ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 573
гр. Монтана, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско
дело № 20221600500382 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 407 във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК .
Образувано е по частна жалба на Б. М. от с. *, подадена на 15.06.2022г. чрез
пълномощник адвокат Н. В. срещу разпореждане на РС Монтана по гр.д. № 143/2022г. на
РС-Монтана с твърдения за издадени въз основа на него три броя изпълнителни листа с
искане за отмяна на разпореждането като незаконосъобразно.
В жалбата са изложени фактически твърдения за издадени три броя изпълнителни
листа – по гр.дело № 143/2022г. на МРС , както и по ч.гр.дело № 2550/2021г. и по ч.гр.дело
№ 2551/2021г. на РС Монтана, като се твърди, че е следвало да се издаде само един
изпълнителен лист по гр.дело № 143/2022г. на РС Монтана. Твърди се, че гр.дело №
143/2022г. е образувано след подадени възражения от него като длъжник по посочените
ч.гр.дела , като по тези дела нямало искане за издаване на изпълнителен лист и внесена
държавна такса в жалбата. Подадената молба по гр.дело № 143/2022г. е за издаване на един
изпълнителен лист за присъдените с решението разноски, като без основание за издадени
изпълнителните листа по ч.гр.дела без искане и без внесена държавна такса. Въз основа на
издадените три броя изпълнителни листа са образувани три отделни изпълнителни дела
срещу него . Изложени са и доводи, че постановеното по гр.дело № 143/2022г. решение не
му е съобщавано.
Ответникът по жалбата, Б.Т. ЕООД, по молба на който са издадени
изпълнителнителните листа, оспорва жалбата.
Окръжният съд, след преценка жалбата и въз основа на закона , приема следното:
Частната жалба е подадена по реда на чл. 407 от ГПК в срок, считано от 02.06.2022г.,
когато на жалбоподателя е връчена поканата за доброволно изпълнение по изп.дело №
168/2022г. на СИС при РС Монтана при наличен правен интерес от страна по делото.
1
Предвид доводите в жалбата съдът приема , че същата е насочена и срещу разпорежданията
на съда от 16.05.2022г. за издаване на изпълнителни листа по ч.гр.дело № 2550/21 и №
2551/21 и двете на РС Монтана, при връчени покани за доброволно изпълнение по
образуваните изп.дело № 166 и № 167, и двете от 2022г. по описа на СИС при РС Монтана.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С обжалваното разпореждане № 1164/13.05.2022г. по гр.дело № 143/2022г. на РС
Монтана съдът е приел, че постановеното по делото решение е влязло в сила, молбата за
издаване на изпълнителен лист е подадена от страна на по делото, в полза на която с
решението са присъдени за плащане суми, поради което и е разпоредил издаване на
изпълнителен лист на молителя Б. т.ЕООД за присъдените с решението суми, дължими от
Б. М..
Установява се , че по гр.дело № 143/2022г. е постановено на 10.05.2022г.
неприсъствено решение, съдържащо осъдителен диспозтив, с който Б. М. е осъден да
заплати на Б. Т. ЕООД разноски по делото в размер на 25 лева , платена държавна такса и
400 лева адвокатско възнаграждение. Решението като неприсъствено е влязло в сила с
постановяването му, тъй като съгласно чл. 239,ал.4 ГПК неприсъственото решение не
подлежи на обжалване. Съгласно чл. 404,т.1 ГПК влязлото в сила решение подлежи на
принудително изпълнение, съответно установени са законовите основание за издаване на
изпълнителен лист по молба на страна по делото в полза на която с влязлото в сила решение
са присъдени за плащане разноски и обжалваното разпореждане от 13.05.2022г. на РС
Монтана, постановено по гр.дело № 143/2022г. е правилно.
Видно от решението по това дело, освен осъдителния диспозитив, с който са
присъдени за плащане разноски, с решението съдът е признал за установено съществуване
на вземания от по 52.42 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
2550/21г. и по ч.гр.дело № 2551/21г. , и двете на РС Монтана, приложени към гр.дело №
143/22г. . В тези части, предвид установителния диспозитив, решението не представлява
изпълнително основание, съответно не подлежи на принудително изпълнение. То е
поставено по реда на чл. 422 ГПК, поради което и след влизането му в сила съгласно чл. 416
ГПК се считат за влезли в сила издадените по ч.гр.дела заповеди за изпълнение до размера,
установен от съдебното решение и въз основа на влезлите в сила заповеди за изпълнение се
издава изпълнителен лист. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 416 ГПК.
Изпълнително основание относно установените с решението по гр.дело № 143/22г. на МРС
вземания срещу жалбоподателя е издадената заповед за изпълнение, въз основа на която РС
Монтана е издал на 16.05.2022г. изпълнителен лист по всяко едно ч.гр.дело. Издаването на
изпълнителни листа по ч.гр.дело № 2550/21г. и по ч.гр.дело № 2551/21г. при съобразяване
влязлото в сила решение на МРС по гр.дело № 143/2022г. за сумите установени с решението
като дължими е законосъобразно. Искането за издаване на изпълнителни листа се съдържа в
самото заявление и не е необходимо заявителят да подава ново искане, а отделна държавна
такса не е дължима, предвид разпоредбата на чл. 12,т.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, според която по заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение и изпълнителен лист се дължи държавна такса от 2% върху интереса, но не по-
малко от 25 лева.
В производството по искане за издаване на изпълнителен лист съдът проверява
съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК единствено външната редовност на акта и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. По делото са установени редовни от
външна страна изпълнителни основания – осъдително решение по гр.дело № 143/2022г., с
което са присъдени за плащане разноски, както и влезли в сила заповеди за изпълнение по
ч.гр.дела № 2550/21г. и № 2551/21г. относно вземания в размер по 52.42 лева, поради което
и въз основа на всяко едно от посочените изпълнителни основания е издаден и съответен
изпълнителен лист.
Предвид гореизложеното обжалваните разпореждания за издаване на изпълнителен
лист по гр.дело № 143/2022г. , както и за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.дело №
2550/21г./ и по ч.гр.дело № 2551/21г. , всички на РС Монтана са съобразени със закона,
поради което и като правилни следва да се потвърдят.
От страна на ответника по жалбата е поискано присъждане на разноски за настоящето
производство, но липсват доказателства за направени такива, поради което и искането за
разноски е неоснователно.
Според т. 1 на ТР № 5/12.07.2018 г. по т. д. 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС настоящето
въззивно определение, постановено по частна жалба по чл. 407,ал.1 ГПК срещу
разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист, не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1164/13.05.2022г. на РС Монтана, постановено по
гр.д. № 143/2022г. , както и разпореждания от 16.05.2022г. по ч.гр.дело № 2550/21г. и по
ч.гр.дело № 2551/21г. , и двете на РС Монтана , с които е разпоредено издаване на
изпълнителни листа като ПРАВИЛНИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3