Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София,
............2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-
ти въззивен състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА ТОДОРОВА СИЛВИЯ ТАЧЕВА
СЕКРЕТАР НЕЛИ ДРАНДАРОВА,
ПРОКУРОР С.МИЛУШЕВ,
като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.о.х.д.№ 2274 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 11.09.2020г.,
постановена по н.о.х.д. № 11 418/2018г. по описа на, СРС, НО, 17- ти състав, съдът
е признал подсъдимия Д.М.Й. за невиновен в това, на 14.06.2017г., в гр.София, на
ул.“*/*******, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето /дясната
скула/ на С.Г.М., вследствие на което последният паднал на терен, му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата лакътна става, което е
причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник за период по- голям от 30 дни, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2,
вр.ал.1 от НК.
Съдът е постановил
направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Против
първоинстанционната присъда е постъпил протест от СРП, в който са изложени
доводи, че в хода на наказателното производство са събрани достатъчно
доказателства, от които да бъде направен извод, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на
съд. Поддържа се, че показанията на частния обвинител С.М. са последователни и
непротиворечиви и същият не се е познавал с подсъдимия и не е имал никакви
взаимоотношения с него. Прави се искане съдът да отмени първоинстанционната
присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение и му наложи справедливо наказание.
Против така
постановена присъда е постъпила въззивна жалба от частния
Решение
по ВНОХД № 2274/2020г., СГС, НО, III-ти
въззивен състав, 2 стр.
обвинител С.М., в
която са изложени доводи, че същата е незаконосъобразна, неправилна и
постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Моли
присъдата да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция представителят на СГП не поддържа протеста на СРП, намира
оправдателната присъда за правилна и предлага същата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание
частният обвинител поддържа жалбата.
В съдебно заседание,
защитата на подсъдимия моли съдът да остави без уважение протеста на СРП и жалбата
на частния обвинител като счита, че съдът е събрал всички възможни и относими
към предмета на доказване писмени доказателства. Поддържа, че съгласно
заключението на СМЕ е възможно частният обвинител да се е самонараснил при
самоподане. Моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият Д. Й. се
придържа към становището на защитата.
В последна дума
подсъдимият моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Софийски градски
съд, Наказателно отделение, III- ти въззивен
състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността
на решението, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна СРС е приел, че на 14.06.2017г. около 20,30 часа свидетелят С.М.
излязъл да разходи кучетата на сина си в гр.София, ж.к.“Сухата река“. Той се движел
по ул.“Вършец“ към намиращото се наблизо училище, като двете кучета- порода
„бултериер“ и „ваймаранен“, били без повод и намордник.
По пътя свидетелят минал през кръстовището с ул.“******“, което се намирало и в
непосредствена близост до жилищната сграда, където живеел сина му. В същото
време подсъдимият Д.Й. се намирал в двора на къщата си на адрес ул.“******“ №
30а /на ъгъла с ул.“Вършец“/, заедно с членове на семейството си. Тъй като
подсъдимият бил чувал истории за нападение на кучетата над негови познати, той
викнал на свидетеля да си върже „помиярите“, като бил подкрепен свидетелките Я.
иН.Й.и, но свидетелят С.М. не ги завързал, а отправил обидни думи към
подсъдимия и двете жени и продължил разходката с двете отвързани кучета.
След около 15 минути свидетелят С.М. се
прибирал от разходката по същия маршрут и когато достигнал до двора на
подсъдимия, той видял, че в двора се намират свидетелите Я. Й./съпруга на
подсъдимия/ иН.Й./снаха на подсъдимия/ и започнал да вика към тях и да пита
къде е мъжа, който е обиждал кучетата му. Той се обърнал към двете жени и на
висок тон питал: „Къде е този пияница?“ и обиждал жените, а те му обяснили, че
кучетата са агресивни и скоро едното е ухапало дете. През това време
подсъдимият се намирал на втория етаж на къщата и чул виковете на частния
обвинител С.М., поради което бързо излязъл в двора и влязъл в словесен конфликт
със свидетеля С.М.. Двамата си разменили
Решение
по ВНОХД № 2274/2020г., СГС, НО, III-ти
въззивен състав, 3 стр.
