Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260594 / 25.5.2021г. 25.05.2021г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На десети май Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №00503 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ц.П.М., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. П., срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 637,09лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 22.01.2009г.- 20.04.2013г., сумата от 115,63лв., представляваща лихва за забава за периода 01.04.2009г.- 23.05.2013г., както и сумата от 25,00лв. за направените разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2013г. до окончателното и изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***на ЧСИ С.Б..
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но се явява неоснователен. Ответникът твърди, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са предприемани нови действия по принудително събиране. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
Относно недопустимостта на настоящето производство поради липса на висящо изпълнително производство съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество. Аргументи за допустимост на процесния отрицателен установителен иск ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр.д.№ 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., и други несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му.Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени,обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си.
Съгласно Определение № 338 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о., при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
По основателността:
От фактическа страна се
установява, че по ч.г.д.№***. на ПРС е издаден
изпълнителен лист от 06.12.2013г., с който ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 637,09лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода 22.01.2009г.- 20.04.2013г., сумата от 115,63лв., представляваща лихва
за забава за периода 01.04.2009г.- 23.05.2013г., както и сумата от 25,00лв. за
направените разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.06.2013г. до окончателното и изплащане.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано изп.д.№***на
ЧСИ С.Б.. Последното изпълнително действие по това дело е от 24.03.2014г.
когато е наложен запор върху пенсията на длъжника. Видно от писмо от НОИ от
18.06.2014г. по този запор не са превеждани суми, тъй като няма секвестируем
доход.
Видно от липсата на отбелязвания на гърба на процесния
изпълнителен лист по същия не са изплащани суми.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна
страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Съдът намира, че на 24.03.2014г. е извършено последното изпълнително действие по процесния изпълнителен лист. Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Поради това и от 26.06.2015г. е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 26.06.2018г. Съдът намира, че процесните вземания са погасени по давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер на 374,00лв., от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане препис от изпълнителното дело и сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер. А съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Ц.П.М., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. П., срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, че ищецът не дължи на ответника сумата от 637,09лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 22.01.2009г.- 20.04.2013г., сумата от 115,63лв., представляваща лихва за забава за периода 01.04.2009г.- 23.05.2013г., както и сумата от 25,00лв. за направените разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2013г. до окончателното и изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, да заплати на Ц.П.М., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. П., сумата от 374,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане препис от изпълнителното дело и сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: