№ 35
гр. Велико Търново, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110200347 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "*** гр. Велико Търново против Наказателно
постановление № 482 от 07.03.2022 г. на Председателя на Държавна агенция "Държавен
резерв и военновременни запаси", с което за нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за
държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Претендира се неговата отмяна с
оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си,
като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 2 от 21.01.2022 г.,
инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на
Териториална Дирекция "Държавен резерв" гр. Велико Търново при Държавна агенция
"Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София, констатирали нарушение на
1
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, допуснато от дружеството - жалбоподател и
изразяващо се в това, че в качеството му на дружество съхранител на материали за
Военновременен запас, съгласно Договор за съхранение № 4078/01.12.2009 г. и Анекс №
ДС-5/28.04.2021 г., при извършена проверка на 19.01.2022 г. по седалище и адрес на
управление на дружеството в гр. Велико Търново, Промишлена зона, „Дълга лъка“, било
установено, че е допуснало липса на месинг М-59-1 ф 20 в размер на 385.640 кг.
Нарушението било извършено на 19.01.2022 г. на адреса по седалище и управление
на дружеството.
Проверката в дружеството за съхраняваните военновременни запаси била направена
в изпълнение Заповед № РД-10-11/18.01.2022 г. на Директора на ТД "Държавен резерв" гр.
В. Търново, във връзка с писмо с вх. № 188/18.01.2022г. от дружеството-жалбоподател за
установена кражба на материали от централен склад в гр. Велико Търново, ж.к.
Промишлена зона, Дълга лъка, в който се съхранявали и материали на ДА „ДРВВЗ“.
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № 40-07-
228/21.01.2022г. от служители определени за осъществяване на контролни функции по
ЗДРВВЗ със Заповед № РД-10-258/26.11.2021 г. на Председателя на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА ДРВВЗ/ гр. София.
В хода на проверката на 19.01 2022 г. в присъствието на МОЛ ***., комисията била
извършила фактическо претегляне на материалите, собственост на ДА „ДРВВЗ", намиращи
се в склад „Централен" на адрес: гр. Велико Търново, ж.к. Промишлена зона, Дълга лъка.
Претеглянето на материалите било извършено на кантар на територията на дружеството,
преминал метрологичен контрол и притежаващ стикер валиден до м. 05.2022 г.
В склада било установено наличието на Месинг М-59-1 ф 20 - 3 бр. връзки с
ненарушена цялост - стегнати и чемберовани, опаковани във фабрично заводска опаковка и
маркировка, съдържаща информация за вида материал и съответното тегло на всяка една
връзка и една връзка, която била с нарушена цялост и видимо липсващо количество от
материала. Комисията в присъствието на МОЛ ***. извършила фактическо претегляне на
цялото налично количество „Месинг М-59-1 ф 20". След фактическото претегляне на
наличното количество от материала била установена липса на „Месинг М-59-1 ф 20" в
размер на 385,640 кг.
За установената липса било изискано писмено обяснение от МОЛ ***., но такива не
били предоставени. ТД „ДР“ била уведомена за случая с писмо вх. № 188/18.01.2022 г. от
управителя на дружеството.
На комисията не били представени документи, доказващи законосъобразно
освобождаване на материали за ВВЗ с цел обновяване и/или продажба.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на
управителя на дружеството, но същият е надлежно връчен и подписан с отбелязване, че ще
бъдат представени възражения в законоустановения срок. Последвали са писмени
възражения срещу АУАН, които са разгледани, но не са взети предвид при решаване на
2
преписката.
Въз основа на него е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ,
налагайки на дружеството имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Не е спорно между страните, че установените липси се дължат на кражба от склада
на дружеството, както и че същите са възстановени.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен начин от
приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които
е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните му признаци,
представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради нарушение
на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В случая действително е допуснато изготвяне на
акта в отсъствието на представляващия дружеството, но това нарушение не е съществено. В
случая не е имало спор по фактите и на последния е била дадена възможност да се запознае
със съдържанието на акта, след връчването му, да направи своите възражения и да ангажира
доказателства в предвидения от закона срок. Както тогава, така и по-късно - в седмодневния
срок за възражение, жалбоподателят се е възползвал от правото си да възрази по акта.
Допуснатите технически грешки при изготвянето на АУАН не са съществени и не се
отразяват по никакъв начин на законосъобразността на административнонаказателното
производство.
Следва да се има предвид, че същото се образува едва със съставянето на АУАН,
поради което евентуално допуснати нарушения при изготвянето и връчването на
констативния протокол няма как да го опорочат.
Правната квалификация на нарушението също правилна, поради което не се
констатират и нарушения на материалния закон.
Разгледано по същество, НП е правилно и законосъобразно. Нормата на чл. 31, ал. 2
3
от ЗДРВВЗ не е бланкетна, за разлика от тази по ал. 1. В случая отговорността е ангажирана
за бездействие на дружеството, в резултат на което са причинени липси на държавния
резерв. Наложената имуществена санкция е определена в рамките на посочения в закона
размер и съобразена с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, с оглед тежестта на нарушението.
Определена е в минималния размер, което са явява и най-благоприятно за субекта на
нарушението.
Материалния закон е приложен правилно. Налице е яснота относно елементите от
обективната страна на административното нарушение, включително относно
обстоятелството – кога е извършено то. За съставомерността на деянието по чл. 31, ал. 2 от
ЗДРВВЗ е достатъчно да бъде установено отсъствието на държавни резерви от определеното
място за съхранението им, което в случая е безспорен факт. Отговорността на дружеството
по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ е обективна, поради което не се налага обсъждане и изследване на
виновно поведение и причини довели до липсите. От доказателствата по делото не се
установи същите да се дължат на форсмажорни обстоятелства. С оглед изложеното,
дружеството е било санкционирано законосъобразно на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ.
Посочената норма съдържа диспозиция и санкция в себе си. Според легалното определение
на чл. 3, ал. 1 от ЗДРВВЗ военновременните запази представляват материални ресурси,
определени в номенклатурен списък и предназначени да осигурят при положение на война и
военно положение производство на военна продукция за потребностите на въоръжените
сили, на структурите, изпълняващи задачи по отбраната на страната, националното
стопанство и на населението за период от време, определен от Министерския съвет с общия
държавен военновременен план. От друга страна, в закона действително няма легално
определение за понятието "липси", но съдебната теория и практика приемат, че липсата
поначало се дефинира като щета с неустановен произход, като причините за проявлението и
могат да бъдат от различно естество. В случая, след като е установена липса на материали
заделени като ВВЗ, то контролния орган правилно е наложил наказание по чл. 31, ал.2 от
ЗДРВВЗ на дружеството - съхранител. Правилно е приел и, че нарушението се изразява в
допускане на липси, предвид данните за извършена кражба.
Както се спомена по-горе отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна, поради което и формалното установяване на нарушението е основание и за
налагане на административно наказание. Фактът, че към момента на проверката е имало
данни за кражба, не освобождава дружеството от отговорност, защото, съгласно ЗДРВВЗ
управлението на ВВЗ се осъществява от Агенцията, а съгласно чл. 24, ал. 6 от ЗДРВВЗ
предприятието или организациите, които ги съхраняват, носят отговорност за целостта и
състоянието им. Така е и според чл. 9, ал. 6 от Договора за съхранение на ВВЗ – съхранителя
се задължава да пази съхраняваните материали от противоправни посегателства на трети
лица. В § 1, т. 8 от ДР на ЗДРВВЗ е дадено легално определение на термина "опазване", това
е система от мероприятия за физическото опазване на държавните резерви и
военновременните запаси от посегателства в агенцията, в търговците и организациите
съхранители. Дружеството е санкционирано за това, че като съхранител е допуснало липси и
4
не е създало необходимата организация и контрол за стопанисване на повереното му
имущество.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да обусловят незаконосъобразност на АУАН и оспорваното НП. Сочените от
жалбоподателя и констатирани от съда процесуални нарушения не са съществени,
доколкото същите не рефлектират върху упражняване на правото на защита, нито пък са
довели до непреодолимо нарушение на процесуалните правила, което да формира неяснота
относно извършването на вмененото нарушение, самоличността на извършителя /ЮЛ/ и
следващата се отговорност.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Цитираната разпоредба изключва
съставомерността на деянията, представляващи "маловажен случай", когато липсват или са
налице незначителни вредни последици или с оглед други смекчаващи вината обстоятелства
конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. В хода на производството не се събраха
доказателства, които да налагат извод за по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с общите случаи на нарушения от същия вид. Т. е. в настоящия случай не са
доказани предвидените в закона предпоставки, при които конкретното нарушение следва да
се квалифицира като маловажен случай и деецът да не се наказва.
Като окончателен се налага извода, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 482 от 07.03.2022 г. на
Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което на
"*** гр. Велико Търново на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за държавните резерви и
военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000
/хиляда/ лева, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА "*** гр. Велико Търново да заплати на Държавна агенция "Държавен
5
резерв и военновременни запаси" гр. София направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6