях, а именно – една година и два месеца
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг първоначален режим, на основание
чл. 57 ал. 1, т. 2, б. "б" ЗИНЗС.
На основание чл. 23 ал. 2 и ал. 3 от НК съдът присъединил към така определеното общо
наказание и наказанията глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години, считано от влизане в сила на присъдата.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил обвиняемия
А. Ц. Х. да заплати в полза на РС – Исперих сумата от 324.00 лева за направени разноски по
съдебното производство.
Недоволен от присъдата останал подсъдимия А. Ц. Х., който я обжалва чрез защитника
си адв. Р.П. като неправилна, необоснована и незаконосъобразна. В жалбата се твърди, че
при постановяване на присъдата съдът не отчел действителната фактическа ситуация, а
именно, че не е управлявал процесното превозно средство. На следващо място
жалбоподателя твърди, че на два пъти опитвал да регистрира процесното превозно средство
в КАТ – Разград, но му било отказвано. По делото е приложен снимков материал, от който
било видно, че заснетия мотопед е с регистрационни табели, т.е. това не е същия мотопед и
е различен модел. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна
такава поради недоказаност на обвинението.
С жалбата не са направени доказателстевни искания.
Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.
Жалбата се подържа и в съдебно заседание от подсъдимия с искане за повторен разпит
на свидетел, което въззивния съд остави без уважение.
Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Счита, че
обжалваната присъда е правилна и обоснована.
В последната си дума подсъдимия Х. заявява, че не бил срещнат от полицейските
служители на три пъти, както и че процесното превозно средство не подлежи на
регистрация и че полага труд, за да се препитава.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.
313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт прие следно:
2
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционния съд приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Ц. Х. е роден на 26.04.1980 г. в гр. Исперих, обл. Разград, български
гражданин, живущ в гр. Исперих, обл. Разград, неженен, с основно образование.
Подсъдимият Х. живее в гр. Исперих. Неговият брат – свидетеля А. Х. закупил мотопед
марка “Хонда“ с номер на рамата РА50МА1019397, с който ходел известно време на работа.
Мотопедът бил закупен без документи и било невъзможно да бъде регистриран. Независимо
от това свидетеля Х. ползвал мотопеда. След известно време свидетелят Х. предоставил
мотопеда на подсъдимият, за да ходи с него на работа.
На 25.03.2019 г. подсъдимият А.Х. употребил алкохол и наркотици, след което привел в
движение процесния мотопед. Докато се движел по улица “Вежен“ в гр. Исперих, бил спрян
за проверка от полицейските служители С.С. и Х.М., които при проверката установили, че
управляваното от Х. МПС не е регистрирано по надлежният ред и му разпоредили да отиде
с тях в сградата на полицията. Там бил изпробван от мл. автоконтрольор с техническо
средство – “Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0059, който отчел наличие на 2.18
промила алкохол в организма. Бил проверен и за наличие на наркотици с Дрегер
“DRUGCHECK 3000“, който отчел наличие на амфетамин в организма на подсъдимият.
Полицейските служители съставили по отношение на подсъдимия актове за установените
нарушения, по-късно било образувано досъдебно производство.
Назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза дава заключение, според
което процесното МПС – Хонда, модел РА50 М /Камино/ с рама А1019397 притежава
необходимите характеристики и подлежи на задължителна регистрация съгласно ЗДвП и
Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г.
По делото е назначена и съдебно-химическа експертиза от специалист по клинична
токсикология - професор доктор Снежа Златева, д.м., която дава следното заключение:
Амфетамините са наркотични вещества, химически принадлежат към групата на
фенитиламиновите деривати и се класифицират като стимуланти на централната и
перифарна нервна система. Въздействието на амфетамините се състои в прилив на енергия,
еуфорично до възбудно, агравирано до агресивно или свръхагресивно състояние, като при
злоупотреба с тях са възможни психози с агресивен характер. Обективно се намира
мидриаза, сърцебиене, ускорен пулс, промени в електоркардиограмата и висока
температура. “Чай“ - това е уличен термин за наркотик, популярно название на
синтетичните канобиноиди (синтетична марихуана), приготвени като бял прах и смесени с
безвредни билки. Синтетични канабиноиди (синтетична марихуана), се квалифицират като
халюциногенни наркотици. Понастоящем т. нар. “Чай“ съдържа и други наркотици, които
под формата на прах или течна субстанция се смесват с безвредните билки. В заключение,
не може да се твърди какво точно съдържа сместта “Чай“, докато не се направи химико-
токсикологичен анализ на самата смес, за да идентифицират съставките. В клиничната
практика, хора, които твърдят че са употребили чай позитивират тест за марихуана, други за
амфетамини и метаамфетамини, трети за марихуана, амфетамини, метаамфетамини и
опиати. Въздействието на марихуаната, по-специално на синтетичната марихуана се състои
в промяна на сетивните усещания, изостряне на чувство за допир, различно протичане на
времето, нарушена координация, страхови преживявания до психози, обективно се
установява мидриаза и ускорен пулс.
