МОТИВИ
към Присъда №195 от 12.04.2011г. по НОХД №1683/2011г. по описа на ПРС - ХVІІІ
н.с.
Районна прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимите А.С.Н., ЕГН:********** и М.С.Н.,
ЕГН: **********, за това, че на 03.01.2011г. срещу 04.01.2011г. в с.***, обл.
Пловдив, в съучастие помежду си като извършители, за М.С.Н. ЕГН **********
макар и като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си,
са отнели чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Е 1210” на стойност 35 лв., 1
бр. СИМ-карта на абонаментен план към мобилен оператор „М-Тел” на стойност 5
лв., 1 чифт обувки тип „кубинки” на стойност 15 лв., 4 чифта нови мъжки чорапи
на стойност 4,80 лв. и сумата от 30 лв., всичко на обща стойност 89,80 лв. от
владението на Р.Г.П. *** с намерение противозаконно да ги присвоят, като за
това са употребили заплашване - престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК, а за подсъдимия М.С.Н. и във вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Производството по
делото е било насрочено и е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие
по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на
подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението за всеки един от подсъдимите. Заема
становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин
установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до
извод, че именно подсъдимите А.Н. и М.Н. са автори на възведените спрямо тях
обвинения за извършени престъпления по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК /за А.Н./ и по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК /за М.Н./. По отношение на реализиране на наказателната отговорност
предлага на подсъдимия А.Н. да бъде определено наказание от шест години
лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета и същото да се изтърпи
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Пледира на непълнолетния
подсъдим М.Н. да бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода,
като бъде приложен институтът на условното осъждане, без да конкретизира
размера на изпитателния срок. Счита, че направените по делото разноски следва
да бъдат заплатени от подсъдимите. Не взема отношение относно веществените
доказателства по делото.
Подсъдимите А.Н. и М.Н.
в съдебно заседание признават вината си и съжаляват за стореното. Декларират,
че желаят делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не
оспорват фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласиха да
не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на
съдебните прения изцяло поддържат защитниците си.
Служебният защитник на
подс. А.Н. – адв. П., пледира за определяне на наказание, което да е
ориентирано към минималния предвиден в закона размер, което на осн. чл. 58а,
ал.1 от НК да бъде намалено с една трета.
Служебният защитник на
подс. М.Н. – адв. В. също пледира за налагане на наказание, ориентирано към
минималния размер, като бъде приложен институтът на условното осъждане, без да
конкретизира размера на изпитателния срок.
Нито подсъдимите, нито
защитниците им вземат отношение относно направените по делото разноски и
приложените веществени доказателства.
Съдът, въз основа за
събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А.С.Н. е
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият М.С.Н. е
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование,
неженен, ученик, неосъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимите А.Н. и М.Н.
***. По тази причина и добре познавали свид. Р.П., който бил на 84 години, като
знаели, че той живее сам в къщата си в същото село. Подсъдимият М.Н. работел
преди време в дома на свид. Р.П. и разказал детайлно на брат си подс. А.Н.
обстановката в жилището му. Възползвайки се от тези обстоятелства, на
03.01.2011г., около и след 23,00 часа, двамата подсъдими излезли от дома си,
като се подготвили с шалове и престилка, за да скрият лицата си и проникнали в
къщата на свид. П.,***. В жилището влезли, през втория етаж, като размонтирали
едно от стъклата на дограмата и отворили прозореца. Първи влязъл подс. М.Н.,
който отворил входната врата на втория етаж, за да влезе и другият подсъдим.
След като проникнали по този начин в жилището на пострадалия, влезли в стаята,
в която последният спял. Свид. Р.П. се
събудил от шума, предизвикан от стъпките на подсъдимите. Двамата подсъдими влезли
в стаята на пострадалия, като всеки от тях носел фенер в ръката си /на запалка/
и ножове. Подс. А.Н. бил закрил лицето си с розов шал, но тъй като същият не
бил завързан добре непрекъснато се свличал от лицето му. Подсъдимите застанали
срещу лежащия свидетел П. и започнали да му викат сочейки и с нож към него
„парите, парите”. Това заплашително поведение от тяхна страна изплашило
пострадалия и той им съобщил, че има 30 лв., които са в сакото му, като посочил
и стола, на който същото било поставено. Подс. А.Н. бил с ръкавици и започнал
да тършува из стаята, а също и в коридора на втория етаж на къщата, а подс. М.Н.
стоял до пострадалия с насочен нож към него. След това заповядали на последния да
стане и да легне на другото легло в стаята, за да могат да претършуват леглото
върху което лежал той. Подсъдимият А.Н. извадил парите от портмонето на
пострадалия и ги взел. От къщата взели още 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Е 1210”, 1 чифт обувки тип
„кубинки” и 4 чифта нови мъжки чорапи. Подсъдимите тършували в къщата на
пострадалия повече от 40 минути, като го заплашвали да не сигнализира в
полицията. С така отнетите вещи те напуснали дома на пострадалия. При
излизането си взели стъклото, което демонтирали и подс. М.Н. го скрил в
помещение на приземния етаж на къщата, под стълбите, водещи към втория етаж, като
на същото място оставил и част от кърпата, с която увил лицето си. По пътя двамата изхвърлили и ножовете, с
които заплашвали пострадалия.
