МОТИВИ към ПРИСЪДА № 34 от 01.07.2016г. по НЧХД № 158/2016г.
по описа на НРС, VI състав,
Валери Събев.
Д.Н.Л.
е подала тъжба против З.Х.Л. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК – за това, че на 25.07.2014г. около
14:00 часа, в гр. Несебър, ул. „х.б.” № **, в дома в който живее пострадалата,
причина лека телесна повреда на Д.Н.Л., изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като й нанесла побой с
юмруци и ритници, ударила я с чехъл по главата, съборила я върху стъклена
масичка на земята и в това легнало положение и нанесла удари с крак в областта
на тялото, вследствие на което й причинила мораво кръвонасядане с размери 12
см. на 5 см. по страничната повърхност на дясното бедро в средната трета и оток
на ляво коляно, силни болки в областта на главата, лявата тазобедрена става и
лявото коляно, довели до болка и страдание. С тъжбата е предявен и граждански
иск за присъждане на сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, психическа травма и стрес. С тъжбата е
повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, но
поради оттегляне на тъжбата в тази й част наказателното производство относно
деянието по чл. 144, ал. 1 НК е прекратено с влязло в сила протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание от 09.06.2016г.
Повереникът
на тъжителката счита са събрани категорични и безспорни доказателства за вината
на подсъдимата. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че
описаната в тъжбата фактическа обстановка е доказана от събраните по делото
доказателства и най-вече от разпита на единствения свидетел очевидец на
деянието – И.С.. Излага, че тази фактическа обстановка се потвърждава и от
писмените доказателства по делото, както и от показанията на свидетелката С.. Навежда,
че изложеното от другите свидетели, водени от подсъдимата, представлява зле
подготвен сценарий, съобразен с нейната версия за инцидента. Извършва подробен
анализ на показанията на тези свидетели, като счита, че изнесената от тях
версия не отговаря на обективната истина. Акцентира върху обстоятелството, че
претендираните наранявания по тъжителката се доказват както от съдебно
медицинската експертиза, така и от свидетелските показания. Счита, че е налице
и умисъл за извършване на деянието, като цитира и тълкувателна практика в тази
насока. Предлага на съда да наложи на подсъдимата по реда на чл. 78А НК
наказание „глоба” в размер на 3000 лева. Счита, че глоба в такъв размер ще бъде
достатъчна за постигане целите на чл. 36 от НК. Моли гражданският иск да бъде уважен
изцяло и в пълен размер. Счита, че сумата от 1500 лв. е справедлива и реална.
Претендира за присъждане на разноски - за адвокатски хонорар за две инстанции в
размер на 600 лева и внесен депозит за съдебномедицинска експертиза – в размер
на 100 лева.
Защитникът на подсъдимата счита, че
следва да бъде изключено от доказателствения материал гражданското дело за
домашното насилие, тъй като доказателствата по него са събрани в процедура,
която няма нищо общо с наказателния процес. Акцентира върху обстоятелството, че
свидетелката С. е сестра на пострадалата, докато повечето свидетели, водени от
подсъдимата, са нейни далечни роднини - първи, втори братовчеди, племенници на
страните. Анализира събраните по делото гласни доказателствени средства, като
счита, че показанията на свидетелите, водени от подсъдимата, са по-достоверни.
Излага, че показанията на св. С. не следва да се ценят с оглед близките
родствени отношения между нея и тъжителката. Счита, че заключението на
експертизата е категорично и е в насока, че синината на Д. не е получена от
удари, а от падане. С оглед посоченото, че показанията на св. С. не следва да
се кредитират, навежда, че по делото не е доказано падането на тъжителката да е
причинено от подсъдимата. Твърди, че заключението на д-р П. доказва истинността
на показанията на водените от подсъдимата свидетели. Извършва подробен анализ
на установените от експертизата травми, получени от тъжителката. Счита, че тъжителката е паднала върху масата в
момента, в който подсъдимата е била на двора. Акцентира върху разминавания
между съдебномедицинската експертиза и листа, който е даден в момента на
посещението на Бърза помощ в дома на Д.Л.. Относно отока на коляното твърди, че
няма данни да е получен по време на инцидента, като развива подробни
съображения в тази насока. Излага, че описания от св. С. механизъм на получаване
на леката телесна повреда не кореспондира със заключението на вещото лице д-р П..
Твърди, че по делото е доказано наличието на телесни увреждания по З.Л., като
сочи, че същите следва да се разгледат в контекста на чл. 130, ал. 3 НК. Твърди,
че дори и да е налице деяние, то следва да се квалифицира по неповдигнато
обвинение, защото съществува специална правна норма, която урежда телесните
увреждания между възходящи и низходящи и тя е чл. 131, ал. 1 т. 3 НК, а по тази
правна квалификация няма повдигнато обвинение срещу подсъдимата. Счита, че предвид
липсата на въззивна жалба от страна на тъжителката следва да се приложи правилото,
че не може да се влошава положението на подсъдимата. С тези доводи моли съда
ако счете, че З.Л. е виновна, да не й налага по-тежко наказание в гражданската
и наказателната част от това, което вече е налагано при предходното разглеждане
на делото. Моли подсъдимата да бъде оправдана, като претендира присъждането на
разноски.
Подсъдимата
сочи, че в обясненията си е казала само истината. Твърди, че делото се води във
връзка със спор между страните за имот. Излага, че ако е имала намерения спрямо
майка си или сестра си е щяла да ги реализира когато е насаме с тях. В последната
си дума иска от съда оправдателна присъда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимата З.Х.Л. е родена на ***г***, българка, български гражданин, с постоянен
адрес ***, средно образование, разведена, неосъждана, ЕГН **********.
Тъжителката е майка на подсъдимата, като след
2012г. отношенията между двете се влошили във връзка с имотни спорове между тях
относно наследствената къща, находяща се в гр. Несебър, ул. „х.б.” № **. Към
25.07.2014г. и двете обитавали къщата на посочения адрес, като тъжителката
живеела на третия етаж. През летния сезон отделни части от къщата се отдавали
под наем на туристи. Тъжителката Д.Л. страда от хипертония (високо кръвно
налягане), има и изкуствена става на левия крак.
На 25.07.2014г. тъжителката Д.Л. се обадила на сестра
си – св. И.С., и я помолила да й купи хранителни продукти и лекарства от
аптеката, тъй като й било трудно да се придвижва сама. С. закупила нужните
продукти и около 14:00 часа пристигнала пред дома на тъжителката в гр. Несебър
на ул. „х.б.” № **. Влязла в двора, като се уговорила със сестра си преди да се
качи да разходи кучето на Д.Л.. Свидетелката С. влязла във фоайето, за да
отвори вратата и да пусне кучето навън. По същото време и подсъдимата З.Л. се намирала
във фоайето. След като С. влязла във фоайето З.Л. й препречила пътя.
