Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1770 24.07.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 10776/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на А.П.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** против ”Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., представлявано от С.Н.Н. и Я.Я.Ч. за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищцата сумата от 43.07 лева, платени без основание,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
изплащането. Твърденията са, че страните са били сключили договор за
потребителски кредит от 29.07.2016г. за сумата от 3700 лева. Отделно било
подписано и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на
стойност 1550.52 лева. Тези суми е трябвало да се платят на 36 месечни вноски
от по 223.61 лева, като 43.07 лева са за допълнителните услуги. Заявява се, че
договорката за допълнителни услуги е нищожна, освен това такива услуги не са
искани и предоставяни. Платеното по тях е без основание. В случая са платени
43.07 лева за допълнителни услуги с банков превод от 09.09.2016г., като платеното
е при липса на основание. Клаузата за допълнителните услуги е неравноправна и
не е индивидуално уговорена, поради което е нищожна. Налице е противоречие със
закона и нарушение на добрите нрави, както и невъзможен предмет. Договорката за
допълнителни услуги значително увеличава размера на кредита, без яснота за
насрещната престация. Уговорената такса противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй
като таксата влиза фактически в общия размер на ГПР и таванът на ГПР би бил
превишен, ако се съобрази и тази такса. Така споразумението противоречи на
закона. Отделно в него не е посочена цена и не е уговорен предмет, което
съставлява липса на основание. Заобикаля се и закона, тъй като по същество се
договаря допълнителна лихва, над допустимия размер. Услугата е възмездна, но не
е искана и предоставяна, поради което не следва да бъде таксувана. Договорът е
нищожен като нарушаващ чл.10а ЗПК, както и на основание чл.146 ЗЗП, понеже
клаузите му са неравноправни и не са индивидуално уговорени. По тази причина
сумата е платена без основание, на базата на нищожна клауза и следва да се
върне на ищцата. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.422 ГПК вр. чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ответникът е представил писмен
отговор, с който изцяло оспорва иска. Заявява, че договорът не съдържа
неравноправни клаузи. При подписване на договора е била налице воля от страна
на ищеца да го сключи, както и да сключи споразумението за пакет от
допълнителни услуги и над него не е била упражнявана някаква принуда. Ищецът е
имал възможност да договаря параметрите на договора и допълнителното
споразумение. Няма неяснота относно насрещната престация по споразумението, тъй
като услугите са ясно и точно описани. Със споразумението не се заобикаля
чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като разходите за допълнителни услуги се включват в ГПР,
но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключването на договора за кредит, а настоящият случай
не е такъв. Ето защо възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги не
трябва да се включва в изчисляването на ГПР. Не е нарушен и чл.10а ЗПК, тъй
като възнаграждението за пакета услуги не е такса за дейност, свързана с
усвояване и управление на кредита. Пакетът предоставя на ищцата правото да
получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по отпускане на
кредити, а са свързани с желанието, нуждата и конкретното финансово състояние
на ищцата. С тези мотиви се счита, че допълнителното споразумение не е нищожно
и се моли за отхвърляне на иска.
При преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът
достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е основателен.
Сключен е бил договор за
потребителски кредит № **********/29.07.2016г.
между Профи Кредит България ЕООД и А.П.П., по силата на който на заемателката е
предоставен кредит от 3700 лева, платим на 36 месечни вноски, от по 180.54 лева
всяка вноска. Записано е, че ГЛП е 41.17%, а общата дължима сума по кредита е
6499.44 лева. Според договореното, бил е избран и закупен пакет от допълнителни
услуги, като възнаграждението за този пакет е 1550.52 лева, а размерът на
вноската по пакета е 43.07 лева на месец. Общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги става 8049.96 лева. Към договора е приложено
споразумение за предоставяне на пакета от допълнителни услуги, според което
кредиторът следва да предостави на клиента една или всички услуги, а именно: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура
за получаване на допълнителни средства. За тези услуги клиентът има задължение
да заплати възнаграждение, което е разсрочено за срока на ДПК на равни месечни
вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. Записано е
също така, че клиентът има право, но не е длъжен да поиска фактическото
предоставяне на всяка една от горепосочените услуги през цялото време на
изпълнение на договора.
Съдът намира, че така
формулирана, разпоредбата на споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги противоречи на закона – чл.10а ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая тези услуги са свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което уговореното възнаграждение за тях всъщност
представлява такса, забранена от закона. С усвояване на кредита са свързани
услугите за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, а с
управление на кредита са свързани услугите за отлагане на определен брой
погасителни вноски, намаляване на вноските и възможност за смяна на датата на
падежа. Предвидените възнаграждения са такси, които законът забранява, поради
което разпоредбата на споразумението се явява нищожна на основание чл.26 ЗЗД.
Разпоредбата е и неравноправна
по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелства кредитора, като предвижда, че
възнаграждение се дължи винаги, независимо от фактическото предоставяне на
всяка от услугите, тъй като длъжникът има право, но не е длъжен да иска да
получи дадена услуга.
БРС също така намира,
че доколкото е било уговорено възнаграждението за пакета услуги да се плаща на
вноски, заедно с главницата, по същество това възнаграждение се явява
допълнителна печалба за кредитора и като такава трябва да е включена в ГПР.
Очевидно в случая това не е сторено, като е предвидено, че ГПР е 49.89%, без да
включва възнаграждението за тези услуги. Ако възнаграждението беше включено в
ГПР, то размерът на ГПР би станал над 50% и би нарушил разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, който въвежда лимит на размера му. След като възнаграждението не е
включено в ГПР, така се нарушава чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР не е
записан коректно в договора. По този начин целият договор се явява нищожен на
основание чл.22 ЗПК.
По силата на чл.23 ЗПК
длъжникът трябва да върне само чистия размер на главницата, а именно 3700 лева.
Останалите суми, платени за лихви и за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, не се дължат и ако са платени, то те са недължимо платени.
В случая погасителният
план към договора на ищцата сочи, че всеки месец тя е трябвало да плаща месечна
погасителна вноска от 223.61 лева, която е сбор от 53.60 лева главница, 126.94
лева лихва и 43.07 лева възнаграждение за закупения пакет от допълнителни
услуги. Падежът на първата вноска е на 10.09.2016г. Видно от представената
вносна бележка, на 09.09.2016г. П. е платила в полза на Профи Кредит България
ЕООД вноската от 224 лева. Следователно е платила и сумата от 43.07 лева
възнаграждение за пакета услуги. Впрочем по плащането няма и спор между
страните.
Както беше прието, разпоредбите,
предвиждащи заплащане на възнаграждение за пакета услуги, са нищожни, поради
което сумата от 43.07 лева, вноска по този пакет, е била платена без основание
– чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ето защо тя подлежи на връщане.
Следва решение, с
което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 43.07
лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата съдебно – деловодни разноски от 325 лева в
исковото производство и 325 лева в заповедното дело, сбор от такси и адвокатски
хонорари. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като и двете възнаграждения са по 300 лева,
колкото е бил минимума по НМРАВ, действала към момента на плащането им.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ”Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано
от С.Н.Н. и Я.Я.Ч., че дължи на А.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
сумата от 43.07 лева /четиридесет и
три лева и седем стотинки/, платени без основание на 09.09.2016г., въз основа на
нищожна разпоредба по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към договор за потребителски кредит № **********/29.07.2016г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 11.07.2019г. до изплащането, което вземане
е предмет на заповед за изпълнение от 21.08.2019г. на СРС по ч.гр.дело № 45969/2019г.
ОСЪЖДА ”Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., представлявано от С.Н.Н. и Я.Я.Ч. да заплати на А.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/ разноски в исковото
производство и сумата от 325 лева /триста
двадесет и пет лева/ разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.