На местопроизшествието
били извършени два огледа, при които били изготвени фотоалбум и иззети
дактилоскопни следи, 6 парчета стъкла с неправилна форма, парче плат.
На 04.01.2011г. подсъдимите
били установени по даденото от пострадалия описание и задържани в РУП гр. Стамболийски.
При проведената беседа от свид. Д. Ч. /полицейски служители в РУП –
Стамболийски/ подс.М.Н. детайлно обяснил механизма на извършеното от него и
брат му престъпление.
В хода на досъдебното
производство са извършени действия по разследване – разпознаване, при които свид.
П. категорично разпознал двамата подсъдими като лицата, които са нахлули в дома
му и са взели част от намиращите се там вещи.
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена и дактилоскопна експертиза, от чието
заключение става ясно, че иззетата дактилоскопна следа от дясното западно крило
на прозореца на южната стена на стая – първа от дясно по коридора на втори етаж
на къщата, при огледа на местопроизшествието в с.*** е оставена от десен малък
пръст на подсъдимия М.С.Н..
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебно - психиатрична експертиза на подсъдимия
М.Н., от заключението на която се установява, че същият не се води на
диспансерно наблюдение към „Център за психично здраве Пловдив” ЕООД гр. Пловдив
и не страда от психично заболяване. По време на инкриминираното деяние и към момента
на изследването същият макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си. Психическото състояние на
лицето му позволява да участва във всички фази на наказателния процес.
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена стоково - оценъчна експертиза, от чието
заключение става ясно, че стойността на
инкриминираните вещи е както следва: 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Е 1210” на стойност 35 лв., 1
бр. СИМ-карта на абонаментен план към мобилен оператор „М-Тел” на стойност 5
лв., 1 чифт обувки тип „кубинки” на стойност 15 лв., 4 чифта нови мъжки чорапи
на стойност 4,80 лв. и сумата от 30 лв., всичко на обща стойност 89,80 лв.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.П., Д. Ч., С.Н. и В.
Н., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към
доказателствата по делото, които съдът намира за последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви и обективни, относно релевантните факти от предмета на
доказване, подкрепящи направеното самопризнание на подсъдимите и съответни на
останалата доказателствената съвкупност. Противоречие относно релевантните
факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства не се
наблюдава. Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите
мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част
от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на
присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на
досъдебното производство дактилоскопна експертиза, съдебно – психиатрична
експертиза и стоково – оценъчна експертиза, надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, които според преценката на съда са извършени компетентно и
безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на
останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от
приложените по делото писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на
основание чл.283 от НПК – протокол за
оглед на местопроизшествие от 04.01.2011г., ведно с приложен към него фотоалбум
/л.16-25/, протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2011г. , ведно с
приложен към него фотоалбум /л. 26 – 32/, протокол за разпознаване на лица и
предмети, ведно с албум /л.94 - 96/,
протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с албум /л.98 - 100/, експертна справка /л.101-102/, документи
от МТел /л.117 – 119/, справка от Виваком /л.121/, справка от Мобилтел ЕАД
/л.123/, справка от Космо България Мобайл ЕАД /л.125/, справка от Местна
комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни,
ведно с приложени към нея документи /л.126 - 129/, справка съдимост на подс. М.С.Н.
/л.131/, характеристична справка на подс. М.С.Н. /л. 132/, копие на заповед за
съпровождане на малолетни и непълнолетни лица /л.133/, копие на Заповед за
конвоиране на лице /л.134/, копие на протокол за представяне на съпровождани
малолетни и непълнолетни лица от органите на МВРс полицейски правомощия
/л.135/, копие на протокол за предаване на лице, настанено в ДВНМН /л.131/,
копие на заповед за конвоиране на лица /л.137/, заповед за задържане на лице
/л.138/, справка съдимост на подс. А.С.Н. /л.149 – 155/, характеристична
справка на подс. А.С.Н. /л.163/.
На база на събраните
доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият А.С.Н., ЕГН: ********** е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на деянието по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал.1 от НК, за това, че на 03.01.2011г. срещу 04.01.2011г. в с.***, обл.
Пловдив, в съучастие с М.С.Н., ЕГН:**********, като извършител е отнел чужди
движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Е 1210” на стойност 35 лв., 1
бр. СИМ-карта на абонаментен план към мобилен оператор „М-Тел” на стойност 5
лв., 1 чифт обувки тип „кубинки” на стойност 15 лв., 4 чифта нови мъжки чорапи
на стойност 4,80 лв. и сумата от 30 лв., всичко на обща стойност 89,80 лв. от
владението на Р.Г.П. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като за това
е употребил заплашване.