Възможно е употребата на синтетичен наркотик “Чай“ да реагира на полевия наркотест
като амфетамини, ако билковата смес наречена “Чай“ е обработена с амфетамини, което
3
било често срещано в клиничната практика. Данните от епидемиологичните наблюдения, в
синхрон с докладите през последните години на Европейската комисия за наблюдение върху
разпространението на наркотиците в Европа, посочват че в България, респективно Варна и
Варненска област, употребата на амфетамини е сред най-честите в сравнение с другите
наркотици. Амфетамините, като най-евтина дрога, са сред най-често срещаните наркотици,
причиняващи интоксикация, с която злоупотребяващите постъпват за лечение в клиника.
Двата вида наркотик - амфетамин и “Чай“, ако условно се приеме, че съдържат
синтетични канабиноиди, които не могат да се уловят от полевите тестове, са еднакво
опасни за шофиране. Това се дължи на факта, че и двата вида наркотик въздействат на
централната нервна система, с което силно увреждат способността на шофьора да преценява
пътната ситуация, владеенето на скоростта и управлението на автомобила. Амфетамините
влияят на шофьора, като водят до възбуда, нервност, напрегнатост, което резултира във
висока скорост, агресивно, арогантно поведение на пътя с неправилно изпреварване,
засичане и други маневри, които застрашавали останалите участници.
През последните три години проучванията показват, че 40% от шофьорите,
предизвикали ПТП, са употребили амфетамини. За “Чай“ условно се приема, че се касае за
синтетични конабиноиди или въобще канабиноиди, които променят възприятието за
скорост, различно се приема и времето, нарушава се баланса и координацията. Всичко това
води до това, че шофьори употребили марихуана (растителна или синтетична)
предизвиквали ПТП, като не преценяват адекватно пътната ситуация, разстоянието и
времето необходимо за маневри. Синтетичните канабиноиди могат да предизвикат и
подобни на стимулантите физически усещания като сърцебиене, ускорен пулс или
прилошаване и по този начин също да допринесат за ПТП.
В заключение вещото лице сочи, че присъствието на амфетамини в тревна смес т.нар.
чай, не е необичайно и вероятно тревната смес е обработена с амфетамини, което е доказано
от полевия тест. Остава неясно дали в т.нар. “Чай“ има и синтетични канабиноиди, защото
те не се позитивират от полевия тест. Двата вида наркотици, по отделно или заедно, са
еднакво опасни при шофиране. И двата вида наркотици са забранени със закона в република
България.
Заключенията по извършените две експертизи в хода на съдебното следствие са
кредитирани изцяло, като компетентно изготвени, всестранни, кореспондиращи с гласните
доказателства в процеса и способстват за установяване на действителната фактическа
обстановка.
Представено е и писмено доказателство, че към момента на проверката техническо
средство „Алкотест Дрегер" 7510 с фабричен номер ARDN 0059 е годен, като е преминал
Последваща проверка за метрологичен контрол.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.С.,
Н.Б., Д.Д., Х.М., А. Х. и обясненията на подсъдимия, както и от останалите доказателства,
съдържащи се в Бързо производство № 275 ЗМ - 102/2019 г. по описа на РУ гр.Исперих:
Съобщение за престъпление от общ характер - лист 1; Протокол за оглед на
местопроизшествие - лист 3, 4; Фото албум - лист 5-7; Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение - лист - 8, 9; Биографична справка - лист 11;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние - лист 12; Копие на
АУАН бл. № 363632/25.03.2019 - лист 20; Разпечатка от Алкотест Дрегер 7510- лист 21;
Копие на талон за изследване - лист 22; Копие на АУАН, бл. № 825198/25.03.2019 г. - лист
23; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични/или упойващи вещества
- лист 24; Дръг чек 3000 -лист 25; Копие на талон за изследване бл. № 0023338/25.03.2019 г. -
4
лист 26; Копие на протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози - лист 27 - 30; Копие на
АУАН бл. № 825197/25.03.2019 г. - лист 31; Копие на АУАН бл. № 363633/25.03.2019г. -
лист 32; Справка Нарушител/Водач - лист 33,34 ; Заповед за задържане на лице - лист 35;
Докладна записка - лист 36 ; Искане за изготвяне на справка за съдимост - лист 37; Справка
за съдимост, рег. № 208/26.03.2019 - лист 38 - 44; Постановление с обвинително мнение -
лист 46 -47 - писмени доказателства съдържащи информация относно времето, мястото,
начина на осъществяване на инкриминираните деяния, авторството на същите в лицето на
подсъдимият.
