№ 232
гр. Велико Търново, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110102541 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ал. 1
ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото
лице - "БТК" ЕАД и ответникът е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 12.02.2018г. с клиентски номер 16194832002 относно
ползването на интернет услуга за номер ********** при условията на тарифен план с
месечна абонаментна такса 21, 80 лв. с ДДС. Ищецът уточнява, че срока на договора е
24 месеца - до 12.02.2020г., както и че абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни
услуги за три последователни отчетни месеца от м. февруари до м. април 2018г.
включително. Твърди, че поради допуснатото просрочие и в съответствие с чл. 50 вр.
чл. 43 т. 1 от ОУ операторът едностранно е прекратил индивидуалния договор, което е
породило вземането му за неустойка за предсрочно прекратяване по т. 2 от договора,
считано от 12.05.2018г. Ищецът уточнява, че тази неустойка е в размер на 174, 59 лв.
като е начислена по фактура от 22.05.2018г., но уточнява, че понастоящем претендира
заплащане само на сумата от 54, 51 лв., която представлява трикратния размер на
месечните абонаменти такси без ДДС. Ищецът твърди, че е носител на процесното
вземане на основание последователно сключени договори за цесия, като с първият
договор от 16.10.2018г. мобилният оператор е прехвърлил вземането си на трето за
делото лице – „С.Г.Груп” ООД, което от своя страна го е цедирало на ищеца с втория
договор за цесия от 01.10.2019г. Ищецът допълва, че в качеството си на пълномощник
1
на цедента е уведомил ответника за извършената цесия съгласно изискванията на чл.
99 ал. 3 ЗЗД респ. сочи, че последният следва да се счита за уведомен с получаване на
препис от исковата молба и приложенията към нея. Ищецът сочи, че поради липса на
изпълнение на процесното задължение се е снабдил срещу длъжника със заповед за
изпълнение за сумата от 54, 51 лв. по ч.гр.д. № 1747/2021г. на ВТРС, която му е
връчена при условия на чл. 47 ал. 5 ГПК. По изложените съображения ищецът иска да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че му дължи вземанията по
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда
по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 46 ГПК, чрез лице
от домашните. В указания едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Същият не се явява в първото по делото съдебно заседание, за което е
надлежно призован по реда на чл. 40 ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, тъй като се намира в чужбина
от повече от един месец, не изпраща представител и не е поискал делото да се
разглежда в негово отсъствие.
С нарочна писмена молба докладвана в проведеното по делото съдебно
заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с
протоколно определение от 24.01.2022г. е постановил, че ще се произнесе с решение
по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в
разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата
молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно
призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на
съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание.
Изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея
писмени доказателства позволяват изграждане на убеждение за вероятната
основателност на предявения иск. От наличните по делото документи се установява по
безспорен начин, че ответникът е бил потребител на мобилни услуги по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 12.02.2018г. с клиентски номер
16194832002 относно ползването на интернет услуга за номер **********.
Предоставянето на договорените мобилни услуги се установява от следващите
исковата молба фактури и приложения към тях, в който те са детайлизирани по вид,
количество и стойност. От тези доказателства се установява, че ответникът е имал
2
неизплатени задължение от предходни периоди, поради което мобилният оператор е
прекратил договора за мобилни услуги преди изтичане на срока му. По този начин е
запълнен фактическия състав на предвидената в него неустоечна клауза и за доставчика
е възникнало вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
три месечни абонаментни такси. Това вземане последователно е прехвърлен с два
договора за цесия, като ищецът се явява негов носител като цесионер по договор за
цесия от 01.10.2019г. и в това си в качеството се е снабдил със заповед за изпълнение
срещу ответника. Последният не е навел никакви възражения срещу съществуването и
изискуемостта на процесните вземания, с оглед на което предявения иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство /т. 12 ТР № 4/2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В настоящото производство в полза на ищеца следа да
бъдат присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. и за платен
адвокатски хонорар в размер на 180 лв. или общо 205 лв. В заповедното производство
сторените разноски също възлизат на 205 лв. за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.Н.А.., ЕГН:
********** с постоянен и настоящ адрес в *** ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 вх.
В, ет. 8, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 54,
51 лв. /петдесет и четири лева и 51 стотинки/ - главница, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
12.02.2018г. с клиентски номер 16194832002 относно ползването на интернет услуга за
номер **********, за което вземане има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 712/16.06.2021г. по ч.гр.д. № 1747/2021г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Е.Н.А.., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес в *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 81 вх. В, ет. 8, СУМАТА от 205 лв. /двеста и пет лева/,
представляваща общ размер на направените в исковото производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, КАКТО и СУМАТА от 205 лв. /двеста и
пет лева/, представляваща сторените в заповедното производство разноски.
На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
3
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4