На база на събраните
доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият М.С.Н., ЕГН: ********** е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на деянието по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за това, че на 03.01.2011г. срещу
04.01.2011 г. в с. ***, обл. Пловдив, в съучастие с А.С.Н., ЕГН:**********,
като извършител, макар и като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си е отнел чужди
движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Е 1210” на стойност 35 лв., 1
бр. СИМ-карта на абонаментен план към мобилен оператор „М-Тел” на стойност 5
лв., 1 чифт обувки тип „кубинки” на стойност 15 лв., 4 чифта нови мъжки чорапи
на стойност 4,80 лв. и сумата от 30 лв., всичко на обща стойност 89,80 лв. от
владението на Р.Г.П. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като за това
е употребил заплашване.
Подсъдимите са
реализирали обективните съставомерни признаци на указаното престъпно
посегателство, като чрез употреба на заплашване са отнели в съучастие като
съизвършители инкриминираните вещи, установени по вид и стойност от
доказателствата по делото. Без съгласието на собственикът им са прекъснали с
действията си упражняваната от него до момента на посегателството фактическа
власт върху вещите и са установили свое владение.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. И двамата подсъдими са съзнавали неговия
общественоопасен характер, т.е, че това, което вършат е противоправно и
наказуемо, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици, като всеки от тях е знаел, че и другият действа, за да се постигне
целеният общ престъпен резултат.
Причините за
извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на
подсъдимите, слабите им волеви задръжки
и незачитане на установения в страната
правен ред.
При така приетото за
извършено престъпление от страна на подсъдимия А.Н. и определената правна
квалификация на деянието – по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде
наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да приложи
разпоредбата на чл.58а от НК, което ограничение е наложено от нормата на
чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което беше
проведено съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК. При
индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр.
чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства направеното самопризнание на подсъдимия, оказаното от него
съдействие в хода на досъдебното и съдебното производство, изразеното съжаление
и критичното му отношение към стореното, както и сравнително младата му
възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени личната
висока степен на обществена опасност на този подсъдим, предвид многобройните му
осъждания, преимуществено за престъпления против собствеността на гражданите,
както и високата степен на обществена опасност на деянието, в което пострадал е
лице на преклонна възраст. Като анализира така индивидуализиращите
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че следва да
определи на подсъдимия наказание в размер на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл. 58А,
ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието което следва да се
изтърпи от подсъдимия да се счита в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОД.
Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така
и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето
поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. В случая
не може да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като не са
налице материалноправните изисквания на посочената правна норма, тъй като преди
извършване на деянието, предмет на настоящото производство, подсъдимият е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
На основание чл. 61, т.2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС следва да бъде определе първоначален СТРОГ
режим за изтърпяване на така наложеното
на подсъдимия А.С.Н.
наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
да се изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1, т.1, вр. ал. 2 от НК следва от така
наложеното на подсъдимия А.С.Н.
наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде
приспаднато времето, през което същият е бил задържан по
реда на ЗМВР и на НПК, както и времето, през което е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 04.01.2011 г. до влизане на
присъда в законна сила, като един ден задържане да се зачита за един ден
лишаване от свобода.
При така приетото за
извършено престъпление от страна на подсъдимия М.Н. и определената правна
квалификация на деянието – по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което
следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е
задължен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, което ограничение е наложено
от нормата на чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на
което беше проведено съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК. При
индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр.
чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства направеното самопризнание на подсъдимия, оказаното от него
съдействие в хода на досъдебното и съдебното производство, изразеното
съжаление, критичното му отношение към стореното, младата му възраст и чистото
му съдебно минало. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
лошите му характеристични данни, както и високата степен на обществена опасност
на деянието, в което пострадал е лице на преклонна възраст. Като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
счете, че следва да определи на подсъдимия наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една
трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия да се счита в
размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОД. Това наказание съответства както на
обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и
според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно
въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото.
С оглед посочената
липса на предходни осъждания, както и за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, настоящият съдебен състав е на становище, че така
наложеното на подсъдимия М.Н. наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия реално. Поради това и на
основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва
да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл. 59, ал. 1, т.1, вр. ал. 2 от НК от така наложеното на
подсъдимия М.С.Н.
наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва
да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и
на НПК, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стаража”, считано от 04.01.2011г. до 12.04.2011г., като един ден задържане
да се зачита за един ден лишаване от свобода.
Веществените
доказателства по делото – 6 бр. парчета изпочупени стъкла и парче плат, следва
ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на настоящата присъда в
законна сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А.С.Н. следва да бъде
осъден ДА ЗАПЛАТИ направени по делото разноски в размер на 65,00 /шестдесет и
пет/ лева по сметка на ВСС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М.С.Н. следва да бъде
осъден ДА ЗАПЛАТИ /със съгласието на законния му представител/ направени по
делото разноски в размер на 65,00 /шестдесет и пет/ лева по сметка на ВСС.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ДТ