Подсъдимата започнала да крещи на свидетелката, че няма право да идва в къщата
и я обиждала. Впоследствие З.Л. хванала С. за раменете и я набутала в ъгъла на
помещението – до барчето до вратата. З.Л. скубела С., ритала я, стискала я по
ръцете, обиждала я. Св. С. започнала да вика за помощ, като била чута от
тъжителката Д.Л., която се намирала на третия етаж. Тъжителката слязла, хванала
З.Л. за ръката и й казала „Какво правиш бе, З.? Ти луда ли си? Какво ти е
направила леля ти? Тя идва при мен. Виждаш, че идва с чантите. Носи ми
продукти, аз съм я накарала”. При тези думи З.Л. се обърнала към Д.Л., ударила
я, започнала да я скубе, хванала я за раменете и започнала да я блъска. От
блъскането Д.Л. загубила равновесие и паднала назад, върху намиращата се зад
нея стъклена маса. При падането Д.Л. съборила масата, която паднала на земята и
се счупила, като се разпилели стъкла. Самата тъжителката паднала между
счупената маса и фотьойл, намиращ се в помещението. Докато Д.Л. лежала на
земята тя била ритана от З.Л.. Св. С. пуснала чантите и се насочила да помогне
на сестра си, но подсъдимата я изблъскала извън помещението и не я допуснала да
влезе, въпреки опитите й. След като се озовала извън помещението св. С. се
развикала за помощ. На тротоара пред къщата се натрупала група от хора – съседи
и туристи. Едно момче от туристите се опитало да помогне, но и на него не
позволили да влезе. Непосредствено след това на място дошъл и св. Б.М. – син на
подсъдимата, който заявил на С., че няма право да влиза и я извел на тротоара.
Туристът, който помогнал на св. С., се обадил на полицията и на „Бърза помощ”. С.
се обадила на другата дъщеря на тъжителката – св. Кристина Л.. Колата на „Бърза
помощ” пристигнала на място след около двадесет минути, но медицинските лица не
били допуснати в къщата от подсъдимата и сина й. През това време и св. Йорданка
С. минала покрай мястото на инцидента, тъй като след 14:30 се прибирала от
работа, като пътят и минавал покрай процесния имот. Видяла, че на мястото има
паркирана линейка и се притеснила, тъй като знаела за проблемите между
тъжителката и подсъдимата. Когато приближила видяла св. С., която и заявила
„Биха сестра ми, биха и мен”. Ръцете на С. били посинели в горната си част. Св.
С. заявила на св. С., че са я изгонили и не я пускат. Помолила я да отиде да
види какво става вътре. Св. С. се опитала да влезе във фоайето на къщата, но З.Л.
застанала права на вратата и не я пуснала. Св. Б.М. също дошъл и избутал С. на
двора. Докато се опитвала да влезе св. С. видяла, че Д.Л. лежи на земята, като
последната й извикала „Ела да ме видиш”, но С. не успяла да влезе. Впоследствие
на мястото пристигнали и полицейски служители, като при идването им в къщата
било допуснато медицинско лице – св. Мирела Н.. Св. Н. измерила кръвното на Д.Л.,
установила, че е високо и поради тази причина поставила на тъжителката
инжекция. За извършения преглед св. Н. съставила фиш от 25.07.2014г. (на л. 109
от НЧХД 867/2014г. по описа на РС гр. Несебър), в който записала като диагнози
„Хипертонична болест на сърцето” и „Открита рана в областта на тазобедрената
става и бедрото”. Пред къщата св. Н. провела разговор със свидетелките С. и С.,
на които заявила, че жената (Д.Л.) е зле и трябва да бъде заведена на
допълнителни прегледи, за да се установи дали няма нещо счупено и дали ставата
не е изместена. Впоследствие на място дошла и св. Кристина Л. – другата дъщеря
на тъжителката. Тя успяла да влезе във фоайето и вдигнала Д.Л.. С помощта на
съпруга на св. С. и на съпруга на внучката на Д.Л., тъжителката била
транспортирана до медицинския център в гр. Несебър, а впоследствие и в „Слънчев
бряг”. Била й направена рентгенова снимка, от която се установило, че ставата
не е изместена и няма счупени кости. На следващия ден св. С. се видяла с
тъжителката, която и казала, че била блъсната върху масата от дъщеря си.
Свидетелката С. възприела синини върху двата крака на Д.Л.. След няколко дни
бил извършен преглед на тъжителката в отделение по съдебна медицина при „МБАЛ
Бургас”, като от доктор П. било съставено съдебномедицинско удостоверение №
299/2014г. (на л. 8 от НЧХД 867/2014г. по описа на РС гр. Несебър). При прегледа
се установило, че по страничната повърхност на дясното бедро на тъжителката, в
средната трета, има напречно мораво кръвонасядане 12 х 5 см, а лявото й коляно
е с лек оток.
От изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява, че констатираното кръвонасядане по дясното бедро на
тъжителката може да бъде получено чрез удар от тъп предмет или падане върху
такъв предмет. Според вещото лице кръвонасядането не може да се получи от удар
с крак или ръка, като експертът е дал заключение, че може да бъде получено от
падане върху маса. Отокът на лявото коляно може да се получи при рязко извиване
на тялото около коляното или при падане върху него. Дадено е заключение, че
описаните травматични увреждания са причинили болки и страдание на Д.Л., като
възстановителният период е в рамките на 10-14 дни.
За
да достигне до изводите си относно фактическата страна спора съдът в пълнота
кредитира показанията на свидетелките И.С. и Йорданка С.. Следва да се има
предвид, че относно възникналия между подсъдимата и тъжителката конфликт в хода
на процеса се оформят две версии. Едната е изнесената от свидетелките С. и С.,
а другата се лансира в обясненията на подсъдимата и се подкрепя (в отделни
нейни части) от показанията на свидетелите Е.М., Б.М., Щ.А. и Н.Л.. Версията,
лансирана от подсъдимата и от посочените свидетели, се свежда до твърдението,
че всъщност З.Л. е пострадалата от възникналия инцидент, а тъжителката паднала
сама върху масата и по този начин получила нараняванията си. Съдът намира тази
версия за недостоверна, а показанията на свидетелите, които я подкрепят, за
неубедителни и нелогични. Ето защо съдът достига до краен извод, че обясненията
на подсъдимата в тази им част следва да се отчитат като нейна защитна версия,
която цели избягването на наказателна отговорност за извършеното деяние.
Показанията на цитираните свидетели, в частите им, в които подкрепят тази
версия, не се кредитират от съда. В тази връзка не се възприемат възраженията
на защитника на подсъдимата, че роднинските връзки между свидетелите и страните
по делото следва да са определящи при кредитиране на свидетелските показания.
Не може да се приеме, че тъй като част от свидетелите са далечни роднини на
подсъдимата (Н.Л., Щ.А.) техните показания следва да се ползват с по-голяма
доказателствена стойност от показанията на св. С., която е сестра на
тъжителката. Вярно е, че роднинските връзки между свидетелите и страните следва
да се отчитат при преценка на свидетелските показания с оглед възможна
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. От друга страна това не е
единственият показател, който е релевантен за определяне достоверността на
дадени свидетелски показания. От съществено значение е и дали свидетелските
показания са логични, последователни, без вътрешни противоречия. Освен това
по-голямата част от разпитаните по настоящото дело свидетели се намират в
роднинска връзка както с подсъдимата, така и с тъжителката. Впрочем това е и
нормално с оглед обстоятелството, че подсъдимата е дъщеря на тъжителката. Ето
защо свидетелите са в роднински връзки и с двете страни по делото, поради което
не може да се приеме, че наличието на роднински връзки е определящо за
кредитиране показанията на свидетелите в настоящия казус.
В
светлината на гореизложеното съдът не кредитира показанията на св. Н.Л., дадени
при предходното разглеждане на делото пред първа инстанция и приобщени при
настоящото разглеждане на делото по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК. Неговите
показания се характеризират с липсата на логика и са вътрешно противоречиви.
Свидетелят е описал, че живее в къща, която е долепена до къщата, в която
живеят З. и Д. и след като чул викове и шамар, скочил от прозореца на
обитаваното от него жилище, влязъл във фоайето на жилището на З. и Д., видял
три жени да се бият (сред които З. и Д.), като ги подминал и отишъл да търси
чужди хора. Тази версия е абсолютно нелогична и се характеризира с вътрешни
противоречия. Св. Л. е описал свое поведение, в което няма никаква логика. От
една страна след като чул викове и звук от шамар той е бързал толкова много, че
не е имал време да се насочи към мястото на инцидента по нормален начин, а е
скочил през прозореца, от друга страна след като е пристигнал на мястото на
инцидента и е видял, че три жени се бият, просто ги е подминал. Описаната от
него бързина, с която се е отзовал с цел да предотврати инцидента по никакъв
начин не кореспондира на последващото му поведение (описано от него) – да
остане пасивен и да не се намеси, а да подмине биещите се жени. Обяснението му
за причината, поради което подминал трите жени, също е незадоволително, тъй
като няма никаква логика да търси „чужди хора”, след като е видял три жени да се
бият. Не е ясно какви чужди хора е искал да намери св. Л., а освен това не
става ясно и къде е търсил тези чужди хора. Наред с това не може да се даде
вяра и на твърденията му за неговата лична ангажираност със случая. Както
самият той е посочил, след като първоначално подминал жените после се върнал,
дръпнал подсъдимата З.Л., след което се прибрал вкъщи без да се интересува
повече от инцидента. Така описаното му участие в инцидента също по никакъв
начин не отговаря на скоростта, с която той твърди, че е дошъл на мястото. Няма
логика свидетелят да се впусне да предотвратява инцидент (като за целта скочи
от прозореца), а после само да издърпа единият от участниците в инцидента и да
се дезинтересира по всякакъв начин от развитието му. Няма никаква логика и в
това при чуването на викове и звук от шамар Л. да влезе „на скорост”, за да
търси причината за инцидента, а впоследствие да не обърне никакво внимание на
звука, който чул – трясък от счупване от стъкло. Най-логичната му реакция би
била да провери от какво е породен този трясък от счупено стъкло. Ето защо
показанията на този свидетел не могат да се кредитират от съда. Освен това тези
показания по никакъв начин не кореспондират и с версията, лансирана от
подсъдимата. Подсъдимата в обясненията си изрично е посочила, че е била вкарана
зад вратата на фоайето от св. С., като докато била зад вратата видяла една
ръка, която я издърпала навън и това бил св. Н.Л.. Тази версия на подсъдимата
не съответства на изнесеното от Л., че първо влязъл във фоайето, търсил чужди
хора, после се върнал и издърпал З.Л.. След като тя твърди, че през цялото
време е била на вратата обективно не е имало възможност св. Л. да влезе и после
да се върне и да я издърпа. Освен това самият Л. е описал съвсем различно
разположение на участниците в инцидента, като според него З.Л. е стояла до
бара, а не зад вратата. Налага се извод, че съществени елементи от показанията
на Л. се разминават с обясненията на подсъдимата относно неговото участие в
инцидента. Това е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че показанията на
Н.Л. не следва да се кредитират. Наред с изложеното св. Л. в показанията си
твърди, че е издърпал навън и З., и „другата жена”, но подсъдимата и св. А. в
показанията си сочат, че Н.Л. е извел от къщата единствено З.Л.. Според
показанията на св. М.Л. и заявил, че изкарал З. навън, след като тя била
затисната зад вратата. Т.е. показанията на М. също са в противоречие с
показанията на Л. относно начина, по който е действал и мястото, от което е
издърпал подсъдимата навън. Извън изложеното в самия си разпит св. Л. дава
противоречиви показанията – първо е заявил, че е дръпнал за ръката само З.Л.,
впоследствие поддържа твърденията си, че е издърпал и З. и „другата жена”.
Освен това първо е заявил, че когато влязъл трите жени едновременно се биели и
били на разстояние 2 см. една от друга, впоследствие е посочил, че разстоянието
между Д. и З. било около метър. На по-късен етап от показанията си св. Л.
твърди, че „другата жена” била върху З., а Д. била отстрани. Тези съществени
противоречия в изнесения от свидетеля механизъм на инцидента са индиция, че
същият не е присъствал на самия инцидент, поради което не може и да формира
единна и последователна версия за реализирането му. Всичко изложено до тук е
достатъчно за настоящия съдебен състав, за да приеме, че показанията на св. Н.Л.
не следва да се кредитират.
