РЕШЕНИЕ
06.02.2020 год.
Номер 15 Година 2020 Град Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велики Преслав Първи състав
На 8 (осми) януари Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Ненка Цветанкова Секретар Женя Проданова
Прокурор............................. ,
като
разгледа докладваното от съдия Цветанкова
АН дело номер 325 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.М.Г.. с ЕГН **********. с адрес *** против Наказателно постановление №19-0323-000844/15.10.2019г., издадено от Началника на РУ Велики Преслав към ОД на МВР Шумен, с което са наложени на основание чл.182, ал.1. т.6 от ЗДвП административни наказания .,глоба" в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи. че в случая при използването на мобилното АТСС за контрол е допуснато нарушение на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като не е изготвен протокол за използване на мобилното АТСС за контрол, както и съпровождащата го снимка на разположение на уреда. Твърди, че при наличие на два или повече автомобила в обхвата на полето Т=ОS на заснетия клип не може да се установи отчетената скорост за кое от двете МПС се отнася, поради което нарушението ще остане недоказано. Счита, че в случая е налице хипотеза за приложение на чл.28 от ЗАНН, както и че при индивидуализацията на наказанието не е съобразена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Предвид изложеното се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна РУ Велики Преслав към ОД на МВР Шумен, редовно призована, не изпраща представител.
Р.п.В.П. редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 25.02.2019г. свидетелите П.Г.П. и М.Х.М.-*** осъществявали задълженията си, свързани с контрол върху движението по пътищата като работили с мобилна радарна система за видеоконтрол на скоростта в с. Златар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен на ул. „Александър Стамболийски" до дом №3, в рамките на населеното място. В близост до посоченото място бил позиционирал служебният полицейски автомобил с рег. №***, като монтираното в него автоматизирано техническо средство заснемало приближаващите се автомобили, движещи се в посока на движение от гр. Велики Преслав към гр. Смядово, които превишават разрешената скорост за движение в населено място, а именно 50 км/ч. Около 14.15 часа в обхвата на техническото средство било установено и заснето нарушение за скорост в участък- населено място с разрешена такава до 50 км/час, а именно радарната система засякла лек автомобил марка и модел „Опел Синтра" с рег. №***, който се движел със скорост от 113 км/ч, след приспадане на допустимата грешка за техническото средство- 109, 61 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното техническо средство- мобилна система за видеоконтрол тип „ТFR1-М", №0553, клип №5346, като в обхвата на полето Т=0S от клипа попадал единствено лек автомобил марка и модел „Опел Синтра" с рег. №***. За използване на мобилното АТСС за контрол бил съставен Протокол с рег. №323р-3620 от 27.02.2019г.. както и снимка на разположението на уреда, съставляваща неразделна част от протокола. След извършена справка в централна база- КАТ била установена собствеността на автомобила- същият бил собственост на жалбоподателя Б.М.Г.. В декларация за предоставяне на информация във вр. с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП на 17.09.2019г. жалбоподателят потвърдил, че на инкриминираната дата и място той лично е управлявал лек автомобил марка и модел „Опел Синтра" с рег. №***. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №678225 от 30.09.2019. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя като при съставяне и предявяване на акта жалбоподателят посочил, че има възражения по акта. Впоследствие не депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и като е възприел изцяло констатациите, описани в него, Началник на РУ Велики Преслав към ОДМВР Шумен е издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба" в размер на 750,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на разпитаните свидетели М.М.В.. М.Й.Й., П.Г.П. и М.Х.М., както и от писмените доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка и приобщени по реда на чл.283 от НПК. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на посочените свидетели съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото показанията им са еднопосочни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, включително представените писмени доказателства. В тази връзка и доколкото посочените свидетели не се намират в никакви особени отношения с нарушителя, същите не може да се считат за заинтересовани или предубедени, поради което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
От снимковия материал на клип №5346 се установи датата, скоростта, регистрационния номер на автомобила, времето, мястото и превишението. Изготвената снимка и прилежащото детайлно увеличение на регистрационния номер на МПС дават възможност то да бъде идентифицирано по несъмнен начин. На снимката са посочени
още и координатите на местоположението, на което се е намирало МПС, измерената скорост, предвиденото в този участък ограничение на скоростта, датата и часа на установяване на нарушението, поради което не е налице неяснота по отношение на релевантните за случая обстоятелства. За установяване на посочените обстоятелства и изясняване обективната истина по делото допринесоха показанията на свидетелите М.М.В., П.Г.П. и М.Х.М., които по изложените съображения съдът кредитира изцяло. При изпълнение на функциите си по ЗДв11 определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на МПС /чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП/, като нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично определя като веществени доказателствени средства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. На основание чл. 165, ал.З от ЗДвП е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. При измерване скоростта на движение чрез мобилна система за контрол тип „ТFR1-М" №0553 са спазени всички изисквания на посочената Наредба, видно от приложените писмени доказателства- протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 323р-3620 от 27.02.2019г. с посочена дата на използване 25.02.2019г., както и снимка на разположението на уреда, съгласно чл.10 от Наредбата; снимков материал на клип №5346; докладна записка за извършена дейност по контрол на пътното движение на 25.02.2019г. за времето от 10.30 часа до 17.30 часа, с отразени заснети МПС, в която процесното МПС фигурира под №4; протокол №1-54-18 за проверка на мобилна система за видеоконтрол. Ето защо направените възражения от жалбоподателя в тази насока съдът счита за неоснователни.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, видно от представената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на констатираното нарушение, както и на относимите обстоятелства, при които е било извършено. Нарушението и участието на нарушителя в него са описани достатъчно ясно, че нарушителят да разбере в какво се изразява осъществената от него деятелност и срещу какво обвинение да организира защитата си.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл.21. ал.1 от ., съгласно която разпоредба при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място- 90 км/ч, а по автомагистрала- 140 км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1. това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно се установи от доказателствата по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС лек автомобил марка и модел „Опел Синтра" с рег. №*** в с. Златар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен по ул. „Александър Стамболийски" в посока на движение от гр. Велики Преслав към гр. Смядово със скорост 109,61 км/ч, намалена предвид възможната грешка от 3% съгласно техническата спецификация на мобилна радарна система тип „ТRFR1-М" №0553. С разпоредбата на чл.21. ал. 1 от ЗДвП е наложена забрана на водачите на МПС да ги управляват в населено място със скорост над 50 км/ч. В случая, избирайки посочената скорост на движение на автомобила, жалбоподателят е нарушил пряката забрана на цитирания текст. Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като водач на МПС от 1995г., видно от справката за нарушител/водач, би следвало да е запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число със забраната да превишава допустимата скорост от 50 км/ч за населено място.
Управлението на пътно превозно средство с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл,182 от ЗДвП като за конкретното нарушение- превишение от 59,61 км/ч при движение в населено място, законодателят в разпоредбата на ал.1, т.6 от същия текст е предвидил глоба от 700 лв., която за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч се увеличава с 50 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Видът и размерът на санкциите е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за справедливост на наказанието и възражението на жалбоподателя, че не е съобразена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, е безпредметно.
Съдът намира, че не са налице основания процесното нарушение да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по- ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. В настоящия случай не е установено наличието на конкретно особено извинително обстоятелство във връзка с извършването му, което да обуслови извод за маловажност на случая. Същевременно, видно от справката за нарушител/водач, процесното нарушение не е инцидентна проява на жалбоподателя- същият е санкциониран и за други нарушения по ЗДвП. Ето защо налагането на санкция на водача за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. В този смисъл съдът приема, че не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0323-000844/15.10.2019г.. издадено от Началника на РУ Велики Преслав към ОД на МВР Шумен, с което на Б.М.Г., с ЕГН **********, с адрес *** са наложени на основание чл.182. ал.1. т.6 от ЗДвП административни наказания „глоба" в размер на 750 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС"' за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Шумен по реда на глава дванадесета от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
|
|
|
Районен съдия: |