РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501457 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №261170/13.05.2021г., постановено по гр. дело № 14247/2020г. на
-ти
Пловдивския районен съд, ХV гр. състав, с което се признава уволнението на В. А. О.,
ЕГН: **********, извършено със Заповед № 213/ 10.09.2020 г., издадена от директора на
СУ*********, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 10.09.2020 г., за незаконно и го отменя.
Възстановява В. А. О., ЕГН: **********, на заеманата преди уволнението длъжност
„***********“ при СУ*********.
Жалбоподателят Средно училище „*********“ моли съда да отмени решението на районния
съд по съображения, изложени във въззивната жалба и постанови друго, с което отхвърли
изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна В. А. О., ЕГН: ********** счита жалбата за неоснователна и моли съда
да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
В. А. О. е назначена длъжността „**********“ с трудов договор № 244/10.09.2018г.,
сключен на основание чл. 68, ал.1, т., от КТ във връзка с чл. 68, ал.4, § 1, т.8 от ДР на КТ до
09.09.2019г. Като уточнение на изключението за сключване на срочен трудов договор в
1
процесния договор е посочено обстоятелството, че съществува конкретен технологичен риск
от неизпълнение на приема за следващата учебна година и отпадане на часове от ЗНПЗ
(задължителна норма на преподавателска заетост) на учителя.
В деня на изтичане на срока на този трудов договор - 09.09.2019г. между страните е
сключено допълнително споразумение към същия трудов договор отново за определено
време, а именно до 10.09.2020г. На 08.09.2020г. В. А. О. подава заявление, с което моли
директора на СУ „*********“ да сключи с нея безсрочен трудов договор. Вместо това
директорът на училището издава Заповед № 231/10.09.2020г., с която на основание чл. 325,
ал.1, т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок - прекратява трудовото правоотношение
между страните. считано от същата дата.
Спорния по делото въпрос е дали е налице изключение по смисъла на нормата на чл. 68, ал.4
от КТ.
В Решение № 94/17.04.18г. постановено по гр. д. № 3082/17г. на ВКС е посочено, че щом
конкретната учителска длъжност е съществувала преди сключване на трудовия договор и е
продължила да съществува и след изтичане на срока му, то същата няма характер на
временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал.3 от КТ, а се касае за работа с
постоянен характер. По настоящето дело не се установява, а и не се твърди, длъжността,
заемана от въззиваемата да не съществува след прекратяване трудовото правоотношение.
Този извод е отразен и в писмо № 9105 – 188/05.6.2017г. на Министъра на образованието и
науката до Началниците на регионалните управления на образованието и директорите на
образователни институции, който се извлича от тълкуването на нормите на чл. 101, ал.1 и
ал.3 и чл. 174 от Закона за предучилищното и училищното образование.
Относно наличието на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и
други причини, обосноваващи изключението по чл. 68, ал. 4 от КТ и дали са съществували
към момента на сключване на трудовия договор следва да се посочи, че в трудовия договор
от 10.09.2018г. е отразено съществуването на конкретен технологичен риск от
неизпълнението на приема за следващата учебна година. Тази следваща учебна година е
2019 – 2020г. След като в началото на тази учебна година (чл. 101, ал.3 от ЗПУО) е
сключено допълнителното споразумение от 09.09.2019г. за същата длъжност, то
работодателят следваше да установи, че заложения в трудовия договор № 244/10.09.18г.
риск е съществувал към момента на сключване на трудовия договор, както е указал
районния съд в доклада по чл. 146, ал.1, т.5 от ГПК за доказателствената тежест на
ответника (СУ „********“) да установи съществуването на възможност за сключване на
срочен трудов договор. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което така
сключения срочен трудов договор е в нарушение на нормата на чл. 68, ал.4 от КТ и затова
според чл. 68, ал.5 от КТ процесния трудов договор се смята за сключен за неопределено
време. Ето защо посоченото в заповедта за прекратяване на трудовия договор основание по
чл. 325, ал.1, т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок е неприложима в разглеждания
2
казус.
Този извод обосновава основателността на предявените искове за признаване на
уволнението, наложено със заповед № 213/10.09.20г. на директора на СУ „********“ за
незаконно и неговата отмяна и възстановяване на предишната работа, които следва да се
уважат.
Като е достигнал до същите правни изводи и уважил исковете, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати разноски на въззиваемата
в размер на 600лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение №261170/13.05.2021г., постановено по гр. дело № 14247/2020г.
-ти
на Пловдивския районен съд, ХV гр. състав.
ОСЪЖДА Средно училище „*********“, ************** да заплати на В. А. О., ЕГН:
**********, от ********** сумата 600 (шестстотин) лева разноски направени във
въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
считано от 21.07.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3