Сходни
са изводите на съда и относно показанията на св. А.. Те също се характеризират
с нелогичност. От една страна тя и цялото й семейство (от съседната къща на
тази, в която е станал инцидентът) веднага след като чули викове и крясъци
тръгнали да слизат надолу по стълбите. От друга страна след като видели Н.Л. да
издърпва З. останали на вратата на къщата си и се прибрали. Не е логично
свидетелката (като роднина на подсъдимата) да чуе, че има инцидент, да тръгне
веднага надолу по стълбите, за да види какво става, да види, че З.Л. е с разкъсан
потник, и в същото време веднага след това да се прибере отново в дома си, без
да излезе и да провери какво се случва с роднините й. Освен това версията на А.,
че след инцидента първо дошла полицейската кола, а след това линейката,
противоречи на абсолютно всички останали доказателства по делото, които са
категорични, че първо на мястото на инцидента е пристигнала линейката. Тези
противоречия между показанията на свидетелката и останалите доказателства по
делото, както и липсата на логика в показанията й, водят до извод, че същите не
следва да бъдат кредитирани в частта им, в която свидетелката твърди, че Н.Л.
издърпал З.Л. от къщата навън. Както вече се посочи в тази им част показанията
на А. противоречат и на показанията на Н.Л.. Съдът намира, че показанията на
св. А. противоречат и на обясненията на подсъдимата, която твърди, че А. дошла
при нея след инцидента. От своя страна А. е посочила, че не е ходила при З., а
се прибрала в дома си без да се намесва по какъвто и да е начин в инцидента.
Следва да се има предвид, че в останалата им част показанията на св. А. по
никакъв начин не допринасят за установяване на фактическата обстановка по
делото (освен относно обстоятелството, че Б.М. се появил впоследствие), тъй
като самата свидетелка твърди, че не е очевидец на инцидента, а очевидно (с
оглед твърдяното от нея пасивно поведение) не е проявила интерес към
подробностите, свързани с инцидента. Ето защо в останалата им част показанията
на тази свидетелка не допринасят за разкриване на обективната истина по делото.
Съдът не кредитира и показанията на свидетелите Б.М. и Е.М.
в частите им, свързани с инцидента. На първо място следва да се има предвид, че
двамата свидетели изнасят пред съда напълно противоречиви версии за това по
какъв начин са разбрали за инцидента. Според свидетеля М. той бил на работа сам
(без М.), когато майка му (подсъдимата) се обадила на неговия мобилен телефон и
го помолила да й помогне, защото баба му и леля му Ивана я бият. Свидетелят
твърди, че веднага тръгнал с автомобил към дома си в Несебър, като по пътя
видял съпругата си Е.М. с децата и й казал да се прибира. Свидетелят твърди, че
съпругата му заявила, че подсъдимата се обадила и на нея. В показанията си св. М.
лансира съвсем друга версия, а именно, че с Б. били заедно на работното си
място, когато подсъдимата се обадила единствено на нея и й казала „Бързо елате
на помощ”, след което затворила. Според свидетелката след обаждането тя и
съпругът й тръгнали с неговата кола към адреса в гр. Несебър, като М. оставил
съпругата си на главната улица, заедно с детето им, а той продължил към мястото
на инцидента. Тези противоречия са съществени и водят до извод, че показанията на
сочените свидетели не могат да се кредитират. Тези различия във версиите им
водят по-скоро до извод, че описаните от тях факти имат за цел да подкрепят
версията на подсъдимата, а не отговарят на обективната действителност. Това е
така, тъй като свидетелите концентрират показанията си най-вече около
нараняванията, които твърдят, че са възприели по З.Л. (в която част показанията
им съвпадат), докато относно други факти, които би следвало да помнят също
толкова ясно (като описаните по-горе) показанията им се разминават съществено.
Тези разминавания са индиция, че свидетелите са съгласували показания си, но
само в частите им, които според тях са съществени. От своя страна разминаването
на показанията им в други съществени части води до извод, че не могат да се
кредитират и в частта, в която се описват възприети от тях наранявания по Л.. Ако
версията им отговаряше на обективната действителност, тя би следвало да е
логически издържана и между показанията им да не се наблюдават противоречия,
или ако са налице такива същите да са за незначителни обстоятелства. Настоящият
случай не е такъв, поради което съдът не кредитира показанията на свидетелите М.
и М. в частта им относно твърденията им за възприети от тях наранявания по З.Л..
Извън това в показанията си двамата свидетели (и особено свидетелката М.) не
изнасят никакви подробности за самия инцидент. Очевидно е, че те са близки на
подсъдимата (син и снаха), а освен това Б.М. е внук и на тъжителката. По думите
на самите свидетели именно те са извикани от З.Л., за да й помогнат, а от
показанията им може да се направи извод, че те всъщност имат много оскъдна
информация за самия инцидент. Св. М. при разпита си заяви, че не знае кой е
причинил нараняванията на подсъдимата и предполага, че „са имали някакви
сблъсъци”. Св. М. от своя страна сочи, че не знае защо баба му е била на земята
и предполага, че масата е счупена от нея при падането. Логично би било тези
свидетели с оглед роднинската им връзка и с двете страни по делото и с оглед
обстоятелството, че именно те (по техни данни) са били извикани на мястото на
инцидента, да се запознаят с повече подробности относно самия инцидент, вкл. и
да попитат участниците в него какво се е случило. Вместо това в показанията си
те се позовават на свои предположения и става ясно, че св. М. изобщо не е
попитала нито подсъдимата, нито някой друг за това какво точно се е случило,
докато св. М. е събрал много лаконична информация за инцидента. Впрочем подобно
поведение се наблюдава и при останалите свидетели, водени от подсъдимата – Н.Л.,
Щ.А.. Същите свидетелстват, че са възприели отделни факти и веднага след това
са престанали да се интересуват какво точно се случва и са се прибрали в
домовете си. Тази тенденция в показанията на всички водени от подсъдимата
свидетели разколебава показанията им, тъй като посочването на точно определени
факти от едно събитие не е достатъчно, за да се приеме, че тези факти са
достоверни. Необходимо е събитието да бъде описано достатъчно изчерпателно и с
логическа последователност, каквато в показанията на сочените свидетели не се
наблюдава. Следва да се има предвид, че в останалите им части показанията на
свидетелите М. и М. не навеждат на факти, които да са относими към предмета на
доказване по делото. Те самите потвърждават, че не са очевидци на самия сблъсък
между подсъдимата и тъжителката. Показанията им се концентрират във
възприятията им след инцидента, но както вече се посочи в частта относно
нараняванията на подсъдимата тези показания не могат да се кредитират, а в
останалата им част нямат конкретно отношение към предмета на спора.
