Р Е
Ш Е Н
И Е № 91
гр.Пловдив,16.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,търговско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията търг. дело
№578/2015 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от „ОЙЛ ГРЕЙН
БГ“ЕООД-гр.Варна,ЕИК *********,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. Г.М.,с
която е поискано да бъде допълнено постановеното по делото решение №439 от
28.08.2017 г.,като се произнесе съдът по акцесорните искове на дружеството-ищец
за обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва,начислена за
периода от датата на предявяване на исковата молба-17.08.2015 г. до
окончателното плащане на сумата върху:
1/главните искове за сумата от
397 500 лева на основание чл.55,ал.1,пр. 3 от ЗЗД във връзка с развалени
от „Ойл Грейн БГ“ЕООД на основание чл.87,ал.1 ЗЗД два договора от 14.10.2014 г.
за продажба съответно на 300 тона слънчоглед и 500 тона слънчоглед;
2/евентуалните искове за сумата
от 397 500 лева,включваща преведената от „Ойл Грейн БГ“ЕООД с платежно
нареждане от 14.10.2014 г. сума в размер на 123 750 лв. и преведената с
платежно нареждане от 15.10.2014 г. сума в размер на 273 750 лв. по
банкова сметка *** на „Фиор Ди Лате“ООД,като дадени без основание.
Поискано е още с горната молба
решението от 28.08.2017 г. да бъде допълнено,като се произнесе съдът по
акцесорния иск за обезщетение за вреди в размер на законната мораторна
лихва,начислена върху главниците в общ размер от 397 500 лв. по двата
развалени договора за покупко-продажба от 14.10.2014 г. от деня на изпадането в
забава-31.10.2104 г. до датата на предявяването на иска-17.08.2013 г. по
отношение на остатъка от 1000 лв.,по който липсва произнасяне с решението.
При условията на евентуалност-в
случай,че съдът прецени,че не са налице основанията по чл.250 от ГПК за
допълване на решението,е поискано на основание чл.247,ал.1 от ГПК да се
постанови поправка на очевидни фактически грешки в решението,с които да се
отстранят гореописаните пропуски в диспозитива на решението.
Препис от горната молба на
дружеството-ищец е връчен редовно на ответника „ФИОР ДИ ЛАТЕ“ООД с ЕИК *********
за отговор в едноседмичен срок от връчването,но в този срок такъв отговор не е
подаден от ответника и не е взето становище по молбата.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени изложените в молбата аргументи и това,което е изложено в съдебното
решение и в процесната искова молба във връзка с молбата за допълване на
решението,евентуално-за поправка на ОФГ,приема за установено следното:
По искането за допълване на
решението:
Същото искане е изцяло
неоснователно,като съображенията на съда в тази връзка са следните:
Вярно е,че ищецът е поискал да
му бъде присъдена законната лихва върху главниците по предявените главни и
евентуални искове,считано от датата на подаване на исковата молба пред съда до
окончателното изплащане на тези главници.Съдът в решението си под №439 от
28.08.2017 г.,с което се е произнесъл по съществото на исковете,е отразил,че
такова искане е направено от ищеца.Вярно е и това,че в диспозитива на решението
липсва изрично произнасяне по това искане за присъждане на законна лихва от
посочения начален момент до окончателното плащане на предявените
главници.Обаче,съдът не счита за необходимо да се произнася с диспозитива на
решението по същото искане,защото то няма характера на самостоятелен иск и
освен това исковете за главниците,върху които е поискано от ищеца да се начисли
законна лихва,начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане ,са отхвърлени като неоснователни с горното решение.В продължение на
изложеното съдът счита,че дължи произнасяне в по заявена акцесорна и несамостоятелна
претенция за законни лихви,начислени от датата на подаване на ИМ до
окончателното плащане,ако съответно предявения осъдителен иск за главницата е
уважен изцяло или отчасти,защото присъждането на така заявена законна лихва се
явява последица от уважаването на такъв иск.Но в случаите,когато искът за
съответно претендираната главница е отхвърлен,произнасяне в диспозитива на
решението /а и в мотивната му част/ по искането за присъждане на законна лихва
за период от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,не
се дължи от съда предвид гореизложения аргумент,че такова едно искане не е
самостоятелен иск,а съдът в диспозитива на решението си дължи произнасяне само
по заявените в гражданския процес самостоятелни искове.
На следващо място,неоснователно
е и твърдението в подадената молба за допълване на решението,че съдът не се е
произнесъл по част от предявения акцесорен иск за заплащане на сума,която
представлява обезщетение за вреди в размер на законната мораторна
лихва,начислена върху главниците в общ размер от 397 500 лв. по двата
развалени договора за покупко-продажба от 14.10.2014 г.,за периода от деня на
изпадането в забава-31.10.2014 г. до датата на предявяването на иска-17.08.2015
г.В тази връзка е невярно твърдението на дружеството-настоящ молител /и ищец по
делото/,че претендирания от него размер на посоченото обезщетение възлиза на
сумата от 32 182,37 лв.,а съдът се е произнесъл в решението частично по
този акцесорен иск до размера от 31 182,37 лв. и не се е произнесъл за
остатъка от 1000 лв. до пълния претендиран размер.Всъщност,съдът действително
се е произнесъл в диспозитива на решението си относно соченото обезщетение до
размера му от 31 182,37 лв.,но това
е и претендирания от ищеца размер,както е видно от приложената към делото
уточняваща молба на ищеца с вх.№25418 от 07.09.2015 г. и представената като
приложение към нея коригирана искова молба,подадена във връзка с дадени от съда
указания за отстраняване на недостатъци по първоначалната искова молба.С други
думи,в решението от 28.08.2017 г. съдът се е произнесъл по целия заявен от
ищеца размер на горното обезщетение и не е вярно,че липсва произнасяне по част
от този размер,която част според ищеца възлиза на сумата от 1000 лв.
Предвид горните съображения
съдът намира,че разглежданото искане на ищеца за допълване на решението от
28.08.2017 г. е изцяло неоснователно и като такова ще бъде отхвърлено.
Неоснователно е и заявеното при
условията на евентуалност искане на ищеца твърдяните от него пропуски в горното
решение да бъдат отстранени чрез поправянето им като явни фактически грешки.По
вече изложените по-горе съображения съдът намира,че непроизнасянето в диспозитива
на решението по заявеното и коментирано искане за присъждане на законни лихви
върху горните главници за периода от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на главниците,не представлява допусната от съда очевидна фактическа
грешка.Не е такава грешка и произнасянето по обезщетението за вреди в размер на
законната мораторна лихва за горния период до размера от 31 182,37
лв.,защото съдът се е произнесъл за този размер,която е бил предявен и в това
отношение няма разминаване между вътрешно формираната му воля и външно
изразената такава в самото решение.Ето защо ще се отхвърли и подадената в
условия на евентуалност молба на ищеца за поправка на очевидни фактически
грешки в горното решение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователно искането на
ищеца „ОЙЛ ГРЕЙН БГ“ЕООД-гр.Варна,ЕИК *********,заявено в молба с вх.№29564 от
04.10.2017 г.,да бъде допълнено постановеното по делото решение №439 от 28.08.2017
г.,като се произнесе съдът по акцесорните искове на дружеството-ищец за
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва,начислена за
периода от датата на предявяване на исковата молба-17.08.2015 г. до
окончателното плащане на сумата върху:
1/главните искове за сумата от
397 500 лева на основание чл.55,ал.1,пр. 3 от ЗЗД във връзка с развалени
от „Ойл Грейн БГ“ЕООД на основание чл.87,ал.1 ЗЗД два договора от 14.10.2014 г.
за продажба съответно на 300 тона слънчоглед и 500 тона слънчоглед;
2/евентуалните искове за сумата
от 397 500 лева,включваща преведената от „Ойл Грейн БГ“ЕООД с платежно
нареждане от 14.10.2014 г. сума в размер на 123 750 лв. и преведената с
платежно нареждане от 15.10.2014 г. сума в размер на 273 750 лв. по
банкова сметка *** „Фиор Ди Лате“ООД,като дадени без основание.
ОТХВЪРЛЯ и искането на ищеца,заявено в същата молба с
вх.№29564 от 04.10.2017 г.,да бъде допълнено решение №439 от 28.08.2017 г.,като
се произнесе съдът по акцесорния иск за обезщетение за вреди в размер на
законната мораторна лихва,начислена върху главниците в общ размер от
397 500 лв. по двата развалени договора за покупко-продажба от 14.10.2014
г. от деня на изпадането в забава-31.10.2104 г. до датата на предявяването на
иска-17.08.2013 г.,по отношение на остатъка от 1000 лв. /разлика между
изписаната в решението сума на обезщетението от 31 182,37 лв. и
претендираната според ищеца сума на това обезщетение от 32 182,37 лв.,/,по
който остатък ищецът е заявил,че липсва произнасяне с решението.
ОТХВЪРЛЯ и искането на ищеца,заявено при условията на
евентуалност в молбата му с вх.№ 29564 от 04.10.2017 г.,на основание
чл.247,ал.1 от ГПК да се постанови поправка на очевидни фактически грешки в
решението с №439 от 28.08.2017 г.,с които да се отстранят гореописаните
пропуски /според ищеца/ в диспозитива на решението,т.е. липсата на произнасяне
по акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху горните
гравници,начиная от датата на подаване на ИМ до окончателното им изплащане и
непроизнасянето по частта от 1000 лв. от претендирания /според ищеца/ размер на
акцесорния иск за заплащане на обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху горните
главници за посочения по-горе период,предхождащ подаването на исковата молба
пред съда.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл.7,ал.2
от ГПК да се връчи на страните препис от настоящото решение.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: