РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Русе, 04.12.2014г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д а
Русенският окръжен
съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и
седми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
Председател: ПЕТЪР БАЛКОВ
Членове:
КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ
при секретаря Г.И., като разгледа
докладваното от съдия К. Георгиев въззивно наказателно частен
характер дело № 660 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Въззивното производство
е образувано по въззивна жалба от адв.Н.К.
***, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. /А.
М. А./, против Присъда № 15/19.09.2014год. постановена по НЧХД № 327/2013год.
по описа на Беленският районен съд.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд
ПРИЗНАЛ подс.Г.С.М.
за ВИНОВНА в това, че на 19.10.2011год. в землището на с.К. В., обл.Русе, в съучастие като извършител с О.М.И. /А. М. А./
от гр.София е причинила лека телесна повреда –кръвонасядане
и оток на дясна лакетна става, охлузвания по гърба, кръвонасядане на ляво бедро и две кръвонасядания
на дясна подбедрица на Р.С.И.- изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и
на основание чл.78а от НК и чл.130 ал.2 от НК вр. с
чл.20 ал.2 от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
ПРИЗНАЛ подс.
О.М.И. /А. М. А./ за виновен в това, че на 19.10.2011год. в землището на с.К. В.,
обл.Русе, в съучастие като извършител с Г.С.М.,***, е
причинил лека телесна повреда –кръвонасядане и оток
на дясна лакетна става, охлузвания по гърба, кръвонасядане на ляво бедро и две кръвонасядания
на дясна подбедрица на Р.С.И.- изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и
на основание чл.78а от НК и чл.130 ал.2 от НК вр. с
чл.20 ал.2 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
ОСЪДИЛ подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. /А.
М. А./ солидарно да заплатят на Р.С.И.
сумата от 700 лв. , представляваща обезщетение за причинени болки и страдания,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието- 19.10.2011год. до
окончателното й изплащане, като отхвърлил гражданския иск в останалата му част
до пълния му предявен размер от 5000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪДИЛ подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. /А.
М. А./ да заплатят по сметка на Районен съд гр.Бяла сумата в размер на 210 лв.,
представляваща държавна такса върху уважената част от иска и възнаграждение за
в.л.
ОСЪДИЛ подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. /А.
М. А./ да заплатят на Р.С.И. направените по делото разноски в размер на 360
лева.
С въззивната
жалба защитникът на подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. обжалва присъдата на първоинстанционния
съд във всичките й части, като моли въззивният съд на
основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК да я отмени изцяло и вместо нея да постанови
нова присъда, с която да оправдае подсъдимите Г.С.М. и О.М.И. по обвинението за
престъпление по чл.130 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК и
да отхвърли предявения срещу двамата граждански иск. В жалбата се твърди, че
обжалваната присъда е постановена в противоречие с материалния закон, по
съображения, че подсъдимите не са автори на престъплението, в което са обвинени
и при съществени процесуални нарушения по чл.103 ал.1 и чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК. Въпреки оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, в жалбата
не са изложени доводи за допуснато нарушение на материалния закон, а за
необоснованост на присъдата, по съображения, че първоинстанционният
съд неправилно е приел за установено, че подсъдимите са автори на деянието,
като според жалбоподателя от събраните по делото доказателства не се установява
по несъмнен начин, че подсъдимите са извършили инкриминираното деяние. Изложени
са и доводи за допуснати от първоинстанционния съд
съществени нарушения на процесуалните правила, по съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил някой от гласните
доказателства по делото и безкритично е приел други, като не е отчел заинтересоваността
на свидетелите на обвинението. Тези доводи според въззивната
инстанция са за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.14 ал.1,
чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК, въпреки, че тези текстове не са изрично
посочени в жалбата.
В съдебното заседание на въззивната инстанция, защитникът на подсъдимите- адв.Н.К. поддържа подадената от него въззивна
жалба и моли въззивният съд да я уважи, както и да
присъди на падсъдимите направените по делото
разноски.
Подсъдимите Г.С.М.
и О.М.И., редовно призовани за заседанието на въззивната
инстанция не се явяват, като не са посочили уважителни причини за неявяването
си и не упражняват правото си на лична защита.
Частния тъжител и граждански ищец Р.С.И.
и повереника й адв.К.Ц. ***
изразяват становище за неоснователност на жалбата. Искат въззивната
инстанция да потвърди присъдата на първоинстанционния
съд и да присъди направените разноски от частния тъжител и граждански ищец за въззивното производство.
Русенският окръжен съд, като съобрази подадената въззивна
жалба, доводите на страните в съдебно заседание, материалите по делото и като провери
изцяло правилността на обжалваната присъда, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана
страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
По делото е установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г.С.М. е родена на ***г***, обл.Русе, български
гражданин, омъжена, с начално образование, н……. /а……./.
Подсъдимият О.М.И. /А.
М. А./ е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, с основно образование, не работи, н…….
Подсъдимите и тъжителката Р.С.И. живеели в едно населено място- с.К. В. обл.Русе и били
съседи. На 19.10.2011год. около 16,00ч.-16,30 ч. тъжителката излязла от дома си
да вземе лекарства за съпруга
си д....... Взела лекарствата и на
връщане, минавайки покрай къщата на
подсъдимите, подс.Г.М. изскочила пред тъжителката , като държала
тояга в ръце,
която криела
зад гърба си. С изразите „Ела тука,че
ми трябваш....”, подс.М. извадила зад гърба си тояга
и започнала да нанася удари с нея по тялото и по главата
на тъжителката. Тъжителката започнала
да вика за
помощ, като се опитвала да
хване тоягата, но тъй като
подсъдимата я превъзхождала
по ръст и тегло не могла
да се опази.
На помощ й се притекъл
св.Б. С. Н., който хванал подсъдимата за ръцете и успял
да й отнеме тоягата. Тъжителката направила опит да избяга,
но в този момент срещу
нея връхлетял л.а. „Опел- Калибра”
рег.№ СА **** ВС
червен на цвят, управляван от подс.О. М. И.. Колата ударила тъжителката в коленете, вследствие
на което тяз залитнала и се подпряла с ръце
на предния капак на л.а.
Видяла, че вътре е сина на
подсъдимата – подс.О.И.. Колата преминала на задна предавка, тъжителката се изправила и побягнала към центъра на
селото, като подс.О.И.
я следвал с колата. Тъжителката успяла да
се скрие зад ел. стълб, след което отишла в кметството на селото, за да
се обади в полицията. В кметството
тъжителката разказала за случилото се на св.С. Х. И., а по-късно и на съпруга
си- св.А. Й. И., който също отишъл там. Св.С. И. се обадила в полицията и
съобщила за инцидента.
На 20.10.2011год. тъжителката посетила
отделение по Съдебна медицина в МБАЛ АД-Русе,
където й бил извършен преглед. Същата се оказала с кръвонасядане
и оток на дясна лакетна става,
охлузвания по гърба, кръвонасядане на ляво бедро
и две кръвонасядания на дясна подбедрица.
От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното
производство съдебно-медицинска
експертиза се установява, че описаните увреждания са резултат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, могат да бъдат получени
при инцидент на 19.10.2011год. и
по начин, описан в тъжбата, както и че описаните
увреждания са причинили на тъжителката болка и страдание
без разстройство на здравето.
Гореизложената фактическа обстановка правилно е била приета за установена
от районния съд. Същата се установява по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства- показания на свидетелите А. Й. И., С. Х. И., Х. М.И., Н. Й.а И.,
Б. С. Н., В. П. С., справки за съдимост, преписка на
РУ гр.Две могили с
рег.№ДМ-3119/19.04.2012год, заключения по назначените от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза и съдебна строително- техническа експертиза.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на св. С. И. и
св.А. И., които не са очевидци на
инкриминираното деяние, но са възприели състоянието на тъжителката непосредствено
след побоя и последната им е разказала за случилото се.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал и показанията на св.Н. И.,
която е очевидец на инкриминирания
инцидент. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че св.Н. И. не е присъствала и не е била очевидец на инцидента, по съображения,
че липсата и на мястото на инцидента
било доказано по безспорен начин от показанията на единствените свидетели
очевидци- св.Б.Н. и св.В.С., както и защото нейното „съгласие“ да свидетелства
било взето много по-късно при нелогични житейски обстоятелства. Видно от
показанията на св.Н. И., същата е наблюдавала инцидента от известно разстояние,
като от заключението по съдебно строителнно-техническата
експертиза се установява, че от мястото, на което св.Н.И. твърди в показанията
си, че се е намирала е имала видимост към мястото на инцидента и е могла да го
наблюдава. Тъй като св.Н.И. не се е намирала точно на мястото на инцидента, а
на известно разстояние от него, въззивната инстанция
приема, че свидетелите Б.Н. и св.В.С. не са възприели нейното присъствие.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че св.Н.И. се е съгласила да
свидетелства при житейски нелогични обстоятелства.
Независимо, че посочените свидетели са роднини на тъжителката и като такива
могат да се считат за заинтересовани от изхода на делото, първоинстанционният
съд правилно е кредитирал показанията им, тъй като същите
се покриват изцяло помежду си, не си
противоречат и се потвърждават от заключението на съдебномедицинската експертиза и съдебно строителнно-техническата експертиза.
По същите съображения следва да се кредитират и показанията на св.Х. И., на
когото св.С. И. е преразказала за случилото се и вечерта след инцидента е ходил в дома на
тъжителката и е възприел състоянието й. Показанията на този свидетел не са били
обсъдени от първоинстанционния съд в мотивите на
присъдата, но тези показания също потвърждават приетата за установена
фактическа обстановка.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.Б. Н.,
като е приел, че показанията му са недостоверни в частта им, в която твърди, че
не е виждал тъжителката и подс.Г.М. да се бият и не ги е разтървавал, макар, че
изложените съображения за това в мотивите на присъдата са неправилни, тъй като
първоинстанционният съд е аргументирал изводите си за недостоверност на
показанията на св.Б. Н. съпоставяйки ги и констатирайки противоречия с
обясненията му по време на полицейската проверка, което е процесуално
недопустимо. Материалите от приложената по делото преписка на РУП Две могили следва да се цеянт
само като писмени доказателства установяващи факта на извършената полицеска проверка
по случая, поводът за извършването на проверката и лицата, от които са били снети обяснения, но
снетите писмени обяснения при проверката не са годно доказателствено средство,
тъй като не са събрани по реда на НПК. Въпреки това, въззивният съд споделя
приетото от първоинстанционния съд, че показанията на св.Б.Н. са недостоверни в
посочената част, но по други
съображения, а именно, че показанията на
този свидетел се опровергават от показанията на горепосочените свидетели, които
съдът кредитира. Показанията на
св.Б.Н. се опровергават и от заключението по съдебномедицинската експертиза,
видно от което пострадалата е получила телесни увреждания, които не могат да
бъдат получени при описаната от св.Н. обстановка на инцидента.
По същите причини не следва да се кредитират и показанията на майката на
св.Б. Н.- св.В. П. С. относно същите обстоятелства. Показанията на св.Н. и св.С.,
макар и да се подкрепят взаимно, са изолирани и са в противоречие с останалите
доказателствени материали по делото, които ги опровергават. Първоинстанционният
съд в мотивите си действително не е обсъдил показанията на св.В.С., както
твърди жалбоподателя, но по изложените
съображения тези показания не следва да бъдат кредитирани и не водят до промяна
на приетата за установена фактическа обстановка.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението по съдебномедицинската експертиза, както и заключението
по съдебно строително-техническата експертиза, тъй като същите са обосновани и
не са установени обстоятелства, които да пораждат съмнения в компетентността на
вещите лица и незаинтересоваността им от изхода на делото.
При така
установената фактическа обстановка, първинстанционният
съд правилно е приел за установено от правна страна, че с деянието си подс. Г.С.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.130 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК, тъй
като на 19.10.2011год. в землището на с.К. В., обл.Русе,
в съучастие като извършител с подс. О.М.И. /А. М. А./
от гр.София е причинила лека телесна повреда –кръвонасядане
и оток на дясна лакетна става, охлузвания по гърба, кръвонасядане на ляво бедро и две кръвонасядания
на дясна подбедрица на Р.С.И.- изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че с деянието си подс.О.М.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.130 ал.2 вр. с чл.20
ал.2 от НК, тъй като на 19.10.2011год. в землището на с.К. В., обл.Русе, в съучастие като извършител с подс.Г.С.М.,***,
е причинил лека телесна повреда –кръвонасядане и оток
на дясна лакетна става, охлузвания по гърба, кръвонасядане на ляво бедро и две кръвонасядания
на дясна подбедрица на Р.С.И.- изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
От обективна
страна, на инкриминираната дата двамата подсъдими са извършили действия, с
които са причинили на тъжителката горепосочените телесни увреждания, с които са
й причинили болка и страдание без разстройство на здравето- лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
От
субективна страна, всеки от подсъдимите е извършил деянието при пряк умисъл,
като е съзнавал обществената опасност му, предвидждал
е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
Въззивната
инстанция намира, че двамата подсъдими са извършили престъплението в съучастие
помежду си като извършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като подс.О.И. е започнал действията си по причиняване на
телесната повреда на тъжителката непосредствено след приключване на действията
от страна на подс.Г.М., като подсъдимите са действали
при общ умисъл за причиняване на телесна повреда на пострадалата. От
показанията на св.С. Х. се установява, че същия ден, след обяд, двамата подсъдими
са се заканвали да убият тъжителката и да запалят къщата й, от което съдът
прави извод, че общия умисъл у подсъдимите да нанесат телесна повреда на
пострадалата не е възникнал внезапно, а е налице общ предумисъл и у двамата за
извършване на деянието. С оглед на това, като и на обстоятелството, че
действията на двамата подсъдими са били извършени на едно и също място, като
тези на подс.О.И. са започнали непосредствено след
приключването на действията на подс.Г.М., възивният съд намира, че подсъдимите са извършили деянието
в съучастие като извършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието на подс.Г.М., първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице всички
предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Първоинстанционният
съд правилно е отчел наличните по делото смекчаващи и липсата на отегчаващи
обстоятелства, както и имотното състояние и доходите на подс.М.
и правилно й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева,
което е към минимума предвиден в чл.78а ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието на подс.О.И., първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице всички
предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Първоинстанционният
съд правилно е отчел наличните по делото смекчаващи и липсата на отегчаващи
обстоятелства, както и имотното състояние и доходите на подс.И.
и правилно му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева,
което е към минимума предвиден в чл.78а ал.1 от НК.
По отношение
на гражданския иск, първоинстанционният съд правилно
е приел, че с престъплението двамата подсъдими виновно са причинили на
тъжителката неимуществени вреди и на основание чл.45 от ЗЗД дължат тяхното
обезщетяване. Определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700
лева, които подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на пострадалата, ведно
със законната лихва от деня на деликта е справедливо,
като правилно първоинстанционния съд е уважил
гражданския иск до този размер, а в размера над тази сума, до 5000 лв.
отхвърлил, като неоснователен и недоказан.
Присъдата на
първоинстанционният съд е правилна и в частта за
разноските.
Поради
изложеното въззивната инстанция намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя за необоснованост на присъдата на първоинстанционния съд.
Въззивната
инстанция намира за неоснователно и оплакването в жалбата за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон,
което не е подкрепено с доводи. При установените по делото фактически
обстоятелства, правните изводи направени от първоинстанционния
съд относно съставомерността на деянията на двамата подсъдими
по чл.130 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК и наличието на
основания за приложение на чл.78а от НК са в съответствие с материалния закон.
Въззивната инстанция
намира, че първоинстанционният съд не е допуснал претендираните с въззивната жалба
нарушения на процесуалните правила по чл.103 ал.1 и чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК. Първоинстанционният
съд не е нарушил процесуалните правила свързани с тежестта на доказване в
настоящото производство, която на основание чл.103 ал.1 от НК по дела
образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител. Първоинстанционният съд не е нарушил и процесуалните
правила по чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК. Присъдата на първоинстанционния
съд не почива на предположения и обвинението е доказано по несъмнен начин.
Въззивният съд намира, че с
необсъждането в мотивите на присъдата на показанията на св.В. С. и св.Х. И. и с
обсъждането на обясненията на св.Б. Н. дадени по време на полицейската
проверка, първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на процесуалните правила по чл.14 ал.1, чл.104, чл.107
ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК, но същите могат да бъдат отстранени от въззивния
съд с решението му.
При
извършената цялостна служебна проверка, въззивната
инстанция не намери основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.
С оглед изложеното, обжалваната
присъда следва да се потвърди изцяло, като законосъобразна и правилна.
Предвид изхода на делото, подсъдимите
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за производството по гражданския
иск пред въззивната инстанция в размер на 25 лева.
Предвид изхода на делото, на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят на частния
тъжител и граждански ищец Р.С.И. направените и претендирани
от нея разноски за адвокатски хонорар за повереник по делото пред въззивната инстанция, които видно от представения договор
за правна защита и съдействие № 94474/18.11.2014год. са в размер на 300 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
15/19.09.2014год. постановена
по НЧХД № 327/2013год. по описа на Беленският районен
съд.
ОСЪЖДА подсъдимите Г.С.М. с ЕГН ********** и О.М.И. /А. М. А./ с ЕГН **********, да заплатят по сметка на Русенския
окръжен съд държавна такса за производството по гражданския иск пред въззивната инстанция в размер на 25 лв. /двадесет и пет
лева/.
ОСЪЖДА подсъдимите Г.С.М. с ЕГН ********** и О.М.И. /А.
М. А./ с ЕГН **********, да
заплатят на Р.С.И. с ЕГН ********** , сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща направени от нея разноски за повереник
по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.