№ 3371
гр. София, 12.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20221110100905 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 04.12.2020 г., подадено от името на
„А.К.П.З ООД против ВЛ. Ж. Г., ЕГН ********** за следните суми: 1/ сумата от
874,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 3881687 от
28.07.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са
прехвърлени на 01.03.2021 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. на А.К.П.З ЕООД
/понастоящем А.К.П.З ЕООД/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.12.2020 г. до
окончателното погасяване; 2/ сумата от 11,93 лева, представляваща договорна
лихва за периода 10.08.2020 г. – 19.10.2020 г.; 3/ сумата от 99,94 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 11.08.2020 г. до 23.11.2021 г.; 4/
сумата от 45,00 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението. За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва
за забава, съдът е приел, че искането е основателно и е издал заповед за
изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 45,00 лева,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението, следва да се
отхвърли по следните съображения:
Ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в
областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се
произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а
също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице
необходимите за това правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е
практиката на СЕС, формирана по преюдициални запитвания по прилагането на
Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM
Zrt.срещу Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още веднъж
потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesús
Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano,
Miriam Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС, с което категорично се посочва,
че ефективна защита на произтичащите от тази директива права може да бъде
1
гарантирана само при условие че системата на националното процесуално право
позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на
заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално
неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. В
Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank Zrt рещу Csaba Csipai, Viktória
Csipai - C 472/11, от друга страна се приема, че е необходимо националният съд,
който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза, да
може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят,
който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на
посочената клауза. В случая в националното законодателство такава възможност е
предвидена с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно която съдът следва
да даде указание на заявителя, че може да предяви осъдителен иск, като при
условията на състезателно начало страните могат да обсъдят поставените въпроси
от съда, свързани с евентуалната неравноправност на клаузи в договора с
участието и на длъжника.
Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за
договорните клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона
или с добрите нрави, за което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължава
съдът да следи служебно в производството по издаване на заповед за изпълнение.
Нещо повече в този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на
ВКС, в мотивите, на което изрично е застъпено становището, че за нищожността
на неустойката съдът следи служебно.
С изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от
24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК се установява
служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, като ако такава се установи или е налице
обоснована вероятност за това, съдът следва да отхвърля заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Съдът намира, че вземанията на заявителя от 45,00 лева, представляваща
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, са възникнали на основание
недействителни договорни клаузи. Доколкото договорът за потребителски кредит
е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва
да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на
чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с
договора клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение,
разходи и такси за извънсъдебно събиране, при определени условия след
настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед
изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй
като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава. Поради това те не пораждат права и задължения за страните.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
2
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се
отхвърли. Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските, като съдът определя размер на дължимото в полза на заявителя
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от 06.12.2021 г. на „А.К.П.З ООД, с ЕИК *********
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ВЛ. Ж. Г., ЕГН
**********, в частта за сумата от 45,00 лева, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, както и в частта за разноските,
пропорционално на отхвърлената част от сумите по заявлението.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на заявителя пред Софийски градски съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако
искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи
възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3