Фактическата обстановка се доизяснява и от приетите писмени доказателства - писмо
от РУ - Исперих, видно от което е предоставена информация, че по отношение на мотопед
„Хонда", с номер на рама РА50МА1019397, управляван от подсъдимия Х. на дата
25.03.2019г. не е издавана ЗППАМ за спиране от движение, т.к. същият не регистриран по
надлежния ред и няма издавано разрешително за временно спиране от движение; справка за
Нарушител/Водач по отношение на подсъдимия А.Х.; копие на НП №19 - 0275 - 000286 от
14.05.2019 година, копие на АУАН бл. № 033633, копие на АУАН бл.№ 825198, копие на
АУАН бл.№ 0363632, копие на АУАН бл.№ 825197, всички съставени срещу подсъдимия
А.Х..
Показанията на свидетелите са правдиви, логични, последователни, взаимно
кореспондиращи си, а така също кореспондиращи и с писменият доказателствен материал,
както и със заключенията на извършените експертизи. При първоинстанционното
разглеждане на делото подсъдимия не отрекъл, че преди да управлява мотопеда употребил
алкохол и наркотично вещество.
Заявеното пред въззивната инстанция от подсъдимия оспорване на обвинението по
чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК е голословно и не се неподкрепя от останалите доказателства.
В показанията си дори неговият брат – свидетеля Х. заявява, че не успял да регистрира
мотопеда, не заради това, че не подлежи на регистрация, а поради това, че няма документи.
Поради липсата на съществени противоречия в доказателствата по делото не се
налага обсъждането на такава по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
С оглед изложеното от фактическа страна, Разградския окръжен съд направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба е неоснователна.
Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда.
Обвиненията са доказани по изискуемия от чл. 303, ал. 2 НПК несъмнен начин.
От обективна страна по делото е установено, че на 25.03.2019г. в гр. Исперих, обл.
Разград подсъдимият Х. е управлявал МПС – мотопед марка „Хонда“ с номер на рамата
РА50МА1019397, след употреба на наркотични вещества – амфетамин /АМР/.
Изводите относно фактите, са възприети от РС – Исперих при правилното и
обосновано интерпретиране на гласните и писмени доказателства, както и на приетите
експертизи. По повод изложените мотиви на районния съд, свързани със заключението на в.
л. по назначената по делото съдебна - автотехническа експертиза, районният съд правилно е
стигнал до извода, че се касае за моторно превозно средство. Не могат да се споделят
доводите във въззивната жалба, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е
колело с педали и маломощен двигател. Не се възприема и аргумента, че по назначената
5
експертиза е използван снимков материал, от който е видно, че заснетия мотопед е друг, а не
на подсъдимия. Използван е сравнителен снимков материал, с който да се потвърди
визуално модела на процесното моторно превозно средство, което подлежи на задължителна
регистрация съгласно ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината – пряк умисъл.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е направил всичко зависещо от него за настъпването им.
В мотивите си районният съд е подложил на изключително прецизен анализ
доказателствата по делото относими към доказването на обстоятелството, че деецът е
управлявал процесното МПС след употреба на наркотични вещества. Правилно районният
съд приема, че това може да стане с всички допустими доказателствени средства.
Доказателственият стандарт е надхвърлен многократно. Събрани са множество
доказателства: гласни, писмени, веществени, за това, че водачът е управлявал превозното
средство след употреба на наркотични вещества, а именно:
подсъдимият заявява в обясненията си, че е употребил наркотично вещество „Чай“ в
деня на проверката, а съдебно-химическата експертиза сочи, че в същото може да се
съдържа амфетамин, който е установен при натривката за извършване на тест в
устната кухина на подсъдимия Х.,
св. Н.Б. съобщава, че е присъствал в момента, в който полевия тест е отчел наличието
на наркотик в организма на подсъдимия; уредът „Dreger DRUGCHEK 3000“ е отчел
положителен резултат за употреба на амфетамин, а касетата от теста е приложена като
веществено доказателство,
резултатите от проверката касаещи и общото психо-моторно състояние на
проверяваното лице, са отразени в съставен протокол в центъра за Спешна помощ,
който е приобщен като писмено доказателство в производството,
св. Бочев подробно изяснява механизма на снемане на пробата, което категорично
сочи, че е бил спазен редът по действалата по това време Наредба № 1/19.07.2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината – пряк умисъл.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е направил всичко зависещо от него за настъпването им.
Така с действията си подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
По отношение обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК:
От обективна страна е установено, че на 25.03.2019г. в гр. Исперих, обл. Разград
подсъдимият Х. е управлявал МПС – мотопед марка „Хонда“ с номер на рамата
РА50МА1019397, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 ‰, а именно 2.18 ‰.