реплики и обиди, като през това време свидетелят С.М. се
приближил до оградата, която била метална мрежа висока около 1.5 метра. През
цялото време на конфликта подсъдимият Д.Й. останал в двора на къщата си. Но свидетелят
С.М. продължил да вика, да ръкомаха, да скача на място и в един момент той
загубил равновесие и паднал на земята, подпирайки се с лявата си ръка. В
резултат на падането той получил травматично увреждане- изкълчване на лявата
лакътна става, което му причинило трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за период повече от 30 дни.
След падането свидетелят С.М. се изправил и
въпреки силната болка и вида на ръката си, започнал отново да вика и да
обвинява подсъдимия, че му е причинил това, като се приближил до входната врата
на къщата на подсъдимия Д.Й. и започнал да блъска по нея. Но през това време
подсъдимият и свидетелите Я. иН.Й.се прибрали в дома си. След това частният
обвинител С.М. се насочил към дома на сина си, като първо затворил едно от
кучетата в гаража му, а с другото се качил в апартамента на сина му. На входа
на сградата той се срещнал със съседката си- свидетелката С.С., на която се
оплакал, че е бил блъснат и й показал изкълчената си ръка.
След като се прибрал свидетелят С.М. се
обадил на сина си и го повикал да дойде и впоследствие подал сигнал за
случилото се на телефон 112 и слязъл пред сградата да изчака патрула. Когато на
сигнала се отзовали полицейските служители от 05 РУ СДВР В.Д.и Н.И., те
разговаряли с пострадалия и той им разказал, че подсъдимият налетял да го бие,
в следствие на което паднал и си ударил ръката. Частният обвинител посочил на
полицейските служители къде да намерят подсъдимия, като те отишли и разговаряли
с подсъдимия и свидетелите Я. иН.Й., които отрекли подсъдимия да е излизал от
двора и да е удрял свидетеля С.М.
Частният обвинител С.М. бил откаран с линейка
до болнично заведение, където били констатирани следните видими увреждания-
охлузвания по дланната повърхност на лявата ръка, в лявата тазово- седалищно
област и рентгенови данни за луксация на лявата лакътна става с гипсова
имобилизация, но не и следи от удар по лицето на пострадалия.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия Д.Й., показанията на свидетелите С.М.,
Д. М., В.М., С.С.,В.Д., Н.И.,Н.Й., Я. Й., Г.М.и И.П.-В., Д. М., С.М., Н.И.,В.Д.,
С.С. иМ.П., заключение на съдебно-медицинска експертиза за
С.М., справка за съдимост на подсъдимия Д.Й., както и приобщените по реда на
чл.283 от НПК доказателства, относими към предмета на доказване, съдържащи се в
кориците на делото.
От приложеното по
делото свидетелство за съдимост съдът е приел за
Решение
по ВНОХД № 2274/2020г., СГС, НО, III-ти
въззивен състав, 4 стр.
установено, че подсъдимият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На базата на
възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е достигнал до
извода, че по делото не са събрани доказателства за действия на подсъдимия,
намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с получените травматични
увреждания. Обосновано съдът е приел, че за да бъде
ангажирана отговорността на подсъдимия за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1
от НК е необходимо да се установи, че някакво негово действие е причинило
телесното увреждане. Законосъобразно районният съд не е кредитирал показанията
на частния обвинител С.М. като е приел, че същите се оборват от останалите,
събрани по делото доказателства, а именно обясненията на подсъдимия Д.Й. и
показанията на разпитаните по делото свидетели. Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна
интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона
и постоянната практика на ВКС на Република България.
При цялостната
извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата въззивният
съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното, и
на основание чл.334,
т.6 във връзка с чл.338 от НПК Софийски градски съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.09.2019г.,
постановено по н.о.х.д. № 11 418/2019г. по описа, СРС, НО, 17- ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.