Съдът намира, че не може да кредитира и обясненията на
подсъдимата в частта им, в която описва възникналия между нея и майка й
инцидент. В наказателния процес обясненията на подсъдимото лице от една страна
са гласно доказателствено средство (арг. от 115 НПК), а разпитът на подсъдимия
е сред способите за доказване (арг. от чл. 138 НПК), но от друга страна
обясненията на привлеченото към наказателно отговорност лице могат и да са
негово средство за защита по делото и да оформят защитната му версия. Отчитайки
този специфичен характер на обясненията на подсъдимия, съдът счита, че същите
следва да се анализират внимателно при отчитане на доказателствената им
стойност за процеса, като се направи съпоставка между тях и останалите
доказателства по делото, за да се прецени дали може да им се даде вяра. Както вече се посочи тези показания в отделни
техни части противоречат на показанията на св. Л. и св. А.. Освен това в
обясненията на подсъдимата се съдържа неубедително обяснения за конкретната
причина, поради която тъжителката е паднала върху масата във фоайето на къщата.
Според подсъдимата Д.Л. е паднала сама и то в момента, в който е останала сама
в помещението. Няма как такава версия да се приеме за достоверна, доколкото при
наличието на конфликт между трите лица (подсъдимата, тъжителката и св. С.) няма
никаква логика тъжителката да падне едва след като този конфликт е приключил и
тя е останала сама. Много по-логично е падането да е настъпило в разгара на
конфликта и то под давлението на пряк участник в него. Ето защо обясненията на
подсъдимата не се кредитират от съда и поради липсата на логика в тях. Цялостният
анализ на обясненията на подсъдимата води до извод, че на тях не може да се
даде вяра, поради което съдът не ги кредитира.
От събраните гласни доказателствени средства съдът
кредитира в пълнота показанията на свидетелките С. и С.. Както вече се посочи роднинската
връзка между С. и тъжителката не следва да е определяща при преценка на
показанията на този свидетел. Това е така, тъй като свидетелката е сестра на
тъжителката, но и леля на подсъдимата – т.е. е в роднинска връзка и с двете страни
по делото. Изнесеното от С., че тя също е пострадала от инцидента, може да се
тълкува в насока, че към момента отношенията й с подсъдимата не са добри, но
само на това основание показанията на тази свидетелка не могат да се игнорират.
Съдът намира, че показанията й са логични, последователни и в пълнота описват
фактическата обстановка по делото. Освен това напълно си кореспондират с
показанията на св. С., която е дошла на място непосредствено след инцидента. От
своя страна св. С. не е в роднински отношения със страните по делото и не може
да се приеме за заинтересована от изхода му. Ето защо и нейните показания в
пълнота се кредитират. Впрочем фактът, че показанията на св. С. съответстват
напълно на показанията на св. С. относно обстоятелствата, реализирали се
непосредствено след инцидента, е в подкрепа на извода на съда, че показанията
на двете свидетелки следва да се кредитират. Св. С. не описва само инцидента, а
и всички факти, които го съпътстват и то по начин, който се потвърждава и от
друг свидетел по делото. По този начин достоверността на показанията й е
проверена в процеса, което позволява на съда да ги кредитира. Не могат да се
възприемат и доводите на защитника на подсъдимата, че показанията на тази
свидетелка са нелогични, тъй като според тях тя стояла с чанти в ръце, след
като била нападната от подсъдимата. Описаният механизъм на действията на
подсъдимата срещу свидетелката – „Хвана ме за раменете, набута ме до барчето до
вратата, започна да ме стиска по ръцете, да ме рита, да ме обижда”, напълно
съответства на твърдението, че през това време С. е била с чанти в ръцете си.
От така описаното поведение на подсъдимата може да се направи извод, че на С.
не е дадена възможност да остави чантите и да се защити, а освен това не без
значение е и обстоятелството, че подсъдимата е много по-млада от свидетелката.
Напълно логично е на нейната възраст (на близо 64 години към датата на
инцидента) свидетелката С. да не може да се защити активно от нападението
спрямо нея на много по-младо лице. Логично е и твърдението на С., че е пуснала
чантите след като подсъдимата насочила атаката си към тъжителката Л.. Именно
това е бил моментът, в който С. е имала възможност да остави чантите и да се
опита да помогне на сестра си. Съдът не намира, че са налице и противоречия в
показанията на свидетелката във връзка с твърденията й за времето, което е било
необходимо на тъжителката, за да слезе да й помогне и във връзка с твърденията
й за времето, през което З. блъскала и ритала Д. след падането й на земята. Обяснението
на свидетелката, че не може да си спомни точното време относно тези две
обстоятелства, е напълно приемливо за съда. Между инцидента и разпитите й е изминал
съществен период от време и е напълно логично при участието и в такава
напрегната ситуация свидетелката да не може да определи с точност колко време
са продължили отделни действия на участниците в конфликта. С оглед изложеното
съдът кредитира в пълнота показанията на св. С. и С., като последователни,
логични и непротиворечиви. Кредитира ги и в частта им, в която сочат, че не са
установили наранявания по подсъдимата Л.. С оглед кредитирането именно на
показанията на тези свидетелки, съдът не кредитира показанията на свидетелите,
които твърдят, че по З.Л. е имало различни наранявания след инцидента.
Що се отнася до получените от тъжителката увреждания, съдът
в пълнота кредитира приетата по делото съдебномедицинска експертиза. От
заключението на вещото лице се установяват конкретните наранявания, получени от
Д.Л. - мораво кръвонасядане с размери 12 см. на 5 см. по страничната повърхност
на дясното бедро в средната трета и оток на ляво коляно, довели до болка и
страдание, без разстройство на здравето. Експертът е прегледал пострадалата
непосредствено след случая и е установил именно посочените обективни находки.
Ето защо заключението му се възприема в пълнота от съдебния състав. В тази
връзка не се споделят доводите, че заключението на вещото лице не съответства
на показанията на св. С.. Свидетелката С. в показанията си твърди, че
подсъдимата блъснала тъжителката, при което Д.Л. паднала на гръб върху масата,
като от съприкосновението масата паднала на земята и се счупила, а тъжителката
паднала до масата. Същевременно вещото лице е установило кръвонасядане по
страничната повърхност на дясното бедро, като е уточнило, че за да се получи
такова кръвонасядане е необходимо бедрото да влезе в значително съприкосновение
с твърд тъп предмет с посока от дясно на ляво. При разпита си експертът е
категоричен, че кръвонасядането може да се получи при падане върху маса, която
отговаря на вида предмети, от които може да се получи такава травма. Ето защо е
налице съответствие между показанията на св. С. и заключението на вещото лице.