Въз основа на събраните и обсъдени доказателства, РС – Исперих правилно и
обосновано е приел, че към момента на проверката, на инкриминираната дата, с техническо
средство “Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0059 е безспорно установено, че
подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в тялото - 2.18 ‰. Техническото средство, с
което е извършена проверката, е било изправно, преминало последваща проверка на
метрологичен контрол и в този смисъл отчетената индикация за концентрацията на алкохол
в организма на подсъдимия съдът приема за достоверна. С техническото средство е
работено коректно от полицейските служители, видно от показанията на свидетеля Бочев.
6
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината - пряк умисъл.
Същият е съзнавал, че е забранено и по тази причина наказуемо, управлението на моторно
превозно средство след употреба на алкохол, но въпреки това е употребил такъв на
25.03.2019 г., след което е привел моторното превозно средство – мотопед - в движение по
улици в градската мрежа. Подсъдимият Х. е запознат с правата и задълженията на водачите
по ЗДвП. Притежавал е свидетелство за управление на МПС до 2019 г.
Така с действията си подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. 343б, ал. , НК.
По отношение обвинението за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от
НК:
От обективна страна е установено, че на 25.03.2019г. в гр. Исперих, обл. Разград
подсъдимият Х. е управлявал МПС – мотопед марка “Хонда“ с номер на рамата
РА50МА1019397, което не е регистрирано по надлежния ред, с което са нарушени
разпоредбите на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и чл. 2 от Наредба 1-45/24.03.2000г. на МВР.
Въз основа на събраните и обсъдени доказателства, РС – Исперих правилно и
обосновано е приел, че подсъдимия Х. е съзнавал, че е запретено и по тази причина
наказуемо от закона съзнателното ползване на МПС, което не е регистрирано на
територията на страната. Подсъдимият е знаел, че моторното превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред и въпреки това привел в движение моторното превозно
средство без поставени регистрационни табели и без да е заведено на отчет в масивите на
КАТ – Пътна полиция. Свидетелите са категорични, че в момента на проверката мотопеда е
бил с работещ двигател, т. е. бил е ползван като моторно превозно средство, а не както
твърди подсъдимия Х., като велосипед.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината – пряк умисъл.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е направил всичко зависещо от него за настъпването им.
Така с действията си подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
При индивидуализация на наказанията за всяко от трите престъпления
първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства –
обремененото съдебно минало на подсъдимия, сочещо на по-висока степен на обществена
опасност и високата алкохолна концентрация, а като смекчаващи – обстоятелството, че се
грижи за възрастен родител; че деянието не е довело до някакви тежки последици за пътното
движение и за участниците в него, тежкото материално състояние на подсъдимия.
Наказанията, наложени от РС – Исперих, са при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, считайки, че целите на индивидуалната и генералната превенция на
наказателната репресия ще бъдат успешно постигнати.
Въззивният съд намира, че определените от първоинстанционния съд наказания
съответстват на степента на обществената опасност на деянията и извършителя. Обективно
са отчетени значението и тежестта на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо въззивният съд намира, че така индивидуализираните наказания са
справедливи и съответни на изискванията на чл. 54 НК и могат да постигнат заложените в
чл. 36 НК цели.
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК на подсъдимия Х. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, както и наказание глоба в размер
7
на 800 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години,
считано от влизане в сила на присъдата.
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК на подсъдимия Х. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, както и наказание глоба в размер
на 800 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години,
считано от влизане в сила на присъдата.
За престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК на подсъдимия Х. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца.
Тъй като подсъдимия Х. е извършил три престъпления, преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях, на основание чл. 23, ал. 1 НК законосъобразно РС – Исперих
му е определил общо наказание, като наложил най-тежкото, а именно лишаване от свобода
за срок от една година и два месеца, като на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК към така
определеното общо наказание са присъединени и наказанията Глоба в размер на 800
/осемстотин/ лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, считано от
влизане в сила на присъдата.
Правилно първоинстанционния съд на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС е
определил първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание.
С оглед факта, че подсъдимият е признат за виновен, правилно в тежест на същия са
възложени и разноските по делото.
С въззивната жалба не са направени други оплаквания, които да бъдат предмет на
допълнително обсъждане. Описаните в същата оплаквания бяха обсъдени в изложението по-
горе. Обстоятелството, че подсъдимият се грижи за възрастен родител е взето предвид от
съда при индивидуализация на наказанието.
Определените за всяко едно от деянията наказания, както и определеното общо
наказание са справедливи по размер и са съобразени с обстоятелствата имащи значение при
определяне на вида и размера на наказанието. Не са налице основания за допълнителното
им намаляване, а и това би било проява на неоправдан либерализъм, и не би довело до
постигане целите на наказанието.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира при
първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.
Воден от горното Разградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260000/13.01.2021г., постановена по н. о. х. д. №
376/2019г., по описа на РС – Исперих.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9