№ 11847
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110137705 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са активно съединени осъдителни искове от трима ищци: Т. Ц. Б. с ЕГН
**********, В. Г. С. с ЕГН ********** и К. В. Г. с ЕГН **********, всички чрез адв. Ив. Г.,
срещу ГД "П.Б.З.Н." към МВР.
Предявени са осъдителни искове по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /приложима ред. изм. и
доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г./ , вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците твърдят, че са в служебно правоотношение с ответника, по което са изпълнявали
служебните си задължения на 24-часови смени, при сумирано отчитане на работното време
на тримесечен отчетен период. Сочат, че в периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г.
работодателят не им е заплащал дължимото допълнително трудово възнаграждение за
положения от тях извънреден труд в резултат на преобразуване на нощен труд към дневен
чрез прилагане на нормативно определения коефициент 1,143. Твърдят, че за положения
извънреден труд за периода 01.07.2019г. – 30.06.2022г. им се дължи парично
възнаграждение в примерен размер на по 100 лева на всеки от тримата поотделно, което
следвало да бъде платено поотделно за всяко тримесечие след изтичането му. Ето защо
претендират същото, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното погасяване и мораторна лихва в размер на 10,00 лева за периода от
02.08.2019г. до 12.07.2022г.
Ответникът оспорва иска, като поддържа, че за служители по служебни правоотношения по
ЗМВР не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, респективно предвиденият в чл. 9 от Наредбата увеличаващ коефициент при
определяне продължителността на нощния труд. Твърди още, че за всеки отработен час през
1
нощта на държавните служители се изплаща възнаграждение за нощен труд, като не следва
да бъде заплащан извънреден труд без в действителност такъв да е положен.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
По делото е приложена подробна справка относно дежурствата, дадени от тримата ищци за
периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г.
Съгласно приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като компетентно изготвено, за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2022 г., Т. Ц. Б. е
отработил реално 208 двадесет и четири часови смени или общо 4 992 часа, като в таблица е
посочено как са отработвани тези часове по дати и тримесечия; за периода от 01.07.2019 г.
до 30.06.2022 г. В. Г. С. е отработил реално 192 двадесет и четири часови смени или общо
4 608 часа; за същия период К. В. Г. е отработил реално 202 двадесет и четири часови смени
или общо 4 848 часа, като в таблица е посочено как са отработвани тези часове по дати и
тримесечия за всеки от ищците поотделно. При превръщане на нощните часове в дневни /по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ е
посочено, че броят на отработените нощни смени от Т. Б. за процесния период е 208, а
реално положеният нощен труд е 1 664 часа, посочени също подробно в таблица, като при
извършените изчисления, вещото лице е установило, че положеният нощен труд в часове,
превърнат в дневен, преизчислен с коефициент 1,143, е в размер на 1 901,94 часа, съответно
при общо отработени 4 992 часа, от които се приспадат реално отработените нощни часове
/1 664 часа/и към това число се прибавят преизчислените нощни часове /1 901,94 часа/,
следва че реално отработените часове за процесния период от Т. Б., с преизчисляване на
нощния труд в дневен са 5 229,94 часа. Относно В. Г. С.: същият е отработил 192 смени за
процесния период, а реално положеният нощен труд е в размер на 1 536 часа; при
изчисляване на положения нощен труд, превърнат в дневен, преизчислен с коефициент
1,143, се получават 1755,63 часа, или при общо отработени 4 608 часа, от които следва да се
приспаднат реално отработените нощни часове /1 536 часа/, следва че реално отработените
часове за процесния период са 4 827,63 часа. По отношение на К. В. Г. – при 202 отработени
смени, реално положеният труд е 1 616 часа, при преизчисление с коефициент 1,143, се
получават 1 847,08 часа, т.е. от общо отработените 4 848 часа се приспадат 1 616 реално
отработени нощни часове и се добавят преизчислените нощни часове /1 847,08 часа/ и се
получават 5079,08 часа. За всеки от ищците е посочено каква е разликата между реално
отработените от тях часове и нормата за всеки отчетен период, без превръщане на нощните
часове в дневни и с превръщането им съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Относно Т. Б., е
посочено, че без превръщане на нощните часове в дневни, спрямо нормата на
продължителност не е налице отработено време над същата, но при коригираната норма на
продължителност се установява разлика, при превръщане на нощните часове в дневни – не е
налице отработено време и в двете хипотези. Относно В. С. и К. Г. не се установява да е
налице отработено време над нормата нито при липса на превръщане на нощните часове в
2
дневни, нито при преобразуването им, съответно възнаграждение за извънреден труд би се
дължало само на Т. Б. – в размер на 1046,40 лева, като обезщетението за забава върху тази
сума, считано от 01.01.2022 г. /първо число на месеца, следващ тримесечието/ до 12.07.2022
г. е в размер на 56,10 лева. При извършената проверка в счетоводството на ответника е
установено, че на Т. Б. е платена сумата от 8,13 лева за извънреден труд, положен през
процесния период, на В. С. за процесния период е платена сумата от 43,29 лева за
извънреден труд, а на К. Г. – 17,62 лева.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
За уважаването на предявенте искове в тежест на всеки от ищците е да докаже, наличието на
служебно правоотношение между страните, размера на възнаграждението по него за всеки
месец от процесния период, часовете на носене на служба в процесния период, положени
извън работно време в почивни и празнични дни и настъпването на падежа на
възнагражденията за извънреден труд.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже свеовременното
заплащане на възнаграждението за извънреден труд.
Не е спорно между страните, че през процесния период между тях е съществувало
твърдяното служебно правоотношение, по силата на което ищците са работили по служебно
правоотношение при ответника като са заемали длъжността „Пожарникар“, поради което
същите са имали качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Спрямо това правоотношение, конкретно относно статута на служителя, приложение
намират нормите на ЗМВР, съгласно чл. 142, ал. 2 от същия.
Ето защо към процесното правоотношение са приложими разписаните в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Съгласно ал. 3 и 4 на чл. 187 ЗМВР /преди изм. с ДВ, бр. 60 от 2020 г./
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като
определянето на 24-часова смяна е по изключение; за държавните служители в МВР, извън
тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни
при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното
работно време. По силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд, а според чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /в редакцията относима за част от
процесния период/ работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден.
3
В случая процесният период е 01.07.2019г. – 30.06.2022г., т.е. следва да се съобрази
изменението на новата ал. 4 на чл. 187 /ДВ, бр. 60 от 2020 г. в сила от 11.07.2020 г./, с което
е отстранена празнотата в законодателството и е въведено правилото, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта. В случая вещото лице е
посочило, че се дължи възнаграждение за четвъртото тримесечие на 2021 г. само на Т. Б.,
като приложеният коефициент при изчисленията е 1,143. Приложима за този период
/четвъртото тримесечие/ е Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. /отм. 1.07.2022 г./,
като съгласно чл. 21, ал. 3 от цитираната наредба - при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от
ЗМВР, т.е. липсва отклонение в изчисляването при превръщане на нощните часове в дневни
и така извършеното изчисление с приложение на коефициент 1,143 не е в съответствие с
посочените разпоредби. Посочените в исковата молба, депозирана от ищците - Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., Наредба № 8121з-907/02.08.2018 г., издавани от министъра на вътрешните работи, не
съдържат регламентация за преизчисляване, а част от тях не са приложими за процесния
период.
По въпроса дали в процесния случай се касае за неравенство в третирането на държавните
служители в структурите на МВР, следва да се посочи, че преди изменението на ЗМВР и
приемането на посочените разпоредби е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК
на ВКС, по въпроса: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи, приложими ли са разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?". С ТР № 1/2020 г. от
15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС, задължително за съдилищата, е прието, че при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Липсата на възможността за преобразуване на нощния труд в дневен за процесната
категория държавни служители, в която попадат и ищците в настоящото производство, е
законодателно заложена предвид спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като за неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на МВР, в ЗМВР са предвидени множество компенсаторни
механизми- допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при
4
прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по- благоприятен режим
за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 7 ЗМВР), по- благоприятни условия за
придобИ.е право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО) и др. По този начин законодателят е уредил
механизъм за компенсация на предвидената по-висока продължителност на нощния труд,
положен от процесната категория работници, в т. ч. и от ищците. Според посоченото
тълкувателно решение, законодателното разрешение на положения от служителите на МВР
нощен труд е в унисон и с правото на ЕС, доколкото за упражняващите труд през нощта
служители на МВР са предвидени други мерки за защита, компенсиращи особената тежест
на този вид труд с отчитане естеството на служебните правоотношения, основните функции
на МВР, регламентирани в член 2, ал. 1 от ЗМВР и статута на служителите, работещи в
системата на МВР. В ТР също така е съобразено образуваното дело от Съда на ЕС № С-
262/20, направено по запитване от българския съд, и решението му, в което е налице
произнасяне по въпроса за допускане на разлика в третирането касателно нормалната
продължителност на нощния труд за работниците и служителите в частния сектор и тези в
публичния сектор, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т. е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и
съразмерно на тази цел /т. 80/. Гореизложеното обосновава извода, че не е налице
неравенство в третирането на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно мотивите на тълкувателното решение, ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете,
поради което не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2, изр. 1 от ЗНА, за да се приложи
правна уредба по аналогия, в случая - КТ и НСОРЗ. Ето защо не са налице предпоставките
нощният труд на служителите от МВР да се заплаща след преизчисляването му с
коефициент 1. 143, съобразно КТ (в който е предвидена нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа) и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
С оглед изложеното и при съобразяване изменението на чл. 187, ал. 4 ЗМВР /приложимо за
периода 11.07.2020 г. – 30.06.2022 г./, съдът намира, че искът по отношение на Т. Б.
подлежи на отхвърляне, въпреки посоченото в експертизата като дължимо възнаграждение,
изчислено при коефициент 1,143, а исковете по отношение на другите двама ищци - В. С. и
К. Г. следва да се отхвърлят, доколкото в експертното заключение е посочено, че не е
налице отработено над нормата време, съответно възнаграждение не им се дължи.
Неоснователността на предявения иск за възнаграждение за положен нощен труд обуславя
неоснователността и на предявения иск за обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 150 лв. за сторените разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските за държавна такса и
5
възнаграждение на вещото лице следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Ц. Б. с ЕГН **********, против ГД "П.Б.З.Н." към МВР,
БУЛСТАТ ******** искове с правно основание 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /приложима ред. изм. и
доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г./ , вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 100 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за извънреден труд от 10 часа, положен в периода 01.07.2019г. –
30.06.2022г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане, както
и за сумата от 10 лева, мораторна лихва върху главницата от 100 лева за периода 02.08.2019
г. до 12.07.2022 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. С. с ЕГН ********** против ГД "П.Б.З.Н." към МВР,
БУЛСТАТ ******** искове с правно основание 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /приложима ред. изм. и
доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г./ , вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 100 лева представляваща неизплатено
възнаграждение за извънреден труд от 10 часа, положен в периода 01.07.2019г. –
30.06.2022г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане, както
и за сумата от 10 лева, мораторна лихва върху главницата от 100 лева за периода 02.08.2019
г. до 12.07.2022 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. В. Г. с ЕГН ********** против ГД "П.Б.З.Н." към МВР,
БУЛСТАТ ******** искове с правно основание 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /приложима ред. изм. и
доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г./ , вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 100 лева представляваща неизплатено
възнаграждение за извънреден труд от 10 часа, положен в периода 01.07.2019г. –
30.06.2022г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане, както
и за сумата от 10 лева, мораторна лихва върху главницата от 100 лева за периода 02.08.2019
г. до 12.07.2022 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Ц. Б. с ЕГН **********, В. Г. С. с ЕГН ********** и К. В. Г. с ЕГН
********** да заплатят солидарно на ГД "П.Б.З.Н." към МВР, БУЛСТАТ ******** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7