Начинът, по който тъжителката е паднала, след като е била блъсната от
подсъдимата, отговаря на установеното впоследствие кръвонасядане по дясното й
бедро. Според съда няма пречка и при падане назад бедрото на пострадалата да
влезе в съприкосновение с масата откъм дясната си страна. Начинът на
съприкосновение зависи не само от посоката на падане, но и от разположението на
масата. Поради тази причина посоченото от св. С., че Д.Л. е паднала назад, не
изключва възможността при това падане именно дясното й бедро да е влязло в
съприкосновение с масата и по този начин да е получена сочената травма. Що се
отнася до другата установена по делото травма на тъжителката, съдът и относно
нея кредитира в пълнота съдебномедицинската експертиза. Вярно е, че вещото лице
е дало заключение, че травмата може да се получи както от рязко извиване на
тялото около коляното, така и на падане върху него. По делото са събрани
достатъчно доказателства, че Д.Л. е паднала, след като е била блъсната от
подсъдимата. Така събраните доказателства кореспондират на експертизата относно
един от възможните механизми, по който може да се получи нараняването, поради
което съдът достигна до краен фактически извод, че и тази травма е получена
вследствие от процесния инцидент.
Съдът намира, че данни за травмите, получени от
тъжителката, могат да се извлекат и от част от свидетелските показания.
Свидетелките С. и С. са се запознали със състоянието на пострадалата
непосредствено след инцидента, поради което изложеното от тях относно
нараняванията й е достоверно. Според св. С. Д. е имала синини и по двете бедра (т.е.
тази свидетелка е забелязала и синината по дясното бедро, която впоследствие е
отразена и от вещото лице). Св. С. също е забелязала синини по краката на
пострадалата.
Съдът не намира, че съставеният фиш от св. Н., която е
посетила мястото на инцидента и е оказала помощ на тъжителката, не може да
разколебае по някакъв начин фактическите установявания по делото, свързани с
нараняванията на тъжителката. Отразените в този фиш диагнози касаят общото
здравословно състояние на Д.Л. (за която по делото се събраха безспорни данни,
че страда от високо кръвно и има изкуствена става). Във фиша не са отразени
конкретни наранявания, които да имат отношение към инцидента, поради което
същият по никакъв начин не противоречи на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза, която се кредитира от съда във връзка с
получените от Д.Л. наранявания.
Показанията на останалите разпитани по делото свидетели в
относимите им части допълват установената по делото фактическа обстановка. В
тази връзка от показанията на св. Н. не могат да се извлекат почти никакви
относими към предмета на делото факти, доколкото при разпита й в предходното
разглеждане на делото пред първа инстанция (приобщен към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК) тя е заявила, че не може да си
спомни подробности около явяването и на мястото на инцидента в качеството й на
медицинско лице. Свидетелката потвърждава показанията на по-голямата част от
разпитаните по делото свидетели, които твърдят, че на Д.Л. е поставена инжекция
от явилия се на място медицински екип. От своя страна св. Кристина Л. не е
очевидец на инцидента, поради което в по-голямата си част показанията й не
допринасят за установяване на релевантната фактическа обстановка. В частта им
относно влошените отношения между страните и относно установените от нея
увреждания по Д.Л. показанията на тази свидетелка следва да се ценят дотолкова,
доколкото се подкрепят от всички останали доказателства по делото. Уврежданията
са установени и от вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза, а
за влошените отношения между страните свидетелстват по-голямата част от
свидетелите по делото. В тази връзка относно тези факти посочената от Красимира
Л. информация не е нова за процеса. Вярно е, че тази свидетелка е присъствала в
съдебната зала по време на целия процес с оглед обстоятелството, че искането за
разпита й като свидетел е направено след разпита на останалите свидетели.
Поради тази причина показанията й следва да се преценяват внимателно с оглед
обстоятелството, че тя лично е възприела сочените от всеки един свидетел факти.
Както вече се посочи в една част показанията й са неотносими към спора, а в
другата си част показанията й съвпадат напълно с останалите доказателствени
материали по делото, поради което не е налице причина показанията на тази
свидетелка да се изключват.
Във връзка с последното съдът счита за необходимо да
отбележи, че настоящото дело е второ по ред на първа инстанция, тъй като вече
веднъж се е разглеждало на тази инстанция и с решение на въззивния съд е
върнато за ново разглеждане. При това положение е нормално по-голямата част от
разпитаните свидетели да са присъствали в залата докато другите свидетели са
били разпитвани при предходното разглеждане на делото (с оглед изричната
разпоредба на чл. 280, ал. 3 НПК). Това обаче не означава, че показанията на
всички свидетели не могат да се кредитират. Както се посочи настоящото
разглеждане на делото се характеризира със своята специфика като второ пред първата
инстанция. Поради тази причина няма пречка да се кредитират показанията на
свидетелите, разпитвани при предходното разглеждане на делото. В тази връзка
съдът намира, че св. С. и С. не са променили показанията си въпреки, че са
могли да се запознаят и с показанията на другите свидетели при предходното
разглеждане на делото. Това е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че
показанията на тези свидетелки са достоверни и следва да се кредитират от съда.
Същевременно в показанията на водените от подсъдимата свидетели се наблюдава известна
тенденция на промяна при настоящото разглеждане на делото. Така например едва в
разпита си при настоящото разглеждане на делото св. М. твърди, че тя и
подсъдимата са във влошени отношения със свидетелката С.. При предходния си
разпит свидетелката не е посочила такива обстоятелства. Тези нейни твърдения
могат да наведат на основателно съмнение, че показанията й при настоящото
разглеждане на делото са съобразени до известна степен с мотивите както на
предходната присъда на първата инстанция, така и на решението на Окръжен съд
Бургас, в които е направен извод, че няма данни за влошени отношения между св. С.
и подсъдимата. Изложеното може да се приеме за допълнително основание
показанията на св. М. да не се ценят.
Всичко
изложено до тук мотивира съдът при формиране на фактическата обстановка да даде
вяра в пълнота на показанията на свидетелките С. и С., а да не кредитира
показанията на свидетелите, водени от подсъдимата в отделни техни части,
описани подробно по-горе.
Останалите
писмени доказателства също спомагат за формиране на фактическите изводи на
съда, доколкото част от тях имат отношение към изясняване на влошените
отношения между страните, а друга част от тях допринасят за установяване на
общото здравословно състояние на тъжителката.
На
базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна страна
достигна до извод, че подсъдимата е извършила престъплението по чл. 130, ал. 2
от НК, за което й е повдигнато обвинение.
Във
връзка с правната страна на спора съдът на първо място счита, че следва да
бъдат направени известни уточнения. В правната теория и съдебната практика по
категоричен начин е прието, че в производствата от частен характер, които се
образуват по тъжба на пострадалото лице, е необходимо в тъжбата да се съдържат
всички относими факти, които според тъжителя представляват претендираното от
него престъпление, а съдът е този, който трябва да подведе изнесените факти под
относимата норма от наказателния процес (ако счете, че по делото се установява
поведение на подсъдимия, което да представлява престъпление). Този извод
произтича и от изричната разпоредба на чл. 81, ал. 1 НПК, според която сред
задължителните реквизити на тъжбата са данни за обстоятелствата на
престъплението. В подобна насока е и разпоредбата на чл. 287, ал. 6 НПК, според
която частният тъжител може единствено да въвежда нови обстоятелства в предмета
на обвинението, но не и да повдигне обвинението по закон за по-тежко наказуемо
престъпление (каквото правомощие има например прокурора по делата от общ
характер – арг. от чл. 287, ал. 1 НПК). В тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията на защитата на подсъдимата, че същата не може да
бъде осъдена, тъй като спрямо нея е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
130, ал. 2 НК, но няма повдигнато обвинение по правилната квалификация на чл.
131, ал. 1, т. 3 НК. В тъжбата и допълнението към нея са изложени всички факти
(вкл. и че подсъдимата е дъщеря на тъжителката), които са достатъчни за съда да
подведе извършеното от подсъдимата под правилната правна квалификация.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че при второто разглеждане на делото
пред РС гр. Несебър деянието на подсъдимата не може да бъде квалифицирано като
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 3 НК. На практика престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 3 НК е по-тежко наказуемо от това по чл. 130, ал. 2 НК. Същевременно
с постановената при предходното разглеждане на делото пред първа инстанция
Присъда № 49 от 25.09.2015г. по НЧХД № 867/2014г. съставът на НРС е признал
подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Срещу
присъдата не е подадена жалба от частната тъжителка и повереника й. Видно от
чл. 336, ал. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК въззивният съд има правомощието да
приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това
престъпление в първата инстанция и ако има съответна жалба в тази насока от
частния тъжител. В случая частният тъжител не е подал съответна жалба за прилагане
на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Същевременно настоящото
разглеждане на делото е второ по ред и е продиктувано от Решение № 260 от
04.01.2016г. по ВНЧХД № 1147/2015г. по описа на Окръжен съд Бургас. Т.е. при
настоящото разглеждане на делото съдът е обвързан от правилото, че положението
на подсъдимата не може да бъде влошавано при липсата на съответна жалба срещу
присъдата. Това правило важи както при въззивното разглеждане на делото, така и
при повторното разглеждане на делото от първата инстанция (в случай, че
въззивният съд се е възползвал от правомощията си по чл. 335 НПК да върне
делото за ново разглеждане). Впрочем повторното разглеждане на делото е
последица именно от въззивното обжалване на присъдата, поради което според съда
в настоящия процес при липсата на съответна жалба срещу предходната присъда на
НРС, положението на З.Л. не може да бъде влошавано. Ето защо въпреки
безспорните данни по делото, че подсъдимата е дъщеря на тъжителката, чл. 131,
ал. 1, т. 3 НК не може да бъде приложен. Същевременно според съда няма пречка
да се приложи разпоредбата на чл. 130, ал. 2 НК, тъй като всички факти,
очертаващи обективната и субективната страна на деянието са предявени на
подсъдимата с подадените срещу нея тъжба и тъжба допълнение. В тази връзка няма
пречка да се приложи закона за по-леко наказуемото престъпление стига да не се
внасят промени в относимите към предмета на делото факти. Ето защо с оглед
изложеното съдът достигна до извод, че подсъдимата следва да бъде призната за
виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
Според
чл. 130, ал. 2 НК на наказание подлежи лице, което причини на пострадалия лека
телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 25.07.2014г.,
около 14:00 часа, З.Л. блъснала Д.Л. и я съборила върху стъклена маса, намираща
се на земята във фоайето на къщата, находяща се в гр. Несебър, ул. „х.б.” № **.
Наред с това се установява, че в резултат на падането пострадалата получила
травматични увреждания - напречно мораво кръвонасядане с размери 12 см. на 5
см. по страничната повърхност на дясното бедро в средната трета и оток на ляво
коляно, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. Т.е. Д.Л. е
претърпяла болки и страдания с период на възстановяване около 10-14 дни. Освен
това според съда деянието е извършено умишлено, доколкото от всички
доказателства по делото се установява, че З.Л. е искала и е целяла настъпването
на общественоопасните последици, а именно: настъпване на травматични увреждания
за Д.Л.. Самото поведение на подсъдимата е показателно за намеренията й,
доколкото тя е предприела активни действия срещу пострадалата, като я блъснала.
Ето защо у нея се е формирало съзнанието, че с тези си действия може да причини
травматични увреждания на тъжителката, като това е била и целта й. Поведението
й е било насочено директно именно към причиняване на тези увреждания, като това
нейно поведение е описано в пълнота в свидетелските показания на св. С.. Така
установеното външно проявление на замисъла на подсъдимата е достатъчно, за да
се направи извод, че от субективна страна тя е съзнавала последиците от
действията си и ги е целяла.
Въпреки
възражението на защитника на подсъдимата, съдът намира, че разпоредбата на чл.
130, ал. 3 НК не може да намери приложение към настоящия случай. Съдът не
кредитира показанията на водените от подсъдимата свидетели и обясненията на
подсъдимата, че същата е получила травматични увреждания, вследствие на
процесния инцидент. Ето защо по делото не е доказано, че пострадалата е
отвърнала на подсъдимата с телесна повреда. Освен това дори и показанията на
свидетелите да можеха да се кредитират в пълнота нито един от тях не е заявил,
че уврежданията върху подсъдимата са нанесени от Д.Л.. Показанията им по-скоро
са в насока, че тези увреждания са нанесени от св. С., поради което и на това
основание разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК няма как да бъде приложена.
Както
вече се посочи, с оглед принципна, че положението на подсъдимата не може да
бъде влошавано в настоящото производство, съдът достигна до извод, че тя не
може да бъде осъдена за извършване на други действия, които според тъжителката
осъществяват състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК. С вече цитираната
Присъда № 49 от 25.09.2015г. по НЧХД № 867/2014г. съставът на НРС е приел, че
остава недоказано подсъдимата да е нанесла телесната повреда чрез побой с
юмруци и ритници, удар с чехъл по главата и удари с крак в областта на тялото.
Прието е за недоказано по делото, че на тъжителката са причинени силни болки в
областта на главата и лявата тазобедрена става. След като срещу цитираната
присъда в тази и част не е подадена съответна жалба пред въззивната инстанция и
след като настоящото (второ по ред) разглеждане на делото е в резултат от
отменителното решение на въззивната инстанция, то по арг. от чл. 336, ал. 2 вр.
чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК положението на подсъдимата и при настоящото разглеждане
на делото не може да бъде влошавано. Това е достатъчно основание, за да се
приеме, че по отношение на извършване на цитираните действия и причиняване на
сочените телесни увреждания, подсъдимата следва да бъде оправдана. Извън това
за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не се доказа
тъжителката да е претърпяла силни болки в областта на главата и в лявата
тазобедрена става. Установените при съдебномедицинските експертизи травматични
увреждания на пострадалата са различни. Освен това не са налице и други
доказателства, че такива болки действително са причинени. Част от описаните
удари в тъжбата (удари с юмруци, с чехъл по главата) не се доказват от
събраните по делото доказателства, като св. С., в качеството си на очевидец на
деянието, не сочи да е възприела нанасянето на такива удари върху тъжителката. Налице
са данни, че действително на пострадалата са нанасяни удари с крак в областта
на тялото, но както посочи вещото лице по съдебномедицинската експертиза
установените по тялото на Д.Л. травми няма как да бъдат получени от удар с
крак, поради което съдът приема, че по делото не е доказано ударите с крак да
са довели до травматични увреждания за пострадалата, а оттам и до причиняване
на лека телесна повреда.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че Л. е извършила
престъплението по чл. 130, ал. 2 НК като съборила Д.Л. върху стъклена маса, вследствие
на което й причинила травми, довели до болка и страдание, без разстройство на
здравето.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 130,
ал. 2 НК наказание е „Лишаване от свобода” до шест месеца или пробация, или
глоба от сто до триста лева. Видно от свидетелство за съдимост на Л. (на л. 29
от делото) лицето е неосъждано. Наред с това с престъплението не са причинени
имуществени вреди. Т.е. всички предпоставки на чл. 78А, ал. 1 НК са налице,
поради което съдът освободи З.Л. от наказателна отговорност, като й наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. З.Л. е с чисто съдебно минало и следва да се
определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Наред с това
обществената опасност на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК не е висока.
Чистото съдебно минало на подсъдимата следва да бъде отчетено като смекчаващо
вината обстоятелство. Като такова следва да бъде отчетен и сравнително дългият
период от време, който е изминал от извършване на деянието, до постановяване на
настоящата присъда (около две години). Следва да се има предвид, че делото е
върнато за повторно разглеждане и за това обстоятелство подсъдимата няма вина.
Ето защо изтеклият период от време се отчита като смекчаващо отговорността на
подсъдимата обстоятелство. Като отегчаващо вината обстоятелство могат да се
отчетат напредналата възраст на пострадалото лице и интензитетът на
нападението, придружено със събарянето на тъжителката върху стъклена маса. При
отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до
извод, че деянието е осъществено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като при ниската обществена опасност на извършеното престъпление
и ниската обществена опасност на дееца, размерът на наказанието е определен в
минимума, предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като
въздейства възпитателно върху наказаното лице и обществото. Размерът на наказанието
е съобразен и с имущественото състояние на З.Л..
Настоящият състав счете,
че са налице и предпоставките за уважаване до сумата от 500 лв. на предявения
от тъжителката граждански иск. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при
реализирането на който следва да бъдат уважени исковете, включва следните
елементи: противоправно и виновно деяние на лицето, в причинна връзка с което
са настъпили вреди за пострадалия. С оглед установеното по повод повдигнатото
обвинение срещу З.Л., е налице противоправно и виновно деяние, извършено от нея.
Същата е причинила лека телесна повреда на тъжителката Д.Л., вследствие на
която последната безспорно е претърпяла болка и страдание. Т.е. тъжителката е
претърпяла неимуществени вреди и предявеният граждански иск е доказан по
основание. След като е доказан по основание, настоящият съдебен състав счете,
че същите следва да бъде уважен до размер от 500 лв. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се
определя по справедливост (арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В случаи, при които е засегнато
здравето на пострадалото лице, следва да се съобразяват характера и степента на
увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и
трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на
съответното заболяване. По делото се установява, че Д.Л. е получила травматични
увреждания, изразяващи се в напречно мораво кръвонасядане с размери 12 см. на 5
см. по страничната повърхност на дясното бедро в средната трета и оток на ляво
коляно. Тези увреждания не са причинили разстройство на здравето й, като срокът
за възстановяването от тях е около 10-14 дни. Т.е. характера и степента на
увреждането, интензитета, продължителността и трайността на търпените от тъжителката
болки, както и фактът, че същите са й причинили временни страдания за
сравнително кратък период от време, налагат извод, че справедливият размер на
обезщетението, което следва да се присъди в нейна полза е 500 лв. Следва да се
има предвид, че по делото не се събраха конкретни доказателства за други вреди,
които се твърдят в тъжбата – психическа травма и стрес, поради което съдът
счете, че на обезщетение подлежат само конкретните доказани по делото вреди.
При анализа на всички относими обстоятелства съдът достигна до извод, че
размерът на обезщетението от 500 лв. в пълна степен отговаря на понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, поради което присъди обезщетение
именно в този размер. В полза на тъжителката беше присъдена и законната лихва
върху сумата от 500 лв., считано от 25.07.2014г. до окончателното изплащане на
вземането. До пълния предявен размер от 1500 лв. предявеният иск беше отхвърлен
като неоснователен.
С
оглед признаването на подсъдимата за виновна по част от обвиненията и на
основание чл. 189, ал. 3 и ал. 4 от НПК, съдът счете, че З.Л. следва да бъде
осъдена да заплати на частния тъжител Д.Л. част от направените по делото
разноски – в размер на 200 лв. В тази връзка при предходното разглеждане на делото
от тъжителката са представени доказателства, че е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Не са ангажирани доказателства тъжителката
да е заплащала адвокатски хонорар за разглеждането на делото в други инстанции,
поради което съдът приема, че доказаните от нея разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение са в размер общо на 300 лв. С оглед обстоятелството,
че по част от повдигнатите обвинения подсъдимата е оправдана (а относно
обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 1 НК наказателното производство е
прекратено) съдът прие, че разноските за адвокатски хонорар, направени по
обвинението, по което подсъдимата е призната за виновна, са в размер на 100 лв.
Що се отнася до разноските за извършената по делото експертиза – в размер на
100 лв., съдът счете, че тези разноски изцяло касаят обвинението, по което
подсъдимата е призната за виновна. Поради тази причина разноските за експертиза
бяха присъдени в цялост.
Поради
признаването на подсъдимата за виновна с присъдата същата беше осъдена да
заплати и разноски по сметка на РС гр. Несебър – 50 лв., представляващи
държавна такса върху уважената част от гражданския иск и 12 лв., представляващи
изплатено от бюджета на съда възнаграждение за пътни разноски на разпитаното по
делото вещо лице.
Така
мотивиран съдът произнесе присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: